Решение № 108 от 21.07.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Варна, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Георги Н. Грънчев

Иваничка Д. Славкова при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов в присъствието на прокурора С. Г. Я. като разгледа докладваното от Иваничка Д. Славкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263000600143 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. С присъда № 3/05.03.2026 г. по НОХД № 42/2025 г. Окръжен съд – Търговище е признал подсъдимия М.

Н. А. за виновен в това, че на 31.03.2016 г. в гр. Търговище, като не подал годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО за 2015 г., избегнал установяването на данъчни задължения в особено големи размери – 81 985,34 лв., респ. 41 918,44 евро, на данъчен субект „Проджект къмпани дивелопмънт“ ЕАД, гр. Търговище, поради което и на основание чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му наложил наказание една година лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от три години. Осъден е да заплати и направените по делото разноски. Присъдата е обжалвана от защитника на подсъдимия адв.

Ст.С. от САК, като в жалбата се твърди неправилност, необоснованост и постановяване при съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се доводи, че сумата от 420 000 евро не представлява облагаем приход, а е свързана с престъпление, разследвано в Германия; че не е налице данъчно събитие; че не е доказан умисъл; че декларацията е следвало да бъде подадена от счетоводител; че първата счетоводна експертиза е дала правилен отговор; както и че по друго дело пред СГС се разглежда обвинение за пране на пари.

Иска връщане на делото за ново разглеждане, евентуално оправдаване на подсъдимия.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция защитата поддържа жалбата. Представени са разпореждане на СГС по НОХД № 1981/2025 г. и внесен обвинителен акт по ДП № 529/2019 г. на СО-СГП. Защитата твърди, че ако сумата представлява предмет на престъпление, не може едновременно да 1 се третира като облагаем доход и затова подсъдимият не следва да носи отговорност по чл. 255 НК. Подсъдимият редовно призован, не се явява и съответно не изразява становище по жалбата.

Прокурорът счита жалбата за неоснователна и предлага присъдата да бъде потвърдена.

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът прие за установени от фактическа страна следните обстоятелства.

„Проджект къмпани дивелопмънт“ ЕАД е търговско дружество със седалище в гр. Търговище. От 15.02.2013 г. дружеството е с ЕИК 148117377. На 27.12.2013 г. М. Н. А. придобил всички акции от капитала на дружеството и станал едноличен собственик на капитала, изпълнителен директор и представляващ дружеството. От този момент той действал от името на „Проджект къмпани дивелопмънт“ ЕАД пред банки, търговски партньори и държавни органи, подписвал договори, откривал банкови сметки и организирал дейността на дружеството. Придобиването на дружеството било свързано и с предходни негови задължения. В тази връзка били налице правоотношения с „Финанс инженеринг“ АД, произтичащи от договор за встъпване в дълг от 14.07.2015 г. Тези отношения са отпреди процесния превод и обуславят последващо плащане от „Проджект къмпани дивелопмънт“ ЕАД към „Финанс инженеринг“ АД.

На 10.06.2015 г. в гр. София между Unionglobal Business Corporation, представлявано от Д.Р., като клиент, и „Проджект къмпани дивелопмънт“ ЕАД, представлявано от М. А., като консултант-изпълнител, бил сключен договор № 08/10 за посредничество и консултантски услуги. По силата на договора клиентът възложил, а „Проджект къмпани дивелопмънт“ ЕАД приело да извърши услуга по осигуряване и намиране на потенциални клиенти и доставчици на оборудване за газопроводи с технически характеристики, съответстващи на световните стандарти. Договорът включвал още водене на преговори и сключване на договори с продавачи от името на клиента, изготвяне на документите, свързани със сделката, както и съдействие и подпомагане при сключване на договор между клиента и продавачите.

Срокът за изпълнение бил девет месеца, считано от сключването на договора.

Възнаграждението от 420 000 евро включвало плащане на всички разходи и доставки на оборудване. Плащането следвало да се извърши по банков път по сметка в „Централна кооперативна банка“ АД. В договора било предвидено, че плащането може да се извърши по искане на клиента и от трети лица.

На 29.06.2015 г. „Проджект къмпани дивелопмънт“ ЕАД издало проформа фактура № 012/W/BUL/2015 за сумата 420 000 евро. Като платец в проформа фактурата било посочено германското дружество Amiantit Germany GmbH, с когото до момента подсъдимият няма търговски отношения. Тя била изготвена от подсъдимия, който разбрал, че плащането ще се извърши от това дружество, вместо от неговия съконтрахент.

