Решение № 322 от 03.10.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. София, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VIII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия М. Руневска при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Гражданско дело № 20241800100014 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

М. Т. И. – майка на малолетния С. Л. И., е предявила обективно и пасивно субективно съединени искове, както следва: пасивно субективно съединени искове срещу ответниците Л. И. и С. Л. И. за признаване за установено, че детето С. Л. И. не е заченато и не произхожда от ответника Л.

И.; пасивно субективно съединени искове срещу ответниците М. Б. Б. и С. Л.

И. за признаване за установено, че детето С. Л. И. е заченато и произхожда от М. Б. Б.. В исковата молба се твърди, че на 20.07.2020 г. между ищцата и ответника Л. И. бил сключен граждански брак, който от самото му сключване бил фиктивен и към момента в РС – К. било образувано гражданско дело за прекратяването му. От сключване на брака до настоящия момент ищцата и ответника Л. И. не живеели заедно, освен това никога не били имали интимни отношения. От 16.12.2021 г. ищцата била в интимна връзка и живеела с М. Б.

Б. и от съвместното им съжителство на 19.01.2023 г. се родило детето С.. В епикризата за новородено от 24.01.2023 г., издадена от УМБАЛ „Л.“, детето било записано с имената С. М. Б., а с нотариално заверена декларация от 19.01.2023 г. М. Б. Б. декларирал, че детето е негово и той като негов баща го признава за свое и желае да носи неговите бащино и фамилно имена. От 1 раждането на детето, както и към настоящия момент за детето се грижели ищцата и ответникът М. Б. Б. в дома, в който живеели, собственост на родителите на Б., където имало необходимите условия за отглеждане и възпитание на детето. В съставения от СО - район „Т.“ акт за раждане на детето същото било записано с имената С. Л. И. и с посочени родители - майка М. Т. И. и баща Л. И., тъй като към датата на раждането на детето майката била в брак с ответника Л. И.. С оглед гореизложеното се предявяват настоящите искове.

Исковете срещу ответниците Л. И. и С. Л. И. са с правно основание чл.

62, ал. 2 СК, исковете срещу ответниците М. Б. Б. и С. Л. И. са с правно основание чл. 69 СК.

Ответникът Л. И. не е депозирал отговор на исковата молба след връчването му на преписи от същата и от доказателствата, но още преди това връчване от него е постъпила молба, в която е изложено, че е запознат с исковата молба и с доказателствата към нея, знае какъв е предметът на спора и не оспорва изложените факти и обстоятелства. Иска да бъде постановено решение, с което бъде признато за установено, че не е биологичен баща на малолетното дете С. Л. И., както и да бъде признато за установено, че биологичен баща на детето е ответникът М. Б. Б..

Ответникът М. Б. Б. не е депозирал отговор на исковата молба.

Ответникът С. Л. И. чрез назначения му особен представител е депозирал отговор на исковата молба, в който е изложено становище за допустимост на исковете, а относно основателността на същите е изложено, че становище ще бъде взето от представителя след събиране на доказателствата по делото.

В съдебно заседание ищцата лично и чрез процесуалните си представители поддържа предявените искове.

В съдебно заседание ответникът Л. И. не се явява и не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът М. Б. Б. излага становище за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответникът С. Л. И. чрез назначения му особен представител излага становище за уважаване на исковете.

2

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От удостоверение за раждане № 7390230165 от 30.01.2023 г., издадено въз основа на акт за раждане № 0165/30.01.2023 г. на Столична община – район „Т.“, се установява, че С. Л. И. е роден на 19.01.2023 г. от майка М. Т. И. с ЕГН **********, а като баща е вписан Л. И., роден на ********** г.

По делото са представени епикриза на новородено от УМБАЛ „Л.“ – отделение по неонатология и служебна бележка от УМБАЛ „Л.“, от които се установява, че роденото на 19.01.2023 г. от М. Т. И. дете е записано с имената С. М. Б.. Представена е и декларация /с нотариална заверка на подписа/ от М.

Б. М.ов с дата 19.01.2023 г., с която същият е припознал роденото от М. Т. И. дете.

По делото е представена и декларация от Л. И. с дата 25.01.2023 г. /с нотариална заверка на подписа/, с която същият декларира, че не е биологичен баща на детето С. М. Б., роден на 19.01.2023 г. в гр. С..

По делото са представени и удостоверения за постоянен и настоящ адрес на ищцата, от които се установява, че същата има постоянен и настоящ адрес в с. Г., община К..

В проведеното по делото открито съдебно заседание е представено решение № 259 от 15.07.2024 г., постановено по гр. д. № 14/2024 г. по описа на РС – К., с което е прекратен бракът, сключен на 20.07.2020 г. между М. Т. И. с ЕГН ********** и Л. И., роден на ********** г., гражданин на Република С.М.. Бракът е прекратен на основание чл. 49, ал. 1 СК – поради дълбоко и непоправимо разстройство, като родителските права по отношение на детето С. Л. И. са предоставени на майката, при която е определено и местоживеенето на детето. Решението е влязло в сила на 15.08.2024 г.

Останалите представени по делото писмени ирелевантни, поради което съдът не ги обсъжда. доказателства са

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява следното:

Свид. Д. – кмет на с. Г., установява, че ищцата дошла в с. Г., където е домът на ответника Б., в края на 2021 г. Двамата живеели постоянно заедно, при много добри условия, имали и дете, родено в началото на 2023 г.

