Определение № 1821 от 18.06.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1821 гр. София, 15.06.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Силвия Б. Русева

Диана Василева като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно частно наказателно дело № 20241100602326 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXII, вр. с чл. 249, ал. 3 НПК.

Образувано е по въззивен частен протест от прокурор при Софийска районна прокуратура против протоколно определение от 13.12.2023 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 12312 по описа на Софийски районен съд за 2023 г., Наказателно отделение, 3-ти състав.

С атакуваното протоколно определение районният съд е прекратил съдебното производство по делото на основание чл. 248, ал. 5, т. 1, вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК и е разпоредил връщането му на Софийска районна прокуратура за отстраняване на констатирани нарушения на процесуалните правила.

В протеста се твърди, че протоколното определение е неправилно. Развити са доводи, че определението е постановено в нарушение и неправилно приложение на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, така и при неспазване на задължителните указания на Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г., постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на ВКС за 2002 г., ОСНК.

Сочи се, че в хода на досъдебното производство и при изготвянето на обвинителния акт не са били ограничени процесуалните права на обвиняемите по чл. 55 НПК. Развиват се доводи, че в рамката на обвинението са посочени всички елементи от обективна страна и в достатъчна степен. Сочи се още, че всякакво произнасяне на съда във връзка с правната квалификация на деянието на този стадий от процеса е неправилно и съставлява процесуално нарушение от категорията на абсолютните. Искането е да бъде постановено определение, с което да се отмени атакуваното протоколно определение на първоинстанционния съд и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия от състава на първоинстанционния съд.

Срещу така подадения въззивен частен протест НЕ е подавано възражение от подсъдимите.

Софийският градски съд, след като се запозна с изложените в частния протест съображения и постановеното протоколно определение, като взе предвид материалите по делото и внесения за разглеждане обвинителен акт, намери за установено следното:

Въззивният частен протест е подаден от страна с правен интерес от оспорване на съдебния акт и в срока по чл. 342, ал. 1, вр. с чл. 249, ал. 3 НПК, поради което е процесуално допустим.

1

Разгледан по същество същият е основателен.

Производството по НОХД № 12312 по описа на Софийски районен съд за 2023 г., Наказателно отделение, 3-ти състав е образувано по внесен от Софийски районен съд обвинителен акт, с който са повдигнати обвинения, както следва и по отношение на:

- Д. Н. С., с ЕГН: ********** за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК;

- М. З. Б., с ЕГН: ********** за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК;

- Д. П. Ж., с ЕГН: ********** за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

За да постанови протестираното определение, районният съд е приел, че в хода на досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване правото на защита и изразяващо се в наличие на несъответствие между описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и предложената в диспозитива на същия правна квалификация на същите. Посочено е още, че прокуратурата е аргументирала защо е възприето, че нанесените удари върху пострадалите лиса са хулигански прояви, но липсвала обосновка при какви обстоятелства са възприети за непристойни действията на всеки един от съизвършителите не деянието. Съдът е посочил категорично, че в никакъв случай повдигнатите деяния не са по чл. 325, ал. 1 НК, а такива по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130, ал. 1 или ал. 2 НК. Първостепенният съд е приел, че така е било ограничено правото на всеки един от подсъдимите да разберат в какво точно са обвинени, поради което съдът е приел, че е налице отстранимо съществено процесуално нарушение и е постановил делото да бъде върнато на прокурора за отстраняване на това нарушение.

Атакуваното протоколно определение е неправилно, а изложените в него доводи не се споделят от настоящия въззивен състав.

Правомощията на първостепенния съд да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са регламентирани в чл. 249 НПК, а основанията за това – в чл. 248, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК допуснатото на досъдебното производство нарушение е съществено и отстранимо по отношение на обвиняемия, когато са нарушени правата му да научи в какво престъпление е привлечен в това качество, да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението, да участва в производството, да има защитник, да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 3 НПК когато не владее български език. В настоящия случай нито едно от посочените нарушения не е налице. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК нарушението на процесуалните правила е винаги съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на другите страни в процеса, ако не е отстранено, тоест определянето на едно нарушение като съществено е резултат на преценка как това нарушение се отразява на процесуалните права обвиняемия или другите страни в процеса и в каква степен засяга тези права.

Проверката, извършена от настоящия състав на внесения за разглеждане в Софийски районен съд обвинителен акт показва, че същият съдържа в достатъчна степен изложение на предложената от прокурора фактическа обстановка, правна оценка на деянието на всеки един от подсъдимите и тяхната роля в извършването на деянието, както и аргументи в подкрепа на квалифициращия признак на състава, по който е привлечен към наказателна отговорност всеки един от подсъдимите. Обвинителният акт има ясно и достъпно съдържание, а структурата му е в съответствие с разпоредбата на чл. 246 НПК и задължителните указания дадени в Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г., постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на ВКС за 2002 г., ОСНК. Право на прокурора е да прецени по кой текст да предяви обвинение, а при формално съответствие на 2 обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт, съдът следва да разгледа делото. В настоящия случай, обвинителният акт е изготвен в съответствие с трайната съдебна практика по повдигнатото обвинение. В обстоятелствената част на обвинителния акт е описана последователността на действията на всеки един от подсъдимите, като на стр. 2 и 3 от същия е отразено конкретно в достатъчна степен действието на всеки от подсъдимите по чл. 325 НК, като са анализирани обективната и субективната страна именно на това деяние.

