Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 758 от 12.10.2023, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Гражданско дело 1107/2023
Вид
Решение № 758
Подписан
12.10.2023
В сила
12.10.2023
Състав
Зара Ехия Иванова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 758 гр. Шумен, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зара Ех. Иванова при участието на секретаря Стела Любч. Димитрова като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Гражданско дело № 20233630101107 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.327 , ал.1 от ТЗ и чл.86 , ал.1 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от „***”ЕООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление: гр.***, общ. ***, гр. ***, ул. „***“ № 5, представлявано от Г.В.Г.- управител , съдебен адрес: гр. ***, бул. „***,, № *** срещу "***’ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: област ***, община ***, град *** ул. *** № ***, представлявано от М. С. В.. В исковата молба е посочено, че ищецът търгува със бетон от собственият си бетонов възел находяш се в гр. ***. Ищецът и ответникът са в трайни търговски отношения, но без писмен договор и съобразно правилата на Търговския закон и ЗЗД. На 04.10.2022 г. ответното дружество е заявило доставка на бетон от собственият на ищеца бетонов възел за строителен обект на дружество „***“ ООД, гр. ***, която доставка била извършена. Стойността на заявения бетон и свързаните с доставката му услуги е в размер на 5318,32 лв. За възложените дейности, ищецът е издал фактура № 0000001915 от 04.10.2022 г. Стойността по фактурата е следвало да бъде заплатена по банкова сметка на ищеца в сроковете по чл. 303а. ал. 3 от ТЗ, а именно паричното задължение по фактура № 0000001915/04.10.2022 г. е трябвало да бъде платено в 14-дневен срок от получаването й на 04.10.2022 г.

Общата стойност на фактурата е в размер на 5318,32 лв. с ДДС катодо настоящият момент сумата не е изплатена.

Страните не са договорили падеж на плащане, следователно се прилага чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, според който, паричното задължение по фактура 1

№0000001915/04.10.2022 г. е трябвало да бъде платено в 14-дневен срок от получаването й на 04.10.2022г. След изтичане на 14-дневния срок на 18.10.2022г., ответникът е в забава. По силата на чл. 294 от ТЗ върху дължимата сума от 5318,32 лв. купувачът дължи обезщетение в размер на законната лихва за забавеното изпълнение на паричното задължение за периода от 19.10.2022 г. до 26.05.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба в съда, а именно сума от 325,01 лева.

Предвид изложеното, моли да бъде постановено съдебно решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: Сумата от 5318,32 лв. с ДДС по фактура № 0000001915/04.10.2022, издадена от „***” ЕООД, ведно със законната лихва върху сумата от 5318,32 лв., считано от 26.05.2023 г. до окончателното плащане на вземането и сумата от 325,01 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавеното изпълнение на главен дълг от 5318,32 лв. с ДДС по фактура № 0000001915/04.10.2022г. за периода от 19.10.2022 г. до 26.05.2023 г., както и направените деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът редовно призован, не депозира отговор, не посочва и не представя доказателства и не прави доказателствени и искания. Не се явява в съдебно заседание.

В хода на съдебното дирене ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. Съдът като констатира, че ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, въпреки, че е редовно призован, не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие и на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че не съществуват пречките по чл.324,334 и чл.339 от ГПК, намира, че са налице кумулативно изискуемите процесуално –правни предпоставки по чл. чл.238 ал.1 и чл.239 ал.1 т.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

От друга страна, при преценка на представените по делото доказателства : фактура №0000001915/04.10.2023 г., пътен лист серия №0000563754, експедиционна бележка №0035/05.10.2022 г., товарителница за обществен и автомобилен превоз в страната серия Г 0008398/05.10.2022 г., пътен лист №0000563744 от 05.10.2022 г., експедиционна бележка №0071/07.10.2022 г., експедиционна бележка №0076/07.10.2022 г., товарителница за обществен автомобилен превоз в страната серия А, №0001233, пътен лист

№0000563757, експедиционна бележка

№0070/07.10.2022 г., експедиционна бележка №0078/07.10.2022 г., товарителница за обществен и автомобилен превоз в страната серия Г №0001420, пътен лист

№0000563753, експедиционна бележка

№0068/07.10.2022 г., експедиционна бележка №0074/07.10.2022 г., експедиционна бележка №0077/07.10.2022 г., товарителница за обществен и автомобилен превоз в страната серия Г №0008407/07.10.2022 г., пътен лист 2

№0000563755, както и заключението по ССЕ, съдът намира, че исковете се явява вероятно основателни по смисъла на чл.239 ал.1 т.1 от ГПК, поради което същите следва да бъдат уважени в условията на неприсъствено решение.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца извършените деловодни разноски в размер на 1 307,73 лева.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА "***’ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: област ***, община ***, град *** ул. *** № ***, представлявано от М. С. В. да заплати на „***” ЕООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление: гр.***, общ. ***, гр. ***, ул. „***“ № 5, представлявано от Г.В.Г.- управител , съдебен адрес: гр. ***, бул. „***,, № *** , сумата 5318,32 (пет хиляди триста и осемнадесет лева и тридесет и две стотинки) лева с ДДС – стойност на доставка на бетон по фактура№ 0000001915/04.10.2022, издадена от „***” ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -26.05.2023 г. до окончателното плащане на вземането, както и сума от 325,01 (триста двадесет и пет лева и една стотинки)лева – обезщетение в по чл.86, ал.1 от ЗЗД, в размер на законната лихва върху посочената главница от 5318,32 лева, за периода от 19.10.2022 г. до 26.05.2023г.

ОСЪЖДА "***’ ЕООД, ЕИК: ***, да заплати на „***”ЕООД, ЕИК*** сумата 1 307,73(хиляда триста и седем лева и седемдесет и три стотинки) лева – деловодни разноски .

Решението не подлежи на обжалване.

На основание чл.240 ал.1 от ГПК препис от настоящото решение да се връчи на ответника.

Съдия при Районен съд – ***: _______________________ 3