Решение № 1710 от 15.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1710 гр. София, 15.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20251100103013 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от О. К. В. против Столична община, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца, сумата в размер на 40 000 лв. – представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от полифрагментна трималеоларна фактура на дясната глезенна става, последица от инцидент настъпил на 18.02.2025 г. в гр. София по десния тротоар на ул.

„Тодорини кукли“ с посока на движение от ул. „Петрохан“ към ул. „Неофит Бозвели“, непосредствено преди кръстовището между ул. „Тодорини кукли“ и ул. „Йоаким Груев“, при който ищецът се подхлъзнал на непочистен от сняг и лед участък и паднал на десния си крак, вследствие на неполагането на дължимата грижа от Столична община за поддържане на изчистен от сняг и лед общински участък от пътя, към който спадал посочения по-горе тротоар, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на инцидента – 18.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 2427.80 лв.

– представляващи претърпени имуществени вреди от инцидента, формирана от платената сума по фактура от 18.02.2025 г. от МБАЛ Св. Анна - София за медицинско изделие на стойност 2380 лв. и по фактура от 20.02.2025 г. за патерици на стойност 47.80 лв., ведно със законната лихва върху имуществените вреди от 20.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 18.02.2025 г. в гр. София се движил по десния тротоар на ул.

„Тодорини кукли“ с посока на движение от ул. „Петрохан“ към ул. „Неофит Бозвели“, като непосредствено преди кръстовището между ул. „Тодорини кукли“ и ул. „Йоаким Груев“ се подхлъзнал на непочистен от сняг и лед участък и паднал на десния си крак. Установила се полифрагментна трималеоларна фактура на дясната глезенна става. Посетил УМБАЛ Св.

Анна АД. Проведено било оперативно лечение с наместване на фактурата и фиксация чрез поставяне на плака и винтове. Провел рехабилитация в болничното заведение. Издаден бил болничен лист за 37 дни. Предвид инцидента ищецът претърпял стрес, напрежение, тревоги.

Търпял силни болки, имал нужда помощ за извършване на елементарни ежедневни нужди.

Инцидентът се отразил и на емоционалното му състояние. Направени били и имуществено разходи платената сума по фактура от 18.02.2025 г. от МБАЛ Св. Анна - София за 1 медицинско изделие на стойност 2380 лв. и платена сума по фактура от 20.02.2025 г. за патерици на стойност 47.80 лв.Тротоарът бил част от пътната мрежа, публична общинска собственост. Противоправно поведение на служители на общината довело до инцидент, тъй като именно общината отговаряла за почистването на тротоара от сняг и лед. Моли за уважаване на исковете. Претендира законна лихва и разноски. Моли на основание чл. 127, ал. 4 ГПК присъдените суми да бъдат заплатени по банкова сметка с IBAN BG 88 ********.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е ангажиран отговор от страна на ответника. Взето е становище, че исковата претенция е неоснователна. Фактическият състав на претенцията не бил недоказан. Оспорва механизма на инцидента. Оспорва мястото на настъпване на инцидента. Столична община не притежавала пасивна материалноправна легитимация. Липсвало причинно-следствена връзка между поведението на ответника, падането на ищеца и съответно вредите, настъпили в последствие. Ищецът можел да възприеме обстановката ,не ставало ясно какви са обувките на ищеца. Липсвало виновно поведение у ответника. Увреждането било често срещано при падане, като не ставало ясно, дали падането не се дължи на поведението на самия ищец. Претенцията била недоказана.

Столична община изпълнявала задълженията и по поддържане на процесния тротоар.

Оспорва интензитета на търпените неимуществени вреди. Оспорва исковете по основание и размер. Твърди допринасяне /съпричиняване/ от страна на ищеца за настъпването на вредите по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Ищецът не положил дължимата грижа да опази живота и здравето си, не съобразил поведението си със зимните условия, не бил концентриран и не се движил с повишено внимание. Ищецът изцяло бил виновен за инцидента, евентуално твърди съпричиняване. Моли за отхвърляне на претенциите - като неоснователна, а в условията на евентуалност за намаляване на обезщетенията и приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК до размера на минималното такова по Наредба № 1.

С определение от 31.08.2025 г. са конституирани на страната на ответника третите лица-помагачи „ГРИЙН ПАРТНЪРС“ АД и „БКС-Х.-Н.“ ЕООД. Третите лица-помагачи ангажират становище. Оспорва се предявеният иск, оспорва се механизма на увреждането, намира се обезщетението за увреждане за прекомерен и завишен, твърди се наличие на съпричиняване поради предприемане на съзнателен риск при ходенето по заледен пътен участък. Изложени са твърдения, че третите лица-помагачи са изпълнили договорните си отношения, възложеното им по договора от Столична община било прието без възражения, поради което не са налице според тях предпоставки за ангажиране на тяхната отговорност.

Моли се предявеният иск да бъде отхвърлен.

С определение от 19.02.2026 г. е указано на страните, че с крайния акт по съществото на спора на основание чл. 12 и 13 ЗВЕРБ, служебно ще превалутира претенциите, а именно: искът за неимуществени вреди на сумата в размер на 20451,68 евро /превалутирани 40 000 лв./, както и искът за имуществени вреди на сумата в размер на 1241,31 евро /превалутирани 2427,80 лв./.

