Решение № 377 от 11.06.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 377 гр. София, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20241001000459 по описа за 2024 година

Производството е по чл.25,ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба на „ПАУЪРКОМП - 2013“-ООД чрез пълномощника му адв.М. Л. против решение №40 от 01.04.2024г. на Софийски окръжен съд, ТО, I с-в, постановено по т.д.№60/2024 г., с което е потвърден Отказ № 20240214154902 от 15.02.2024 г. на длъжностно лице по регистрация към Агенция по вписванията за заличаване на П. П. М. като съдружник поради изключването му, вписване на ново седалище и адрес на управление на дружеството и обявяване на нов учредителен акт, уреждащ статута на дружеството като ЕООД.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението и отказа на длъжностното лице по регистрацията, като същата е подробно мотивирана. Твърди, че в конкретния случай не се касае за разпореждане със запорираните дружествени дялове по см. на чл.451,ал.1 ГПК, а за прекратяване на членствено правоотношение чрез изключване на единия от съдружниците. С напускането на съдружник можело да се приеме, че членственото му правоотношение се трансформира в право на вземане.

Запорът на дяловото участие има последици единствено по отношение на имуществените последици, като това изрично е посочено в чл.517 ГПК, чл.125,ал.3 и чл.73в от ТЗ. Извън това твърди, че е недопустимо въвеждането на ограничения относно правото на дружеството да изключи и заличи съдружник, при наличие на предпоставките на чл.126,ал.1,т.1 ТЗ.

Заличаването на изключения съдружник не било обусловено от каквито и да 1 било други действия или актове освен вземане на решение за неговото изключване, като редовността на решението била безспорна. Твърди, че към заявлението са подадени всички необходими документи за извършване на необходимите вписвания и заличавания . Моли съда да отмени обжалваното решение и задължи Агенцията да извърши исканото заличаване на съдружника.

В законния срок е постъпил отговор от Агенция по вписванията чрез пълномощника й юрк.Н. Б. с молба за потвърждаване на решението като законосъобразно и правилно. Отговорът е подробно мотивиран.

Софийският Апелативен съд, като обсъди оплакванията в жалбата във връзка със събраните доказателства и законовите изисквания, приема следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Решението на първостепенния съд е валидно и допустимо, но неправилно поради противоречие с материалния закон.

От събраните в производството писмени доказателства се установява, че със Заявление обр.А4 вх.№ 20240214154902/14.02.2024г., подадено от „ПАУЪРКОМП-2013” ООД, е поискано вписване на промени по партидата на дружеството - заличаването на П. П. М. като съдружник поради изключването му и вписване на И. И. И. като едноличен собственик на капитала, ново седалище и адрес на управление, както и вписването на нов Учредителен акт на „ПАУЪРКОМП-2013” ООД.

Към заявлението са приложени: Покана за свикване на Общо събрание до съдружника П. П. М.; Покана за свикване на Общо събрание до съдружника И. И. И.; Протокол от Общо събрание на съдружниците, провело се на 01.11.2023 г.; Писмено предупреждение до съдружника П. М. от 01.11.2023 г; Покана за свикване на Общо събрание за 15.12.2023г. до съдружника П. П. М.; Покана за свикване на Общо събрание за 15.12.2023г. до съдружника И. И. И.; Протокол от Общо събрание на съдружниците, провело се на 15.12.2023г.; Банково извлечение за поетите дялове; Протокол от решенията на едноличния собственик на капитала; Нов учредителен акт;

Учредителен акт със заличени данни; Декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ;

Изрично адвокатско пълномощно от заявителя; Документ за платена държавна такса.

С постановения отказ длъжностното лице по регистрацията към АВп е приело, че не се установявало от протокола на проведеното ОСС конкретно нарушение, за което лицето да се изключва като съдружник; Решението не установявало кой и с чии гласове е взето решението; От приложените документи не можело да се направи извод за принудително прекратяване на 2 членственото правоотношение на съдружника поради изключване;

Документите не установявали осъществен състав на прекратено членствено правоотношение по реда на чл.126, във вр. с чл.137 от ТЗ като крайна санкционна мярка и валидно взето решение.

