Определение № 652 от 15.10.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 652 гр. Варна, 14.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно частно търговско дело № 20243001000497 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 предложение 2 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от името на Д. Д. Г., чрез адв. С. Н., против определение № 2241/15.06.2024 г. по в.ч.гр.д. № 903/2024 г., с което като недопустима е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 18930/07.03.2024 г., подадена от Д. Д., Г. срещу определение № 15002/19.12.2023 г. по ч.гр.д. № 9275/2023 г. по описа на ВРС.

В частната жалба, с която е сезиран настоящият съд, се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение.

Жалбоподателят заявява, че не е налице спор между него като длъжник и насрещната страна като кредитор за наличието на парично задължение, произтичащо от издадена запис на заповед. С молба от 19.02.2024 г. длъжникът изрично е признал задължението си към кредитора Ж. С. Ц. и е заявил, че не възразява по издадената срещу него заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 9275/2023 г. по описа на ВРС.

На следващо място сочи, че е налице нарушение на правилата, разписани в чл.

47 ГПК, поради което заповедта и издадения въз основа нея изпълнителен лист са му ненадлежно връчени. Намира, че след като е налице изрично негово волеизявление като длъжник, че не оспорва вземането на своя кредитор, то не са налице и предпоставките по чл. 415, ал. 1 т. 2 ГПК, съответно незаконосъобразно са дадени указания на неговия кредитор за подаване на 1 установителен иск за вземането.

В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството по в.ч.гр.д. № 903/2024 г. по описа на ВОС е било образувано по частна жалба от Д. Д. Г., с която се иска отмяната като незаконосъобразно на постановено от заповедния съд определение № 15002/19.12.2023г., по ч.гр.дело № 9275/ 2023 г. по описа на ВРС.

Производството пред заповедния съд е образувано по заявление, подадено от Ж. С. Ц., за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.

417 ГПК за солидарно осъждане на длъжниците А. Д. Г., Д. Д. Г. и И. П. Й., за суми, дължими по запис на заповед.

Издадена е заповед № 4260/24.07.2023 год. за незабавно изпълнение, с която е разпоредено длъжниците Д. Д. Г. и И. П. Й. да заплатят солидарно на Ж. С. Ц. сумата от 15 000 лева, представляваща дължима главница по запис на заповед от 10.06.2020 год.

На заявителя е издаден изпълнителен лист № 3356/24.07.2023 год.

Заповедният съд е констатирал, че спрямо длъжниците е осъществено връчване на заповедта за изпълнение съгласно процедурата, разписана в чл.

47, ал. 5 ГПК. Поради това с определение № 15002/19.12.2023 г. е указал на заявителя Ж. С. Ц., че поради наличие предпоставките на чл. 415, ал. 1 т. 2 ГПК, за него е налице интерес от предявяване установителен иск по чл. 422 ГПК за вземането му. Заповедният съд е указал процесуалните срокове за предявяване на иска за установяване на вземането, необходимостта от представяне на доказателства за подаване на иска, както и санкцията, която следва при неспазване на дадените указания, съгласно текста на чл. 415, ал. 5 ГПК. Спазвайки изричната норма на чл. 415, ал. 2 ГПК, заповедният съд е разпоредил спиране на изпълнението.

Актът на заповедния съд по чл. 415, ал.2 ГПК не подлежи на самостоятелно обжалване. По отношение на този съдебен акт не е налице нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, в които законодателят е предвидил, че е допустим последващ инстанционен контрол. Постановеното 2 определение на заповедния съд няма преграждащ за развитие на изпълнителното производство характер, тъй като не слага край на разглеждане на изпълнителното дело, а същевременно обжалваемостта му не е и изрично предвидена от процесуалния закон. В хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417, т. 10 ГПК, констатациите за връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 ГПК обуславят спиране на принудителното изпълнение, като в този случай определението на съда, имащо констативен характер, не подлежи на самостоятелно обжалване /в този смисъл и Определение № 860 от 2.11.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 755/2011 г., II т. о., ТК Определение № 166 от 18.03.2009 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 86/2009 г., II т. о., ТК/.

Следователно в полза на частния жалбоподател не е надлежно възникнало субективно публично право на частна жалба, положителна процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните, за наличието на която съдът следи служебно. Затова, като е съобразил гореизложеното, ВОС е постановил процесуално законосъобразно определение.

Предявената частна жалба пред ВОС е лишена и от правен интерес.

С определение № 1878/14.02.2024 год. ВРС е обезсилил заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист, на основание чл. 415, ал.5 ГПК.

По постъпила от заявителя частна жалба е образувано в.ч.гр.д.№ 901/2024 год. по описа на ВОС, по което е постановено неподлежащо на обжалване Определение № 2216/03.06.2014 год., с което определение № 1878/14.02.2024 год. е оставено в сила. Наличието на акт на заповедния съд по чл. 415, ал.5 ГПК изключва правния интерес от обжалване на междувременно постановеното определение по чл. 415, ал.2 ГПК.

Воден от горното, съставът на ВАпС,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2241/15.06.2024 г. по в.ч.гр.д. № 903/2024 г., по описа на Окръжен съд – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4