Определение № 10562 от 14.05.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1878/2026
- Вид
- Определение № 10562
- Подписан
- 14.05.2026
- В сила
- 14.05.2026
- Състав
- Ваня Николаева Иванова, Полина Любомирова Амбарева, Стоян Стоянов Петров
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10562 гр. София, 14.05.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ваня Н. Иванова
Членове:
Полина Люб. Амбарева
Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20261100501878 по описа за 2026 година
Производството е по чл. 274, ал.1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Б. К., подадена чрез адв. Н. Н., срещу определение № 52363/29.12.2025 г. по ч.гр.д. № 23333/2025 г. на Софийски районен съд, с което е допълнено постановеното по делото определение № 38788/17.09.2025 г., като „Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати на К. Б. К. сумата 50 лева за адвокатско възнаграждение и е оставена без уважение молбата на К. Б. К. по чл. 248 от ГПК в останалата част.
В частната жалба се излага възражение срещу извода на първоинстанционионния съд, че за определяне размера на разноските на длъжника за адвокатско възнаграждение в заповедното производство е приложима по аналогия разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минимални размери на адвокатските възнаграждения. Изтъква се, че този извод противоречи на т. 6 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Навежда се и довод, че намалявайки претендираното от длъжника адвокатско възнаграждение на 50 лв., съдът по същество се е произнесъл по несъществуващ спор, тъй като няма въведено от заявителя възражение за прекомерност, с което е нарушено диспозитивното начало в процеса. Изтъква се също, че при отпадане на регулацията на размерите на адвокатските възнаграждения и присъждането им в пренебрежително нисък размер се стига до принизяване ролята на адвоката като специализиран участник в правосъдието, призван да осигури конституционно установената защита на правата на гражданите. Иска се да се отмени обжалваното определение и се присъдят на длъжника разноски за адвокатско възнаграждение в по-голям от присъдения размер от 50 лв. – съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
С писмения си отговор ответникът по частната жалба - заявителят „Топлофикация 1
София“ ЕАД оспорва същата.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Производството пред районния съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД срещу К. Б. К. за сумата 1635,88 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия в периода от 05/2021 г.
– 04/2024 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „********, вх. Б, аб. № 18547; сумата 328,47 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 11.04.2025 г.; сумата 94,60 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 03/2022 г. – 04/2024 г.; и сумата 22,83 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от 16.05.2022 г. до 11.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците за топлинна енергия и за дялово разпределение от подаване на заявлението до изплащането на вземанията.
На 09.05.2025 г. съдът е издал заповед за изпълнение за посочените в заявлението суми.
Длъжникът, чрез пълномощник адв. Н. Н., е подал възражение срещу заповедта по чл. 414, ал. 1 от ГПК. Представил е пълномощно, както и договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено адвокатско възнаграждение за защита в производството по ч.гр.д. № 23333/2025 г. в размер на 1000 лв., като е отразено, че сумата е заплатена в брой.
Поради непредявяване от заявителя на иска за установяване съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, с определение № 38788/17.09.2025 г. заповедният съд е обезсилил издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК е постъпила молба от длъжника за допълване на горепосоченото определение чрез присъждане на длъжника на сторените разноски за адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита е съдействие.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК заявителят „Топлофикация София“ ЕАД е подал писмен отговор, с който е оспорил молбата.
С обжалваното определение № 52363/29.12.2025 г. съдът е допълнил определението си от 17.09.2025 г. като е осъдил заявителя „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на длъжника К. Б. К. сумата 50 лева за адвокатско възнаграждение и е оставил без уважение молбата по чл. 248 от ГПК в останалата част.
Частната жалба е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
Жалбоподателят претендира да му се присъдят разноските за заплатеното адвокатско възнаграждение за защита в заповедното производство в пълния му размер от 1000 лв. съгласно представения към подаденото от него възражение срещу издадената заповед за изпълнение договор за правна защита и съдействие.
В обжалваното определение съдът е приел, че доколкото действията на заявителя са довели до неоснователно въвличане на длъжника в заповедното производство, същият 2 следва да понесе санкционните последици на разноските на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.
Приел е, че предвид едностранния характер на заповедното производство и естеството на възражението по чл. 414 от ГПК, за което няма изискване на мотивиране, за осъщественото процесуално представителство на длъжника не намира приложение нормата на чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и същото следва да се определи съгласно чл. 6, т. 5 от посочената наредба. Позовавайки се на практиката на СЕС, обективирана в Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съдът е приел, че предвид фактическата и правна сложност на делото и конкретно извършените от пълномощника на длъжника процесуални действия, справедливият размер на разноските за адвокатско възнаграждение е 50 лв., и е осъдил заявителя да заплати тази сума на длъжника, съответно – е отхвърлил молбата по чл. 248 от ГПК за присъждане на разноски в претендирания размер от 1000 лв.