Против този отказ е подадена жалба от заявителя „ПАУЪРКОМП2013” ООД, с молба същият да бъде отменен.

С постановеното от Софийски окръжен съд и обжалвано пред настоящата инстанция решение е прието, че депозираните от дружеството със заявлението документи са надлежни, изрядни и пълни, противно на посоченото в Отказа. Съдът обаче е аргументирал потвърждаването на Отказа с мотива, че наличието на запор върху дружествения дял на съдружника П. П. М. препятства възможността Дружеството да изключи провинилия се съдружник.

Въззивният съд не споделя това становище. Във връзка с наведените в жалбата доводи намира следното:

И двамата съдружници са били редовно уведомени за свиканото на 01.11.2023 г. общо събрание. В рамките на Общото събрание, проведено на 01.11.2023г. съдружникът И. И. И. е представил подробно извършените от съдружника П. П. М. нарушения, а именно, че дружеството е във влошено финансово състояние, което до голяма степен се дължи на липсата на всякакво съдействие и участие на съдружника П. П. М. в дружествените работи. Съдружникът И. И. е отбелязал, че единствено той полага усилия дейността на дружеството да се подобри и развие, доколкото съдружникът П.

М. изцяло е преустановил всякаква извършвана в полза на дружеството дейност. Набелязани били и действията, необходими за поправка на поведението на съдружника П. М., а именно, че същият следва да „предприеме действия по активно участие в дружествените дела, присъствие по време на ежеседмичните оперативни срещи на съдружниците, както и поемане на инициатива за привличане на нови търговски партньори", както и последиците от неизпълнение на изброените действия - изключване на съдружника от Дружеството.

На 01.11.2023г. е отправено и получено лично от съдружника П.

М. писмено предупреждение на основание чл.126, ал.3, т.1 от ТЗ, с което съдружникът е поканен „незабавно да предприеме действия по активно участие в дружествените дела, включително присъствие по време на ежеседмичните оперативни срещи на съдружниците всеки вторник от 10:00 ч. в гр. Ботевград, бул. „Трети март “ №55, вх.В, ет.2, aп.2 или онлайн, ако физическото присъствие е невъзможно, както и да поеме инициатива за привличане на нови търговски партньори.“ Изрично е указано, че ако съдружникът М. не поправи поведението си в едномесечен срок, считано от получаване на предупреждението, ще бъде изключен като съдружник.

На 15.12.2023г. надлежно е проведено второ Общо събрание .

Съдружниците са били редовно уведомени за него. На Общото събрание е 3 констатирано, че съдружникът П. М. ,, не е поправил своето поведение в рамките на дадения му с Предупреждение от 01.11.2023 г. срок, не е проявил инициатива за участие в съдействие в дружествените работи, нито е присъствал на ежеседмичните оперативни срещи“.

Вследствие на горното, съдружникът П. П. М. е изключен като съдружник в дружеството, с гласа на съдружника И. И., т.е. със 100% от дяловете /според чл.137, ал.3 изключваният съдружник не гласува, а неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството/. Дяловете на изключения съдружник са поети от съдружника И. И. И.. Впоследствие с решение на едноличния собственик на капитала е приет нов Учредителен акт и са изменени седалището и адресът на управление на дружеството.

Неправилно съдът се е позовал на ТР № 1 от 31.05.2023 г. на ОСТК на ВКС, с което се приема, че „длъжностното лице по регистрацията не следва да извършва вписване в ТРРЮЛНЦ на обстоятелства, свързани с прехвърлянето на дружествени дялове в дружество с ограничена отговорност, възникнали след вписан в регистъра запор върху тези дялове. “ Цитираното ТР касае единствено случаи, при които се извършва прехвърляне на дружествени дялове по инициатива на съдружника. ТР не се отнася до хипотези, при които поради провинения на съдружника, дружеството чрез своите органи упражнява законоустановеното си право и го изключва.

