Решение № 35 от 16.03.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Бургас, 16.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Албена Янч. Зъбова Кочовска

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно гражданско дело № 20212000500417 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ /НББАЗ/, представлявано от адв.Ц., против решение № 39 от 15.04.2021г. по гр.дело №1/2020г. на Сливенския окръжен съд в частта, с която бюрото е осъдено да заплати на Д.

Д. Д. от гр.С. сумата 120 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Р. А. К., с когото е живяла на съпружески начала, настъпила при ПТП на 29.07.2017г., ведно със законната лихва от 23.12.2019г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото.

Въззивникът твърди, че в обжалваната част решението е неправилно като незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Счита, че ищцата не е установила механизма за настъпване на процесното ПТП, респ. – виновността на водача Л. Ф., като твърденията и в тази насока се опровергават от заключението на изслушаното пред първата инстанция вещо лице Х. У.. Сочи се, че воденото наказателно производство за причинената смърт при ПТП е прекратено, тъй като е 1 установено, че не Л. Ф., а пострадалият при ПТП водач е виновен за настъпването му, в какъвто смисъл са и свидетелските показания на Л. К..

Твърди се, че съдът превратно е тълкувал показанията на тази свидетелка и е игнорирал показанията на останалите свидетели. Оспорва се заключението на приетата по делото тройна съдебно-техническа експертиза, като са изложени съображения за настъпила преклузия и за необоснованост на заключението, което почива на предположения, а не на обективно установените по делото факти и обстоятелства. Оспорен е извода на решаващия съд, че пострадалият Р. К. е шофирал с поставен обезопасителен колан, в каквато връзка евентуално се твърди съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице. Поради недоказаност на всички кумулативно изискуеми елементи на непозволеното увреждане, според въззивника липсват условията за ангажиране отговорността на ответника по иска. Евентуално, счита, че присъденото обезщетение е завишено и не отговаря на действително претърпените от ищцата болки и страдания. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска изцяло, с присъждане на съдебните разноски за двете инстанции.

Не е постъпил отговор от ищцата Д.Д..

По делото е депозирана и частна жалба от НББАЗ против определение №260222 от 06.07.2021г., с което е оставено без уважение искането на ответника за изменение на решението в частта за възложените в тежест на НББАЗ разноски, представляващи възнаграждение на вещи лица в размер на 2100 лв. на основание чл.78,ал.6 ГПК. Посочено е, че съгласно определение от 14.01.2021г. по делото, ищцата е освободена единствено от заплащане на държавна такса, но не и от разноски. С определение от 19.02.2021г. съдът е допуснал поисканата от нея тройна съдебна автотехническа експертиза, като в нарушение на разпоредбата на чл.83 ГПК е постановил определеното от него възнаграждение на вещите лица да бъде изплатено от бюджета на съда и в последствие от ответника по делото. Претендира се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно и постановяване на друго, с което искането по чл.248 ГПК да бъде уважено.

Жалбите са подадени в срок от надлежно легитимирани страни против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.

По съществото на спора, след преценка на възраженията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона, 2 съдът намира следното:

Обжалваното решение, преценено съобразно изискванията на чл.169 ГПК, настоящата инстанция намира за валидно и допустимо. Съдебният акт е постановен от надлежен състав на компетентния съд в надлежно развило се исково производство по допустим иск.

Искът е за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на ПТП, предявен по силата на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с чуждестранно застрахователно дружество и има правното си основание в чл.511, ал.3 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД.

Безспорно е от фактическа страна, че на 29.07.2017г. около 12.40 часа, на автомагистрала „Тракия“, при км.237 преди гр.К. по посока гр.Б. се е движил лек автомобил „Фолксватен Голф“ с рег. №*, управляван от Р. К., същият е бил застигнат от лек автомобил „Фолксваген Туран“ с рег. № *, управляван от унгарския гражданин Л. Ф. и между двата автомобила настъпил страничен удар, като в резултат на произшествието загинал водачът Р. К.. По случая е образувано ДП № 260/2017г. на РУ на МВР–гр.К., прекратено с постановление от 03.12.2019г., потвърдено с определение по ВЧНД №148/2020г. на Бургаския апелативен съд, като е прието, че процесното ПТП е причинено виновно от загиналия водач, като другият водач не е могъл да го предотврати.

