Решение № 168 от 29.11.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Бургас, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова в присъствието на прокурора М. Ан. Д. като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно гражданско дело № 20232000500277 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на С. Л. М. от гр.Я., чрез пълномощника адв. М. С., против решение № 267 от 31.05.2023г. по гр.д. № 322/2021г. на Ямболския окръжен съд, с което е отхвърлен искът му против Държавата, представлявана от Министъра на финансите, при участието на Прокуратурата на Р България, за сумата от 124 388 лв., представляваща обезщетение по чл.2в, ал.1, т.2 ЗОДОВ за лишаването на ищеца от възможността да ползва собствения си лек автомобил „Фолксваген Туарег“, с рег. № * в периода 01.10.2013 г. – 08.01.2018 г., ведно със законната лихва от 23.01.2020 г. до окончателното изплащане, като ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 300 лв., съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Изложени са съображения за приложен от ОП - Ямбол противоконституционен текст по чл.69а ЗМВР /отм./ и постановено предаване на чужда държава на МПС, собствено на въззивника, като разпореждането за това е нищожно при липсата на искане от Италия и липсата на предоставено от закона право на прокурора за такова разпореждане. Автомобилът е престоял над 4 години на паркинг на КАТ в гр. Ямбол, като собственикът е бил лишен от своята вещ, а вече 10 години не е признато допуснатото нарушение. Игнорирано е решение на 1

Конституционния съд за административния характер на дейността по чл.69а ЗМВР /отм./, като Административен съд – Ямбол и Върховния административен съд са отклонили разглеждането на постановеното от прокурора предаване на МПС, приемайки, че то не е административен акт.

Оспорва се приетото от първата инстанция, че автомобилът е бил издирван в шенгенската информационна система, както и че спорът е бил разгледан по същество в производството пред АС-Ямбол и ВАС. Досежно бездействието на Народното събрание е посочено, че окръжният съд е игнорирал изложеното в цитирани решения на ВКС относно отговорността на НС за това, приетите от него закони да съответстват на Конституцията. При нейното нарушаване е осъществен деликт, причиняващ вреди на правните субекти и стои задължението по чл. 22, ал.4 ЗКС на органа, постановил акта, да уреди възникналите правни последици от прилагането му. Когато НС бездейства, се ангажира отговорността на държавата да обезщети на общо основание увредените от продължаващото да съществува нарушение на КРБ. Според въззивника, обезщетението следва да се присъди от момента на съществуване на деликта с приемането на противоконституционния закон. Заявено е още, че на практика обжалваното решение няма мотиви, тъй като не е разгледано поведението на НС преди и след обявяване противоконституционнастта на чл. 69а ЗМВР/отм./, досежно приемането на мерки за възстановяване на вредите от противоконституционния закон. На последно място са изложени доводи за неправилност на извода на първата инстанция, че ищецът не е пропуснал полза от престоя на автомобила му в КАТ-Ямбол, позовавайки се на практика на ВКС, относима за търговци, неприложима в процесния случай. Цитирана е практика на ВКС за дължимост на обезщетение в размер на средния наем на дневна база на автомобил със същите показатели като задържания в КАТ. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде уважен, в едно с присъждане на съдебните разноски.

Подаден е отговор от Държавата, представлявана от Министъра на финансите, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

Изразено е становище в подкрепа на приетото от първоинстанционния съд, че не е налице нарушение на правото на Европейския съюз, липсва нарушение на достъп до съд на ищеца за защита, няма понесени вреди и пряка причинноследствена връзка между твърдяното нарушение и претендираните вреди.

Решението почива на богата тълкувателна и друга съдебна практика, като едно от цитираните във въззивната жалба решения от 2020 г. е неприложимо, с оглед последвало ТР от 2021 г. Посочено е, че българската правна система не познава т. нар. конституционен деликт. Конституционното решение отменя приложението на процесните законови разпоредби занапред, като действието до обявяването им за противоконституционни се запазва, без ревизия на вече възникналите правоотношения. Изтъква се, че предоставянето на възможност на правораздавателните органи да ревизират пряко или косвено дейността на законодателния орган би нарушило принципа на 2 разделение на властите и би довело до намеса на съдилищата в дейността на Народното събрание, а контролът върху законодателната дейност се осъществява от Конституционния съд. Текстът на чл.22, ал.4 ЗКС не е абсолютен императив. В дискрецията на НС е да определи дали обявеният за противоконституционен закон има висящи правоотношения за преуреждане и какви са те. Задължението на НС по чл. 22, ал.4 ЗКС е да преуреди правоотношенията, възникнали и все още висящи към момента на обявяване противоконституционността на закона, какъвто не е настоящият случай.

В съдебно заседание, прокурорът излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Заявява, че полицейските органи и Прокуратурата са действали по сигнал за издирване и при действието на регламент 1978/2006 г. и чл.69а ЗМВР, сега отменени. Правото на ищеца на достъп до защита не е било нарушено. Не се установяват по безспорен начин и настъпили за въззивника реални вреди.