На 15.07.2015 г. М. А. открил разплащателна сметка на „Проджект къмпани дивелопмънт“ ЕАД в „Централна кооперативна банка“ АД. Във връзка с получаване на международния превод той подписал декларация по Закона за мерките срещу изпирането на пари и статистическа форма по Наредба № 27 на БНБ. В тези документи основанието за получаване на сумата 2 било посочено като договор за търговско проучване и консултантски услуги.

На 12.08.2015 г. по банковата сметка на „Проджект къмпани дивелопмънт“ ЕАД постъпила сумата 420 000 евро, с левова равностойност 819 840 лв.

Преводът бил нареден от Amiantit Germany GmbH.

След получаването на сумата подс. А. предприел конкретни действия във връзка с договорената посредническа и консултантска дейност. Той се свързал със св. Е.Я., управител и собственик на „УСТОЙ ГРЕЙН“ ЕООД /по делото неправилно е посочено, че наименованието на фирмата е „Устрой грейн“ ЕООД, докато на ДП,в договора между Я. и подсъдимия, както и от ТР /т.4 от ДП/се установява, че наименованието и „Устой грейн“ ЕООД,ЕИК 130945464, което съдът приема за техническа грешка./. Двамата се познавали отпреди и подсъдимият знаел, че Я. има разнообразни контакти в областта на външнотърговската дейност, а също и в пристанищна инфраструктура във Варна и Бургас. Подс. А. и св. Я. обсъждали дали могат да се намерят тръби и оборудване за газопроводна инфраструктура. Я. се ангажирал да извършва консултантско-логистична дейност срещу 425 000 лева, съгласно договор от 14.08.2015г. за посредничество и консултантски услуги със срок за изпълнение осем месеца /т.3,л.157 от ДП/. По-късно подсъдимият му дал и параметрите на търсените тръби. След сключване на договора не била издадена фактура от „УСТОЙ ГРЕЙН“ЕООД към „Проджект къмпани дивелопмънт“ ЕАД във връзка с осъществени доставки.

С парите по банковата сметка на „Проджект къмпани дивелопмънт“ ЕАД за няколко дни били извършени последователни разпоредителни операции:

-на 17.08.2015 г. от сметката на дружеството бил извършен превод на 220 000 лв. към „УСТОЙ ГРЕЙН“ ЕООД по договора от 14.08.2015 г. /посочено в нареждането като Устрой Грейн ЕООД, по сметка в ТБ Виктория/ -на 17.08.2015 г. от сметката на дружеството бил извършен превод на 205 000 лв. към „УСТОЙ ГРЕЙН“ ЕООД по договора от 14.08.2015 г. /по друга сметка на дружеството, в Банка ДСК/

Общата сума, преведена по двете сметки и получена от Е.Я., била 425 000 лева.

-на 17.08.2015 г. подсъдимият изтеглил касово 70 000 лева.

-на 17.07.2015г. от банковата сметка на дружеството била преведена сумата 120 000 лв. на „Финанс инженеринг“ АД с основание „по договор за встъпване в дълг от 14.07.2015 г.“.

-на 18.08.2015 г. подс.А. изтеглил в брой от банковата сметка на „Проджект къмпани дивелопмънт“ ЕАД - 100 000 лв.

-на 18.08.2015 г. подс. А. превел от банковата сметка на „Проджект къмпани дивелопмънт“ ЕАД - 80 000 лв. по сметката си в Юробанк, основание- захранване на сметка.

-на 19.08.2015 г. била изтеглена сумата 9 790 лв., които изтеглил във валута, превалутирани от банката.

-на 20.08.2015 г. — 400 лв. чрез банкомат.

Общо изтеглените от сметката парични средства касово възлезли на 180 190 лв., платените банкови такси- 1015,54 лв.. На 20.08.2015г наличността по сметката била 13 569,47 лв.

Договорената търговска операция с фирмата на Я. не достигнала до окончателна реализация. На 28.08.2015 г. между „Проджект къмпани дивелопмънт“ ЕАД и „УСТОЙ ГРЕЙН“ ЕООД било подписано споразумение 3 за прекратяване на договора от 14.08.2015 г. Получената от „УСТОЙ ГРЕЙН“ ЕООД сума 425 000 лв. била възстановена на „Проджект къмпани дивелопмънт“ ЕАД, като според Я. част от сумата върнал в брой на подсъдимия, а страните удостоверили, че нямат взаимни претенции по прекратения договор.

