Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11 от 31.01.2024, Районен съд - Петрич

Съд
Районен съд - Петрич
Дело
Административно наказателно дело 616/2022
Вид
Решение № 11
Подписан
31.01.2024
В сила
09.03.2024
Състав
РУМЯНА СИМЕОНОВА МИТЕВА-НАСЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 и 58г · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 и 58г · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 174, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189з · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. П., 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Силвия Кирова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Административно наказателно дело № 20221230200616 по описа за 2022 година

И за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Й. Н. З., ЕГН ****, с адрес гр.П., ул. „Ц.Б.***“ № ** против Наказателно постановление № 22-0314-000443 от 19.08.2022 година на ВПД Началник РУ П. в ОДМВР Бл., с което на жалбоподателя за административно нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 2000 лева /две хиляди лева/ и кумулативно с това "Лишаване от право да управлява МПС" за 24 /двадесет и четири/ месеца, и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година на МВР са отнети 12 контролни точки.

С жалбата се оспорва издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно, като се твърди, че с действията си не е извършил вмененото му нарушение, поради което се иска неговата отмяна.

В съдебното заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата, по същество моли за отмяна на наказателното постановление.

Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по същество.

Районна прокуратура Бл., ТО – П., редовно уведомени, не ангажират представители, и становище по същество на делото.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по 1 делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното :

На 04.08.2022 година, около 16:30 часа в гр. П., ул. „Ц. Б. ***“ посока ул.

„Р.“, свидетелите А. С. и А. Б., и двамата полицаи при РУ - П. спрели за проверка лек автомобил „Фолксваген“, с рег. № Е **** НА, за който установили, че е собственост на Ем. Й.ова З.а, с ЕГН **********, но се управлява от жалбоподателя Й. Н. З.. При покана от страна на полицейските служители същия да бъде изпробван за употреба на упойващи вещества с техническо средство „Драг Тест-5000“, ARKH00420, водачът отказал.

На място на проверката за констатираното нарушение актосъставителят А. С., в присъствието на свидетеля А. Б., и в присъствието на нарушителя З., съставил на последния Акт за установяване на административно нарушение № 22-0314-000443 от 04.08.2022 г. за това, че Й. Н. З. при покана да бъде изпробван за употреба на упойващи вещества с техническо средство „Драг Тест-5000“, ARKH00420, същият отказал. На водача бил издаден от актосъставителя А. С. и Талон за изследване № 140447, който З. подписал.

Установеното нарушение било квалифицирано от актосъставителя, като административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. АУАН е съставен в присъствие на жалбоподателя и връчен му лично срещу подпис, като същия отразил, че „няма възражения“. Такива не постъпили и в законоустановения срок.

По отношение на жалбоподателя била издадена и ЗПАМ № 22-0314000104 от 04.08.2022 година, с която му била наложела принудителна административна мярка - Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, връчена на същия лично на 11.08.2022 година.

След изискване от РУ - П. е постъпило писмо с вх. № 1733/23.02.2023 година, с която уведомяват съда, че след извършена справка било установено, че А. С. и А. Б. са били патрул по пътна безопасност с лек автомобил КИА, с рег. № СВ****К, който автомобил е оборудван с техническо средство за проверка на алкохол и наркотични вещества. Към писмото е приложен и талон за медицинско изследване, както и протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техните аналози и протокол аз извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества /л. 65 от делото/.

В талона за медицинско изследване на жалбоподателя срещу подпис било указано, че трябва да се яви в ФСМП П. до 17:30 часа за даване на кръвна проба за медицинско и химическо изследване. В указаният в талона за изследване срок, З. посетил съответното лечебно заведение в 17:25 часа, но същия отказал да даде кръвна проба, видно от приложения по делото Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 04.08.2022 г. /лист 67-69 от делото/.

2

Изискана е и представена от ЦСМП - Бл. копие на Книгата за вземане на кръвни проби за наличие на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози на ФСМП П., от която е видно, че на дата 04.08.2022 година в 17:25 часа под № 75 е регистрирано единствено лицето Й.

Н. З., който е отказал да даде кръвни проби за наличие на наркотични вещества или техни аналози.

От представеното писмо от РУ - П. с вх. № 9495/26.10.2023 година се установява, че по случая не е била изготвена докладна записка от А. С. по съставения АУАН.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение и събраният в последствие доказателствен материал, на 19.08.2022 година, ВПД Началник РУ П. при ОДМВР Бл., като надлежно оправомощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година, издал атакуваното Наказателно постановление № 22-0314-000443, с което на Й. Н. З. за административно нарушение по чл.