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.

По съществото на спора, съдът, след преценка на становищата и доводите на страните, събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона, намира следното:

С обжалваното решение Ямболският окръжен съд е отхвърлил предявения от С. Л. М. от гр. Я. против Държавата, представлявана от Министъра на финансите, иск по чл.2в, ал.1, т.2 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 124 388 лв. - обезщетение за лишаването му от ползване на собствения му лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег. №* за периода 01.10.2013 – 08.01.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 23.01.2020 г. до окончателното изплащане, като е осъдил ищеца да заплати на ответната страна сумата от 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. Решаващият съд е приел, че в случая, с твърдяното от ищеца бездействие на Народното събрание, въпреки задължението по чл.22, ал.4 ЗКС да уреди отношенията, възникнали след решение №4/16.03.2017 г. по конст. д. № 16/2016 г. на Конституционния съд на РБългария като даде нормативна рамка /закон/ за обезщетяване на лицата, засегнати от прилагането на противоконсттитуционен закон, не е допуснато нарушение на правото на Европейския съюз в чл.13 /правото на ефективни правни средства за защита/, вр. чл.6 /правото на справедлив съдебен процес/ от ЕКЗПЧОС, тъй като по иск на М. против Прокуратурата на Р България и МВР е приключило с влязло в сила решение адм.д. №142/2018 г. на АдмС – Ямбол за обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на задържане на собствения му автомобил, както и са висящи други съдебни производства за същата претенция по още три дела. Посочено е още, че по делото не е категорично установено настъпването на вредоносен резултат, тъй като липсват доказателства за претърпени реални, а не предполагаеми вреди, при ползван от ищеца друг автомобил и заплатена за него наемна цена или пропусната цена по сключени договори за наем на задържания му от полицията 3 автомобил.

Така постановеното решение, преценено служебно по реда на чл.269 ГПК, настоящата инстанция намира за недопустимо, поради участието в процеса на ответник - Държавата, представлявана от Министъра на финансите, която не е надлежна страна като процесуално легитимирана да отговаря по предявения иск за вреди от нарушение на правото на ЕС.

В определение № 60354 от 04.11.2021г. на ВКС, по ч.гр.д. № 1126/2020 г. на IV г.о. е даден отговор на въпросите за приложимия закон при исковете за заплащане на обезщетение срещу държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз, по кой ред и в какъв размер е дължимата държавна такса, кой е надлежният ответник, как се индивидуализират претенциите за вреди. Посочено е, че исковете за вреди от нарушение на правото на ЕС от законодателния орган и националните юрисдикции са по чл.49 ЗЗД. Законодателят, с изменението на ЗОДОВ с ДВ брой 94/29.11.2019 г., е приел, че те са идентични по своя характер с исковете за отговорността на държавата за вреди, осъществявани по реда на ЗОДОВ. Ответник по иска е държавата, представлявана от процесуален субституент – органът, от чиито незаконни актове, действия или бездействия се претендира вредата.

Принципите на равностойност, ефективност и най-вече на правната сигурност в исковете за отговорността на държавата за вреди от нарушение на правото на Съюза, разглеждани от гражданските съдилища, предпоставят и по тях пасивно легитимиран по иска да бъде държавният орган, който е причинил вредите или държавният орган/юрисдикция, който отговаря за поведението на длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Това разрешение е в съответствие с приетото от самата държава нейно представителство чрез процесуален субституент – чл.1, ал.1 и чл.2, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 203, ал.1, вр. чл. 205 АПК и е изрично законодателно закрепено с § 2 от ЗИД на ЗОДОВ от 2019 г., с който се създаде чл. 2в ЗОДОВ, относим при обективна отговорност на държавата и при исковете за вреди от нарушение на правото на Съюза, разглеждани от гражданските съдилища спрямо субектите и дейностите, които не са визирани в ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата, исковете за вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз се разглеждат от съдилищата по реда на АК – за вреди по чл.1, ал.1 от закона, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и на Върховния административен съд, и по реда на ГПК – в останалите случаи, като ответникът се определя по реда на чл.7 от закона – органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. В същия смисъл е и определение № 50410 от 18.11.2022 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3500/2022 г. на III г.о., ГК.

Следователно, по предявения по настоящото дело иск срещу държавата за вреди, причинени от националния законодател, поради нарушение на приложимото право на ЕС, легитимиран ответник, предвид фактическите твърдения в исковата молба, е процесуалният субституент на държавата – Народното събрание. Дължимото указание на съда в този случай е ищецът да 4 съобрази чл.7 от ЗОДОВ, като предвид изложеното в исковата молба, насочи иска си срещу посочения по-горе ответник.

При изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане, като производството по делото се остави без движение с указание предявеният иск по чл.49 ЗЗД да се насочи срещу процесуално легитимирания ответник - Народно събрание на Р България.

Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 267 от 31.05.2023г., постановено по гр.д. № 322/2021г. на Ямболския окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния Окръжен съд – Ямбол.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5