Определение № 291 от 18.03.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 291 гр. Перник, 18.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500180 по описа за 2026 година Производството по делото е по чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „БАНКА ДСК” АД, ЕИК 121830616 чрез юрисконсулт Р. И. против Разпореждане № 5427 от 23.02.2026 г. постановено по ч. гр. д. № 1806/2026г. по описа на Районен съд – Перник, в частта, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК за сумата от 400,00 EUR (четиристотин евро), представляваща такси и разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост.

Жалбоподателят счита съдебният акт в отхвърлителната му част за неправилен и необоснован, като излага подробни аргументи, защо предоставеният кредит не е потребителски и длъжниците нямат качеството на потребител по смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП и не следва да се ползват от потребителската защита. Посочва договорните клаузи, с които е уговорено, че всички разноски, свързани с принудителното изпълнение, са за сметка на кредитополучателя и съдлъжниците, доколкото последните отговарят солидарно за цялото вземане по договора за кредит. Посочва, че поради неизпълнение на задължението за плащане на дължимите суми в предвидените в договора срокове длъжниците отговарят за всички преки и непосредствени вреди от неизпълнението на договора на основание чл. 82 ЗЗД а направените разходи във връзка с предприемане на действия срещу недобросъвестния длъжник са такива. Моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен и да бъде постановено присъждане на претендираната сума в пълен размер.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и направените в 1 жалбата възражения, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, внесена е дължимата държавна такса, поради което жалбата се явява редовна и процесуално допустима.

Ч.гр.д. № 1806/2026г. по описа на Пернишкия районен съд е образувано по заявление на „БАНКА ДСК” АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК против длъжниците „Коко и син лимитед“ ЕООД, „Чонков транс“ ООД, Д.Н.Ч. и Е.Н.Ч. да заплатят при условията на солидарност на кредитора следните суми: 28 046,03 EUR - главница, ведно със законната лихва за периода от 18.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането; 611,30 EUR - договорна лихва за периода от 05.10.2025 г. до 09.02.2026 г.; 52,11 EUR лихва за забава до обявяване на предсрочната изискуемост за периода от 06.10.2025 г. до 09.02.2026 г.; 63,26 EUR - лихва за забава след обявяване на предсрочната изискуемост до подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК за периода от 10.02.2026 г. до 18.02.2026 г.; 400,00 EUR - такси и разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост. Претендирани са и направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на: 46,02 EUR и държавна такса в размер на 495,94 EUR.

Заявлението е отхвърлено по отношение на сумата 400,00 EUR, представляваща такси и разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, като съдът е приел, че длъжниците по договора са потребители и се ползват от закрилата, уредена в ЗПК.

В § 13а, т.9 ДР на ЗЗП изрично е посочено, че със ЗЗП са въведени в националното ни законодателство разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Във връзка с преюдициални запитвания по приложението чл. 2, б. „б“ на Директива 93/13 е формирана практика на Съда на Европейския съюз, в която разпоредба е дефинирано понятието "потребител", като всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на директивата, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. При транспониране на директивата в националното ни законодателство е даденото сходно определение на същото понятие в § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Според него, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

В т. 39 на решение по дело С-348/14 на СЕС е прието, че в определението за "потребител" по чл. 2, б. „б“ на Директива 93/13 попада физическото лице, което има положението на съдлъжник по договор за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност.

В определение, постановено по чл. 99 от процесуалния правилник на 2

СЕС /в хипотеза, при която преюдициалният въпрос не оставя място за разумно съмнение/ по дело С-74/15 на СЕС е прието, че понятието "потребител" по смисъла на чл. 2, б. „б“ на Директива 93/13 има обективен характер и трябва да се преценява по функционален критерий, който се състои в това да се прецени, дали разглежданото договорно отношение се вписва в рамките на дейности, външни за упражняването на дадена професия /т. 27/.

Преценката се извършва с оглед всички обстоятелства и доказателства по делото /т. 28/. В случаите на физическо лице, което е поело да бъде гарант за изпълнението на задължения на търговско дружество, задача на националният съд е да установи, дали това лице е действало в рамките на осъществяваната от него дейност по занятие, или поради връзка от функционално естество, която то има с това дружество, като например неговото управление или значителен дял от неговия дружествен капитал, или е действало за цели от частен характер.

Същото разрешение е дадено в решение по дело С-419/11 във връзка с приложението на чл. 15, §1 от Регламент № 44/2001 на Съвета за компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. В него е прието, че физическото лице, което има тесни професионални връзки с дружество, като например управлението или мажоритарното участие в същото, не може да се счита за потребител по смисъла на тази разпоредба, когато поръчителства по запис на заповед, издаден за гарантиране на задълженията, които това дружество има по договор, свързан с получаването на кредит.

