Присъда № 245 от 04.12.2025, Районен съд - Пловдив

Мотиви към Присъда рег.№ 245/ 04.12.2025 г. по н.о.х.д. № 5310/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХХ н.с.

Районна прокуратура Пловдив е внесла в съда обвинителен акт срещу Д.

М. Х. с постоянен адрес ***, *** за това че в периода от 12.10.2023 г. до 14.11.2023 г. включително, в гр. Пловдив, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала у различни лица заблуждение и с това им причинила имотна вреда, както следва :

-на 12.10.2023 г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила у Л. Р. И. ЕГН ********** и А. В. Д., ЕГН **********, заблуждение, че майка й е собственик на апартамент в гр. Пловдив и го отдавала под наем с Агенция „***“, в която работела, и може да го отдава под наем, и с това им причинила имотна вреда в общ размер на 1700лв.;

-на 12.10.2023 г. в гр.Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила у Т. И. Л., ЕГН **********, заблуждение, че е собственик на апартамент в гр. Пловдив и може да го отдава под наем, и с това му причинила имотна вреда в размер на 1400лв.;

-на 14.11.2023 г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила у В. Д. М., ЕГН **********, заблуждение, че тя и мъжа й са собственици на апартамент в гр. Пловдив и може да го отдава под наем, и с това му причинила имотна вреда в размер на 200лв.;

- на 13.11.2023 г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и до 14.11.2023 г. включително е поддържала у Ц. Б. Г., ЕГН **********, заблуждение, че е собственик на апартамент в гр. Пловдив и може да го отдава под наем, и с това й причинила имотна вреда в размер на 1300лв., като общият размер на причинената имотна вреда е в размер на 4600лв. престъпление по чл. 209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Пловдив поддържа внесеното обвинение като счита, че същото е доказано от събраните по делото доказателства.

Упълномощеният защитник на подсъдимата адв. Кр. Е. се присъединява към становището на прокурора и моли на подзащитната му да бъде наложено справедливо по размер наказание при превес на смекчаващите обстоятелства, като акцентира, че същата е майка на две малолетни деца.

В дадената й възможност за лична защита и право на последна дума подсъдимата се присъединява към становището на своя адвокат.

Пред съда подсъдимата признава изцяло фактите, описани в обвинителния акт, като изразява желание да бъде проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т.2 от НПК и дава съгласие да не се събират доказателства по отношение на тези факти. В дадената й възможност 1 за лична защита и право на последна дума същата се присъединява към становището на своя защитник. Изразява съжаление за стореното.

Съдът, след като установи, че самопризнанието на подсъдимата се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, обяви, че няма да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част н а обвинителния акт, на основание чл.373, ал.4 от НПК и съдебното производство се проведе по реда на гл.27 от НПК, вр. чл.371 т.2 от НПК.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Подсъдимата Д. М. Х., ЕГН ********** е родена на *** г. в ***, с постоянен адрес ***, ***, ***, с българско гражданство, със средно образование, безработна, неомъжена, осъждана.

Подсъдимата Д. М. Х. ползвала мобилен телефон марка „ HUAWEI“ черен на цвят с телефонен № ***. Подс. Х. никога не е работила в Агенция „***“. В началото на месец октомври 2023 г. подс. Х. била безработна и решила да се облагодетелства, като се представя за А. и заблуждава различни лица, че може да им отдава под наем апартаменти в гр. Пловдив срещу заплащане. Подсъдимата нямала намерение и възможност да отдава апартаменти под наем в гр. Пловдив, тъй като не били нейна собственост и не била упълномощена за това, а целта й била да се облагодетелства с паричните суми, които получи за отдаването им под наем.

Св. М.Б.Н. притежавала апартамент №42 в ***. Тя била публикувала обява за отдаване под наем на този апартамент за краткосрочен наем, вид „нощувки“ в „ОЛХ.БГ“. Подс. Х. видяла обявата и на 10.10.2023 г. се свързала със св. Н. от мобилен телефон с № ***. Подс. Х. се представила, че се казва А., и заявила интерес за наемане на апартамента за две нощувки за 12.10.2023 г. и за 13.10.2023 г. Двете се разбрали след около два дни да се извърши оглед на апартамента и при одобряване, веднага да бъде нает от подсъдимата.

