Решение № 126 от 26.03.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Несебър, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20242150100030 по описа за 2024 година

Производството е за съдебна делба във фазата по допускането й.

Предявен е иск за делба от М. Д. И. срещу И. Д. И. за допускане до делба на съсобствен между страните недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. О., с адрес на имота в гр. О., ул.

„С.С.К.и М.“ ***, площ: 512 кв. м., предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 399, кв. 38, парцел XVI, съседи:

***, ***, ***, ***, ***; сграда с идентификатор ***.1 по КККР на гр. О., с адрес в гр. О., ул. „С.С.К.и М.“ ***, застроена площ: 77 кв. м., брой етажи: 3, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение на сградата: жилищна сграда – еднофамилна; сграда с идентификатор ***.2 по КККР на гр. О., с адрес в гр. О., ул. „С.С.К.и М.“ ***, застроена площ: 25 кв. м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение на сградата: Друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор ***.3 по КККР на гр. О., с адрес в гр. О., ул. „С.С.К.и М.“ ***, застроена площ: 5 кв. м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение на сградата: Постройка на допълващо застрояване.

Ищцата сочи, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот от 04.05.2005г. дарителят П.

Вангелова И. прехвърлила на нея и ответника по ½ идеална част от дворно място с площ от 525 кв. м., съставляващо УПИ XVI-339 в кв. 38 по плана на гр. О., ведно с изградената в него жилищна сграда, със застроена площ от 74 кв. м. Навежда, че впоследствие с нотариален акт за дарение от 19.07.2006г. ответникът дарил своята ½ идеална част от обектите обратно на майка си. Сочи, че П.

И. – майка на страните, починала на 28.05.2018г. С тези доводи моли посочените обекти да бъдат допуснати до делба при квоти: ¾ за ищцата и ¼ за ответника. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК от ответника И. Д. И. е подаден отговор, с който се развиват съображения за начина на възникване на съсобствеността. Оспорват се посочените в исковата молба квоти, като се отправя възражение за нищожност на дарението от ответника към неговата майка - поради липса на дарствено намерение. Твърди се, че през 2004г., във връзка с договорни отношения на работодателя му с друг търговец, ответникът издава запис на заповед за сумата от 24 000 лв., във връзка с което било образувано изпълнително дело. Навежда се, че през този период ответникът дарил идеалните си части на П. И. с цел да избегне насочването на принудително изпълнение върху тях, а не с дарствено намерение. Твърди се, че ищцата е недобросъвестна, тъй като е знаела за паричните задължения и за причината за прехвърлянето на идеалните части. Иска се нищожност на дарението и приемане на равни квоти на собственост върху имотите. Акцентира се върху факта, че външната тоалетна и лятната кухня не са самостоятелни обекти на правото на собственост. Претендират се разноски за пътуване от гр. София до гр. Несебър и обратно – поради неподсъдност на спора на Районен съд Несебър.

Ответникът лично развива съображения във връзка с историята на обекта. Акцентира върху извършена между страните делба на друг имот, при която на ищцата била заплатена (въпреки квотите) 50 % от пазарната цена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна страна:

По иска за делба:

Предявен е иск с правно основание чл. 341 ГПК вр. чл. 34 от ЗС за допускане до делба на посочени имоти. В тежест на ищцата е да докаже твърденията си за възникване на съсобственост между страните по отношение на посочените недвижими имоти при посочените квоти. В тежест на ответника е да докаже твърденията си за нищожност на сделката за дарение от 19.07.2006г.

По предмета на съдебна делба:

Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 173, том VI, рег. № 3177, н.д. № 1112 от 04.05.2005г. на нотариус Стоян Ангелов, с рег. № 208 по регистъра на НК (на л. 27 – л. 28 от делото) П. И. дарила на И. И. и М. И. по ½ идеална част от дворно място в гр. О., на площ от 525 кв.м., съставляващо УПИ XVI-399, в кв. 38 по плана на гр. О., ведно с изградената в него жилищна сграда, със застроена площ от 74 кв. м., състояща се от приземен етаж на площ от 74 кв. м., първи жилищен етаж на площ от 104,82 кв.м., втори жилищен етаж на площ от 104,82 кв. м. и мансарден етаж на площ от 104,82 кв. м. По делото не е спорно, а и от представените към исковата молба скици, се установява, че УПИ XVI-399, в кв. 38 по предходния план на гр. О. към момента представлява поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. О., а намиращата се в него сграда - сграда с идентификатор ***.1 по КККР на гр. О.. Посочените обекти представляват самостоятелни обекти на правото на собственост и следва да бъдат допуснати до делба.

По отношение на допълнителните сгради, находящи се в поземления имот - сграда с идентификатор ***.2 по КККР на гр. О. и сграда с идентификатор ***.3 по КККР на гр. О., няма ангажирани доказателства същите да са самостоятелни обекти на правото на собственост.

Следователно поземленият имот следва да се допусне до делба, заедно с всички подобрения, т.е. с всички постройки които не съставляват самостоятелни обекти на право на собственост – арг. от чл.

92 от ЗС. Ето защо същите следва да бъдат допуснати до делба като част от поземления имот.

По притежаваните квоти:

2

Съдът намира, че правото на собственост върху обектите се притежава при равни квоти между съсобствениците.

Между тях не е спорно, че след изповядване на сделката с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 173, том VI, рег. № 3177, н.д. № 1112 от 04.05.2005г. на нотариус Стоян Ангелов, с рег. № 208 по регистъра на НК, двамата са станали съсобственици на обектите при равни квоти – от по ½ идеална част за всеки.

