Решение № 1698 от 13.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1698 гр. София, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря АНИ Д. КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20251110217173 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар А.Ковачева като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 17173 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ОП „*****“ срещу Наказателно постановление /НП/ № 232500490 от 12.11.2025 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“-СО към ГДИТ, с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса за труда /КТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 62, ал.1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

Жалбоподателят счита, че липсва нарушение, доколкото трудов договор не е сключен по желание на посоченото в НП лице, поради което иска същото да бъде отменено изцяло.

1

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател чрез своя процесуален представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител в съдебно заседание иска отхвърляне на жалбата и потвърждаване на НП като издадено при спазване на разпоредбите на закона. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

На 18.09.2025 г. Ц.К.– главен инспектор в ГДИТ, въз основа на извършена проверка по спазване на трудовото законодателство, съставила срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено на 20.08.2025 г. нарушение на чл.62, ал., вр. чл. 1, ал.2 от КТ в присъствие на двама свидетели. Представител на жалбоподателя подписал съставения против него АУАН без възражения. Такива постъпили в законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, като било посочено, че е сключен трудов договор с лицето

Въз основа на АУАН на 12.11.2025 г. Ж. П. – директор на ДИТ-СО, издал НП, предмет на проверка в настоящото производство.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – съобразно чл. 416, ал. 5, вр. чл. 399 от КТ и представените заповеди. Спазени са предвидените от закона срокове за съставянето и издаването на АУАН и НП – чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието им съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като нарушението е достатъчно ясно описано и съответно на дадената правна квалификация. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна на НП на процесуално основание.

По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:

На 20.08.2025 г. служители на ДИТ- СО извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в общинско предприятие „*****“, находящо се в ***. В хода на проверката било установено, че лицето Р. П. полага на място труд, свързан с грижа за кучета, без да има сключен трудов договор. Лицето декларирало, че имало работно време и уговорено трудово възнаграждение, като отношенията му с „*****“ били уредени с „граждански договор“ от 30.06.2025 г. Съгласно въпросния договор Р. П. получавал месечно възнаграждение за дейности, които следвало да извърша ежедневно -почистване на загражденията на кучетата, поене и хранене на кучетата. На 17.09.2025 г. бил прекратен сключеният от Р.П. граждански договор, като той сключил с „*****“ трудов договор.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на показанията на св. Ц.К. и Р.П. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за проверка, декларация, справки, заповеди, договор, които съдът кредитира като еднопосочни и непротиворечиви в своята цялост, поради което по аргумент на обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага подетайлното им обсъждане. Следва да се посочи, че св. П. потвърждава извършваната от него дейност, като заявява, че я е осъществявал въз основа на „граждански договор“ по негово собствено желание.

2

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

Съгласно въпросната разпоредба трудовият договор се сключва в писмена форма.

Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ изрично предвижда, че отношенията по предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

В санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ е предвидено, че работодател, който наруши разпоредбите на чл. 62, ал. 1 от КТ се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.

В конкретния случай е безспорно, че с оглед дейността на общинското предприятие дружеството-жалбоподател е имало качеството работодател по смисъла на § 1 от ДР на КТ.

По делото бе установено, че Р.П. е полагал труд на територията на предприятието при определени от дружеството-жалбоподател организация на работа, работно време и място и кореспондиращо на тях месечно възнаграждение. Поради това жалбоподателят е следвало да изпълни вмененето му от трудовото законодателство задължение като работодател и да уреди правоотношенията си с П. като трудови като сключи писмен трудов договор, но липсват доказателства, а и не се твърди това да е било сторено към момента на проверката.

С оглед на това съдът приема, че жалбоподателят е извършил от обективна страна вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.

Действително св. П. в показанията си твърди, че отношенията му с жалбоподателя са били уредени с „граждански“ договор по негово желание, но следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ е императивна, като изискването за сключване на трудов договор е насочено към защитата правата на работника, доколкото регулирането на отношението по предоставяне на работна сила като трудово гарантира в най-пълен обем неговите права. Поради това е без значение намерението или желанието на страните по договора за уреждане на отношенията им като такива по граждански договор, ако правата и задълженията им дефинират отношението като трудовоправно.

Доколкото имуществената санкция по чл. 83 от ЗАНН е правен институт, въведен като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност не следва да се изследва въпросът за наличието на вина.

Не са налице предпоставки извършеното нарушение да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, съгласно която разпоредба за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., тъй като законодателят изрично е предвидил неприложимост на разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ в случай на нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ.

За така констатираното нарушение не се установяват и предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото разкрива типичната степен на обществена опасност за нарушенията от този вид, с които се засяга възможността на работника да се ползва адекватно от трудовите си права.

Наложената на жалбоподателя имуществена санкция е в минималния предвиден в закона размер, поради което за настоящата инстанция не съществува възможност да измени НП в тази част.

При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски и своевременно претендира такива, като на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страната сумата от 50 евро – юрисконсултско възнаграждение.

3

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 23-2500490 от 12.11.2025 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“-СО към ГДИТ, с което на ОП „*****“ на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса за труда /КТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 62, ал.1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН Общинско предприятие „*****“ да заплати на изпълнителна агенция „Инспекция по труда” сумата от 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4