Определение № 39007 от 27.09.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39007 гр. С., 27.09.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20241110117714 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Б. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к.********, чрез адвокат И. А. Н., със съдебен адрес - гр. Б., ул.”***** против „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК 83609046, със седалище и адрес на управление – град С., ул.“Ястребец“ № 23Б, представлявано от Петър Руменов Петров и Милена Стайкова Ценова, заедно.

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като е оспорил исковите претенции по основание и размер.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че не дължи на ответника 1/6/една шеста/ от сумата по изпълнителен лист от 19.12.2017г., издаден по влязла в сила заповед за изпълнение по г.д. № 56182/2017г. на 44-ти състав на СРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 2018***0401704 на ЧСИ-Н. М., рег.№ ***, поради обстоятелството, че присъдената на ответника сума е погасена по давност.

1

Твърди се, че по образувано изпълнително дело № 2018***0401704 на ЧСИ-Н. М., рег.

№*** не са извършвани изпълнителни действия за период повече от три години от влизането в сила на заповедта за изпълнение, както и от издаването на изпълнителният лист от 19.12.2017г..

Твърди се, че са изтекли повече от пет години от влизането в сила на съдебния акт и са изтекли и 5 години от издаването на изпълнителният лист.

Твърди се, че от проследените в хронология действия на взискателя е видно, че от последното изпълнително действие, прекъсващо давността са изминали повече от три години, без да бъде прекъсвана давността по смисъла на закона.

Твърди се, че по изпълнителното дело няма удържани суми от ищеца.

Сочи се, че в случая е налице и хипотезата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК и чл.433,ал.1, т.5, след като има двегодишно бездействие от страна на взискателя, и делото по силата на закона е трябвало да бъде прекратено. Сочи се, че е нямало е и имущество на длъжника, което да може да бъде секвестирано и съгласно чл.433,ал.1, т.5.

Твърди се, че изпълнителното дело е следвало да бъде прекратено след изтичането на двугодишен период на бездействие в хипотезата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК и при липса на секвестируемо имущество съгласно чл.433,ал.1, т.5.

Сочи се, че всякакви изпълнителни действия, включително запори и възбрани след настъпила перемция, не прекъсват давността.

С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между Б. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к.******** и „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК 83609046, със седалище и адрес на управление – град С., ул.“Ястребец“ № 23Б, представлявано от Петър Руменов Петров и Милена Стайкова Ценова, заедно, че Б. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к.******** не дължи на „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК 83609046, със седалище и адрес на управление – град С., ул.“Ястребец“ № 23Б, представлявано от Петър Руменов Петров и Милена Стайкова Ценова, заедно сумата от 517,35лв.. от които главница в размер на 420.24лв. за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г. с мораторна лихва в размер на 97,11лв. за периода от 15.08.2014г. до 07.08.2017г., поради обстоятелството, че претендираните суми са погасени по давност.

Прави се искане за присъждане на разноски в полза на ищеца.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковата претенция.

Не се оспорва от ответника, че в негова полза е издаден Изпълнителен лист от 19.12.2017 г., въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК гр.д. № 56182/2017г, по описа на СРС, 44 с-в, срещу В. Б. К.а, Л. Г.а М. и Б. Г. К., осъдени да заплатят разделно суми, при следните части: 4/6/четири шести/ части за В. Б. К.а, 1/6/една шеста/ част за Л. Г.а М. и 1/6/една шеста/ част за Б. Г. К..

Сочи се, че дължимите суми, съгласно издадения Изпълнителен лист са както следва:

2521.46 лв. главница за доставена топлоенергия за периода от м.05.2013г. до м.04,2015г., 2 ведно със законна лихва от 16.08.2017г, до окончателното изплащане на вземането, сумата от 582.69 лв. - мораторна лихва за периода 15.08.2014г. до 07.08.2017г., 13,92 лв. - такса за дялово разпределение през периода м.05.2013г. до м.04,2015г., ведно със законна лихва от 16.08.2017г. до окончателното изплащане на вземането, 3,17 лв. - мораторна лихва за периода 15.08.2014г. до 07.08.2017г, и 112,42 лева - разноски по гражданското дело, Твърди се, че с молба от 18.05.2018г., депозирана от „Топлофикация С.“ ЕАД, е образувано изпълнително дело № 2018***0401704 по описа на ЧСИ Н. М., pег. № *** към КЧСИ. Твърди се, че със същата молба за образуване е инициирано принудително изпълнение спрямо длъжниците, като същевременно е извършено упълномощаване на съдебния изпълнител с правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ.

