Решение № 484 от 27.08.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 484 гр. Велико Търново, 27.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Гражданско дело № 20214100100936 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са два иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 пр. 1 вр. чл. 4 от ЗОДОВ – за обезщетение за претърпени неимуществени вреди и претърпени имуществени.

Ищецът В. Г. Г., твърдят, че е бил привлечен като обвиняем по ДП № 31/2010г. по описа на ОСлО при ВТОП с постановление от 27.08.2010г. за престъпление по чл. 253, ал. 4 вр. ал. 3 т. 2 вр. ал. 1 и ал. 2 НК . за това че от 01.12.2007г. до 29.04.2010г. в гр. В.Т. извършил финансови операции и преобразувал имущество, като преобразуването на имуществото и финансовите операции са извършени с парични средства, за които е знаел, че са придобити от него чрез тежки умишлени престъпления по чл. 159б, ал.2 вр. ал. 1 вр. чл. 159а, ал. 2 НК.

Била му наложена забрана за напускане на страната с постановление от 19.02.2015г. Като веществено доказателство бил иззет лек автомобил БМВ с рег. № ВТ 0445ВК, което е отказано да бъде върнато. По-късно с определение по ЧНД № 677/2012г. ВТОС е допуснал обезпечение върху този автомобил по реда на чл. 72, ал. 1 НПК. За периода от 23.09.2010г. до 16.12.2020г. , когато лекия автомобил бил върнат ищецът бил лишен от владение, а автомобилът бил предаден в технически неизправно и негодно състояние и не в движение.

За привеждането в движение били направени разходи в размер на 1508,33 лв. Твърди, че автомобила бил купен за 14850лв., поради овехтяване и неправилно съхранение е понижил стойността си до 5000 лв. освен това бил лишен от възможността да го ползва за посочения период от време и му била причинена вреда в размер на 5000 лв. освен тази в размер на 11358 лв., която съставлява разликата от овехтяването и цената на придобиване и платените 1 разноски за привеждане в движение. Твърди, освен това, че във връзка с дължими данъци било образувано изп. дело № 338/2017г. при ЧСИ Диана Колева за неплатени данъци на автомобила в размер на 1618.07 лв.

По нататък в исковата молба се сочи, че било образувано НОХД № 421/2015г. по описа на ВТОС въз основа на внесен обвинителен акт против ищеца и му било повдигнато обвинение да е извършил горепосоченото престъпление. Това наказателно производство приключило с постановена оправдателна присъда № 76/29.07.2019год., потвърдена от апелативен съд и в последствие и от ВКС. Присъдата е влязла в сила на 08.10.2020г. Докато траел процесът данни по това производство били изнесени в пресата в-к Борба и в-к Янтра днес, както и в-к Труд и независимо, че бил оправдан това обстоятелство не било оповестено по същия начин. Предвид това, че наказателното производство е продължило 10 години и в крайна сметка приключило с неговото оправдаване, ищецът твърди, че е понесъл неимуществени вреди в следствие на това обвинение и дълго продължилия наказателен процес. Повдигнатото обвинение, извършените спрямо него в хода на разследването действия, участието му в множество съдебни заседания му причинили стрес, значителни емоционални неудобства, душевни болки и страдания, което представлявало морални вреди и накърняване доброто му име. Така образуваното и водено наказателно производство поставило клеймо на ищеца като човек който пере пари, извършва противоправни деяния и независимо, че е оправдан продължава да търпи негативите на това производство.Това го мотивирало да напусне страната и да се установи да живее във Великобритания. За всичко това счита за отговорна Прокуратура на Република България, поради което моли съда да ги призовем и след като докаже твърденията си да бъде осъдена Прокуратура на Република България да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални и душевни болки и страдания, дискомфорт и стрес, накърняване на доброто име и авторитет, изпитване на безпокойство и безсъние, срам и неудобство, които са последица от незаконосъобразните действия на ответника по повдигане и поддържане на обвинение по ДП№ 31/20210 година на ОСлО при ВТОП и в последствие образувано съдебно производство, приключило с оправдателна присъда, в размер на 200 000 лв., ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда. Претендира и присъждане на имуществени вреди общо в размер на 17976,40 лв. ведно със законна лихва до окончателното плащане – 11358.33 лв. – овехтяване и привеждане в движение на автомобила, 5000 лв. – обезщетение за лишаване от правото да го ползва и 1618,07 по изп. дело № 338/2017г.– неплатени данъчни задължения.

