Решение № 49 от 27.01.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Стара Загора, 27.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Женя Иванова при участието на секретаря Невена Иванова като разгледа докладваното от Женя Иванова Гражданско дело № 20215530103452 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД твърди, че е потребител на ел.енергия за обект обект с ИТ № ************* – ************* – гр. *************, който обект бил присъединен към електропреносната система Централна помпена станция „*************“, собственост на дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се извършвало със съоръжения собственост на дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществявала посредством собствения на дружеството трафопост на ниво средно напрежение (СН).

Ищецът твърди още, че през периода от *************.

„Водоснабдяване и канализация” ЕООД заплатило на ответното дружество сумата ************* лева по фактура № ********** от *************, представляваща такса за достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца ************* - гр.*************.

Сумата ************* лева по фактура № ********** от ************* била измерена и отчетена при измерване на електрическа енергия, от страна на средно напрежение /СН/, след който започвал собствения на ищеца Електропровод „*************" 20 kV, чрез който се 1 захранвала Централна помпена станция „*************", като измерването по този начин конкретно на това място било незаконосъобразно и водило до начисляване за заплащане на недължими суми.

Считано от 01.07.2008 г. с Решение № Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР, цената, която се заплащала за ползване на мрежата, се разделяла на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа.

Съгласно нормативната уредба, относима за процесния период, клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължали утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция.

За тези клиенти цената за достъп до електропреносната мрежа се заплащала от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл.12 и 13. Мрежовите услуги се заплащали от клиентите върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.11, т.1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.

Съгласно чл.14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.

Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се присъединявал към електрическа уредба на 2 преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие.

В конкретния случай границата на собственост между преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца бил ************* - гр.

*************, след който започвал собствения на ищеца Електропровод „*************“ 20 kV., чрез който се захранвала Централна помпена станция „*************“.

Във връзка с изложеното по - горе относно мястото на измерване на използваната електрическа енергия, „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД било отправяло няколкократни писмени искания от „ЕВН България Електроразпределение“АД с искане за промяна на мястото и нивото на измерване.

С Писмо изх. № ************* г., в отговор на изпратено от „ЕВН България Електроразпределение“ АД писмо, ищцовото дружество било изпратило писмо за промяна на мястото на измерване, ведно с приложени документи, за следните обекти:

• Подстанция „*************“ - извод „*************“ /т.е. за електропровод „*************“/; - Извод „****“ - Вик - *************; *************;

След получаване на писмото от страна на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, по отношение на Извод „****“ и Вик ************* била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измервала на ниво СН. „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД било собственик Електропровод „*************“ 20 k V и на ************* - гр. ************* и на намиращите се в тях ЗРУ, като към писмото били приложени и съответните документи, доказващи собствеността на дружеството върху имотите и съоръженията.

Още едно доказателство за това, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ

ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД признавали собствеността на ищеца върху процесния обект бил и факта, че видно от процесната фактура, „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД спирал да начисля такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на средно напрежение, собственост на ищеца - *************, гр. *************. В абсолютно 3 противоречие с горното, такса за достъп до електропреносната мрежа, продължавала да начислява от електроразпределителното предприятие неоснователно.

Намират за безспорно, че ищецът е собственик на Електропровод „*************" 20 kV и на ************* - гр. *************, чрез който се захранвала Централна помпена станция „*************".

Същите били собственост на дружеството от ************* г., когато били включени в капитала на дружеството.

Твърдят, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД не бил собственик на ел. разпределителната мрежа, поради което ищецът не дължал заплащане на такса пренос, която към процесния период „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД не начислявали и съответно ищеца не заплащал към ответника. Доказателство за това била и самата процесна фактура, в която липсвало начислена такса за пренос по ел. разпределителната мрежа.

Освен че ищецът не дължал такса пренос по ел. разпределителната мрежа ищеца, по същите съображения не дължал и такса достъп до електроразпределителната мрежа.

Заплащането на такса за достъп до електроразпределителната мрежа имало за цел да компенсира ел. разпределителното предприятие за загубите на ел. енергия по тази мрежа и за дейностите по поддръжката и ремонта й, които били за негова сметка. Освен това то заплаща и загубите на ел. енергия по нея чрез показанията на измервателна група, монтирана в началото й. В конкретния случай ел.разпределителното и ел. електроснабдителното предприятие нямало да генерира посочените по-горе разходи по електроразпределителната мрежа и по конкретно за *************. От изложеното дотук безспорно се доказвало, че ответникът нямал основание да калкулира на ищеца цена за достъп на ел. енергия на ниво средно напрежение през *************.

Дори и измервателната група да била монтирана на страна средно напрежение в ЗРУ, то ответникът нямал основание да калкулира на ищеца цена за достъп през ел. разпределителната мрежа на средно напрежение, защото в електропровод „*************" и нямало ел. разпределителна мрежа на ниво ниско напрежение. Дори и да имало такава, тя не била 4 собственост на ответника.

Границата на собствеността били изводите на електропровод „*************" в ЗРУ на подстанция „*************" на ниво средно напрежение, но това не изключвало факта, че ВиК не дължали цена за достъп на ответника и същия я калкулирал недобросъвестно.

Ответникът притежавал лицензия, но не притежавал собствеността върху мрежата, а тя била собственост на „ВиК" ЕООД гр. Стара Загора.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 18г от Правилата, цената за достъп се заплащала съгласно измереното количество на консумираната електрическа енергия в местата на измерване, определени съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите за продажба на електрическа енергия. Буквалното тълкуване на цитираната норма налагал извода, че дължимостта на тази цена била пряко обвързана от спазването на изискването консумираната от потребителя електрическа енергия да била измерена именно в местата, установени в посочените правила или уговорени от страните по сделката за продажба на електроенергия. Освен, че било ясно и точно дефинирано в самата правна норма, това разрешение имало и своето логическо обяснение в спецификата и голямото обществено значение на дейностите по производство, разпределение, пренос и доставка на електрическа енергия. Цената за достъп до по електроразпределителната мрежа отразявали разходите, които се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходите, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната разпределителна мрежа, като целта била при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично предназначение на цената за достъп, като компонент на цената на електрическата енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско измерване се явявала от решаващо значение за дължимостта на същите.

Количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните или от нормативно определените, не можело да бъде основа за изчисляване цената за достъп и цената за пренос.

Следователно, тези елементи от цената на електрическата енергия се явявали 5 неопределяеми, от което произтичала съответно и тяхната недължимост.

Поради това, за основателността на такава претенция било без значение обстоятелството, дали неправомерното поставяне на средствата за търговско измерване довело до неправилно измерване, увреждащо потребителя.

Поради безспорния факт, че присъединяването на ищеца било извършено чрез собствен на дружеството кабелен електропровод и с оглед разпоредбите на чл. 120, ал. 1 и 2 ЗЕ, определянето на мястото на измерване било обусловено от границата на собственост на електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се поставяли и средствата за търговско измерване.

Съгласно чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежи, границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното или съответното разпределително предприятие и тези на потребителя се определяли от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. Поради обстоятелството, че в случая се касаело за присъединяване на електропровод, собствен на потребител, към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, границата на собственост следвало да се определи съгласно чл.

29, ал. 4 във връзка с ал. 3 и ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 и тя била в мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата, като средствата за търговско измерване се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното електроразпределително предприятие. Цитираните разпоредби налагали извода, че в хипотезата на присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от значение за определяне на мястото на търговско измерване било единствено границата на собственост на електрическите съоръжения, а не дали потребителят бил присъединен към електропреносната или към електроразпределителната мрежа.