Решение № 1986 от 05.06.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1986 гр. В., 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Танев при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №

20223110107849 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по предявена искова молба от „Е.М.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., срещу Г. М. Р., с адрес в гр. В., с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено между страните, че ответникът Г. Р. дължи в полза на ищеца сумата от 1681,17 лв. – представляваща падежирала главница по сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД, от една страна, и А.П.А. и Г. М. Р., от друга, договор за отпускане на кредит от 11.03.2020г., за периода от 21.03.2020г. до 21.02.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 17.02.2022г. до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се, че на 11.03.2020г. бил сключен договор за отпускане на кредит между „У.К.Ф.“ ЕАД и А.П.А.. Г. М. Р. била поръчител по този договор. Кредиторът отпуснал на кредитополучателя стоков кредит в размер на общо 7210,00 лв. Сумата била разсрочена на 72 месечни вноски. Общото задължение на кредитополучателя било в размер на 10682,27 лв. Падежът на задължението настъпвал на 21.02.2026г. След усвояване на кредита не били извършвани редовни плащания по него. Непогасеното задължение по кредита към датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда се равнявало на 1681,17 лв. – падежирала главница. На 19.01.2021г. бил сключен договор за прехвърляне на вземания между „У.К.Ф.“ ЕАД и настоящия ищец. Длъжниците били уведомени за цедираното вземане.

В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.

От фактическа страна: Видно от приложения по делото Договор за потребителски паричен кредит от 11.03.2020г. същият е сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД, като кредитодател и А.П.А., като потребител. Освен това лицето Г. М. Р. е станало поръчител по този договор, поради което и носи солидарна отговорност за вземането на кредитора, заедно с А.А..

Чистата стойност на кредита била 7000 лв., при ГЛП от 11.78% и ГПР от 16.30% Кредитът е бил разсрочен на 72 вноски, а падежът на първата вноска бил 21.03.2020г. Положените подписи в договора не са оспорени от ответника. Към договора е приложен и съответен погасителен план.

1

Установява се от индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, че „У.К.Ф.“ ЕАД е прехвърлило на „Е.М.“ ЕООД вземането спрямо А.А. и Г. Р.. Вземането е под номер 189 в приложения по делото списък на прехвърлените вземания.

В настоящия казус ищецът следваше да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираната сума, а именно наличието на валидно договорно правоотношение по Договор за кредит между „У.К.Ф.“ ЕАД, като кредитодател и А.П.А., като потребител, както и това, че ответницата е поръчител по този договор, настъпване на изискуемостта на задължението и прехвърляне на вземането спрямо ответника чрез договор за цесия.

В тежест на ответника бе да докаже точното изпълнение на договорните си задължения.

По делото безспорно се установи, че между „У.К.Ф.“ ЕАД, като кредитодател и А.П.А., като потребител, и Г. Р., като поръчител, е бил сключен Договор за потребителски паричен кредит от 11.03.2020г. От приложения по делото погасителен план може да се изведе обосновано заключение, че за процесния период от 21.03.2020г. до 21.02.2022г. падежиралата главница е на стойност 1891,17 лв. В изрично признание на ищеца в молба от 05.07.2022г. е изложено, че длъжниците по договора за кредит са погасили задължения за главница в размер на 245.09 лв. Т.е. дължимия размер на падежирала главница за процесния период се равнява на 1646,08 лв.

Ответникът не успя да установи, че е заплатил сумата от 1646,08 лв. Неоснователно е възражението, че поръчителят следва да отговоря едва след като кредиторът е изчерпал възможностите да търси вземането от главния кредитополучател. Поръчителят е солидарен длъжник и поради това кредитор може да търси своето вземане и от него по всяко време – чл. 122 ЗЗД.

С оглед на изложеното предявения иск се явява частично основателен и следва да бъде уважен до размер от 1646,08 лв. За разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 1681,17 лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца, сторените разноски в заповедното и исковото производство, в общ размер от 210,86 лв. Размерът е определен от съда, доколкото по делото липсва представен списък по реда на чл. 80 ГПК.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г. М. Р., ЕГН **********, с адрес в гр. В., дължи на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С., сумата от 1646,08 лв., представляваща падежирала главница по сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД, от една страна, и А.П.А., ЕГН **********, и Г. М. Р., ЕГН **********, от друга, Договор за отпускане на кредит от 11.03.2020г., начислена за периода о т 21.03.2020г. до 21.02.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 17.02.2022г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. с номер 1968/2022г. по описа на Районен съд – В., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 1646,08 лв. до пълния претендиран размер от 1681,17 лв., поради неоснователност.

ОСЪЖДА Г. М. Р., ЕГН **********, с адрес в гр. В., да заплати на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С., сумата от 210,86 лв., представляваща 2 сбор на дължимите и сторени разноски в настоящото исково производство и заповедното производство по ч.гр.д. номер 1968/2022г. по описа на ВРС, предвид частичната основателност на претенцията.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – В..

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

3