Решение № 2031 от 27.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2031 гр. София, 26.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Стойчо Попов при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело № 20211100507378 по описа за 2021 година

С решение № 20066665 от 15.03.2021 г., постановено по гр. д. № 24038/2018 г. на СРС, І ГО, 50 с-в, АЛ. В. ТР., ЕГН ********** и АТ. В. ТР., ЕГН ********** са ОСЪДЕНИ да заплатят солидарно на „Р. (България)“ ЕАД, ЕИК ****, на основание чл. 430, ал.1 и чл. 430, ал. 2 от ТЗ и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД сумата от 18 795,52 лева, представляваща главница по Договор за банков кредит от № 49391/31.03.2008г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 26.09.2009 г., Анекс № 2 от 22.12.2009 г. и Анекс № 3 от 28.07.2010 г., сумата от 1173,48 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 13.04.2015 г. до 05.07.2017 г., и сумата 4536,08 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 13.04.2015 г. до 12.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 13.04.2018 г. до окончателното им изплащане, като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците АЛ. В. ТР. и АТ. В. ТР. са осъдени да заплатят на „Р. (България)“ ЕАД сумата от 3301,82 лева - съдебни разноски по делото.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от АЛ. В. ТР., ЕГН ********** /ответник в първоинстанционното производство/, депозирана чрез назначения му особен представител адв. Б.Д., в която същото се обжалва изцяло като неправилно и необосновано. В жалбата се навеждат доводи, че в обжалваното решение, съдът е приел за безспорно установено, че между „Р.” ЕАД и А.Т. като кредитополучател и А.Т. като солидарен длъжник е сключен договор за банков кредит № 49391/31.03.2008 г. за сума в размер на 35 525, 00 лв. Прието е било също така, че впоследствие към процесния договор за кредит са били сключени Анекс № 1, Анекс № 2 и Анекс № 3 от 28.07.2020 г., съгласно чл. 4 от който е било предвидено, че при неплащане изцяло или частично на което и да е задължение по договора за кредит в продължение на 60 дни, считано от 61-вия ден, кредитът, включващ непогасената главница, такси, разноски, лихви и наказателни лихви, става автоматично предсрочно изискуем в пълен размер. Излагат се съображения, че според 1 формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна съдебна практика на ВКС се приема, че преструктурирането на дълга, с разсрочване изпълнението на длъжника, въз основа на нов погасителен план не съставлява обективна новация по см. на чл. 107 ЗЗД и следователно не го освобождава от задължението да изпълни, съгласно останалите клаузи на първоначално уговореното, но в новите срокове или размери на погасителни вноски. В тази връзка се поддържа, че съгласно чл. 4 от Анекс № 3 предсрочната изискуемост на цялото вземане настъпва автоматично на 07.04.2011г., което променя уговорения падеж на неплатените вноски по кредита. Излага се, по отношение на това вземане приложима е общата 5годишна давност по чл. 110 от ЗЗД, като в отговора на исковата молба, страната се е била позовала на изтекла погасителна давност, настъпила на 07.04.2016г. по отношение на всички вземания на банката. При условията на евентуалност се твърди, че съгласно чл. 20, т.

2 от Общите условия, Банката е била в правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, но от представените доказателства по делото се установявало, че не го е направила като отправи изрично едностранно волеизявление до длъжника. Сочи се, че вместо това Банката е сключила анекс с него и е предоговорила падежите на неизплатените вноски, както и други съществени условия по договора като се запазва самостоятелността на всяко задължение за месечна вноска по кредита.

На следващо място в жалбата се сочи, че в своята практика ВКС приема, че договорът за банков кредит е двустранен, консенсуален, формален, срочен, с продължително изпълнение. Навеждат се доводи, че по своето правно естество паричните престации са винаги делими, поради което следва, че те могат да се изпълняват на части според уговорката на страните по договора, какъвто е и случаят с договора за банков кредит.

Поради изложеното се поддържа, че след като Банката се е съгласила да приеме изпълнение на части като е уговорила погасяването на кредита да се извършва на вноски съгласно погасителен план и задължението по естеството си е парично, то следва, че същото е делимо. Излагат се съображения, че след като задължението е делимо, то за него като задължение за периодично плащане се прилага кратката тригодишна давност по чл. 111, б.

”в” от ЗЗД. В тази връзка се сочи, че е приложима кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111, б.”в” от ЗЗД по отношение на отделните погасителни вноски по договор за банков кредит. Навеждат се доводи, че едва с предявяването на исковата молба от ищеца на 13.04.2018г. би могло да се приеме, че давността е спряла, в случай, че не се приеме от съда, че е изтекла още на 07.04.2016 г. С оглед на изложеното се навеждат доводи, че към 07.04.2016 г. погасени по давност се явяват всички вземания на банката във връзка с договора за кредит на основание чл. 110 от ЗЗД, поради което предявените искове са неоснователни и като такива е следвало да бъдат отхвърлени от първоинстанционния съд.

При условията на евентуалност, в случай, че съдът прецени, че предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила автоматично по силата на чл. 4 от Анекс № 3 към Договора се поддържа, че погасени по давност на основание чл. 111, б.”в” от ЗЗД се явяват всички вземания на Банката срещу кредитополучателя, които са с настъпил падеж до 13.04.2015 г., поради което предявените искове е следвало да бъдат уважени частично като основателни само до определен размер от вземанията, които не са погасени по давност.