Към 29.12.2015г. наличността по сметката била нула лева/банково извлечение т.3 л.149 и сл./.

Финансовата 2015 г. приключила на 31.12.2015 г. и до 31.03.2016 г., когато изтичал срокът за подаване на годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО за 2015 г., от името на „Проджект къмпани дивелопмънт“ ЕАД не била подадена такава декларация, в която да е отразен приход от продажби 821 448,60 /420 000 евро х 1,95583 лв./, разходи за банкови такси 1 595,23 лв, при счетоводен данъчен резултат 819 853, 37 лв. и данъчно задължение –корпоративен данък 81 985,34 лева.

След извършена ревизия от ТД НАП-Варна с обхват корпоративен данък за финансовата 2015г. на „Проджект къмпани девелопмънт" ЕАД, бил издаден ревизионен акт № Р-03002521005881-091-001/23.05.2022г. /т.8, л.37 от ДП/, с констатация за дължим корпоративен данък /след приспадане на направените разходи по получаване на превода/ в размер на 81 985.34 лв., произтичащ от прихода в размер на 420 000 евро по постъпилия превод от „AMIANTIT GERMANI GMBH“, равняващи се на 41 918.44 евро.

Въззивният съд извърши самостоятелна проверка на всички доказателствени източници по делото, както поотделно, така и в тяхната взаимна връзка, съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК. След цялостната им преценка настоящият състав приема, че първоинстанционният съд правилно е установил фактите, включени в предмета на доказване, като изводите му относно авторството на деянието, характера на получената сума и неизпълнението на задължението за подаване на годишна данъчна декларация се подкрепят от съвкупната оценка на събраните доказателства - писмените доказателства, свидетелските показания и заключенията на назначените съдебно-счетоводни експертизи. Всяка от тези доказателствени групи установява различни елементи от инкриминираните факти и разгледани в тяхната взаимовръзка позволяват възпроизвеждането на цялостната стопанска операция и произтичащите от нея дължимо деклариране и корпоративен данък, предмет на наказателното производство.

Основната част от релевантните факти се установява от писмените доказателства, като те очертават последователно възникването на търговските отношения между „Проджект къмпани дивелопмънт“ ЕАД и Unionglobal Business Corporation, получаването на договореното възнаграждение, последващите действия на подсъдимия във връзка с изпълнението на договора, движението на получените парични средства и финансовото състояние на дружеството през 2015 г.както и наличието на приход за дружеството за финансовата 2015г.

Важно значение имат договорът от 10.06.2015 г., проформа фактура № 012/W/BUL/2015, банковите документи по международния превод, декларацията по Закона за мерките срещу изпирането на пари, статистическата форма по Наредба № 27 на БНБ, договорът от 14.08.2015 г. между „Проджект къмпани дивелопмънт“ ЕАД и „УСТОЙ ГРЕЙН“ ЕООД, споразумението за прекратяването му /предадено с протокол за доброволно 4 предаване от Я. т.7, л.56/, както и банковите извлечения по сметките на дружеството на подсъдимия. Тези документи не си противоречат, а взаимно се допълват и проследяват отделните етапи на една и съща стопанска операция – от възлагането на посредническата дейност до разпореждането с полученото възнаграждение.

Прави впечатление, че наличните документите относно процесната сделка и последващите действия на А. по нейното изпълнение са съставяни последователно във времето и всеки следващ документ кореспондира с предходния. Така проформа фактурата е издадена в изпълнение на договора от 10.06.2015 г., банковият превод е извършен именно за сумата по фактурата, а последвалите банкови операции съответстват на договорите, сключени от подсъдимия след получаването на възнаграждението. Още в договора между Unionglobal Business Corporation и „Проджект къмпани дивелопмънт“ ЕАД страните изрично са предвидили възможност възнаграждението да бъде изплатено от трето лице по искане на възложителя. Поради това обстоятелството, че наредител по банковия превод е Amiantit Germany GmbH, не представлява отклонение от договореното между страните и само по себе си не поставя под съмнение връзката между получения превод и договора от 10.06.2015 г. с американската компания. След това обаче, не са открити счетоводни документи, удостоверяващи възстановяване на сумата- на дружеството-съконтрахент или на дружеството наредител на сумата. Не е установено издаването на кредитно известие, счетоводно сторниране на операцията, отразяване на вземане за връщане на сумата или осчетоводяване на плащане към чуждестранното дружество. Не са представени и документи, удостоверяващи прекратяване или разваляне на договора с Unionglobal Business Corporation.