Твърди се, че са били изпратени покани за доброволно изпълнение до всички длъжници, като на ищеца - Б. Г. К. поканата е връчена на 21.06.2018г.

Твърди се от ответника, че в периода 31.05.2018г. - 30.01.2024г. са извършени множество справки и са предприети множество изпълнителни действия.

Твърди се, че за погасяване на задължението по сметка на Дружеството са постъпили суми на следните дати: 03.08,2018г.;

17.09.2018г.; 11.10.2018г.; 28.12.2018г.; 08.02.2019;

03.04.2019г; 20.06.2019г.; 03.09.2019г.

Твърди се, че от данните по изпълнителното дело, става ясно, че погашенията по делото са извършени от ищеца - Б. Г. К..

Описва се от ответника, че вследствие подадена на 29.08.2019г, молба от „Топлофикация С.“ ЕАД, на 03.08.2020г. е насрочен опис на движими вещи собственост на длъжника по изпълнителното дело и ищец по настоящото дело.

Твърди се, че призовка за принудително изпълнение с указана дата за насрочен опис на движими вещи собственост на длъжника е изпратена до ищеца и на 09.11.2020 г.

Твърди се, че на 14.10.2021г., дружеството е депозирало молба с искане за извършване на справки в Регистъра на банковите сметки и сейфове и налагане на запор, както и за извършване справка в регистрите на НОИ за действащи трудови договори, с оглед налагане запор върху получавано трудово възнаграждение, като в молбата е инкорпорирано искане и за насрочване опис на движими вещи собственост на длъжника.

Твърди се, че ответното дружество - взискател по изпълнителното дело е подавало регулярно молби за извършване на актуално имуществено проучване и налагане на съответните обезпечителни мерки, а именно запор на трудово възнаграждение/пенсия, както и извършването на опис и оценка на движими вещи и запор върху откритите банкови сметки на длъжницата, като последната такава молба е депозирана на 14.05.2024г.

С оглед на горното се иска съдът да отхвърли исковата претенция като неоснователна и присъди разноски на ответника.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

3

В настоящето производство е заявен отрицателен установителен иск с квалификация чл.439, ал.1 от ГПК, с който длъжникът оспорва с иск изпълнението, като основава твърденията си на факти настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

3.Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

1 - по отрицателния установителен иск:

Ищецът следва да установи твърденията си относно размера на оспореното вземане по изпълнителното производство.

За ответника- носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно доказване, че заявената давност е била прекъсвана или спирана.

По доказателствените искания

Ищецът е заявил искане за допускане и приемане на представените с исковата молба писмени доказателства, които съдът приема, че са относими, допустими и необходими и това доказателствено искане следва да се уважи. Следва да се укаже на ищеца, че искането за изискване на препис от изпълнителното дело е ненадлежно извършено и следва да стори същото по реда на чл.192 от ГПК – с молба с препис до третото неучастващо по делото лице, като в противен случай съдът няма да изиска препис от изпълнителното дело служебно и ще приключи съдебното дирене без събиране на това доказателство.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, и на основание чл.101, ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото, приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

Указва на страните, че не са заявили надлежно искането си за събиране като доказателство на препис от изпълнителното дело и следва да сторят това по реда на чл.192 от ГПК – с молба до трето неучастващо по делото лице –като им дава възможност до първото по делото съдебно заседание да заявят това искане надлежно по реда на чл.192 от ГПК, като в противен случай съдът няма да го разгледа и процесуалното действие ще се 4 смята за неизвършено, като съдът няма да изиска препис от изпълнителното дело служебно и ще приключи съдебното дирене без събиране на това доказателство.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.

Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора, като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и пестят усИ.. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация. Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време, усИ. и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се има предвид, че медиацията е платена услуга.

Указва на страните: В случай, че ищецът не се яви в първото заседание по делото, не изрази становище по отговора на исковата молба и не иска разглеждане на делото в негово отсъствие ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл.232, изречение второ, съгласно което в новото дело ищецът може да ползва събраните доказателства само ако за тяхното повторно събиране има трудно преодолима пречка.

٧

Страната, която живее или замине за чужбина за повече от един месец, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.Когато посочените лица не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени /чл.40 ГПК/.