Решение № 1278 от 18.10.2022, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№.............../............2022 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,

В публичното съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и втора година в състав

СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА

При участието на секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 852 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Н.А.Н. иск с правно основание чл. 128а ал. 1 АПК за обявяване нищожността на определение № 3221/05.04.2022 г. по частно адм. дело № 2526/2022 г. на ВАС РБ, с което по реда на глава ХІІІ АПК са оставени в сила определение № 54/11.01.2022 г. и определение № 272/01.02.2022 г., постановени по адм. дело № 2447/2021 г. на Административен съд Варна, като същевременно с определението, чиято нищожност се претендира, ищецът е осъден да заплати на Комисия за защита на личните данни /КЗЛД/ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

С твърдения за неяснота на изложените съображения в атакуваното по чл. 128а ал. 1 АПК определение № 3221/05.04.2022 г., обусловили като краен резултат оставянето в сила на обжалваните по реда на глава ХІІІ АПК определение № 54/11.01.2022 г. и определение № 272/01.02.2022 г. на Адм. съд Варна, което според ищеца се приравнява на липсата на мотиви в съдебния акт, както и с оплакване за последователно извършена от КЗЛД, от първоинстанционния съд и от касационната инстанция подмяна в предмета на заявения от Н. правен спор, свързан според твърденията му с неправомерното предоставяне от полицейските органи на информация на трето лице, че личните му данни се обработват по досъдебни производства, за което Н. е узнал на 28.06.2021 г., се иска постановеното от ВАС РБ определение № 3221/05.04.2022 г. по частно адм. дело № 2526/2022 г. да бъде обявено за нищожно. В изпълнение на съдебно разпореждане № 6002/09.05.2022 г. основанията, на които се претендира нищожност на определението, освен в първоначално подадената искова молба, са уточнени от ищеца и в подадената от първоначално назначения му от съда с определение № 1422/09.05.2022 г. процесуален представител на основание чл. 26 ал. 2 ЗПП адвокат М.С. в подадената от последния молба с. д. № 8192/25.05.2022 г.

В с. з. на 21.09.2022 г. искът по чл. 128а ал. 1 АПК за обявяване на нищожността на постановеното от ВАС РБ определение № 3221/05.04.2022 г. по частно адм. дело № 2526/2022 г. се поддържа изцяло от назначения с определение № 1867/22.06.2022 г. нов процесуален представител на ищеца по реда на ЗПП адвокат Ц.П., който изрично заявява, че поддържа и подадената от адвокат С. уточняваща молба по делото. В пледоарията по съществото на спора адвокат С. се придържа към изложените от ищеца обстоятелства в исковата молба като сочи, че всички жалби, включително и тeзи до Административен съд - Варна и до ВАС РБ, са подадени за това че двама полицаи са предоставили информация на друг гражданин, че личните данни на ищеца се обработват по досъдебни производства, тоест, че той е известен на МВР, като фактът на предоставяне на тази информация на третото лице е узнат от ищеца на 28.06.2021 г. Излага, че неправилно твърденията на Н. в подадената до Административен съд Варна жалба са били смесени с предоставянето на данни от протокол от ПТП като както Административен съд – Варна, така и ВАС РБ са разглеждали единствено обстоятелствата, свързани с изнесените данни в протокола от ПТП, поради което при произнасянето си са взели под внимание датата на протокола за ПТП 19.04.2020 г., а не датата 28.06.2021 г., която е меродавната според изложените от Н. обстоятелства в жалбата му.

Оттук адвокат П. наново извежда довод за отсъствието на яснота в съображенията на съда и в мотивите му, тъй като се е произнесъл по нещо различно от въведения с жалбата на Н. предмет. Сочи, че атакуваното определение на ВАС РБ е неразбираемо за тълкуване, което съставлява основание за прогласяване на нищожността му.

Ответната по иска страна – Комисия за защита на личните данни, редовно призована, не се представлява в заседанието от 21.09.2022 г. С подаден чрез пълномощник юрисконсулт Моника Райчева отговор на исковата молба с. д.

№ 9857/23.06.2022 г. оспорва изцяло нейната основателност с довод, че изложените от ищеца съображения за нищожност на атакуваното съдебно определение представляват по естеството си основания по чл. 209 т. 3 АПК за отмяна на съдебен акт, е не за неговата нищожност.