Действително, чл.451, ал.1 от ГПК забранява на съдружника, върху чийто дял е наложен запор, да се разпорежда със своя дял, а тази забрана се разпростира и върху ликвидационния дял на съдружника, ако той е придобил право върху такъв дял. Тя обаче ограничава действието си само върху съдружника, който има качеството длъжник и по никакъв начин не засяга трети правни субекти по отношение на връзката между взискател и длъжник, каквито са както самото дружество, така и останалите съдружници в него.

Следователно цитираната разпоредба не може да се тълкува разширително и да се разглежда като забрана за изключване на съдружника, чийто дял е запориран, ако са налице основанията на ТЗ за такова изключване. Такава забрана би означавало да задължи останалите съдружници да търпят присъствието на лице, което не спомага или пречи на дейността на дружеството. Наличието на запор върху дяловете на съдружника не може да бъде основание за отказ да се впише прекратяване на членственото правоотношение поради изключване на съдружника. При наличие на поведение от страна на последния, което дава основание за изключването му, няма как гарантирането на имуществените права на трето за дружественото правоотношение лице да препятства общото събрание да упражни правата си спрямо съдружника, който с поведението си е застрашил интересите на дружеството. В този смисъл е и Решение №59 от 27.01.2022 г. по в.т.д. № 1163/2021 г. на Апелативен съд – София, което настоящият състав споделя.

4

Прекратяването на членственото правоотношение на съдружник в ООД чрез изключването му е право, което може да бъде упражнено от общото събрание на дружеството при точно определени условия.

Основанията, при които може да бъде взето такова решение, са посочени в чл.126, ал.3 от ТЗ. Сред тях е и това по т.1 - неизпълнение на задължения за оказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството. В чл.126, ал.3 ТЗ е регламентирана и процедурата, която трябва да бъде осъществена, за да настъпи прекратяване на членственото правоотношение със съдружника поради неговото изключване. Предвидено е, че това става след отправяне на писмено предупреждение до съдружника.

От представените от заявителя документи се установява, че на 01.11.2023г. на съдружника П. М. е връчено писмено предупреждение, че ако в срок от един месец не коригира поведението си в смисъла, подробно описан в него, ще бъде изключен като съдружник. Именно неизпълнението от съдружника М. на посочените задължения, вкл. присъствието на ежеседмичните срещи на съдружниците в определен ден от 10,00 часа, е основание за изключването му като съдружник на основание чл.126, ал.3, т.1 ТЗ.

От представеното предупреждение за изключване е видно, че е изпълнено изискването на чл.126, ал.3 от ТЗ - на съдружника е даден допълнителен срок за изпълнение на задълженията му.

С решение на общото събрание на съдружниците от 15.12.2023г. П.

М. е изключена като съдружник.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че са изпълнени изискванията за вписване на изключването на П. М. като съдружник в „ПАУЪРКОМП-2013” ООД.

Наличието на запор върху дяловете на съдружника не може да бъде основание за отказ да се впише прекратяване на членственото правоотношение поради изключване на съдружника. При наличие на поведение от страна на последния, което дава основание за изключването му , няма как гарантирането на имуществените права на трето за дружественото правоотношение лице да препятства общото събрание да упражни правата си спрямо съдружника, който с поведението си е застрашил интересите на дружеството.

Освен това, запорът върху дружествен дял представлява мярка за процесуална принуда, насочена към запазване на длъжниковото имущество и той забранява на дружеството да извършва плащания на собственика на дела на дивиденти, ликвидационен дял и др. плащания, свързани с членственото правоотношение. Нарушаването на тази забрана води до относителна недействителност на разпоредителното действие или на престирането спрямо обезпечения кредитор – чл.452,ал.1 ГПК. Няма други ограничения, които да са предвидени в закона от тази обезпечителна мярка, която е насочена против съдружника, а не към самото дружество.