От ответника са излагат съображения във връзка с квотите, посочени в нотариалния акт, но в случая от съществено значение е, че към 04.05.2005г. двамата съделители са станали съсобственици, при равни квоти, на имотите, предмет на делбата. Във връзка с горното от ответника действително се доказва (с нотариални актове на 57 – л. 58 от делото), че П. И. е придобила на възмездно основание (договор за продажба срещу задължение за издръжка и гледане) дворното място и 2/3 идеални части от тогавашната сграда в него (респ. от правото на строеж, въз основа на което е реализирана настоящата сграда), както и 1/3 идеална част от сградата (правото на строеж) по силата на договор за дарение. От своя страна съпругът й – Д. И. И., починал на 01.05.1998г. и оставил за наследници П. И. и двамата съделители по настоящото дело (удостоверение за наследници на л. 65 от делото). Това действително означава, че към този момент П. И. е притежавала 4/6 идеални части от дворното място, а М. И. и И. И. – по 1/6 идеална част (по наследство). По същия начин – тя е притежавала 7/9 идеални части от сградата (1/3 по силата на дарение, 1/3 след прекратяване на имуществената общност и 1/9 по наследство), а М. И. и И. И. – по 1/9 идеална част (по наследство).

Горните изводи обаче не променят факта, че на 04.05.2005г. съделителите са станали собственици на по ½ идеална част от имотите (по силата на дарение на частите на П. И. и на основание наследствено правоприемство).

Спорен по делото е въпросът дали впоследствие е налице валиден договор за дарение, с който притежаваната ½ идеална част от имотите от И. И. е прехвърлена отново на майка му – П. И..

Твърденията на И. И. при отправяне на това възражение са за т.нар. „абсолютна симулация“, а именно: че сделката за дарение, обективирана в нотариален акт от 19.07.2006г., е привидна, като е извършена единствено с цел да не се насочи принудително изпълнение спрямо него и върху този имот. В правната теория и съдебната практика (напр. Решение № 206 от 21.09.2011г. по гр.д. № 1338/2010г. по описа на III гр.о. на ВКС) няма спор, че за доказването на „абсолютна симулация“ (сделка, при която страните изобщо не са целели да постигнат последиците при сключването й) е необходимо да е налице писмено доказателство, което да удостоверява симулацията (обратно писмо, подписано между страните по сделката), или поне доказателства по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК: писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съглашението е привидно. В случая, въпреки разпределената доказателствена тежест, от И. И. не са ангажирани доказателства, които да установяват привидността на сделката дарение, обективирана в нотариален акт от 19.07.2006г., сключена между него и неговата майка П. И.. Не са представени и други доказателства, изходящи от страна по сделката, които установяват вероятност на това твърдение.

Именно поради тази причина е било недопустимо и твърдяната привидност да се доказва със свидетелски показания (каквото искане на И. е отхвърлено от съда с протоколно определение от 24.09.2024г., постановено по делото).

Ангажираните с отговора на исковата молба доказателства (на л. 72 – л. 79) действително 3 установяват, че със съдебен акт от 13.04.2006г. И. И. е бил осъден да заплати на Васил Русев И. сумата от 24 000 лв., като покана за заплащане на тази сума е изготвена по образувано изпълнително дело на 15.02.2007г., а той е възразил срещу дължимостта й с възражение от 16.02.2007г. Видно е, че по изпълнителното дело в дълга на И. е встъпило друго лице (въз основа на договор за встъпване в дълг) – Д. С., който е заплатил дълга и изпълнителното дело е прекратено (удостоверение от ЧСИ Недялка Ковачева на л. 79 от делото). От една страна тези доказателства сочат за предприета процедура по изпълнение през 2007г., а сделката е от 2006г., поради което не могат категорично да бъдат обвързани с нея. От друга страна те не представляват доказателства, които да установяват привидност на сделката за дарение – липсва каквото и да е индиция, че сделката е сключена именно с цел избягване насочването на принудително изпълнение върху имотите на И.. Не са доказателства по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК и представените нотариални актове от 14.07.2006г. (на л. 113 – л. 114 от делото) и от 26.07.2006г. (на л. 115 – л. 116 от делото) за извършени други дарения от страна на И. И., тъй като сами по себе си извършените дарения не могат да са индиция за привидност на конкретното дарение, което се обсъжда в рамките на настоящото производство. Фактът, че с нотариален акт от 24.11.2023г. (на л. 119 – л. 120 от делото) М. Д. И. е продала на Л. И. 7/12 части от имоти за сумата от 85 062 евро (при представени доказателства за пазарна стойност от 193 900 евро съобразно изготвен доклад от консултантска къща) също не може да установи твърдяната симулация, тъй като при продажбата от значение са договорките между страните, а те са, че оценяват 7/12 идеални части от имотите именно на сумата от 85 062 евро (т.е. липсват уговорки, че страните считат реалните квоти за равни и поради тази причина определят сумата в този размер).

В заключение може да се посочи, че по делото не е представено обратно писмо, нито друг документ (по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК), които да установяват абсолютната симулация при изповядването на сделката – дарение от 19.07.2006г., с което И. И. е дарил на П. И. ½ идеална част от процесните имоти. Впоследствие – на 28.05.2018г., П. И. е починала и нейната ½ идеална част е наследена при равни квоти (съобразно чл. 5, ал. 1 от ЗН) от двамата съделители. Т.е. М. И. е станала собственик на още ¼ от обектите по силата на наследствено правоприемство от майка си (с което е станала собственик на общо ¾ идеални части), а И. И. – на ¼ идеална част.

При всички изложено до тук делбата следва да бъде допусната върху процесните имоти при квоти: 3/4 идеални части за М. Д. И. и ¼ идеална част за И. Д. И..

Разпечатката съдържа 36 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ddf026ea-0d04-47bc-ab5b-1d5964d0e735