С определение от 19.02.2026 г. е допуснато изменение в размера на предявения иск за неимуществени вреди от сумата в размер на 20451,68 евро на сумата в размер на 30677,51 евро /превалутирани 60000 лв./.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Правна квалификация на предявените искове е чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 49 във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.

Отговорността за непозволено увреждане е предвидена в закона в защита на правата и интересите на гражданите. Тя има за задача не само да задължи виновния да обезщети пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите на законността и да ги 2 възпира да не увреждат противоправно правата и интересите на другите граждани. В т. 3 на ППВС № 17/1963г. /допълнено с ППВС № 4/75г./, са дадени задължителни указания на съдилищата при разграничаване на отговорността по чл. 45 – чл. 49 ЗЗД и тази по чл. 50 ЗЗД. Отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е налице и когато не съществува техническа възможност за пълното обезопасяване на вещта /виж решение № 367 от 12.05.2010 г. по гр.д. № 1140/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 177/ 25.10.2016 г., гр. д. № 1263/2016 г. ІІІ г.о., решение № 309/ 04.06.2014 г., гр. д. № 1354/2012 г. на IV г. о. и др./. Доколкото в случая съществува техническа възможност за поддържане на уличното и тротоарно платно в годно техническо състояние в зимни условия, то правната квалификация на претенциите е чл. 49 ЗЗД.

За да е налице фактическият състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД е необходимо да са налице следните елементи – причинени от виновни и противоправни действия /бездействия/ вреди /имуществени и неимуществени/ от лица при или по повод на възложена им работа, които вреди да са в причинно-следствена връзка с противоправното действие /бездействие/ на лицата, на които е възложена работата.

Установява се по делото, че на 18.02.2025 г. в гр. София по десния тротоар на ул.

„Тодорини кукли“ с посока на движение от ул. „Петрохан“ към ул. „Неофит Бозвели“ непосредствено преди кръстовището между ул. „Тодорини кукли“ и ул. „Йоаким Груев“, ищецът се подхлъзнал на непочистен от сняг и лед участък и паднал на десния си крак.

Горното се установява от показанията на свидетеля Я. С. Б.. Свидетелят Б., която е очевидец на случилото се, заявява, че януари месец миналата година, около 8.00 ч. вървяла по ул.

„Йоаким Груев“ в кв. Сухата река, посока ул. „Тодорини кукли“, почти до светофара на ул.

„Тодорини кукли“ видяла случката. Времето било снежно, не било почистено. Видяла един мъж, пресичайки на светофара, да се подхлъзва, бил на 100 метра от нея. Обадила се на тел.

112. Видяла човека при самото падане, видяла как му се изкълчва глезенът, имала визуален контакт с него. Той пресичал улицата на пешеходна пътека, за да се качи на тротоара. Не било почистено. Според свидетеля почистено означавало да няма лед. Не помни дали е видяла само сняг или и лед. Със сигурност имало сняг. Ищецът се подхлъзнал на улицата, непосредствено преди тротоара се подхлъзнал. Датата на настъпване на инцидента се установява по категоричен начин от представената медицинска документация, включително представената епикриза и история на заболяването № 4624 от УМБАЛ „Св. Анна“ АД и отговаря на посочената в исковата молба.

Видно и от постъпилото писмо от НИМХ на 18.02.2025 г. между 7:00 ч. и 9:00 ч. температурата на въздуха била около минус 5 градуса. Времето било облачно. Валял слаб сняг. На земната повърхност имало снежна покривка с височина около 14 см. Нямало условия за образуване на поледици, но имало условия за заледяване на мокри участъци от земната повърхност.

Вещото лице по СМЕ е посочило, че претърпените увреждания са в причинна връзка с процесното събитие – подхлъзване на непочистен от сняг и лед участък и падане от собствен ръст с травмиране на десния глезен. От така събраните доказателства, които се допълват и между които липсва противоречие, се установяват по безспорен начин описаните в исковата молба обстоятелства относно начина и мястото на настъпване на инцидента, поради което и възраженията относно механизма на инцидента са неоснователни.

Улицата и прилежащият тротоар се намират на територията на Столична община и са със статут на публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОС - имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет, а разпоредбата на чл. 11 ЗОС вменява в тежест на собственика задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин /в този смисъл решение № 3

38 от 07.03.2018 г. по гр. д. № 2126/2017 г. на IV г. о./. Освен това и съгласно разпоредбата на § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА общинските пътища, улиците, към които спада и прилежащият тротоар, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване са общинска собственост.

Разпоредбата на чл. 31 ЗП вменява в тежест на Общината поддържането на общинските пътища и тротоарните пространства, като част от уличната инфраструктура.

Това задължение с още по-голяма сила важи за зимните месеци от годината, в които поддържането в изправно състояние включва и дейностите по снегопочистване, разпръскване на противообледенителни материали и снегоизвозване. Когато се образуват заледени участъци грижа на собственика, в случая – ответната Община, е да предприеме необходимите мерки за отстраняването им и тяхното обезопасяване, в каквато грижа в случая не е положена. На Столична община е вменено, чрез оправомощени длъжностни лица от общинска администрация или чрез други лица, на които ответникът изрично е възложил задълженията си, организирането и осигуряването на поддържането, чистотата и отстраняването на снежната покривка и заледените участъци от обектите публична общинска собственост. Поведението на Столична община, изразяващо се в бездействие, съдът намира за противоправно, не съобразено с вменените от закона задължения.