Решение № 1633 от 20.11.2023, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 4504/2023
- Вид
- Решение № 1633
- Подписан
- 20.11.2023
- В сила
- 21.12.2023
- Състав
- Симеон Илиянов Светославов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 178 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 123, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 125 · Закон за движението по пътищата
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 30 · Закон за пътищата
- чл. 30, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 410, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 499 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1633 гр. Плевен, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20234430104504 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „***“ ЕАД, ЕИК ***, срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК: ***, за осъждане на последния да заплати сумата от 1009,88 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка № 470421212165128, по описа на ищеца, на основание застрахователна полица № 4704210500001387/10.06.2021 г. по имуществена застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, за причинени увреждания на застрахован лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, при ПТП реализирано на 17.12.2021 г., на път от гр. И., преди гр. Д.Д., ведно със законната лихва върху вземането от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата претенция на твърденията, че на 17.12.2021 г. на републикански път гр. И.- гр. Д.Д., преди гр. Д.Д., лицето В. Б. В., като водач на застрахован от ищеца лек автомобил „***“, модел „***“, с рег. № ОВ 3757 ВТ, преминал през необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно /дупка/, стопанисвано от Агенция „Пътна инфраструктура“, вследствие на което са причинени материални щети на лекия автомобил – увредена предна дясна и задна дясна гума и джанта. Лекият автомобил имал сключена застраховка „Каско“, със срок на действие от 9.00ч на 10.06.2021 г. до 23.59ч на 09.06.2022 г., за което е издадена застрахователна полица № 4704210500001387/10.06.2021 г. След реализираното ПТП застрахованият автомобил се движил на собствен ход, поради което мястото на ПТП не било посетено от МВР и Протокол за ПТП не е съставен съгласно чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП. Сочи, че свидетел на настъпилото ПТП е лицето М.Д.В. от гр. А..
За настъпилото застрахователно събитие и въз основа на заявление от 17.12.2021 г. от В. В., ищецът твърди, че е образувал застрахователна щета № 470421212165128, а стойността на вредите по застрахования автомобил възлизала в размер на 1009,88 лв.
Стойността на вредите била заплатена изцяло с преводно нареждане на 08.02.2022 г. на сервиза, ремонтирал увредения автомобил, тъй като се покривала съгласно т. 6.2. от 1
Общите условия към сключения застрахователен договор.
Излага се довод, че ответникът не е обезопасил и обозначил с необходимата маркировка препятствието на републиканския път, и не е положил дължимата грижа за привеждане на пътното платна в нормално и безопасно състояние съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДп, като с бездействието си е станал причина за възникване на ПТП, при което са причинени щети на застрахования автомобил. Отговорността да поддържа републиканските пътища, произтичала от чл. 30 от ЗП, а обстоятелството, че длъжностните лица на които ответникът е възложил да осъществяват тази дейност, са бездействали, обуславя отговорността на ответника към увреденото лице на основание чл. 49 от ЗЗД/. Ищецът сочи, че след като е удовлетворил увредените лица, той встъпва в техните права и разполага с регресен иск за заплатеното срещу ответника, който стопанисва пътната отсечка. На 20.06.2023 г. ответникът бил уведомен с писморегресна покана № 1850/15.06.2023 г., чрез ОПУ-Плевен, да възстанови доброволно изплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 1009,88 лв., но към настоящия момент ответникът не заплатил сумата.
Ищецът иска от съда да уважи предявения от него осъдителен иск, както и да осъди ответникът да заплати сторените от него съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от Агенция пътна инфраструктура чрез ОПУ - Плевен, с който се оспорва исковата претенция по основание и размер. Ответникът счита, че не се установява причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и увреждането на автомобила, информация за скоростта, с която се е движил лекия автомобил, условия на видимост и съобразяването на скоростта с тях. Иска от съда да отхвърля предявения иск като неоснователен и да бъдат присъдени сторените съдебни разноски.
В с. з. ищецът, чрез адв. А., поддържа исковата молба и моли предявения иск да бъде уважен изцяло като основателен, тъй като от събраните доказателства се е установило по несъмнен начин основанието и размера на иска. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК и доказателства.