С оглед цитираната практика на СЕС съдът намира, че физическо лице съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител по ЗЗП и да се ползва от закрилата на закона, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Съдът извършва конкретна преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото с оглед установяване на качеството "потребител". Обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални /функционални/ връзки с посоченото дружество, като например неговото управление или мажоритарно участие в същото. Това разбиране е прието и в практиката на ВКС - Решение № 38 от 23.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 2754/2015 г., I т. о., ТК.

В настоящия случай, видно от представения по делото договор за кредит за финансиране на инвестиции партньор № *** от ***, страни по него са „Експресбанк“ АД с универсален правоприемник „Банка ДСК“ АД (кредитор) и „Коко и син лимитед“ ЕООД (кредитополучател). Съдлъжници по договора е уговорено да са „Чонков транс“ ООД, представлявано от Е.Н.Ч. в качеството си на управител и Д.Н.Ч. – управител на „Коко и син лимитед“ ЕООД. Видно от представения договор за встъпване в дълг към посочения договор за кредит, на 29.04.2022г. Е.Н.Ч. е встъпила в дълг като съдлъжник на кредитополучателя и другите двама съдлъжници. Процесният договор за 3 кредит не е потребителски, тъй като е сключен с „Коко и син лимитед“ ЕООД в качеството му на търговец, с посочена цел –закупуване на влекачи и ремаркета за извършване на стопанската дейност на кредитополучателя. С оглед цитираната практиката на СЕС и ВКС настоящият състав намира, че придобиването на качеството на съдлъжник към банката от Е.Н.Ч. и Д.Н.Ч. е осъществено с оглед тесните им професионални връзки с дружествотокредитополучател („Коко и син лимитед“ ЕООД) и дружеството съдлъжник („Чонков транс“ ООД), изразяващи се в осъществяване на управлението на дружествата, поради което не може да се приеме, че задължаването от страна на физическите лица е извършено за цели, извън и независимо от всяка търговска дейност или професия. Ето защо, независимо, че физически лица са съдлъжници по договор за кредит, доколкото последните нямат качеството на потребител по § 13 от ЗЗП, то те не се ползват със защитата, установената в глава шеста от ЗЗП.

В т. XX.1. от договора за кредит и т. 15 от Анекс 2 към договора за кредит е уговорено, че всички разноски, свързани с принудителното изпълнение, са за сметка на кредитополучателя и съдлъжниците, доколкото последните отговарят солидарно за цялото вземане по договора за кредит.

Съобразно дадените задължителни указания с т. 18 от ТР 4/2013 г. ОСГТК, предсрочната изискуемост съставлява изменение на договора за кредит, което настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: фактът на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора. Получаването на волеизявлението от длъжника следва да предхожда по време подаването на заявлението. В този случай, съобразно чл.

418, ал.3 ГПК, настъпването на това обстоятелство следва да е удостоверено от заявителя чрез официален, или изходящ от длъжника документ. В настоящия случай заявителят е представил уведомления за предсрочна изискуемост, адресирани до и подписани от всички длъжници на 06.02.2026г.

В този смисъл разноските по уведомяването са за действия, които се изискват по закон и са във връзка с установяване на обстоятелство, което се явява предпоставка за надлежното възникване на предсрочната изискуемост на вземането на кредитора и възможността да упражни правата си.

Предвид изложеното обжалваното разпореждане следва да се отмени в частта, с която заявлението е отхвърлено за сумата от 400,00 EUR, представляваща разходи за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, като вместо това бъде постановено издаването на заповед за изпълнение за последните.

Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване, съгласно т. 8 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Предвид изложеното и на основание чл. 278, ал.2 ГПК Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТМЕНЯ Разпореждане № 5427 от 23.02.2026 г. постановено по ч. гр. д. № 1806/2026г. по описа на Районен съд – Перник, в частта, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК за сумата от 400,00 EUR (четиристотин евро), представляваща такси и разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост.

ДА СЕ ИЗДАДАТ Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в полза на „БАНКА ДСК" АД срещу длъжниците „Коко и син лимитед“ ЕООД, „Чонков транс“ ООД, Д.Н.Ч. и Е.Н.Ч., като бъде разпоредено длъжниците солидарно да заплатят на заявителя сумата от 400,00 EUR, представляваща такси и разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Перник за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, съобразно настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5