Решение № 388 от 28.06.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 388 гр. Благоевград, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20231200500076 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК във връзка с чл. 17 от Закона за защита от домашното насилие.

Срещу Решение № 163/29.11.2022г., постановено по гр.д. № 746/2022г. по описа на РС Разлог, с което е издадена Заповед за защита № 8/29.11.2022г., е подадена въззивна жалба от В. Г. Ш., ЕГН **********, от гр. Я., чрез пълномощника му адв. М. П., с която се иска отмяната на решението на първоинстанционния съд и обезсилване на издадената заповед за защита по реда на ЗЗДН.

Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон и необоснованост на същото от събраните доказателствен материал пред първата инстанция. Излагат се във въззивната жалба съображения, че твърденията за извършено физическо насилие от страна на В. Г. Ш., по отношение на молителката В. К. Ш., са недоказани и неподкрепени от представените доказателства пред първата съдебна инстанция. Твърди се че акт за домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДМ, при описаната в молбата фактическа обстановка, не е бил извършван.

Възразява се с въззивната жалба, че първоинстанционният съд е основал решението си на неправилно установена фактическа обстановка, тъй като изцяло е кредитирал свидетелските показания на свидетелите разпитани по искане на молителката- сина и В. Ш. и съпруга и- А.

Ш., без да ги анализира в дълбочина и в съвкупност с останалите събрани по делото 1 доказателства. Поддържа се с жалбата, че ако първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ на тези свидетелски показания, щял е да установи множество противоречия и неточности в показанията на свидетелите на молителката, както вътрешни такива, така и противоречия с останалите събрани пред РС Разлог доказателства./че ответникът В. Г. Ш. е бил ядосан поради влязла в законна сила присъда, а по делото се установява че наказателното производство всъщност е било прекратено в наказателната му част за причинена телесна повреда; за това че молителката е била в градината до посадените домати, а всъщност се оказва че е била в друга част на градината- при посадените картофи; за това колко висок е бил дървения кол върху който В. К. Ш. е паднала и дали същата е могла да се нарани при падането върху него; за това че сина на молителката твърди че ответникът я е ритнал, а в свидетелските си показания съпруга на В. Ш. сочи, че В. Г. Ш. я е блъснал с коляно/. Поради доводите за съществени противоречия, съдържащи се в показанията на свидетелите разпитани пред РС Разлог по искане на молителката, поддържа се с въззивната жалба че недоказано е останало по делото- къде, дали и кога е извършен твърдения акт на домашно насилие, неустановен е останал механизма на извършването му, както и начина по който твърдяното физическо насилие е било извършено. Във връзка с оплакването с въззивната жалба за необоснованост на обжалваното решение, поддържа се от жалбоподателят чрез пълномощника му по делото, че за наличието на противоречия на свидетелските показания на сина на молителката- В. Ш. и съпруга и- А. Ш., липсват мотиви в обжалваното решение на РС Разлог.

Поддържа се с жалбата, че абсолютно неоснователно първоинстанционният съд не е кредитирал свидетелските показания на свидетелите на насрещната страна- С. Ш., Р. Б. и П.

Б., в чиито показания липсват вътрешни противоречия. Тази група свидетели сочат в показанията си на друга фактическа обстановка, а именно- че когато е минавал по тясната пътека в двора зад В. К. Ш., В. Г. Ш. който е бил с помпа за пръскане в ръка, въззивникът я закачил и одрал, след което тя с гърба си се блъснала в него и го затиснала на стълбата. В този смисъл възразява се с въззивната жалба, че не е имало друг контакт между двамата и че В. Г. Ш. не е докосвал, нито бутал, нито ритал молителката.

Оспорват се изводите на първоинстанционния съд в обжалваното съдебно решение и поради това, че съдът не е ценил свидетелските показания на свидетелите разпитани пред РС Разлог по искане на ответника и в частта им, в която същите твърдят че молителката не е била нито уплашена, нито разстроена или наранена и изцапана от падането, а напротив- излязла е пред магазина на улицата, събрала е множество хора и обиждала публично В. Г. Ш.. В тази връзка наведени са доводи с въззивната жалба, че първоинстанционният съд абсолютно необосновано е игнорирал свидетелските показания на тази група свидетели, тъй като при обстоен анализ би стигнал до извода че не само че не е имало акт на домашно насилие, но именно ответникът В. Г. Ш. е бил пострадал от поведението и обидите на молителката В. К.

Ш..

С жалбата са наведени оплаквания и за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд, при постановяване на обжалвания съдебен акт.

2

Първоинстационният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 13 ал. 3 от ЗЗДН, като е изложил мотиви че по делото са събрани доказателства, които в своята съвкупност не оборват изложеното от молителката в декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН. Възразява се че позоваването на съда е неточно, тъй като в чл. 13 ал. 3 от ЗЗДН е предвидено, че декларацията по чл. 9 ал.3 от ЗЗДН се ползва с презумптивна доказателствена сила, ако не бъдат наведени доказателства с които същата да бъде оборена. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, доколкото поддържа се с въззивната жалба, че в настоящия случай събраните доказателства в тяхната съвкупност, оборват изцяло изнесеното с декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, от молителката В. К. Ш..

Поддържа се с въззивната жалба необоснованост на обжалваното съдебно решение, като недоказано от събраните по делото доказателства, поради което се иска отмяната му като неправилно и незаконосъобразно, както искане да се отмени издадената въз основа на него заповед за защита.