На 10.10.2023 г., след разговора със собственичката на апартамента св.

Н., подс. Х. публикувала обява за същия апартамент под наем в профила „К.I.“ във Фейсбук. Интерес към тази обява проявили св. Л. Р. И., ЕГН ********** и св.А. В. Д., ЕГН **********, които живеели на семейни начала и си събирали общи пари, както и св. Д.Д.К. и св. Т. И. Л., ЕГН **********, които били гаджета. Св. Д. провел кореспонденция с подс. Х. по „Месинджър“ на профила „К.I.“ във Фейсбук, в която тя му изпратила снимки на апартамента, посочила му, че лицето за контакт е А. с тел. №***, като се разбрали да се извърши оглед на жилището на 12.10.2023 г. около 16.00ч. И св. К. провела кореспонденция с подс. Х. по „Месинджър“ на профила „К.I.“ във Фейсбук, в която подсъдимата й изпратила снимки на апартамента, посочила, че лицето за контакт е А. с тел. №***. Още на 10.10.2023 г. вечерта св. К. позвънила на този телефонен номер от ползвания от нея тел. №**********, за да се интересува кога може да види апартамента, но никой не вдигнал . Малко покъсно св. К. получила телефонно обаждане от тел.№*** на нейния телефон, в 2 което подс. Х. й съобщила, че може да огледа апартамента на 12.10.2023 г.

На 12.10.2023 г. около 13.00ч. св. Н. показала апартамента №42 в *** на подс. Х., която продължила да се представя с името А.. Подсъдимата го наела съгласно устна договорка между двете за две нощувки за датите 12.10.2023 г. и за 13.10.2023 г. Собственичката на апартамента св. Н. й предоставила един брой ключ и един брой чип син на цвят за апартамента, а подс. Х. й платила 120 лв. наем.

На 12.10.2023 г. около 16.20 ч. св. И. и св. Д. се срещнали с подс. Х. в ***. Подс. Х. им се представила с името А.. Тя ги завела и им показала отвътре ап.42 на ет.4 на този адрес, като отворила с чип входната врата и с ключ вратата на апартамента. Там подс. Х. говорила много и бързо, като казала на св. И. и св. Д., че майка й е собственик на този апартамент в гр.

Пловдив и го отдавала под наем с Агенция „***“, в която работела, и можела да го отдава под наем за сумата от 1 700 лв., включваща 700лв. месечен наем, депозит в размер един наем -700лв. и 300лв. комисионна за агенцията. Подс.

Х. им казала, че ключът и чипът за апартамента може да им ги даде на 14.10.2023 г. в 10.00 ч. до апартамента, защото трябвало дотогава да смени пералнята и да си изнесе багажа. Подсъдимата им предоставила за сключване договор за наем за апартамента за срок от 12 месеца, в който предварително ръкописно била написала в графата за „наемодател“ на първа и последна страница от договора: „А.А.Ц.“, на първа страница: „л.к. № ***“ и подписала в графа „наемодател“ на последна страница на договора. За да удостовери самоличността си, подс. Х. им показала чужд документ за самоличност Свидетелство за управление на МПС с № *** на името на А.А.Ц., с която си приличали по външни белези, обявен от св. А.А.Ц. за откраднат. В действителност майката на подс. Х. не била собственик на този апартамент в гр. Пловдив и не го отдавала под наем с Агенция „***“, подс. Х. не работела в Агенция „***“ й не можела да го отдава под наем, поради което подс. Х. нямала намерение и възможност да го отдава под наем срещу заплащане.

Подс. Х. единствено желаела да мотивира св. Д. и св. И. да й заплатят сума в размер 1700лв. за месечен наем, депозит и комисионна за този апартамент, като така целяла да набави за себе си имотна облага. Тази създадена у св. И. и св. Д. невярна представа от подсъдимата мотивирала св. И. да попълни личните си данни и да се подпише в предоставения договор за наем от подс.

Х., както и мотивирала св. И. и св. Д. да направят имуществено разпореждане в полза на подсъдимата. В резултат на възбуденото от подс. Х. у св. Л. Р. И. и св.А. В. Д., заблуждение, че майка й е собственик на апартамента в гр.

