Решение № 22619 от 10.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22619 гр. София, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20251110144524 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен e иск от И. А. Ж., ЕГН **********, с адрес /адрес/, чрез адв. Г., срещу „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/ за прогласяване недействителността, на основание чл. 26 ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, на Договор за предоставяне на потребителски кредит №*******/20.06.2025г., сключен между страните.

Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че на 20.06.2025г. между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит №*******, по силата на който ответника е предоставил на ищеца сумата от 800 лв. за срок от 45 дни, при ГЛП 5,12 % и годишен процент на разходите- 40,96%. Съгласно чл.5 от посочения договор, заема се обезпечавал с поръчителство, предоставено от „Ф.Б.“ в полза на ответника. Сочи се, че след усвояване на кредита ищеца установил, че следва да заплати общо сумата от 1208 лв. Излагат се съображения за недействителност на целия договор.

В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска.

Излага подробни съображения за неоснователност. Моли съда да отхвърли иска.

Претендира разноски.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. По делото са постъпили писмени становища.

По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за прогласяване нищожността сключения между страните Договор за предоставяне на потребителски кредит №*******/20.06.2025г.

Процесният договор за заем е потребителски - страни по него са потребител по 1 смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП и небанкова финансова институция - търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Предвид изложеното процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 - 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно.

Съгласно чл. 6 от договора, страните са уговорили заемът да бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от „F.B.“ в полза на дружеството - ответник. Страните не спорят, че вземането на заемодателят срещу заемателя е обезпечено с поръчителство предоставено от „F.B.“, вследствие на което между ищеца и поръчителя е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение, което се установява и от представения Договор за гаранция (поръчителство) от 21.06.20205г. стр. 13 от делото.

От извършена служебно справка в Агенция по вписвания - Търговски регистър и публично достъпния Търговски регистър на М., достъпен на /адрес/, се установява, че едноличният собственик на капитала на ответника „Ф.Б.“ ЕООД е лицето М.С., идентификация *******-1, чуждестранно юридическо лице, държава: Ф., като същото лице е и единият от собствениците на М.В. P.L.C. / променено наименование на F.B./. Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.

Съдът намира, че уговореното възнаграждение за предоставяне на поръчителство представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите, като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит - арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т.1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Съобразно императивната правна норма на чл.

19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на М.С. на Р.Б., което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни - арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В настоящия случай сумата по договора за заем е в размер на 800 лева, като е посочено, че ГПР е в размер на 49,93 % (чл. 4), т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и същия не надвишава максималния размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съдът обаче намира, че този размер не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с "Ф.Б.", което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Предвид това, може да се направи законосъобразен извод, че ГПР надхвърля 50 %. Така уговореното възнаграждение има значението на „скрита възнаградителна лихва“, която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК). Съдът намира, че възнаграждението дължимо на поръчителя следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДРЗПК за общ разход. И предвид, че в уговорения годишен процент на разходи по процесния договор не са включени всички действителни разходи, то е налице протИ.речие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК (В този см.Определение № 50685/30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на ВКС, III ГО, Решение № 261440/4.03.2021 г. по в. гр. д. № 13336/2019 г. на СГС, Решение № 3321/21.11.2022г. по в. гр. д. № 8029/2021 г. на СГС). Доколкото не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

Предвид гореизложеното, предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

По разноските:

2

С оглед изхода на спора, само ищецът има право на разноски, поради което и съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за внесена държавна такса в размер от 50 лв. На основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.

Д. Г. от АК-Л., личен №**********, сумата от 480,00 лв. с ДДС – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца.

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по иска предявен от И. А. Ж., ЕГН **********, с адрес /адрес/, срещу „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние №*******/20.06.2025г., сключен между страните.

ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, да заплати на И. А. Ж., ЕГН **********, с адрес /адрес/, сумата от 50,00 лева (петдесет лева), представляваща направени по делото разноски за заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адв. Д. Г. от АК-Л., личен №**********, с адрес /адрес/, сумата от 480,00 лева с ДДС (четиритотин и осемдесет лева с ДДС), представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца И. А. Ж..

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3