Ответната страна Прокуратура на Република България в срока по ч. 131 от ГПК е представил писмен отговор. Навежда възражение за нередовност на исковата молба относно неконкретизиране размера на претендираната имуществена вреда. Приема исковете за доказани по своето основание, но недоказан по размер. Претендираното обезщетение за неимуществените вреди е прекомерно завишено – наказателното дело е било с фактическа и правна сложност, което не води до неразумен срок за разглеждането му. Ищецът е имал присъда от съд в Белгия за престъпление по чл. 159б, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 159а, ал.2 и по 2 чл. 253, ал. 4, вр. ал. 3т. 1 и т. 2 вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК на Р България и приведена в изпълнение, което обосновавало по-нисък интензитет на търпените вреди. По отношение на медийните публикации прокуратурата оспорва да носи отговорност. Оспорва доказаността и на иска за претендираните имуществени вреди.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните по делото, събраните писмени и гласни доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

С присъда № 76 от 29.07.2019 година, постановено по НОХД № 421/2015 година по описа на Окръжен съд – Велико Търново, потвърдена с решение № 41 от 09.03.2020 г. по ВНОХД № 301/2019 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, оставено в сила с решение № 121 от 08 октомври 2020 година по НД № 422/2020 година по описа на ВКС ищецът по настоящото дело В. Г. Г., роден на 16.07.1978 година в гр. Велико Търново и признат за невинен да е извършил в периода от 15.05.2008 година до декември 2009 година в гр. Велико Търново престъпление по чл. 253, ал. 4 вр. с ал. 3 т. 2 вр. ал. 1, пр. 1 от НК, а именно през този период чрез подробно описани финансови операции с парични средства, за които е знаел, че са придобити от него чрез извършените от него тежки умишлени престъпления по чл. 159б, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 159а, ал. 2 от НК и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението да е извършил престъплението по чл. 253, ал. 4 вр. с ал. 3 т.

2 вр. ал. 1, пр. 1 от НК.

Наказателното производство е било образувано като ДП № 31/2010г. по описа на ОСлО при ВТОП с постановление от 19.07.2010 година, а с постановление от 16.07.2012 година В. Г. Шишков /сега с фамилно име Г./ е привлечен като обвиняем и му е предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 253, ал. 4 вр. с ал. 3 т. 2 вр. ал. 1, пр. 1 от НК. С постановление от 17.07.2013 година на Г./В. Ш./ е взета мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 1000лв., потвърдена с определение № 132 от 01.08.2013г. по ЧНД № 406/2013г. на ВТОС. С постановление от 02.08.2013г. на зам.окръжен прокурор при ВТОС Калчев е наложена забрана на ищеца като обвиняем по ДП № 31/2010г. на ОСО при ВТОП да напуска пределите на република България без разрешение на прокурора. С определение № 140 от 22.08.2013г. по ЧНД № 435/2013г. по описа на ВТОС е оставено без уважение искането за отмяна на тази мярка за процесуална принуда.

Мярката за неотклонение „парична гаранция в размер на 1000 лв.“ е отменена с постановление на прокурора от 28.02.2014г., както и мярката за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната“.

С определение № 183 от 20.11.2012 година по ЧНД № 624/2012 година по описа на ВТОС на основание чл. 72, ал.1 от НПК във връзка с чл. 391, ал. 1 и чл. 397,т. 2 и т. 3 от ГПК е допуснато обезпечение на предвидената в чл. 253, ал. 4 от НК ГЛОБА и предвиденото в чл.