Претендира при отхвърляне на иска Н. да бъде осъден да заплати на КЗЛД юрисконсултско възнаграждение. С допълнително подадено преди съдебно заседание становище с. д. № 13890/19.09.2022 г. поддържа изцяло вече изложените съображения за неоснователност на иска по чл. 128а ал. 1 АПК.

Като съобрази процесуалната допустимост на иска по чл. 128а ал. 1 АПК, съдът намира следното по неговата основателност:

По фактите в тяхната хронологична последователност:

На 10.11.2021 г. в Административен съд Варна е образувано адм. дело № 2447/2021 г. по подадена по електронен път и подписана с валиден електронен подпис жалба вх. № 16511/10.11.2021 г. на Н.А.Н. срещу решение № ППН-01-528/2021 г. от 28.10.2021 г. на КЗЛД, с което на основание чл. 27 ал. 2 т. 6 АПК вр. чл. 38 ал. 1 ЗЗЛД е обявена за процесуално недопустима подадената от Н.А.Н. ***, сектор „Пътна полиция“, Трето РПУ – Варна жалба рег. № ППН-01-528/29.06.2021 г. и е прекратено образуваното пред КЗЛД административно производство по жалбата.

С постановено в производство по глава Х, раздел ІV АПК вр. чл. 56 ал. 4 АПК определение № 54/11.01.2022 г. по адм. дело № 2447/2021 г. на Административен съд Варна е отхвърлена подадената от Н.А.Н. жалба вх. № 16511/10.11.2021 г. срещу решение № ППН-01-528/2021 г. от 28.10.2021 г. на КЗЛД.

За да постанови този резултат, съдът е приел в мотивите на определението, че компетентният колективен административен орган законосъобразно е оставил без разглеждане като просрочена подадената от Н. жалба рег. № ППН-01-528/29.06.2021 г., предвид нормата на чл. 38 ал. 1 ЗЗЛД, регламентираща 6-месечен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от две години от извършването му, в който при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни има правото да сезира КЗЛД. За да достигне до извод за просрочие на жалбата на Н. пред КЗЛД, съдът е приел, че Комисията е била сезирана с подадена на 29.06.2021 г. чрез ОД на МВР-Варна жалба на Н., съдържаща оплаквания за нарушение при обработката на личните му данни от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, предвид обстоятелството, че при съставянето на протокол от 19.04.2020 г. за настъпило на същата дата ПТП между автомобила на Н. и този на лицето С.Д.З. полицейски служители неправомерно са предоставили на Златев информация за личните данни на Н.. При позоваване на факта, че при съставянето на 19.04.2020 г. на протокола за ПТП Н. и Златев сами са предоставили на полицейските служители личните си данни, които те попълнили в протокола за ПТП, като още на същата дата 19.04.2020 г. и двамата участници в ПТП лично са положили подписите си под протокола, първоинстанционният съд е приел в мотивите на определението, че още с подписването на протокола за ПТП на 19.04.2020 г. Н. е имал възможността ако счита, че неправомерно личните му данни стават достояние на другия участник в пътно-транспортното произшествие, да направи възражения до конкретния администратор на лични данни, какъвто в случая е ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“. Поради това съдът е споделил извода на КЗЛД, че подадената едва на 29.06.2021 г. жалба от Н. до КЗЛД е просрочена.

С постановено на основание 248 ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК определение № 272/01.02.2022 г. по адм. дело № 2447/2021 г. на Адм. съд – Варна е допълнено в частта за разноските постановеното по делото определение № 54/11.01.2022 г. като жалбоподателят по делото Н.А.Н. е осъден да заплати на КЗЛД юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 /петдесет/ лева. В мотивите на определението съдът е приел, че е пропуснал да се произнесе по своевременно направеното в съдебното производство с подаденото от КЗЛД писмено становище рег. № ППН-01-528/2021/#13 от 23.11.2021 г. искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което в случая е дължимо за заплащане от Н., предвид крайния изход на спора и факта, че ответната страна КЗЛД не е дала повод за завеждане на делото. Като допълнителен аргумент в подкрепа на основателността на искането по чл. 248 ал. 1 ГПК съдът е посочил, че с определение по делото Н. е освободен от заплащането на държавна такса, но не и от разноски.