174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева /две хиляди лева/ и кумулативно с това „Лишаване от право да управлява МПС“ за 24 /двадесет и четири/ месеца, и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година на МВР са отнети 12 контролни точки. Наказателното постановление е връчено лично на жалбоподателя срещу подпис на 26.08.2022 година и в законният срок, на 29.08.2022 г. срещу същото е депозирана разглежданата в настоящото производство жалба.

В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите А. С. и А.

Б., които чрез показанията си възпроизвеждат възприетата в наказателното постановление фактическа обстановка, чрез показанията си установяват извършената проверка, установеното в хода на същата и процедурата по съставяне на АУАН.

Тази фактическа обстановка се доказва от анализа на събраните по делото писмени доказателства за тяхното установяване, подробно описани в съдебните протоколи.

При направения анализ и оценка на показанията на свидетелите на наказващия орган, разпитани по делото, съдът не отчете вътрешно противоречие, непоследователност, заинтересованост или преднамерено излагане на изопачени факти. Свидетелите описват обстоятелствата около извършената проверка на дружеството и констатираното от тях. Техните показания досежно посочените факти в пълна степен кореспондират и на приобщените по делото писмени доказателства, поради което съдът им дава вяра като подкрепящи фактическите констатации, отразени в Акта за установяване на административно нарушение.

Свидетелите са категорични, че на процесната дата и час спрели за проверка управлявания от нарушителя лек автомобил. Същият бил поканен да бъде изпробван с техническо средство Драг текст 5000 за употреба на наркотични вещества, но същият отказал. Същите чрез показанията си 3 установяват процедурата и по съставяне на АУАН. При разпита си тези свидетели сочат, че като му бил издаден талон за медицинско изследване го завели до ФСМП П. за даване на кръвна проба, но и там същият отказал да даде.

Представени са заповеди, удостоверяващи правомощията и материалната компетентност по ЗДвП на актосъставителя и издателя на обжалваното наказателното постановление.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователна и логични.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 14дневен срок от връчване на наказателното постановление, поради което същата е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения.

Обжалваното наказателно постановление е издадено в съответствие с установената за това императивна законова процедура и от компетентен орган, за което по делото са представени безспорни доказателства /Заповед №8121з-1632/02.12.2021г./. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление, тъй като при реализирането на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха. В преценката си дали да се издаде наказателното постановление, административно-наказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които при условията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. Видно от акта за установяване на административно нарушение е, че мястото на извършване на нарушението е точно и конкретно посочено. Точно този текст е възпроизведен и в обжалваното наказателно постановление, поради което не може да се приеме наличието на такова процесуално нарушение от категорията на съществените и неотстраними такива, водещо безусловно до отмяна на разглежданото наказателното постановление. В последното коректно е посочено въз основа на кое административно-наказателно производство и въз основа на кой акт за установяване на административно нарушение е съставено, като се препраща 4 към последния. Както в акт, така и в наказателното постановление точно, ясно и конкретно са посочени и законовите основания, въз основа на които санкционния орган е приел, че се касае за административно нарушение по ЗДвП и е наложил съответно наказание. Това налага извода, че при издаване на наказателното постановление санкционния орган е съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени. Съставеният акт за установяване на нарушението е връчен надлежно на жалбоподателя и същият е бил наясно в какво именно нарушение е обвинен и въз основа на какви доказателства. В тази връзка недоказано и неоснователно се явява възражението, че е налице противоречие между описание на нарушението и неговата правна квалификация. Това налага извода, че констатираното административно нарушение е извършено именно от жалбоподателя и санкционния орган след като е приел, че нарушителят е установен по безспорен и категоричен начин правилно е издал обжалваното наказателно постановление.

Показанията на всичките разпитани свидетели по делото са категорични, че жалбоподателя З. е бил поканен да бъде изпробван с техническо средство Драг Тест 5000, но същият отказал, т.е. същият е разбирал извършеното от същия нарушение, в какво точно е обвинен и въз основа на какви доказателства. В подкрепа на този си извод, съдът намира и обстоятелството, че на същият му е дадена възможност пред ФСМП да даде кръвна проба, но същият и там отказал, което обстоятелство е удостоверено с негов подпис.

Изложеното безусловно установява, че жалбоподателя е бил наясно и добре е разбирал всички факти и обстоятелство по повод констатираното нарушение. Освен изложеното не е налице противоречие между отразеното в АУАН и наказателно постановление относно точното отразяване на фактическите положения, установени при констатиране на нарушението.

Разпитаните в хода на делото свидетели установиха изцяло механизма на извършената проверка на жалбоподателя, както и резултата от същата, което изцяло съответства на отразеното в акта и е посочено коректно и в обжалваното наказателно постановление. Това налага извода, че констатираното административно нарушение е извършено именно от жалбоподателя и санкционния орган след като е приел, че нарушителят е установен по безспорен и категоричен начин правилно е издал обжалваното наказателно постановление.