253, ал. 6 от НК ОТНЕМАНЕ в полза на държавата на предмета на престъплението, за което В. Г. Шишков е привлечен като обвиняем по ДП № 31/2010г. по описа на ОСлО при ВТОП чрез налагане на ЗАПОР върху лек автомобил марка „БМВ Z3” с рег. № ВТ 0445 ВК с рама № WBACL31080LG31355 и двигател № 20089332006S4, собственост на В. Г. Ш. и 3

СПИРАНЕ ОТ ДВИЖЕНИЕ на същия лек автомобил. Същият автомобил е бил иззет като веществено доказателство при извършеното на 23.09.2010 година претърсване и изземване и съгласно чл. 110, ал. 4 от НПК е предаден с протокол за отговорно пазене на Георги Байчев в качеството му на старши техник- домакин на авто - работилница на ОД на МВР Велико Търново.

Наред с В. Г. Г. обвиняем по това дело е бил и неговият брат И. Г. Ш.. Двамата подават на 17.03.2015 година молба по реда на чл. 368 и сл. от НПК с искане да бъде изискано ДП № 31/2010г. на ОСлО при ВТОП и като се констатира, че са налице предпоставките на чл. 368, ал.1 от НПК същото да бъде върнато на прокурора и да му бъде даден тримесечен срок за внасяне на обвинителен акт в съда или за прекратяването на наказателното производство. Съдът се е произнесъл с определение № 43 от 30.03.2015 година по ЧНД № 111/2015г. и е върнал досъдебното производство на прокурора, като е дал тримесечен срок да се внесе обвинителен акт в съда или да прекрати наказателното производство, за което да бъде уведомен ОС Велико Търново. В последствие е образувано НОХД № 421/2015 година по описа на ВТОС въз основа на внесен обвинителен акт против ищеца и неговия брат И. Ш. В хода на съдебното производство с определение от 13.04.2016 година по отношение на В. Шишков/сега Гавраилов/ е взета мярка за неотклонение „подписка“ и му е наложена забрана за напускане територията на Република България съгласно чл. 68, ал.1 от НПК., което определение е потвърдено с определение № 31 от 09.05.2016г. по ВЧНД№122/2016г. по описа на Апелативен съд Велико Търново.

В хода на съдебното производство са насрочени 22 съдебни заседания, като само на пет от съдебните заседания не е бил даван ход и не са провеждани съдебноследстевни действия, поради неявяване на ищеца в качеството му на подсъдим. Причините за отсъствието му са били уважителни. С определение от 16.11.2016 година са били отменени мерките за процесуална принуда по отношение на двамата подсъдими „забрана за напускане пределите на страната“.

За период от една година съдебното производство е било спряно на основание чл. 25, ал.2 от НПК във връзка с отправени молби за правна помощ до Република Гърция и Република Румъния.

Видно от справка за съдимост рег. № 326 от 25.01.2022 година издадена от РС Велико Търново ищецът В. Г. е бил осъден с влязла в сила присъда № 000882 от 02.02.2011 година на 54-та колегия на Първоинстанционен съд на гр. Брюксел, Кралство Белгия, по дело с код на деловодството: 14.17.РС, на 40 месеца лишаване от свобода за престъпление по наказателния кодекс на Кралство Белгия, съответстващо на престъпление по Наказателния кодекс на Република България – чл. 159а, ал.2, т. 2 и т. 4 вр. ал. 1; чл. 159в пр. 1 и чл. 253, ал.

4 вр. ал. 3 т. 1 и т. 2 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 23, ал.1 от НК, която е приета и приведена в изпълнение в Република България с определение № 73 от 21.06.2012г., постановено по ЧНД № 289/2010 г. по описа на ВТОС, влязло в сила на 09.07.2012 година. Определено е наказанието от 40 месеца лишаване от свобода да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим, като е зачетено предварителното 4 задържане, считано от 29.04.2010 година до привеждане на наказанието в изпълнение.

Видно от извършеното отбелязване в справката за съдимост, с писмо вх. № 1252/14.06.2013г. от Затвора Ловеч е извършено уведомяване на съда, че Гавраилов е изтърпял това наказание на 13.06.2013 година.