При проведения касационен контрол по реда на глава ХІІІ АПК, иницииран с подадените по електронен път от Н. частна жалба вх. док. № 459/12.01.2022 г. срещу постановеното по адм. дело № 2447/2021 г. на Административен съд Варна определение № 54/11.01.2022 г. и частна жалба вх. док. № 1638/01.02.2022 г. срещу постановеното по същото дело определение № 272/01.02.2022 г., касационната инстанция с неподлежащо на обжалване съдебно определение № 3221/05.04.2022 г., постановено по адм. дело № 2526/2022 г. на ВАС РБ, е оставила в сила и двете обжалвани от Н. съдебни определения.

Тричленният състав на ВАС РБ, Пето отделение, е споделил в мотивите на определението изложените от първоинстанционния съд съображения за недопустимост поради подаването й след 6-месечения срок по чл. 38 ЗЗЛД на жалбата на Н. до КЗЛД, по която колективният административен орган се е произнесъл с решение № ППН-01-528/28.10.2021 г., предмет на оспорването по адм. дело № 2447/2021 г. на Административен съд - Варна. В мотивите на постановеното от ВАС определение № 3221/05.04.2022 г. е прието, че не се подкрепят от събраните доказателства твърденията на Н., че едва от протокола от проведеното на 28.06.2021 г. съдебно заседание по н.а.х.д. № 1673/2021 г. на ВРС е узнал за предоставянето на личните му данни от страна на органите на МВР на лицето Станислав Златев. Касационният състав е споделил изводите на първоинстанционния съд, че с категоричност е установено, че данните са предоставени на Златев в качеството му на пострадал от ПТП още в деня на настъпването му 19.04.2020 г. при съставянето на протокол за ПТП № 1736313, на който Н. се е подписал като участник 1 в пътно-транспортното произшествие.

Основавайки се на чл. 143 ал. 3 АПК, съгласно който когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ, касационният състав е приел за правилно и постановеното на основание чл. 248 ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК определение № 272/01.02.2022 г. по адм. дело № 2447/2021 г. на Адм. съд – Варна.

В подадената до ВАС РБ частна жалба на Н.А.Н. срещу постановеното от Административен съд - Варна определение № 54/11.01.2022 г., по която е било образувано частно адм. дело № 2526/2022 г. по описа на ВАС РБ, приключило с определение № 3221/05.04.2022 г., чиято нищожност се претендира, Н. се е позовал на оплакване, че първоинстанционният съд, постановил обжалваното пред ВАС определение № 54/11.01.2022 г., не се е произнесъл по първоначално заявения с жалбата до КЗЛД, а след това и с жалбата до Административен съд Варна предмет на спора. В подкрепа на това оплакване Н. отново, както преди това в жалбата си до Административен съд – Варна срещу решение № ППН-01-528/2021 г. от 28.10.2021 г. на КЗЛД, а преди това пък в подадената си до КЗЛД жалба рег. № ППН-01-528/29.06.2021 г. срещу ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, Трето РПУ – Варна, се е позовал на неправомерно предоставената според него информация от органите на МВР на лицето С.Д.З. посредством направеното пред него изявление от полицейски служители, че Н. е стар познайник на полицията, от което следвало, че на Златев неправомерно е била предоставена информация, че личните данни на Н. се обработват в МВР за нуждите на досъдебни производства. Именно за това неправомерно предоставяне на информация, свързана с негови лични данни относно досъдебни производства, към които има отношение, Н. последователно е твърдял пред всички сезирани от него институции /КЗЛД, Административен съд Варна и ВАС РБ/, че е научил едва от протокола от проведеното на 23.06.2021 г. съдебно заседание по н.а.х.д. № 1673/2021 г. на ВРС, в което като свидетел е бил разпитан С.Д.З., със съдържанието на който протокол Н. според собствените му твърдения се е запознал на 28.06.2021 г. при отваряне на протокола в системата за електронен достъп. На това основание Н. е поддържал пред всички сезирани от него институции, че установеният с чл. 38 ал. 1 ЗЗЛД 6-месечен срок за подаването на жалбата е започнал да тече за него от датата 28.06.2021 г., когато нарушението му е станало известно. За справка виж приложената на л. 36 и 37 от адм. дело № 2447/2021 г. на Адм. съд Варна жалба на Н. до КЗЛД; приложената на л. 3 и 4 от адм. дело № 2447/2021 г. жалба на Н. *** срещу решение № ППН-01-528/2021 г. от 28.10.2021 г. на КЗЛД и приложената на л. 5 по частно адм. дело № 2526/2022 г. по описа на ВАС РБ частна жалба на Н. срещу определение № 54/11.01.2022 г. на Административен съд Варна.