Решение № 306 от 04.08.2022, Административен съд - Добрич

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 306/ 04.08.2022 г., гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА

При участието на секретаря ИРЕНА

ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 138 по описа на съда за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 95 – чл. 97 от ДОПК.

Образувано е по подадена чрез пълномощник жалба от Ю.Т.Г., ЕГН **********,***, уточнена с допълнителна молба с вх. № 1105/16.03.2022 г., срещу решение за отказ за издаване на удостоверение относно приложимото законодателство с изх. №24-23-1181≠2 от 29.06.2021 г. на старши инспектор по приходите при ТД на НАП – София, потвърдено с решение № А-8/ 18.10.2021 г. на и.д. директора на ТД на НАП – София.

Жалбоподателят твърди, че решението за отказ е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че неправилно административният орган е отказал издаване на исканото от него удостоверение с мотива, че работодателят му не осъществява обичайно дейността си на територията на Република България, не поддържа трайни взаимоотношения с местни контрагенти и не поддържа минимум 25 % от оборота си на територията на страната, тъй като нито едно от тези основания не може да бъде в негова вина или задължение. Твърди, че в случая са налице предпоставките за приложение на чл. 12, § 1 от Регламент № 883/2004, тъй като съществува пряка връзка между него и работодателя му и след командироването му и работодателят му е установен в изпращащата държава-членка. В писмена защита по делото излага допълнителни доводи, че компетентната ТД на НАП не е предприела необходимите действия по изясняване на статута му на командирован работник съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 6 от Регламент (ЕО) №987/ 2009. Иска обжалваният отказ да бъде отменен и ответникът да бъде задължен да издаде процесното удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за заето лице.

Ответникът - директорът на ТД на НАП - София, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Твърди, че разпоредбата на чл.

12, § 1 от Регламент № 883/2004 въвежда изключение от правилото за прилагане на осигурителното законодателство на държавата-членка, в която лицето полага труд, поради което следва да се тълкува стриктно, като рамките на преценка на държавите-членки са изрично дефинирани и не са въпрос на оперативна самостоятелност на решаващия орган. Твърди, че в случая не са налице предпоставките за издаване на удостоверение А1, поради което постановеното решение за отказ, както и потвърждаващото го решение на ТД на НАП са правилни и законосъобразни. Иска отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Добричкият административен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 95, ал. 1 ДОПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От данните по административната преписка се установява, че с влязло в сила решение № 358/ 09.12.2020 г. по адм. д.

№231/ 2020 г. Административен съд – Добрич е отменил решение № 20 от 23.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Добрич и потвърденото с него разпореждане № 241-00-498-4 от 06.04.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Добрич, с което е отменено разпореждане № 241-00-498-1/20.03.2019 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО за периода от 07.03.2019 г. до 06.03.2020 г., в размер на 63.81 лв. дневно на Ю.Т.Г., и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към решението.

С писмо изх. №1029-24-385/19.02.2021г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Добрич е указано на Ю.Т.Г., че следва да подаде искане до ТД на НАП – София за издаване на удостоверение А1 в качеството му на наето лице в „Б.И.“ ЕООД на основание чл.

89, ал. 1 от ДОПК, за да бъде разгледано заявлението му за отпускане на парично обезщетение за безработица.

На 31.05.2021 г. жалбоподателят е подал искане за издаване на удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за заето лице с работодател „Б.И.“ ЕООД с вх. № 94-70-5 от 31.05.2021 г. (л.24-28).

По повод на искането са изискани писмени обяснения и документи от „Б.И.“ ЕООД, в отговор на което са представени договори за предоставяне на работна ръка, трудови договори, заповеди за командировка, актове за изпращане на служител в предприятие ползвател, данни за изплащане на РЗ, разпечатки на оборотни ведомости и на движението на група 50 и група 70 за съответните периоди. Приложени са и служебни справки за осигуряването и трудовите договори на жалбоподателя за периода 01.01.2017 г. –

31.12.2018 г., както и справка за всички действащи трудови договори за периода 23.08.2017 – 23.08.2018 г. за „Б.И.“ ЕООД.

След преценка на събраните доказателства старши инспектор по приходите в отдел „Обслужване“ при ТД на НАП – София е постановил решение с изх.

№24-23-1181≠2 от 29.06.2021 г. за отказ за издаване на удостоверение относно приложимото осигурително законодателство. За да постанови този резултат, административният орган е приел, че жалбоподателят попада в персоналния обхват на Регламент № 883/2004, тъй като е заето лице на територията на Република България, извършващо временно работа на територията на друга държава - членка (Франция), но не са налице предпоставките, при които може да остане подчинено на българското законодателство за периодите на командироването му, тъй като изпращащото дружество „Б.И.“ ЕООД не е изпълнило едно от решаващите условия за приложение на чл. 12, § 1 от Регламент № 883/2004 - да осъществява обичайно дейността си на територията на страната, да поддържа трайни взаимоотношения с местни контрагенти и да поддържа минимум 25 % от оборота си от територията на страната.

