Решение № 514 от 13.04.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 857/2022
- Вид
- Решение № 514
- Подписан
- 13.04.2022
- В сила
- 29.04.2022
- Състав
- Албена Славова
Цитирани разпоредби
- чл.83 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290а · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 375, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към решението по НОХД № 857 по описа на Варненския районен съд за 2022 година, ХХХII състав
Варненска районна прокуратура, на основание чл. 375, ал.1 от НПК, е внесла във ВРС постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на обвиняемата Г. ИВ. Н. затова, че: на 22.03.2021 г. в гр. Варна, потвърдила неистина в писмена декларация, представена с искова молба с вх. №5311 от 22.03.2021 г. пред Окръжен съд - Варна, в която декларация за материалното и гражданското състояние, декларирала, че не притежава влогове на нейно име.престъпление по чл.290а от НК.
В съдебно заседание ВРП, редовно уведомена, не изпраща представител.
Обвиняемата Н., редовно призована, се явява в съдебно заседание, като признава вината си в извършване на процесното деяние и изразява съжаление за стореното.
Съдът като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемата Г.Н. живеела в с.Т., об.Варненска. През 2018 г. нейният баща загинал при пътнотранспортно произшествие. Обв.Н. решила да заведе гражданско дело за обезщетение за нанесени неимуществени вреди. За целта наела адвокат – свид. С.С..
По искова молба на обв. Н. било образувано гр.дело № 181/2021 г. по описа на ОСВарна - ТО, а претендираното обезщетение било в размер на 200 000 лева. Свидетелят С. обяснил на обвиняемата, че е необходимо да бъде заплатена държавна такса и я попитал дали разполага с достатъчно парични средства за заплащането й. Обвиняемата Н. отговорила, че няма такива, въпреки че разполагала с банкова сметка с налични парични средства в размер на 13 000 евро.Тогава свид.С. разяснил на обвиняемата, че може да поиска да бъде освободена от заплащането на държавна такса, като за целта попълни и подаде декларация за материалното си и гражданско състояние. На 15.03.2021 г. обвиняемата Н. попълнила декларация, изискуема по чл.83 от ГПК, в която посочила, че не разполага с влогове на нейно име и не получава никакви доходи.
На 22.03.2021 г. декларацията била представена в ОС-Варна с вх.№5311/22.03.2021 г. от свид.С. за прилагане към материалите по делото. След няколко дни било представено и извлечение от банкова сметка с IBAN *** в ОББ, на името на обвиняемата Г.Н.. От банковото извлечение било видно, че към момента на представяне на декларацията по чл.83 ал.2 от ГПК обвиняемата е разполагала с банкова сметка с налични парични средства в нея. Съгласно разпоредбата на чл.83 ал.2 от ГПК „такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид ...т.2 имущественото състояние, удостоверено с декларация".
По делото е изготвена съдебно-почеркова експертиза, видно от заключението на която е, че ръкописният текст, положен в „Декларация за материално и гражданско състояние" във връзка с искане по чл.83 ал.2 от ГПК" е изпълнен от лицето Г. ИВ.
Н..Подписът , положен върху реквизит „Декларатор" в „Декларация за материално и гражданско състояние" във връзка с искане по чл.83 ал.2 от ГПК", е изпълнен от лицето Г. ИВ. Н..
1
Обвиняемата Г. ИВ. Н. е родена на 07.05.1974 г. в гр. Варна, живуща в с. Т., обл.
Варна, ул. *** българка, български гражданин, със средно образование, не работи, неомъжена, неосъждана, ЕГН **********.
Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз основа на цялостния доказателствен материал по делото - всички гласни и писмени доказателства събрани в хода на досъдебното и съдебното производство, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които са непротиворечиви и взаимнодопълващи се и обосновават следните правни изводи:
С гореописаното деяние обвиняемият Г. ИВ. Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление п о 290а от НК като на 22.03.2021 г. в гр.
Варна, потвърдила неистина в писмена декларация, представена с искова молба с вх.
№5311 от 22.03.2021 г. пред Окръжен съд - Варна, в която декларация за материалното и гражданското състояние, декларирала, че не притежава влогове на нейно име.
Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с правилното осъществяване на правосъдната дейност.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо, неосъждано физическо лице.
От обективна страна, обвиняемата е извършил действия по потвърждаване на неистина в писмена декларация, представена пред съдебен орган, а именно – Окръжен съд –Варна, която е от значение за произнасянето на съда по въпроси, касаещи образуваното производство.
От субективна страна обвиняемата е осъществила деянието при форма на вина пряк умисъл като е предвиждала настъпване на общественоопасния резултат и е искала неговото настъпване.
К а т о смекчаващи наказателната отговорност на обвиняемата обстоятелства съдът прие направените в хода на съдебното производство самопризнания, чистото съдебно минало на лицето и оказаното съдействие в хода на разследването.
Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства не са отчетени.
Изложеното мотивира съда да освободи обвиняемата от наказателна отговорност и д а й наложи административно наказание като констатира наличието на законовите предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 78 А ал.1 от НК: престъплението е умишлено и за него се предвижда наказание лишаване от свобода до 3/три/ години, от него няма настъпили съставомерни имуществени вреди, обвиняемата не е осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на разд. ІV, гл.VІІІ от НК .
Като констатира наличие единствено на смекчаващи отговорността на обвиняемата обстоятелства, съдът наложи на същата административно наказание в минималния размер, а именно – „Глоба“ в размер на 1000 /хиляда / лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди обв. Н. да заплати по сметка на ОД на МВР-Варна направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 111,98 /сто и единадесет 0,98/ лева.
Воден от горното, съдът постанови решението си.
2
СЪДИЯ при ВРС :
/А.С./
3