Решение № 401 от 13.07.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 401 гр. Разград, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАНА ТОДОРОВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело № 20253330101876 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация чл.55 от Закона за задълженията и договорите.

Депозирана е искова молба от Т. С. С., с която е предявен иск срещу „Ай Ти Еф Груп“ ООД, ЕИК 202255877 за връщане на сумата 265,88 лв. като платена без основание.

Прилага разписки за извършено плащане.

Исковата молба и приложенията към нея е връчена на ответника. Същият оспорва твърдението на ищеца сумата от 265,88 лв. да е платена без основание, сочи, че между страните на 30.06.2024 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 685687.

На 06.07.2024 г. страните са предоговорили правоотношенията си като са сключили Анекс № 687944 към Договор за потребителски кредит № 685687, при спазване на условията на ЗПФУР. Съгласно сключения между страните Анекс 687944 към Договор за кредит № 685687, кредитополучателят-ищец получил паричен заем в размер на 620.50 лева (317.26 евро), като се е задължил да заплаща редовно, изцяло и в срок погасителните вноски.

Кредитополучателят се е съгласил да погаси кредита си с шест 30-дневни вноски, като общият срок за погасяване на кредита е от 07.07.2024 г. до 06.01.2025 г. и при условията договорени между страните.

В изпълнение на задължението по договора за кредит, Кредитодателят е предоставил сумата чрез „Изипей“ АД.

Съгласно Анекс № 687944 към Договор за кредит № 685687, Общите условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и погасителния план, приложим към него, кредитополучателят дължи на кредитодателя лихва за ползване на кредита, която е в размер на 35,78 лева (18.29 евро) за периода от 07.07.2024 г. до 06.01.2025 г.

В Приложение № 1 към Договор за кредит № 638184 е виден броя на погасителните вноски, както и годишната лихва за ползване на кредита 19.51 %, и годишния процент на разходите /ГПР/ по Кредита - 65.00%.

Твърди, че Т. С. С. е извършил плащания, въз основа на посочените облигационни договори в общ размер на 265,88 лева. От тази сума е установено от страна на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД надвнасяне в размер на 20,58 лева (10,52 евро), с оглед на което сумата е възстановена на ищеца, като за това обстоятелство прилага разписка. След приспадане на възстановената надплатена сума, действително постъпилите и отнесени за погасяване на задълженията по Анекс № 687944 към Договор за кредит № 685687 плащания възлизат на 245,30 лева (125,42 евро). Претендира разноски.

Приета по делото е съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед 1 наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото е сключен Договор за потребителски кредит № 685687 от 30.05.2024 г. и Анекс № 687944 от 06.07.2024г. към Договора за кредит, по силата на който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя парична сума в размер на 620,50 лева, при следните условия: за срок от 6 месеца /06.01.2025г./, с фиксиран годишен лихвен процент 19,51 % при ГПР- 65,00 %, при погасителна вноска в размер на 119,38 лв. с одобрено обезпечение и общ размер на дълга 716,28 лв. и 176,38 лв. без одобрено обезпечение и общ размер на дълга 1058,28 лв. Във втория случай, видно от Приложение 1, към сумата на кредита е добавена и такса в размер на 60 лв. и 342 лв. неустойка в случай на непредставяне на обезпечение.

В Стандартния европейски формуляр е записано, че при изчисляване на ГПР не е предвидено включване на разходи за събиране, лихви или неустойки за неизпълнение.

За връщане на надвнесената сума от 20,57 лв. е представена разписка № 2000000431202604/ 11.09.2024г.

Приета по делото е съдебно-счетоводна експертиза, на която вещото лице депозира следните отговори:

По въпрос 1 - В годишния процент на разходите в договор за потребителски кредит № 685687 от 30.06.2024 г. и Анекс № 687944 от 06.07.2024 г. към същия договор са включени главница 620,50 лв., договорна лихва 35,78 лв. и такса 60 лв. При включване на неустойката за непредставено обезпечение, ГПР е в размер на 612,18 %.

По въпрос 2 - Платените от ищеца суми са в общ размер на 886,36 лв., от които са му върнати като надвнесени 20,57 лв., респ. платени са 865,79 лв., от които 620,50 лв. – главница, 19,69 лв. – договорна лихва, 60 лв. – такса по приложение №4, 30 лв. – такса извънсъдебно събиране, 2,60 лв. – такса предсрочно погасяване и 132,97 лв. – неустойка за непредставено обезпечение.

По въпрос 3 – Сумите са платени по банков път – чрез Изипей и чрез онлайн банкиране от сметка с титуляр Пламена С.а.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД.