Изводите си за това органът по приходите е обосновал с факта, че над 90 % от продажбите (оборота) на дружеството за двата периода са формирани от сделки с предмет на дейност: услуги персонал под наем към дружества, регистрирани във Франция, както и че по-голямата част от назначените в предприятието лица са наети с цел да бъдат изпратени в предприятия ползватели на територията на друга държава – членка. Посочил е също така, че изпращащото предприятие не е представило справка за реализирания от него оборот на територията на България спрямо общия реализиран оборот за периодите от 12 месеца преди месеците на командироване, както и справка за броя на наетите лица, осъществяващи трудова дейност изключително на територията на България в периода м.03.2017 г. – м.03.2018 г., с оглед на което е заключил, че не може да се обоснове наличието на обичайно извършване на значителни по обхват дейности в страната.

Решението за отказ е изпратено на осигурителя „Б.И.“ ЕООД на 30.06.2021 г., а на 21.09.2021 г. е изпратено на жалбоподателя (л.291 и л. 297).

Решението е обжалвано от Г. по административен ред, като с решение № А-8/ 18.10.2021 г. на и.д. директора на ТП на НАП – София е потвърдено.

По-горестоящият орган е споделил изводите на органа по приходите, че не е налице условието на чл. 12, § 1 от Регламент № 883/2004, във вр. чл. 14, § 2 от Регламент № 987/2009 работодателят на заетото лице да осъществява обичайно дейността си на територията на изпращащата държава, тъй като липсват данни за изпълнение на критериите за реализирания оборот на изпращащото предприятие на територията на изпращащата държава спрямо общия реализиран оборот за последните 12 месеца преди командироването, както и за броя на договорите, изпълнени на територията на изпращащата държава. Изразил е становище, че правилото за дерогация не може да се прилага към предприятие, осигуряващо временна работа, което макар да извършва в държавата членка, в която е установено, дейности по подбор и наемане на работници за временна работа, по никакъв начин не предоставя или предоставя едва в незначителен брой случаи в тази държава членка такива работници на предприятия ползватели, които също са установени в нея. На следващо място, по-горестоящият орган е приел, че не е осъществено и другото кумулативно изискуемо условие на чл. 12, § 1 от Регламент № 883/2004, във вр. чл. 14, § 1 от Регламент № 987/2009 - наличие на пряка връзка между работодателя и конкретния работник. Изложил е мотиви, че поддържането на пряка връзка предполага командированото лице да остане подвластно на изпращащия работодател в рамките на съществуващото помежду им правоотношение. Констатирал е, че в случая на територията на България дружеството няма наети лица извън управленския и ръководен персонал и всички негови приходи произтичат от дейността, упражнявана от работниците, наети чрез него за временна работа и изпратени в други държави. За целите на облагането с данък върху добавената стойност „Б.И.“ ЕООД декларира единствено доставки на услуги с място на изпълнение на територията на държава членка, различна от тази, в която е установено. Не са представени договори с контрагенти, извършващи дейност на територията на България, и няма данни дружеството да предоставя услуги по осигуряване на временна заетост на територията на България. Не са налице доказателства изпращащият работодател да е запазил ръководните си функции по отношение определяне естеството и общия характер на работата, която изпратеното лице трябва да изпълни. Не става ясно какъв е най-общо крайният продукт/резултат, който следва да бъде реализиран и/или основната услуга, която ще бъде предоставена. По тези съображения е стигнал до извода, че правилно и законосъобразно органът по приходите е приел, че жалбоподателят не може да остане подчинен на българското осигурително законодателство и е отказал издаването на исканото от него удостоверение.

От приложените по делото заповед № 367/17.05.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, издадена на основание чл. 16 от ЗДСл, и заповед за преназначаване № 666/30.09.2021 г. на изпълнителния директор на НАП се установява, че длъжностното лице, издало решението, е заемало длъжността директор на ТД на НАП – София към момента на издаване на решението.

Решението е съобщено на жалбоподателя на 07.02.2022 г., видно от известие за доставяне на л. 18 от делото.

По искане на жалбоподателя на основание чл. 192, ал. 1 от ГПК съдът е задължил „Б.И.“ ЕООД като трето неучастващо в процеса лице да представи в 7-дневен срок от получаване на съобщението справки за реализирания оборот на дружеството на територията на България за периодите от 12 месеца преди месеците на командироването на лицето във Франция. Препис от определението на съда и молбата по чл. 192, ал. 1 от ГПК са изпратени на адреса на „Б.И.“ ЕООД, посочен в ТР, но съобщението е върнато в цялост с отметка, че при посещение на адреса не са установени фирмени знаци или офис на дружеството.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 95, ал. 1 ДОПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е и основателна.

В случая се оспорва отказ за издаване на удостоверение относно приложимото осигурително законодателство (А1).

Компетентна институция да определя приложимото законодателство по Дял II от Регламент № 883/2004 и да издава формуляр А1 въз основа на Приложение № 4 от Регламент № 987/2009 е Националната агенция за приходите.

Обжалваният акт е издаден от компетентен орган и в необходимата писмена форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неправилна оценка и анализ на доказателствата по делото, които от своя страна са довели и до неправилно приложение на материалния закон.

От справка в

ТР се установява, че „Б.И.“ ЕООД е заявило предмет на дейност посредническа дейност и редица други дейности, незабранени със закон.

Установено е, че по силата на два трудови договора с „Б.И.“ ЕООД от 23.03.2017 г. и 24.08.2017 г., сключени на основание чл. 107р, ал. 4, т. 1, във вр. чл. 68, ал.