Пловдив и го отдавала под наем с Агенция „***“, в която работела, и може да го отдава под наем, пострадалите Л. И. и А. Д. й предали на 12.10.2023 г. в ***, сумата в размер 1700лв. /хиляда и седемстотин лева/, представляващи техни общи пари - спестявания, за месечен наем, депозит и комисионна на апартамента, като така подсъдимата им причинила имотна вреда в размер на 1700 лв. На 14.10.2023 г. в 10.00 ч. св. И. и св. Д. отишли пред входа на апартамента № 42 в ***, за да си получат ключа и чипа за апартамента, но 3 подс. Х. я нямало. Св. Д. опитал да се свърже с подсъдимата от ползвания от него мобилен тел.№ ********** с мобилен тел. № ***, но тя не отговаряла, писал й по „Месинджър“ на профила „К.I.“ във Фейсбук, че я чакат съобразно уговорката, като получил отговор, че в гр. София купува пералня и ще е там към 16.00 ч. В този час св. И. и св. Д. отново отишли на същия адрес, но подс.

Х. я нямало. Св. Д. отново позвънил няколко пъти на мобилния й телефонен номер, но никой не вдигнал. След това той се опитал да изпрати съобщение на подсъдимата по „Месинджър“, но видял, че профилът „К.I.“ е изтрит. Св. И. открила в интернет, че този апартамент се давал под наем за нощувки и се обадила на посочения телефон за контакт, вдигнала й св. Н., която й обяснила, че тя е истинския собственик на апартамента, само тя го дава под наем и то само за нощувки. Пострадалите И. и Д. се почувствали измамени и пострадалата И. писала във Фейсбук от нейния профил „***“, че обявата на профила „К.I.“ е измама.

На 12.10.2023 г. в 16.30 ч. св. К. и подс. Х. се разбрали със съобщения по „Месинджър“ огледът на апартамента, от който се интересували св. К. и св. Л., да се извърши в 18.30ч., като св. К. и св. Л. трябвало да чакат подсъдимата пред вх.Е. На 12.10.2023 г. около 19.00 ч. св. К. и св. Л. се срещнали с подс. Х. в ***. Подсъдимата ги попитала дали са за огледа и те й отговорили утвърдително. Тя ги завела и им показала ***, като отворила с чип входната врата и с ключ вратата на апартамента. Там подс. Х. говорила много и правела шеги. Тя декларирала пред св. Л., че е собственик на този апартамент в гр.

Пловдив и може да го отдава под наем за сумата 1 400 лв., включваща месечен наем от 600 лв. и 800 лв. депозит. Подс. Х. му казала, че ключът и чипът за апартамента може да му ги даде на 14.10.2023 г. в 13.00 ч. до апартамента, защото трябвало дотогава да смени пералнята. Тя му предоставила за сключване договор за наем за този апартамент за срок от 6 месеца, в който предварително ръкописно била написала в графата за „наемодател“ на първа и последна страница от договора: „А.А.Ц.“, на първа страница“ – „л.к. № ***“ и подписала в графа наемодател на последната страница от договора. За да удостовери самоличността си, подс. Х. показала на св. Л. чужд документ за самоличност - Свидетелство за управление на МПС с № *** на името на А.А.Ц., с която си приличали по външни белези, обявен от св. А.А.Ц. за откраднат. В действителност подс. Х. не била собственик на този апартамент в гр. Пловдив и не можела да го отдава под наем, поради което подс. Х. нямала намерение и възможност да го отдава под наем срещу заплащане. Подс. Х. единствено желаела да мотивира св. Л. да й заплати сума в размер 1 400лв., включваща месечен наем от 600 лв. и 800 лв. депозит за този апартамент, като така целяла да набави за себе си имотна облага. Тази създадена у св. Л. невярна представа от подсъдимата го мотивирала да попълни личните си данни и да се подпише в предоставения договор за наем от подс. Х., както и го мотивирала да направи имуществено разпореждане в полза на подсъдимата. В резултат на възбуденото от подс. Х. у св. Т. И. Л., заблуждение, че е собственик на този апартамент в гр.Пловдив и може да го отдава под наем, 4 пострадалият Т. И. Л. й предал на 12.10.2023 г. в ***, сумата в размер 1 400лв.