Съгласно общото правило на чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът може да присъди на страната, която има право на разноски, на по-нисък размер на заплатеното от нея адвокатско възнаграждение само при направено от насрещната страна възражение за прекомерност.
Това правило важи и за заповедното производство. Когато издадената заповед за изпълнение е обезсилена и производството прекратено на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК, на длъжника се дължат направените разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, като в такава хипотеза възражението за прекомерност на претендираното от длъжника адвокатско възнаграждение се релевира от заявителя по реда на чл. 248 от ГПК – чрез подаване на молба за изменение на определението за обезсилване на заповедта в частта му за разноските. Когато заповедният съд е пропуснал да се произнесе по разноските на длъжника с определението си за обезсилване на заповедта за изпълнение и длъжникът е подал молба по чл. 248 от ГПК за допълване на определението му чрез присъждане на пълния размер на сторените разноски за адвокатско възнаграждение, правото на заявителя да възрази срещу претендирания от длъжника размер на тези разноски може да се реализира чрез подаване на отговор на така подадената молба по чл. 248 от ГПК.
Получаването на препис от молбата на длъжника по чл. 248 от ГПК в настоящия случай е моментът, в който заявителят е узнал за претенцията на длъжника за разноски, съответно – отговорът по чл. 248, ал. 2 от ГПК е бил неговото процесуално средство да възрази за прекомерност на този размер на разноските на длъжника. Отговор на молбата на длъжника по чл. 248 от ГПК е подадена от заявителя „Топлофикация София“ ЕАД и същият е оспорил претенцията му за разноски за адвокатско възнаграждение. Заявителят е подал и отговор на подадената от длъжника частна жалба частната жалба срещу определението на заповедния съд по чл. 248, ал. 3 от ГПК, в което е изложил същите възражения. С оглед на това следва да се приеме, че заявителят своевременно е упражнил правото си да възрази срещу размера на претендираното от длъжника адвокатско възнаграждение, съответно е неоснователно направеното в частната жалба възражение за произнасяне от съда в нарушение на диспозитивното начало.
Заплатеният от длъжника адвокатски хонорар от 1000 лв. за подаване на възражение 3 срещу издадената заповед за изпълнение е прекомерен. Подаването на възражение по чл.
414 от ГПК по начало е формално и елементарно процесуално действие. В закона няма изискване за мотивиране на възражението и ако същото е изготвено по утвърдения от министъра на правосъдието образец /бланката се изпраща на длъжника заедно със заповедта за изпълнение/, достатъчно е същото да е подписано от длъжника, за да е редовно. За определяне на размера на дължимото от заявителя на длъжника адвокатско възнаграждение следва да се отчетат спецификите на заповедното производство и обусловените от тях предназначение на възражението. Заповедното производство е специално производство с едностранен характер. Подаването на възражението създава единствено предпоставка за образуване на исково производство чрез предявяване на установителен иск от заявителя – кредитор за установяване на вземането му. В заповедното производство защитата на кредитора се изчерпва с възможността за подаване на възражението, като извършването на това формално процесуално действие от упълномощен представител на длъжника не може да се отъждестви със същинското процесуално представителство по смисъла на ГПК и чл. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа. Поради това размерът на заплатеното от длъжника възнаграждение за изготвяне и подаване на възражение от упълномощен от него адвокат не е обвързано от материалния интерес и за него не е приложим чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. Подаването на възражение по чл. 414 от ГПК като процесуално действие е най-близко по съдържание до изготвяне на молба по дело без процесуално представителство по чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2004 г., приложим по аналогия съгласно § 1 от ДР на същата наредба. Минималният предвиден в чл. 6, ал.1, т. 5 от Наредба № 1/2004 г., в редакцията й момента на упълномощаването на адвоката, е 200 лв.
На следващо място, оглед решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, постановено по преюдициалното запитване, при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. размери на адвокатските възнаграждения. Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, и действително извършената работа. Съгласно постановената след приемането на решението на СЕС от 25 януари 2024 по дело C-438/22 практика на ВКС, при произнасяне по искане по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност или по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, българският съд не е обвързан от приетите в Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения.
При определяне на дължимото адвокатско възнаграждение съдът следва да вземе предвид не само материалния интерес, но и обема и сложността на извършената дейност от адвоката, както и дали тази дейност изисква висока компетентност и знания с оглед фактическата и правна сложност на конкретното дело. Посочените в Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат само като ориентир за съда при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги при съобразяване на предмета на спора, фактическата и правна сложност на делото, естеството и количеството извършена работа.
4
Преценката на съда при определянето на адвокатското възнаграждение при условията на чл.
38 от ЗА или при направено от насрещната страна възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение при прилагането на горепосочените критерии, следва е балансирана - да се основава на обективно извършената от адвоката работа и без да се омаловажава или обезценява положения адвокатски труд.
Разпечатката съдържа 35 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ddf172e0-57b8-440a-ba39-8ec3ab3bafef