Исковата претенция касае връщане на суми, платени без основание, по банков път. Предмета на спора се въвежда в процеса с исковата молба. Ищецът определя процесуалната легитимация, обема на търсената защита и вида й. Така очертания е кондикционен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД (за връщането на даденото при начална липса на основание, на което се приравнява недействителността на договор за потребителски кредит) и акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД. При искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД се дължи връщане на всичко, което е преминало пряко от един патримониум в друг имуществен комплекс при липса, неосъществяване или отпадане с обратна сила на годния юридически факт, представляващ правно основание за преминаване на облагата. За разлика от субсидиарния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД по исковете с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД не се изследва обогатяването и обедняването, респ. общите за това имуществено неравенство факти или група от факти, а само дали е бил налице годен юридически факт за настъпването на имущественото разместване, като при неустановяване на правно основание за преминаване на благото от един патримониум в друг имуществен комплекс, се дължи връщане на цялата получена престация. В този смисъл са и задължителните за правоприлагащите органи тълкувателни разяснения, дадени още в т. 4 от ППВС № 1/1979 г. по гр. д. № 1/1979 г. – „При хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размер на обедняването, т. е. държи се връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването... Неправилно обаче се приема в някои решения, че положението за по-малко дължимата сума е приложимо и в случаите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Законът не съдържа такова изискване, поради което в случаите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД се дължи всичко, което е получено без основание или при отпаднало или неосъществено основание.

Възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е без правно основание (при отпаднало с обратна сила основание), т.е. с обратна сила да е бил 2 прекратен годният юридически факт, пораждащ действително облигационно правоотношение между страните в настоящото съдебно производство, а именно Договор за потребителски кредит № 685687 от 30.05.2024 г. и Анекс № 687944 от 06.07.2024г. към Договора за кредит да е бил надлежно развален от изправния кредитор, респ. да е бил развален или прекратен по взаимно съгласие - с ново съглашение, по силата на което да е преустановена облигационната връзка (арг. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД) или да е признат за недействителен по см. на чл. 23 ЗПК.

Доколкото не се твърди да е налице разваляне или прекратяване на договора, с оглед депозираната молба на ищеца, с която същия е взел становище по отговора на ответника, съдът намира, че като преюдициален въпрос следва да разгледа възражението за нищожност на този договор, обуславящо произнасянето по кондикционния иск.

С оглед липсата на спор между страните относно факта на сключване на договор за потребителски кредит № 685687 от 30.06.2024 г. и факта на сключване на Анекс № 687944 от 06.07.2024 г. към същия договор, съдът ги е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване.

Ответникът е кредитор по договора по см. чл. 9, ал.4 от ЗПК, в качеството си на небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, а ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, поради което ищецът има качествата на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК. Сключеният договор за кредит по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици се прилагат разпоредбите на специалния закон, а именно Законът за потребителския кредит, както и Законът за защита на потребителите.

От представените писмени доказателства се установява, че между страните по делото е сключен Договор за потребителски кредит № 685687 от 30.05.2024 г. и Анекс № 687944 от 06.07.2024г. към Договора за кредит, по силата на който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя парична сума в размер на 620,50 лева при следните условия: за срок от 6 месеца, с фиксиран годишен лихвен процент 19.51 %, и годишния процент на разходите /ГПР/ по Кредита - 65.00%, при обща стойност на плащанията от 716,28 лева, като погасителните вноски са по 119,38 лв. Предвидено е и обезпечение: Поръчител или банкова гаранция – по избор на кредитополучателя. Размер на месечната погасителна вноска без одобрено обезпечение е 176.38 лева.

В чл. 8 от раздел Втори на Стандартния европейски формуляр към договора действително е предвидено обезпечаване на задължението на кредитополучателя чрез поръчителство на един или двама поръчители, отговарящи на определени условия или чрез неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка. В погасителния план е включена неустойка в размер на 342 лева.

Според ССчЕ, неоспорена от страните, ищецът е заплатил сумата 865,79 лв., по банков път.

В представената справка за извършени по кредита плащания се потвърждава размера на внесените суми. Установява се и начина на разпределянето им – отнесени са както следва:

620,50 лв. – главница, 19,69 лв. – договорна лихва, 60 лв. – такса по приложение №4, 30 лв. – такса извънсъдебно събиране, 2,60 лв. – такса предсрочно погасяване и 132,97 лв. – неустойка за непредставено обезпечение.

При произнасяне по обективно съединени възражения в условията на евентуалност /при неуважаване на предходните/, каквито са тези, предявени в настоящия процес, Съдът следва да съобрази, че всяка правна сделка би могла да страда от няколко порока, респ. основанията за нищожност могат да съществуват едновременно, поради което исковете за нищожност следва да се разгледат от съда при условията на евентуалност в поредност, произтичаща от естеството на поддържания от ищеца порок на сделката. Така, Съдът е длъжен да разгледа основанията за нищожност според тежестта на порока - като започне от по-тежкия /заобикаляне на закона/ и ако отхвърли този иск, да премине към следващите по-леки пороци - противоречие с добрите нрави.

Няма спор по делото относно това, че между страните по делото е подписан процесния договор за кредит, по който лицето е усвоило заетата сума, че кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, а ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, поради което ищецът има качествата на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, а ответникът - на кредитор съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК. Сключеният договор за кредит по своята правна характеристика и съдържание 3 представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици се прилагат разпоредбите на специалния закон, а именно Законът за потребителския кредит, както и Законът за защита на потребителите.

Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.9 и т.10 договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. В Съгласно §1 от ДР на ЗПР „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати“.