В с. з. ответникът, чрез юрк. В., поддържа отговора на исковата молба и и направеното в него оспорване на основание и размер на иска.
Съдът, като взе предвид изявленията на страните, събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:
Между ЗАД „***“ и В. Б. В., ЕГН **********, е сключен договор за застраховка „Каско Стандарт“ на лек автомобил „Toyotа”, модел „***”, с рама № *** и рег. № ***, със срок на действие от 09.00ч на 10.06.2021 г. до 23.59ч на 09.06.2022 г., за което е издадена застрахователна полица № 4704210500001387.
Лицето В. В. подал заявление до ищцовото дружество затова, че на 17.12.2021 г. по време на движение на пътя И.-Д.Д., преди Д. Дъбник, попаднал в необезопасена дупка на пътното платно, като настъпили щети по десни гуми и джанти на л. а. „*** ***“ с рег. № ***. Заявителят избрал да бъде обезщетен по застраховка КАСКО полица № 4704210500001387, в сервиз посочен от застрахователната компания. От попълнената от В. Б. В. и представена по делото декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“, се установява, че В. В., управлявайки л. а. „*** ***“ с рег. № ***, е пътувал към гр. Плевен, когато е попаднал в необезопасена дупка на пътното платно в резултат на което се увредили десните гуми и джанти.
Въз основа на заявлението е образувана застрахователна щета № 51-060001996/21/17.12.2021 г. при ищцовото дружество, което е съставило опис на претенциите 2
– предна и задна дясна гума – “***”235/55R20, и е оценило стойността на работата и замяната с нови гуми на обща 1009,90 лв.
Видно от представеното по делото възлагателно писмо от 13.01.2022 г., е че ищцовото дружество е възложило на „***“ ООД поправката на описаните щети.
От приемо-предавателните протоколи прието по делото се установява, че лекият автомобил „***", модел "***“ с рег. № ***, е приет във „***“ ООД на 24.01.2022 г., а след това е получен от В. В. на 25.01.2022 г. Дружеството изпълнител издало проформа фактура № 36020/04.02.2022 г. от която се установява, че общата стойността, дължима за смяна на гуми, ремонт по щета и нова зимна гума “Bridgestone”, е 1009,88 лв.
От представеното и прието по делото платежно нареждане се установява, че на 08.02.2022 г. ищцовото дружество е изплатило на „***“ ООД, сумата от 1009,88 лв. за щета № 47042121216528, ***.
С регресна покана с изх. № 1850/15.06.2023 г. по щета № 470421212165128 и известие за доставяне, ищецът е поканил на основание чл. 30, ал. 1 от ЗП вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, Областно пътно управление, гр. Плевен, да заплати сумата от 1009,88 лв., по посочената банкова сметка. Регресната покана е получена на 20.06.2023 г.
С писмо с изх. № 53-00-553/10.07.2023 г. Агенция „пътна инфраструктура“ Областно управление гр. Плевен, уведомило застрахователното дружество, че е необходимо да бъде посочено точното местонахождение на произшествието.
От показанията на свид. В. се установява, че е участвал в инцидент декември месец 2021 г., преди Д.Д., когато е управлявал л. а. „***“ и която вече е продал.
Инцидентът настъпил на свечеряване, защото било тъмно и се изразявал в това, че е попаднал в дупка, посока град Плевен от Пелово, около 5км преди гр. Д.Д..
Свидетелят не карал бързо със скорост около 90 км/ч. Дупката била къса и дълбока, като в нея попаднали двете колелета и дефектирали гумите. Едната гума се скъсала, а другата имала огромен бомбаж. Свидетелят не успял да продължи, защото трябвало да смени едната гума-предната с резервната, но не и задната, която имала огромен бомбаж. Пристигнали на собствен ход бавно в гр. Плевен. На пътя нямало маркировка чрез пътен знак и пътят не бил натоварен. От показанията се установява още, че свид.
В. е уведомил застрахователя и се обадил на телефон 112. За смяната на гумите било платено в сервиз на „***“, които сменили гумите.
