Решение № 7740 от 16.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7740 гр. София, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело № 20221110143021 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

С искова молба ищецът „Т.С.“ ЕАД е предявило против К. П. К., положителни установителни искове с правно основание чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, с които се иска признаване за установено, че ответникът дължи сумите, за които има издадена заповед по чл.410 ГПК от по ч.гр.д. № 22381/2022г. по описа на СРС, 27 състав.

Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по покупко-продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия за имот в гр.София, ж.к. ****, бл.71, вх.Д, ет.2, ап.91, като за периода 01.10.2018г. до 30.04.2020г. ищецът доставил топлинна енергия, остойностена в размер на 613,04лв., върху която поради неплащане била начислена лихва за забава в размер на 97,47лв. за периода 15.09.2019г. до 14.04.2022г., така и била осъществена услугата дялово разпределение в периода м.09.2019г. до м.04.2021г., остойностена в размер на 32,30лв.-главница, върху която поради неплащане била начислена лихва за забава в размер на 5,92лв. за периода 01.05.2019г. до 14.04.2022г.

Съобщение с указания по чл.131 ГПК е изпратено до ответника К. П. К., като в срока е депозиран отговор, в който оспорва исковете по основание и размер, като прави възражение за изтекла погасителна давност, вкл. твърди недоказаност на исковите претенции.

Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - Техем Сървисис ЕООД.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното 1 от фактическа страна следното:

От приобщеното ч.гр.д. № 22381/2022г. по описа на СРС, 27 състав, се установява, че е образувано въз основа на заявление вх.№ 84924/28.04.2022г., въз основа на което на 18.05.2022г. е издадена заповед № 13721 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено К. П. К. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ж.к. ****, бл.71, вх.Д, ет.2, ап.91, да заплати на заявител Т.С. ЕАД с ЕИК: ***** и адрес: гр. София, ж.к.

Красно Село, ул.Ястребец № 23Б, сумите 613,04 лева (шестстотин и тринадесет лева и 04 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.

София, ж.к. ****, бл.71, вх.Д, ет.2, ап.91, аб.№281143, ведно със законна лихва за период от 28.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 97,47 лева (деветдесет и седем лева и 47 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 14.04.2022 г., 32,30лева (тридесет и два лева и 30 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 28.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 5,92 лева (пет лева и 92 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 01.05.2019 г. до 14.04.2022 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева). Длъжникът е бил призован при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът с разпореждане № 64230/15.07.2022г. е дал указания до заявителя по чл.415, ал.1, т.2 ГПК, в изпълнение на които ищецът в срок е предявил настоящият иск.

От приетото по делото заявление-декларация вх.№ 845/11.03.2008г. се установява, че ответникът е поискал откриване на партида на адрес: гр.София, ж.к. ****, бл.71, вх.Д, ет.2, ап.91, като видно от постановление за възлагане на недвижим имот (л.18), вписано в службата по вписванията с вх.рег.№ 1461/17.01.2022г., с което описаният имот („досегашна собственост на К. П. К.“) е възложен след проведена публична продан на трето лице – купувач – Велина Стоянова Анастасова, която със заявление – декларация вх.№ Г2069/02.02.2022г. е поискала откриване на партида на имота. Следователно съдът приема за доказано, че ответникът е бил собственик на процесния имот за процесния период (01.10.2018 г. до 30.04.2021 г.), което се установява и от приетия по делото н.а. за продажба на недвижим имот от 01.06.2007г. (л.22 и сл.) и н.а. за продажба на ид.ч. от недвижим имот от 19.10.2016г. (л.27 и сл.).

С доклада по делото съдът е обявил за служебно известни: Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, действащи след 26.06.2016г., които са представени към исковата молба.

От представения Договор от 13.11.2000г., се установява, че е налице договор между ТЛП и потребителите в сградата ЕС с адрес ж.к. ****, бл.71. Представен е протокол за проведено ОС на ЕС за избор на фирма за отчитане на изразходвана топлинна енергия и поставяне на уреди за топлинно отчитане. Приет по делото е и договор при общи условия за 2 извършване услугата дялово разпределение, сключен между ищеца и ТЛП от 22.06.2017г.