Страните не спорят и за наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за участвалия в инцидента лек автомобил „Фолксваген Туран“ със застрахователно дружество „K § H Bistosito Ztr“ – У. по застрахователна полица № *, валидна към датата на произшествието.

Основният спорен по делото въпрос е за механизма на настъпилото ПТП и наличието на виновно неправомерно деяние на водача на автомобила „Фолксваген Туран“, което е в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД.

За установяване на горните обстоятелства, в хода на делото са изслушани три съдебно-автотехнически експертизи.

Единичната експертиза, изготвена от вещото лице доц.д-р инж. Х. У., е дала два варианта на механизъм на произшествието. Според първия, мястото на удара е след мерната линия на 4,4 м. 1,3 м. вдясно от разделителната линия на лентите за движение, т.е. в лентата за движение на „Ф.Голф“, като водачът 3 на „Ф. Туаран“ Л. Ф., движейки се в лявата лента по посока Б. със скорост около 120 км/ч, е предприел промяна на направлението на движение към дясната активна лента, с което действие е навлязъл в опасната зона за спиране на автомобила „Ф.Голф“, управляван от пострадалия Р. К. със скорост около 115 км/ч, в следствие на което е настъпил удар между задната лява част на „Ф.Голф“ и предната дясна част на „Ф.Туаран“. При удара „Ф.Голф“ е продължил движението си напред и надясно, завъртайки се около вертикалната ос в посока обратна на часовниковата стрелка, а „Ф.Туаран“ е продължил движението си напред и надясно и е спрял в аварийната лента. В този случай причина за настъпилия вредоносен резултат е неправилна маневра на автомобила „Ф.Туаран“, без да пропусне движещия се в дясната лента „Ф.Голф“. По втория вариант е посочено, че мястото на удара е преди мерната линия на 7,8 м и на 1,3 м вляво от разделителната линия на лентите за движение, т.е. в лентата за движение на „Ф.Туаран“, като водачът на „Ф.Голф“ е предприел промяна на направлението на движения от собственото дясна към лявата лента, като е допуснал да навлезе пред „Ф.Туаран“ и при относително по-високата скорост на последния, водачът не е имал възможност да спре или намали скоростта, за да не настъпи удар. В този вариант причина за произшествието е неправилна маневра от водача на „Ф.Голф“, без да пропусне движещия се в лявата лента „Ф.Туаран“. За точното място на удара липсват обективни находки по протокола за оглед на местопроизшествието. Ъгълът между надлъжните оси на двата автомобила в момента на контакт е малък и затова не може да се прецени ударният процес в коя лента е настъпил /вж. поясненията в с.з. на 10.09.2020г./.

Пред първоинстанционния съд е изслушана и тройна автотехническа експертиза на вещите лица проф.д.т.н.инж.С. К., маг.инж И. И. и маг.инж.В.

Ш., която съставлява надлежно допустимо доказателство, предвид възможността по чл.195 ГПК за назначаване на едно или повече вещи лица служебно от съда. Изготвеното заключение сочи на следния механизъм на процесното ПТП: при движението на „Ф.Голф“ в дясната активна лента и движение в същата посока зад него, но в лявата лента на „Ф.Туран“, водачът на последния е предприел промяна на направлението на движение от собствената към дясната активна лента и така е допуснал управлявания от него автомобил да навлезе в опасната зона за спиране на „Ф.Голф“.

Последвал е удар, като мястото се намира на около 39,4 м. по направление 4 източно от мерната линия и 1,1 м надясно /южно/ от дясната /южната/ граница на лявата скоростна лента за движение. При удара „Ф.Голф“ се е намирал изцяло в дясната активна лента, с надлъжна ос успоредна на оста на пътя, а „Ф.Туран“ с по-голямата си част – в лентата за движение на „Ф.Голф“, с надлъжната си ос на дясно под ъгъл около 4 градуса. Скоростта на „Ф.Голф“ е била около 100 км/ч, а на „Ф.Туран“–125 км/ч. След удара „Ф.Голф“ е продължил движението си напред и надясно, завъртайки се около вертикалната ос в посока обратна на часовниковата стрелка, отложил е следи по асфалтовата настилка и банкета и се преобърнал в дясно извън платното.