3

Свид. Г. установява, че познава ищцата от две години и половина, откакто ищцата заживяла с ответника Б. в с. Г.. Двамата имали дете, за което се грижели заедно.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Исковете са процесуално допустими, а разгледани по същество – основателни, по следните съображения:

По исковете с правно основание чл. 62, ал. 2 СК, предявени срещу Л. И. и С. Л. И.:

Съгласно чл. 61, ал. 1 СК съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване. Детето С. е родено преди прекратяване на брака между М. Т. И. и Л. И., поради което, на основание законовата презумпция по чл. 61, ал. 1, пр. 2 СК, съпругът на майката е счетен за баща на детето, което обстоятелство е отразено в съставения акт за раждане на детето.

Тежестта да опровергае презумптивното бащинство на ответника Л. И. е на ищцата. Съдът намира, че същото е опровергано.

Ответникът Л. И. не оспорва изложените факти и обстоятелства и иска да бъде постановено решение, с което бъде признато за установено, че не е биологичен баща на малолетното дете С. Л. И., както и да бъде признато за установено, че биологичен баща на детето е ответникът М. Б. Б., което по същността си е признание на исковете. Съгласно чл. 334 ГПК по искове за гражданско състояние не се постановява решение при признание на иска. В случая не е имало и искане на ищцата за постановяване на такова. Това обаче не означава, че признанието на иска не може да бъде зачетено от съда, тъй като същото е доказателствено средство. В случая съдът преценява признанието на иска с оглед всички данни по делото. Ответникът Л. И. признава и изложените в исковата молба факти. Освен това той не е дал причина за завеждане на делото с поведението си, същевременно с оглед спецификата на предявените искове – такИ. за гражданско състояние, отношенията не могат да бъдат уредени извънсъдебно /което пък от своя страна изключва всякакво съмнение за симулативен процес/. Признанието на релевантните факти от ответника Л. И., преценено съобразно разпоредбата на 4 чл. 175 ГПК, отнесено и към останалите доказателства по делото - писмени и гласни, обсъдени от съда, формират извод за липсата на вероятност за контакти между него и ищцата, водещи до зачеване на детето С..

Ответникът С. Л. И. чрез назначения му особен представител също излага становище за уважаване на исковете.

Съответно въз основа на горната преценка относно всички данни по делото съдът намира исковете за оспорване на бащинството на Л. И. за основателни.

По исковете с правно основание чл. 69 СК, предявени срещу М. Б. Б. и С. Л. И.:

Ответникът М. Б. Б. излага становище за уважаване на исковете, което по същността си е признание на исковете. Съответно тук изцяло важи изложеното по-горе относно признанието на исковете от ответника Л. И..

Признанието на иска, подобно на признанието на факти, е доказателствено средство и в случая това признание на исковете, преценено с оглед всички данни по делото и във връзка с тях, формират извод, че М. Б. Б. е баща на детето С., като то е заченато в резултат на съвместното им съжителство с ищцата, започнало в края на 2021 г. /по делото са налице и данни за един и същи адрес на ищцата и този ответник/.

Ответникът С. Л. И. чрез назначения му особен представител също излага становище за уважаване на исковете.

Съответно въз основа на горната преценка относно всички данни по делото съдът намира исковете за установяване на бащинството на М. Б. Б. за основателни.

Съгласно чл. 70 СК, когато съдът уважи искове по чл. 69 СК, той служебно постановява при кого от родителите да живее детето, какви да са мерките за упражняване на родителските права, какъв да е режимът на личните отношения между детето и родителите, както и каква да бъде неговата издръжка, като се прилага съответно чл. 59.

В случая обаче исковете по чл. 69 СК са съединени с искове по чл. 62, ал.

1 СК, при което не намира приложение горното правило, а по делото е и надлежно установено, че майката и установеният в настоящото производство биологичен баща на детето живеят съвместно и отглеждат детето заедно, при 5 което намира приложение правилото на чл. 123 СК.

С оглед уважаване на предявените искове съдът следва на основание чл.

16, ал. 2 вр. чл. 13 и чл. 14, ал. 1 ЗГР служебно да допусне промяна в имената на детето, като за в бъдеще то да носи имената С. М. Б.. На основание чл. 74, ал. 2 вр. чл. 75 ЗГР след влизане на настоящото решение в сила препис от същото следва да се изпрати на длъжностното лице по гражданското състояние при Столична община – район „Т.“, което да извърши отбелязване в акта за раждане.

Разноски от ищцата не се претендират.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 62, ал. 2 СК по исковете, предявени от М. Т. И. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с. Г., община К. срещу Л. И., роден на ********** г., гражданин на Република С.М., месторождение: Г. и С. Л. И. с ЕГН **********, че детето С.

Л. И. с ЕГН **********, родено на 19.01.2023 г. от майка М. Т. И. с ЕГН **********, за което в гр. С. е съставен акт за раждане № 0165/30.01.2023 г. на Столична община – район „Т.“, не е заченато и не произхожда от баща Л. И., роден на ********** г., гражданин на Република С.М., месторождение: Г..

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 69 СК по исковете, предявени от М. Т. И. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с. Г., община К. срещу М. Б. Б. с ЕГН **********, с адрес: с. Г., община К. и С. Л.

И. с ЕГН **********, че М. Б. Б. с ЕГН ********** е биологичен баща на детето С. Л. И. с ЕГН **********, родено на 19.01.2023 г. от майка М. Т. И. с ЕГН **********, за което в гр. С. е съставен акт за раждане № 0165/30.01.2023 г. на Столична община – район „Т.“.

ОПРЕДЕЛЯ по реда на чл. 16, ал. 2 вр. чл. 13 и чл. 14, ал. 1 ЗГР нови бащино и фамилно имена на С. Л. И., като за в бъдеще същият ще се именува С. М. Б..

След влизане на решението в сила да се изпрати заверен препис от същото на длъжностното лице по гражданското състояние при Столична община – район „Т.“ за отбелязване на промените в акта за раждане по реда на 6 чл. 73 и сл. ЗГР.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.