Приети по делото са и представени от ТЛП индивидуални справки за използвана ТЕ за процесния период.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за процесния период в процесния имот не е начисляване БГВ и ТЕ за общи части на сградата, като за процесния период е доставена ТЕ остойностена на 619.8лв. с ДДС, като в периода от м.05.2018г. до м.04.2019г. било доставено ТЕ остойностено на 222.02лв. с 9.53лв. сума за доплащане след изравняване, за периода от м.05.2019г. до м.04.2020г. било доставено ТЕ остойностено на 193,32лв. с 30.31лв. сума за получаване след изравняване, а за периода от м.05.2020г. до м.04.2021г. било доставено ТЕ остойностено на 204,46лв. с 15.54лв. сума за получаване след изравняване. В табличен вид вещото лице е представил размера на сумите за потребена ТЕ през процесния период, видно от който за м.11.2018г. е начислена ТЕ за 26.59лв. с ДДС, за м.12.2018г. 42.65лв., за м.01.2019г. в размер на 45.46лв., а за м.02.2019. – 36.54лв.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за процесния период били осчетоводени задължения в общ размер на 619,80лв. (за периода от м.05.2018г. до м.04.2019г. – 222.02лв. от ФДР, фактурирана 212.50лв. със сума от изравняване 9.52лв.; за периода от м.05.2019г. до м.04.2020г. сума от ФДР 193.32лв., фактурирана 223.63лв. сума от израняване -30.31лв.; за периода от м.05.2020г. до м.04.2021г. 204.46лв. фактурирана 220.00лв. сума от изравняване -15.54лв.), като размерът на законната лихва върху главницата, считано от датата на изпадане ответника в забава до 28.04.2022г. общо бил в размер на 154.61лв. . Вещото лице е дало заключение, че не са установени плащания в счетоводството на ищеца по отношение на претендираните от ищеца суми в процесния период.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

За да бъде уважен главният иск, следва да са налице следните материални предпоставки: 1. наличието на действително правоотношение (валидно сключен) по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и ги е предал на потребителя (т.е. следва да бъде доказано доставено количество топлинна енергия, качеството на потребител на топлинната енергия на ответника) и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача. Във връзка с твърденията на страните, 3 ищецът следва да докаже, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия за процесния обект, че е доставено твърдяното количество топлинна енергия за процесния обект в процесния период.

От приетата по делото заявление-декларация вх.№ 845/11.03.2008г. се установява, че ответникът е поискал разкриване на партида при ищеца, с което се е обвързал по договор с топлопреносното предприятие. С оглед приетото в т.1 на ТР 2/2018г. на ВКС по т.д. 2/18 на ОСГК, а именно, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно, е допустимо откриване на индивидуална партида между трето ползващо лице (което да не е собственик или с учредено право на ползване) и топлопреносното предприятие, който договор подлежи на доказване по общия ред. При постигнато такова съгласие (между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора) този правен субект дължи цената на доставената енергия за собствените му битови нужди. В този смисъл, съдът прие за доказано, че ответникът има качеството на потребител по см. на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ за процесния период.

Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в общоизвестните Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответниците и без да са ги приели изрично, съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. В чл.33 (ОУ в сила от 27.06.2016г.) е прието, че купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, след което се начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата.

По отношение на размер на доставеното количество топлинна енергия, съдът кредитира заключението на вещото лице по СТЕ, съгласно което се установява, че за процесния недвижим имот, за процесния период е била доставяна от ищеца услугата за топлинна енергия, така и била осъществявана услугата за дялово разпределение.

Претендираната сума е размер на 613,04лв, като от заключението на вещото лице се установява, че доставена топлинна енергия се остойностява на сумата от 619.8лв., поради което с оглед диспозитивното начало искът за главница за топлинна енергия се явява изцяло основателен.

Съгласно чл.22, ал.2 от ОУ е уредено, че клиентите заплащат на Продавача (ищеца) стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях Търговец (в случая ТЛП), като с оглед приетите и неоспорени по делото доказателства – индивидуални справки за използвана ТЕ за процесния период, съвкупност със заключението на вещото лице по СТЕ съдът прие за доказано, че е осъществявана услугата в размер на 32.30лв.. По акцесорния иск за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение – в чл.22 от 4

ОУ липсва срок за плащане на услугата за дялово разпределение, поради което купувачът изпада в забава след поканата (чл.84, ал.2 ЗЗД), поради което и доколкото по делото няма доказателства за покана за плащане на главницата за дялово разпределение преди подаване на заявлението, то искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение е неоснователен (така и решение № 3959/22.12.2022г. по в.гр.д. № 10130/2021г. по описа на СГС). Следователно основателен е искът за главница за дялово разпределение, не и за мораторна лихва.

По възражението за погасителна давност:

Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в Общи условия, в които е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.