Определение № 14462 от 16.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14462 гр. София, 16.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20261110101897 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета ГПК.

При извършена проверка във връзка с чл. 140 ГПК съдът намира следното.

Производството по делото е образувано по предявени от „ИНФРАКОРЕКТ СТРОЙ" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ап. 36, против "ГРИЙН ЕНЕРДЖИ СИСТЕМС" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, ж.к. ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

266, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца обща сума в размер на 10 171,69 евро (десет хиляди сто седемдесет и едно евро и шестдесет и девет евроцента), представляваща възнаграждение (цена) за извършени и незаплатени услуги за асфалтова изработка (асфалтова кръпка и редене на бордюр), обективирани в две фактури, както следва:

1. По фактура № ****156/01.02.2022 г. – главница в размер на 10 403,80 лв. и обезщетение за забава (лихва) за периода от 23.12.2022 г. до 19.01.2026 г. в размер на 4 283,69 лв., или общо задължение от 14 687,49 лв.

(равняващо се на 7 509,60 евро);

2. По фактура № ****407/15.10.2022 г. – главница в размер на 3 667,15 лв. и обезщетение за забава (лихва) за периода от 24.11.2022 г. до 19.01.2026 г. в размер на 1 539,46 лв., или общо задължение от 5 206,61 лв. (равняващо се на 2 662,10 евро), ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяването на исковете до окончателното им изплащане.

Ищецът твърди, че между страните са сключени два договора за изработка, по силата на които „Инфракорект Строй" ЕООД е поело ангажимент и реално е престирало резултат, изразяващ се в изработка на асфалтова кръпка и редене на бордюр. Сочи се, че изпълнението по договорите е обективирано и прието чрез издаването на две фактури, които са били предоставени на ответника в деня на тяхното съставяне и са отчетени в 1 дневниците по ДДС на двете търговски дружества.

По отношение на първата фактура № ****156/01.02.2022 г., ищецът твърди, че първоначалната главница е била в размер на 36 361,92 лв. Върху нея е начислена лихва от 16.02.2022 г. до 02.12.2022 г. в размер на 2 929,15 лв.

С извършено от ответника частично плащане на 02.12.2022 г. в размер на 19 000 лв., съгласно правилата за погасяване, първо е покрита начислената лихва, при което е останал непогасен остатък от главницата в размер на 20 291 лв.

Върху този остатък е генерирана нова лихва за периода 03.12.2022 г. до 22.12.2022 г. в размер на 112,73 лв. На 22.12.2022 г. е постъпило второ частично плащане от 10 000 лв., с което отново първо е погасена текущата лихва, в резултат на което крайната непогасена главница е спаднала до търсените в настоящото производство 10 403,80 лв. Върху тази сума се претендира мораторна лихва за периода от 23.12.2022 г. до 19.01.2026 г. (4 283,69 лв.) .

По отношение на втората фактура № ****407/15.10.2022 г., ищецът твърди, че първоначалната главница е възлизала на 6 229,20 лв. Върху нея е натрупана лихва за периода 30.10.2022 г. до 23.11.2022 г. от 43,26 лв. С извършено на 23.11.2022 г. частично плащане от 2 605,31 лв. е погасена тази лихва, а остатъкът от главницата е редуциран до претендираните 3 667,15 лв.

Мораторната лихва върху тази главница за периода 24.11.2022 г. до 19.01.2026 г. е в размер на 1 539,46 лв.

Ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, според която срокът за плащане е 14 дни от деня, следващ получаването на фактурата, поради което счита, че ответникът е изпаднал в забава. Поддържа се, че са отправяни многократни устни покани за доброволно плащане, но задължението не е изцяло погасено. Ищецът изтъква правни доводи, основани на съдебната практика на ВКС, според които осчетоводяването на фактурите, включването им в дневниците за покупки и ползването на данъчен кредит от страна на ответника представляват извънсъдебно признание на задължението и доказват сключването и изпълнението на неформалния договор.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба, не е взел становище по предявените искове и не е направил доказателствени искания.

По иска с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване: наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с ответника по договор за изработка с твърдяния предмет (асфалтови работи); точното (в количествено и качествено отношение) изпълнение на възложената работа; предаването и приемането на работата от ответника (включително чрез подписване на протоколи, фактури или чрез конклудентни действия като осчетоводяване); стойността на договореното възнаграждение и настъпилия падеж на задължението.

2

В тежест на ответника е да докаже правопогасяващи възражения (ако релевира такива в хода на процеса), като например факта на пълно плащане на дължимите суми.

По акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД :

В тежест на ищеца е да докаже съществуването на главното парично задължение, изпадането на ответника в забава (настъпването на падежа по чл.

303а ТЗ), периода на забавата и размера на дължимото обезщетение.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Представените от страните писмени доказателства следва да бъдат приети.

Искането на ищеца за допускане на ССчЕ следва да се остави за произнасяне в първото по делото о.с.з.

Във връзка с чл. 140 ГПК делото следва да бъде насрочено в о.с.з., като съдът с настоящето определение дава и проект на доклад на същото. По тези мотиви и на основание чл. 140 ГПК, СРС

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за 20.05.2026 г. от 09,30 часа , за която дата и час да се призоват страните.

ПРИЕМА приложените към исковата молба, отговора на исковата молба писмени доказателства.

ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за назначаване на ССчЕ за първото по делото о.с.з.

УКАЗВА на ответника, че на основание нормата на чл. 40 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато лицата не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. На основание нормата на чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. (2) При неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК, който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито съдебно заседание може да бъде обявен за окончателен 3 доклад на делото по реда на чл. 146 ГПК.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното /извънсъдебно уреждане на отношенията е найвзаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на страните. На ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4