Решение № 4882 от 14.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4882 гр. София, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

ЙОАНА КР. КАЦАРСКА при участието на секретаря Виктория С. И. Докова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20241100513309 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 14308/19.07.2024 г., постановено по гр. д. № 20544/2023 г. по описа на СРС, 65 състав, е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че етажна собственост на жилищна сграда, находяща се в гр. София, кв. „Витоша“, ул. „********, представлявана от управителя С. Ч., дължи на „КОС България“ ЕООД сумата от 3565,03 лв., представляваща неплатени възнаграждения по договор за управление и поддръжка на етажната собственост от 01.04.2020 г. и за машинно почистване на подземни паркоместа, ведно със законната лихва от 26.08.2022 г. до изплащането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.10.2022 г. по гр. д. № 46185/2022 г. на СРС, 65 състав.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответната етажна собственост, в която се твърди същото да е неправилно и незаконосъобразно. В отговора на исковата молба били изложени възражения срещу допустимостта на иска, тъй като същият бил предявен срещу непосочени конкретно етажни собственици на жилищната сграда и не било уточнено дали претендираната обща сума се търси солидарно или разделно в определен размер срещу всеки от съсобствениците. Без да отчете тези възражения районният съд приел, че искът е предявен срещу етажната собственост, която обаче не била персонифициран субект, и не е задължил ищеца да конкретизира ответника/ответниците по делото, като така е допуснал съществено процесуално нарушение. Поддържа, че отговорността на всеки етажен собственик по възникналото с ответното дружество облигационно правоотношение по ненаименован договор, с 1 белези на изработка и поръчка, е лична и разделна. Договорът бил сключен в изпълнение на решение на ОС на ЕС, като в същия изрично било записано, че възнаграждението на дружеството се заплащало от всеки етажен собственик. В случая това дружество било кредитор по облигационно правоотношение, неизправен длъжник по което бил конкретен етажен собственик, който не изпълнява задълженията си към ЕС. Районният съд погрешно се позовал на решение на ВКС, което не било относимо.

В случая ищецът бил бивш професионален домоуправител на етажната собственост, договорът бил сключен с управителя на тази собственост и никъде в него не била уговаряна солидарна отговорност между отделните собственици. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли иска.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия „КОС България“ ЕООД, който счита жалбата за неоснователна. Поддържа, че въпросът относно материалноправната легитимация на ответника обуславял основателността, а не допустимостта на иска. В случая договорът за управление на ЕС бил прекратен и дружеството нямало правомощията да предявява искове срещу отделни собственици за изпълнение от тяхна страна на решенията на ОС на ЕС. При наличие на неплатени задължения по вече прекратен договор и без посочена от ищеца солидарност искът следвало да бъде предявен общо срещу етажната собственост, като при уважаването му принудителното изпълнение на такова решение касаело следващ процесуален етап, при който можело да се насочи изпълнение и върху активи на ЕС. Искът бил предявен преди измерението на чл. 6, ал. 4 ЗУЕС и към момента на предявяването му не е имало как да бъде насочен срещу отделните собственици, а след прекратяване на договора дружеството нямало качеството управител и не било активно легитимирано да претендира неплатени вноски от отделните собственици. Договорът с дружеството бил сключен след решение на ОС за одобряването му с квалифицирано мнозинство, а възнаграждението за управление и поддръжка се дължало от етажната собственост на изпълнителя, които доказал добросъвестното си изпълнение по договора. На отделно ОС бил констатиран дефицит в касата на етажната собственост, но било прието решение да не се предявяват искове срещу отделните собственици. Така ищецът нямал друг път за защита, а в хода на делото претенцията му била намалена, отчитайки доброволното плащане на задължението от страна на част от собствениците. Моли съда да потвърди решението и да му присъди разноските.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима. По отношение на основателността й съдът съобрази следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият съдебен състав намира решението за валидно.

По наведените във въззивната жалба доводи за недопустимост и неправилност на решението съдът намира следното.

2

Първоинстанционният съд е сезиран с установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за установяване на вземане на „КОС България“ ЕООД срещу етажните собственици /етажната собственост/ на жилищна сграда, находяща се в гр. София, кв. „Витоша“, ул. „********, представлявани от управителя С. Ч., за сумата от 5113,92 лв., представляваща неплатени възнаграждения по договор за управление и поддръжка на етажната собственост от 01.04.2020 г. и за машинно почистване на подземни паркоместа, ведно със законната лихва от 26.08.2022 г. до изплащането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.10.2022 г. по гр. д. № 46185/2022 г. на СРС, 65 състав.

С протоколно определение от 27.06.2024 г. на основание чл. 214 ГПК съдът е допуснал изменение на предявения иск чрез намаляване на размера на претендираната сума до 3565,03 лв., като за разликата до първоначално претендирания размер производството е прекратено на основание чл. 233 ГПК.