От заключението на допусната и изслушана САТЕ, се установява, че при движение на лек автомобил, марка „***“, модел „***“ с рег. № ОВ 3757ВТ, десните колела, респ. десните гуми, попаднали в дупка на пътното платно, като липсвали данни за наличие на вода в дупката. Увреждането на десните гуми, които са монтирани върху джанти с размер –диаметър 20“ и размер на гуми 235*55*R20, е възможно при размер на дупка с широчина- не по-малка от 250 мм, минимална дължина около 650-700мм, и дълбочина не по-малка от 60-65 см. При тези минимални размери на дупката върху пътното платно, при преминаване на десните гуми, същите попадат и преминават с целия си размер, така че гумата да е в дъното на дупката, а борда на джантата да се удари в напречния ръб на дупката. При удар на гумата в напречния ръб на дупката, същата се прищипвала между борда на джантата и ръба на дупката, като се получава разкъсване на плетката на страничната част на гумата. При разкъсване на вътрешния плат на гумата, без разкъсване на каучука, се получавало издуване на страничната част на гумата. При повреда на двете десни гуми на автомобила, означавало, че и двете десни колела са преминали последователно в една дупка с посочените минимални размери. Това е и възможният механизъм на ПТП, който вещото лице констатира, а именно, че настъпилите увреждания по двете десни гуми са в съответствие с посочения механизъм на ПТП и имат причинна връзка с него, тъй като при преминаването през 3 такава дупка, гумите на автомобила попадат с удар в дупката и напречните ръбове на дупката осъществяват повредите по джантите и гумите. Повредите настъпили, защото колелата на автомобила попадат в дупката, което води до разширяване на страничните бордове на гумата, съприкосновение със страничните ръбове на джантите и на острия ръб на дупката/задния край на дупката, където силата на удара е най-голям/. При голямо скорост на движение на автомобила /70-80 км/ч/ вещото лице е констатирало, че е възможно да се получи отчупване на бордовете на джантата и цялостно разкъсване на гумата. За да няма деформация на борда на десните алуминиеви джанти, а само повреда на лаковото покритие на десните джанти и издуване страничната част на десните гуми, скоростта на движение на лекия автомобил, трябва да е не по-ниска от 40-50 км/ч, за да се получи силен удар в ръба на дупката. Описаните повреди на гумите „излизане на буза“, означавало, че е разкъсан частично вътрешната текстилна плетка на гумата, каучукът на гумата не е разкъсан и временно автомобилът може да бъде придвижван до сервиз.
От заключението се установява, че стойността на щетата за двете зимни гуми, с отстъпка 17,5 %, положен труд и включено ДДС, е в размер на 1008,08 лв.
В с. з. вещото лице поддържа изготвеното заключение, като допълва, че след изслушване на показанията на свидетеля, посоченият в заключението механизъм се потвърждава, тъй като се касае за дълбока, но не дълга дупка, с остри ръбове, където в острия ръб, при попадане на гумата, ръбовете на джантата сплескват гумата. Между ръба на гумата се получавали вътрешни разкъсвания на плата, който е под каучука и който отвън оставал здрав, и затова се е получило раздуване, т. н. „буза“. Ударът на предната гума е бил по-силен и за това предната гума е с частично разкъсан каучук, а задната с буза, което позволило временно придвижване нея. По отношение размера на щетата вещото лице пояснява, че пазарната стойност на двете гуми е 1117,88 лв., без отстъпки. Щетата, която е изплатил застрахователят – 1009,88 лв. е за подмяна на две нови зимни гуми, без ремонт на джанта, с включен труд.
Горната фактическа обстановка безспорно се установи от представените писмени и гласни доказателствени средства, както и заключение на САТЕ. Съдът дава пълна вяра на анализираните по-горе писмени доказателствени средства, тъй като същите са не оспорени, ползват се с придадените им съгласно чл. 178 от ГПК доказателствена стойност, и непротиворечиво и последователно установяват правнорелевантните факти. Съдът кредита и изцяло показанията на свид. В. относно механизма на ПТП-то, настъпилите вреди и репарирането им, тъй като са последователни, вътрешнологични и непротиворечиви.