Именно това обстоятелство води до извода, че не е налице противоречие между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт и, съответно, не е налице допуснато в обвинителния акт отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, респ. няма основание за връщане на делото на прокурора.

В тази връзка този съдебен състав намира, че обвинението е ясно конкретизирано и не е ограничено правото на тримата подсъдими да разберат в какво престъпление са обвинени, а именно – непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото при условията на съучастие. Тук е мястото да се припомни, че трайно и непротиворечиво е възприето в съдебната практика обстоятелството, че при обвинение за съучастие под формата на съизвършителство не е необходимо да се детайлизират поотделно действията на всеки един от съучастниците; при престъпленията срещу личността, когато повече от едно лица са осъществявали действия, с които са увреждали пострадалия и съставомерното увреждане е настъпило в резултат на само едно от тези действия, отговорност за настъпилия цялостен резултат носят всички извършители, а не само този, който е причинил конкретното увреждане – решение № 356 от 03.10.2011 г., постановено по Н. Д. № 1816 по описа на ВКС за 2011 г., I НО и решение № 184 от 12.06.2013 г., постановено по Н. Д. № 353 по описа на ВКС за 2013 г., III НО. Отделно от казаното следва да се посочи, че още с ППВС № 2 от 29.04.1974 г. на ВС на Република България е даден отговор на спорния до този момент въпрос в практиката дали с разпоредбата на чл. 325 НК е възприет принципа на поглъщане. И този отговор е отрицателен, като ВС изрично приема, че при наличие на идеална съвкупност, ако с деянието, сочещо престъплението хулиганство, са осъществени признаците на едно или няколко други престъпления, се прилага разпоредбата на чл. 23 НК. Съдът, след като определи наказание за всяко престъпление, налага най-тежкото от тях. Хулиганството може да се осъществи в идеална или реална съвкупност с едно или повече престъпления.

Няма абсолютно никаква пречка да се преценят в съдебната фаза на наказателния процес изнесените възражения от подсъдимите, доколкото досъдебната фаза има само подготвителен характер. Подсъдимите или техните защитници могат да заявяват извършени нарушения на процесуални правила при събирането и оценката на всяко едно конкретно доказателство и във всеки един момент в съдебната фаза на процеса. Това е въпрос, който касае вътрешното убеждение на съда при оценката на доказателствените материали и по който съдът се произнася във всеки един момент при разглеждане на делото. Този въпрос не е основание за връщане на делото в какъвто смисъл е изричната норма на чл. 248, ал. 4 НПК.

Следва да се отбележи, че съдебната фаза заема централно място в процеса /арг. от чл. 7 НПК/, в рамките на която съдът формира убеждението си, след обективно, пълно и всестранно изследване на всички доказателствени източници. При провеждането на съденото следствие съдът не само, че не е ограничен, но е задължен да събере всички относими към предмета на доказване доказателства. Досъдебното производство има само подготвителен характер. В този смисъл всички твърдения и обстоятелства, изложени от страните в процеса задължително подлежат на доказване и това следва да бъде осъществено в съдебната фаза на процеса.

Настоящият състав на въззивния съд възприема доводите на прокурора в частния протест, че изложените в атакуваното протоколно определение аргументи от съда по правната квалификация представляват съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните и съставляват основание за отвод на състава на съда, тъй като съставът на първоинстанционният съд, с оглед конкретния начин, по който е изразил волята си за връщане на делото на прокурора и, вземайки отношение по правната квалификация на 3 деянието, обсъждайки и правни норми, които не са отразени в обвинителния акт, е изразил предварително становище по въпросите по съществото на спора, каквото становище следва да се изрази едва при постановяването на присъдата, поради което следва делото да се разгледа от друг състав на първоинстанционния съд, а не да се връща на същия състав.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав не възприема съображенията, изложени в атакуваното протоколно определение, че в обвинителния акт е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение на процесуалните правила, което е ограничило правото на защита на подсъдимия. Въззивният частен протест е основателен, поради което атакуваното протоколно определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 345, ал. 2, вр. с чл. 249, ал. 3 НПК, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 13.12.2023 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 12312 по описа на Софийски районен съд за 2023 г., Наказателно отделение, 3 състав.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, Наказателно отделение, за разглеждане на делото от друг съдебен състав на съда.