С обжалвания акт районният съд е приел от фактическа и правна страна, че въз основа на решение на ОС на ЕС от 12.03.2020 г. с ищцовото дружество е бил сключен договор от 01.04.2020 г. за възмездно обслужване, управление и поддръжка на общите части, прекратен поради изтичане на срока му на 01.04.2022 г., като претенцията била основана на договорно неизпълнение на дължимите месечни възнаграждения от 577,04 лв. за месец ноември 2021 г. и от по 1134,22 лв. за месеците декември 2021 г. - март 2022 г. по посочения договор за изработка. Етажната собственост не била персонифицирана, но искът бил допустим, тъй като изпълнителите на външни услуги за поддържане на общите части могли да предявят искове за неплатени суми срещу цялата ЕС, а не срещу отделни етажни собственици. Съгласно чл. 23, ал. 4 ЗУЕС управителят на ЕС бил легитимиран да предявява искове срещу отделните собственици, включително за неплатени суми към етажната собственост. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установявало, че ищецът бил изправна страна по договора, като нямало данни и твърдения възложителят да му е отправял волеизявление за разваляне на договора поради неизпълнение. По тази причина ищецът имал право на възнаграждение за исковия период до прекратяване на договора, чиито неплатен остатък, след отчитане на извършеното след прекратяване на договора частично плащане, възлизал на сумата от 3565,03 лв. Поради липсата на доказателства за заплащане на тази сума искът се явявал основателен.

Според съдебната практика етажната собственост, която не е учредена като сдружение на съсобствениците, не е юридическо лице, а е неперсонифицирана общност на съсобствениците на общите части в сградата етажна собственост по чл. 38 ЗС. В този смисъл етажната собственост представлява правна конструкция, създадена за разрешаването на правни спорове във връзка с тези общи части, като е уредено искът да се предявява от името на всички съсобственици от законния им представител - управителя или председателя на управителния съвет, респ. лице по чл. 19, ал. 4 ЗУЕС, но с действие за всички съсобственици, като по този начин се постига процесуална икономия и намаляване на броя на страните по делото.

Въпреки, че не е юридическо лице, ЕС наподобява такова от гледна точка на материална и процесуална легитимация. Аргумент в тази посока е напр. разпоредбата на чл.6, ал.4 от ЗУЕС, съгласно която собствениците отговарят за задълженията на етажната собственост, съобразно притежаваните идеални части от общите части на сградата. Самият законодател приема, че етажната собственост може да има задължения, макар строго формално погледнато тези задължения да не са на 3 неперсонифицираната конструкция, която не е правоспособна, а на етажните собственици. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 23, ал. 4 ЗУЕС, според която управителят на етажната собственост представлява етажните собственици по искове срещу тях от трети лица, както и може да предяви искове срещу етажни собственици, включително за неплатени суми към етажната собственост. Следва да се приеме, че задължението по договорите, сключени с изпълнителите на външни услуги за управление/поддържане на общите части, е на етажната собственост – по см. на чл.6, ал.4 от ЗУЕС, респ. на етажните собственици, които в процеса се представляват по реда на чл.23, ал.4 от ЗУЕС. Разпределението на отговорността на отделните етажни собственици за задълженията на етажната собственост е въпрос на вътрешни отношения между тях и не обуславя необходимост при предявяване на иск от третото лице на облигационно основание за неплатени суми по договор за услуги, свързани с управление/поддръжка на общите части, всеки етажен собственик да бъде индивидуализиран поотделно, нито да бъдат конкретизирани дължимите от всеки етажен собственик суми. Последните може и да не са известни на кредитора, който е договарял с етажните собственици като общност - етажната собственост, всички представлявани от законния им представител, и в общия случай не разполага с данни кои от тях заплащат определените от ОС суми към ЕС за управление и поддръжка на общите части и кои – не. Ето защо изпълнителят следва да предяви исковете си за неплатени суми срещу етажните собственици, представлявани от лицето по чл.23, ал.4 от ЗУЕС – тоест срещу етажната собственост, което в случая ищецът е и направил.

Исковата молба е редовна и с нея е предявен допустим иск.

Във въззивната жалба не са изтъкнати други пороци на обжалваното решение, а основателността на иска се установява в пълнота от събраните и подробно обсъдени от първата инстанция доказателства, чиито мотиви въззивният съд изцяло споделя, поради което и препраща към тях по реда на чл.272 от ГПК, доколкото не намира за необходимо да ги преповтаря. Поради съвпадение на изводите на двете съдебни инстанции, решението следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има въззиваемият „КОС България“ ЕООД, който е направил такива за уговорено и заплатено съгласно договор от 11.11.2024 г. адвокатско възнаграждение от 800 лева.

С оглед Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/, съгласно който понастоящем валутата на Република България е евро, съдът е служебно задължен да присъди всички суми по настоящото решение в евро, като превалутирането се извършва служебно по реда на чл.162 ГПК и при приложение на принципите и правилата на ЗВЕРБ.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-Г въззивен състав.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 14308/19.07.2024 г., постановено по гр. д. № 20544/2023 г. по описа на СРС, 65 състав.