Предвид изложеното се отправя искане към въззивната инстанция да отмени изцяло първоинстанционното решение, а при условията на евентуалност, моли да бъде прието от въззивния съд, че вноските с настъпил падеж до 13.04.2015г. са погасени по давност на основание чл. 111, б. „в” от ЗЗД. Претендира разноски по делото.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на въззивната 2 жалба от „Р. (България)” ЕАД, в който се излага становище за неоснователност на жалбата.

Поддържа се, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и обосновано и постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Излага се становище, че процесните вземания не са погасени по давност, а депозираната въззивната жалба е неоснователна, поради което обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове от „Р. (България) ЕАД срещу АЛ. В. ТР. с правно основание чл. 430, ал. 1 и чл. 430, ал. 2 от ТЗ и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за солидарно заплащане на сумата от 18 795,52 лв. - главница по Договор за банков кредит от № 49391/31.03.2008г., сумата 1173,48 лв. за възнаградителна лихва за периода от 13.04.2015 г. до 05.07.2017 г., сумата 4536,08 лв. за наказателна лихва за периода от 13.04.2015 г. до 12.04.2018 г., ведно със законна лихва, считано от 13.04.2018 г. до окончателното им изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните по спора АЛ. В. ТР., като кредитополучател, и АТ. В. ТР., като солидарен длъжник – от една страна, и Банката - от друга, е сключен договор за банков кредит № 49391/31.03.2008г. Предмет на договора са заемни средства, отпуснати е инвестиционни цели за дейността на „АТС-96“ ЕООД в размер на сумата от 35 525,00лв., платима до 20.03.2015г. Кредитът е усвоен. Банката изпълнила точно своите задължения. Пояснява се, че договорът е допълнен и изменен с Анекс № 1 от 26.09.2009г., Анекс №2 от 22.12.2009 г. и Анекс №3 от 28.07.2010 г., като страните уговорили краен срок за погасяване до 05.07.2017 г., който е настъпил и липсва изпълнение по договора.

Ответникът А.Т., чрез особен представител е депозирал отговор на искова молба в законоустановения едномесечен срок, в който оспорва предявените искове като недоказани и неоснователни. Поддържа се, че кредитът не е предоставен, респ. усвоен; липсват общи условия, с оглед на които да се направи преценка за спазване на чл. 58 от ЗКИ; липсват доказателства банката да е положила усилия да получи гаранции, че отпуснатият кредит ще се ползва за инвестиционни цели, а не като обикновен потребителски кредит.

Ответникът А.Т., чрез особен представител е депозирал отговор на искова молба по реда на чл. 62 от ГПК. Оспорва предявените парични вземания като погасени по давност, като счита, че на 08.03.2011 г. е настъпила предсрочната им изискуемост при условията на чл. 10 от Договора.

Въззивната инстанция намира, че решението е постановено при задълбочено обсъждане на събраните по делото доказателства и при изяснена фактическа обстановка от страна на СРС. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, които да променят така приетата фактическа обстановка, поради което въззивният съд не намира за необходимо да я преповтаря, а препраща към фактическите изводи на СРС на основание чл. 272 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално 3 допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалвана му част, като по останалите въпроси – по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания. При извършена служебна проверка въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е и правилно, като фактическите и правни констатации на въззивния съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, настоящият състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи следва да се добави следното:

По делото е безспорно установено, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение по сключен Договор за банков кредит № 49391 на 31.03.2008 г. между „Р. (България)“ ЕАД – като кредитор и АЛ. В. ТР. – като кредитополучател, „АТС 96“ ЕООД и А.В. Т. – като солидарни длъжници, по силата на който Банката се е задължила да предостави заемна сума в размер на 35 520 лв. за целеви нужди, която ответниците се задължили да ползват и върнат при уговорени условия и в срок до 20.03.2015 г. Съгласно чл.

3 от договора главницата е следвало да бъде погасена на 83 равни последователни месечни вноски в размер на 423 лв. всяка, считано от 20.04.2008 г. до 20.02.2015 г. и последна изравнителна вноска на 20.03.2015 г. в размер на 416 лв., като всяка вноска е дължима на 20то число на месеца. В чл. 9 от договора е предвидено, че при неплащане от страна на кредитополучателя/солидарен длъжник изцяло или частично, на което и да е парично задължение по Договора в продължение на 90 дни от падежа на това задължение, считано от 91-ия ден кредитът става автоматично предсрочно изискуем, за което банката не уведомява кредитополучателя/солидарния длъжник за настъпилата автоматично предсрочна изискуемост.

Не е спорно между страните, че впоследствие към Договора за банков кредит от 31.03.2008 г. са били сключени Анекс № 1 от 26.09.2009 г., Анекс № 2 от 22.12.2009 г. и Анекс № 3 от 28.07.2010 г., с които са били договорени основни параметри на договора, с които е бил констатиран остатъкът от дълга по кредита към датата на сключването им, предоговорен е и начина на издължаване, вкл. чрез предвиждане на гратисни периоди на издължаване, променен е крайният срок на договора за кредит.