Претендират се от жалбоподателя и разноските пред настоящата съдебна инстанция.

С въззивната жалба не е направено искане за събиране на доказателства и не са направени доказателствени искания във връзка с направените възражения.

В предвидения по чл. 17 ал. 4 от ЗЗДН, тридневен срок за отговор по подадената въззивна жалба, такъв не е постъпил от насрещната страна- В. К. Ш., чрез пълномощника и- адв. С..

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 вр. с чл. 262 ГПК и чл. 17 ал.1 от ЗЗДН, намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна.

При устните състезания пред настоящата съдебна инстанция, пълномощникът на въззивника- адв. К., моли съда да уважи депозираната въззивна жалба, като отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд като неправилно. Поддържа се оплакването за необоснованост, основано на доводи за това че съдът е изградил правните си изводи само върху част от събраните гласни доказателства, като е кредитирал свидетелските показания на свидетелите, разпитани по искане на ищцата, като неоснователно е пренебрегнал свидетелските показания на групата свидетели, разпитани по искане на ответника, като погрешно е приел че същите са противоречиви. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, който след анализ на събраните доказателства е приел че декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН не е успешно оборена от ответника по делото, като същевременно се е позовал на разпоредбата на чл. 13 ал. 3 от ЗЗДН. Развити са правни съображения, че съдът следва да се позове на декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, само когато по делото не са събрани други доказателства, а в настоящия случай молителката не е доказала успешно нито едно от декларираните от нея обстоятелства по реда на чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН. По същество поддържа се от пълномощникът на въззивника не обоснованост и неправилност на обжалваното решение на РС Разлог, като се иска от въззивния съд неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което молбата защита по ЗЗДН да бъде 3 оставена без уважение.

Пълномощникът на въззиваемата- адв. С., в становището си по съществото на селото, оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение на РС Разлог като правилно и обосновано. Излагат се доводи, че обжалваното решение е обосновано, подборно мотивирано и правните изводи на съда са пълно съответствие със събрания пред първоинстанционния съд доказателствен материал. Поддържа се при устните състезания от адв. С., че първоинстанционният съд правилно е отказал да кредитира свидетелските показания на групата свидетели, разпитани по искане на ответника- С. Ш., Р. Б. и П. Б..

Мотивира се, че С. Ш. твърди че е очевидец на инцидента, но никой не е видял същата да присъства или да е свидетел на случилото се от балкона на втория етаж, като тя не се е и намесила при инцидента. Излагат се доводи, че съдът следва да кредитира именно показанията на свидетелите В. Ш. и А. Ш., тъй като същите се подкрепят убедително от останалите събрани по делото писмени доказателства и издаденото медицинско свидетелство от д-р Х. Г., в което са описани наранявания на гръдния кош, които по начина по който са описани в медицинския документ, отговарят да са получени по начина описан от свидетелите разпитани по искане на молителката В. К. Ш.. В този смисъл са изводите на прокуратурата, която е била сезирана с жалба от пострадалата, при отказа да се образува наказателно производство, тъй като са изложени доводи че се касае за наранявания, които се преследват по частен наказателно правен ред. Защитникът на молителката в пледоариите си пред въззивния съд, поддържа че от събраните доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин, че на посочената в молбата за защита дата е бил осъществен акт на домашно насилие, по начина описан в декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, като при разминаване на пътека в общия двор на страните по делото, В. Г. Ш. е изритал с коляно В.

К. Ш., като същата е паднала върху дървен кол, в резултат на което са получени натъртвания, ожулвания и други увреждания на гръдния кош, разкъсване на имплантата, поставена на въззиваемата, както и други негативни психически и емоционални преживявания. Иска се от въззивния съд от въззиваемата страна, да бъде потвърдено като правилно и обосновано обжалваното решение на РС Разлог.

Претендират се разноските направени пред въззивната съдебна инстанция, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.

Въз основа на събраните доказателства пред първоинстанционния съд, настоящия състав на ОС Благоевград, счита за установена следната обстановка от фактическа страна:

Производството пред първоинстанционния съд е иницирано от депозирана молба за защита на осн. чл. 9 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), депозирана от В. К. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. Я., ул. „М.“ № *, срещу В. Г. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр.

Я., ул. „М.“ № *, за извършени действия на домашно насилие на 05.07.2022г.

Молителката В. К. Ш. е сезирала РС Разлог, с искане за издаване на заповед за защита по смисъла на чл. 5 ал.1 т. 3 от ЗЗДН, срещу жалбоподателя- В. Г. Ш.- неин девер.

В молбата си пред съда молителката сочи че тя и ответника живеят със семействата си на 4 двата етажа на една и съща жилищна сграда, като поделят съсобствено дворно място, тъй като ответникът е брат на съпруга на молителката. Сочи се, че макар входовета към двата етажа да са отделени, страните се срещат ежедневно в двора на къщата в гр. Я., като от години отношенията между двете семейства са изключително влошени и неприязнени.

Твърди се, че след влизане в сила на съдебен акт по наказателно дело, с който В. Г. Ш. е бил осъден за причинена телесна повреда на сина на молителката, тези отношения още повече се обострили.

В писмената молба е посочен и конкретен акт на домашно насилие, поради който е предявено искане за налагане на мерки за защита по ЗЗДН. Така твръди се както с молбата, така и с представената декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН от молителката В. К. Ш., че срещу нея на 05.07.2022г. около 10.00 часа, е бил осъществен акт на домашно насилие, като В. Г.