Автомобилът „Ф.Туран“ е продължил движението си напред и надясно и е спрял в аварийната лента. Техническата причина за настъпилото ПТП е навлизане на „Ф.Туран“ в лентата за движение на „Ф.Голф“ и настъпил удар между предната и предно-страничната му дясна част и задната лява странична част на „Ф.Голф“. Тройната експертиза категорично изключва движение на „Ф.Голф“ от неговата лента за движение към лентата за движение на „Ф.Туран“. В съдебно заседание експертите поясняват, че от деформацията на автомобилите се вижда, че ударът е бил при движение на левия автомобил „Ф.Туран“ към десния „Ф.Голф“. Обективните находки не съответстват на удар в лявата лента. Изследване с компютърна симулация е показало, че при навлизане в лентата за движение на „Ф.Туран“ от страна на „Ф. Голф“, последният ще се завърти по посока обратна на часовниковата стрелка, но ще се придвижи към лявата по посоката на движени на двата автомобила мантинела, като ще се реализира удар със значителна сила с челната му част в мантинелата. При симулиране движението на автомобилите е проследено и почти пълното съвпадение между компютърните следи и следите от пътната настилка. Експертите обясняват и деформацията-вдлъбнатина на десния калник на „Ф.Туран“, като следствие от удара, при наслагване на деформациите–първоначално удар настъпва между страничната част на предния десен калник на „Ф.Туран“ и страничната част на задния ляв калник на „Ф.Голф“. По височина тези деформации съответстват на протриването на двата метални елемента, както всички други геометрични характеристики на тези деформации. Въпросната деформация съвпада напълно с тази на „Ф.Голф“ и е от сили, които действат отпред назад за „Ф.Туран“.

Пред въззивната инстанция е изслушана повторна тройна експертиза, изготвена от вещите лица д-р инж.С.М., ст.н.с. II-ра ст., д-р инж.И.И. и 5 инж.А.Я.. Единни в заключението си са С.М. и А.Я., според които автомобилът „Ф.Туран“ е навлязъл в дясната активна пътна лента и с предната си дясна част в областта на дясната част на предна броня и преден десен калник е ударил автомобила „Ф.Голф“ в задната му лява част в областта на задната лява част на задната броня и заден ляв калник, като ударът е приплъзващ, страничен - кос, при съвсем малък ъгъл, заключен между надлъжните оси на двете МПС. Водачът на „Ф.Голф“ е изгубил управление, опитът за овладяване не е успял, автомобилът е изгубил напречна устойчивост, при което от триенето на гумите /почти 50 м./ се е отделил дим, навлязъл е в банкета и е изхвърчал в нива край пътя. Изводът, че ударът е настъпил в дясната лента се базира на обстоятелството, че при удар в лявата лента, автомобилите биха се изместили наляво и би последвал удар в лявата мантинела, какъвто не е настъпил. При описания механизъм на произшествието, причина за навлизане на водача Л. Ф. вероятно е преумора, унасяне и заспиване, предвид дългото пътуване от У., или отнемане на вниманието. Вещото лице И.И. поддържа като реално възможен механизъм на процесното ПТП – внезапно частично навлизане на задна лява част от МПС №1 /“Ф.Голф“/ в лявата лента на МПС №2 /“Ф.Туран“/, при което настъпва първи страничен динамично-плъзгащ контакт /удар/ между съответните брони на двете МПС, отклонение на предна лява част на МПС №1 с „овладяване“ на управлението и повторно навлизане на задна лява страна на МПС №1 в лентата на МПС №2 с по-голямо отклонение от първото, довело до втори ударен контакт между автомобилите. При повторен опит за овладяване е последвала трайна загуба на устойчивостта на „Ф.Голф“ и автомобилът е навлязъл косо в аварийната лента и землестия банкет с вдигане на кълбо от прах и пясък. Като вероятна причина за внезапното навлизане на „Ф.Голф“ в лявата лента е посочена загубата на контрол върху управлението в условия на техническа неизправност в задно ляво колело, за което не е извършен обстоен преглед при огледа на автомобила на 30.07.2017г., като експертът изключва грешка на водача на МПС №1.