Определение № 816 от 12.08.2022, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 816 гр. Благоевград, 10.08.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Ангелина Бисеркова

Катя Сукалинска като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Въззивно частно гражданско дело № 20221200500634 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „П.к.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., булБ. ***, представлявано от пълномощника юрисконсулт Р.И.И., против Определение №794/07.06.2022г. по гр.д.

№661/2022г. по описа на Районен съд-Благоевград, с което е върната исковата молба поради неотстранени нередовности на същата, прекратено е производството по делото и е обезсилена издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №902/17.11.2021г. по ч.гр.д.

№2272/2021г. на Районен съд-Благоевград.

За да постанови посочения резултат, първостепенният съд е приел, че в производството по чл.422 от ГПК вземанията, предмет на исковата молба, следва да бъдат идентични с тези по издадената заповед за изпълнение.

Въпреки дадените указания в тази насока, ищецът не бил отстранил нередовностите на исковата молба, изразяващи се в разминаване между сумите, посочени в заповедта за изпълнение и тези, заявени в исковата молба, което имало за последица връщане на исковата молба и обезсилване на заповедта за изпълнение.

В частната жалба се настоява за отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно и неправилно. Посочва се, че претендираните с исковата молба суми съответстват на наследствения дял на длъжника от 1/3 ид.ч. от общия размер на дълга по сключения между наследодателя на длъжника и заявителя договор за кредит. Настоява се за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Окръжен съд-Благоевград, като съобрази доводите на частния жалбоподател и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима – отговаря на изискванията за редовност, подадена е от легитимирана страна с правен интерес срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е 1 основателна.

По ч.гр.д.№2272/2021г. по описа на Районен съд-Благоевград в полза на заявителя „П.к.Б.“ ЕООД срещу длъжника Н.С. Б. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №902/17.11.2021г. за следните суми: - сумата от 948.06 лв., представляваща неплатена главница на основание Договор за потребителски кредит №1007974080/24.06.2020г., сключен между „П.к.Б.“ ЕООД като кредитор, и С.С.Б. като длъжник, като сумата е дължимата припадаща се част от Н.С. Б. като наследник на починалия длъжник С.С.Б.; - сумата от 430.28 лв., представляваща неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 10.07.2012г. до 10.10.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 02.09.2021г. до изплащане на вземането; - сумата от 25 лв. за платена държавна такса; - сумата от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е била надлежно връчена на длъжника Н.С. Б. и в законоустановения срок същата е подала възражение по чл.414 от ГПК.

Поради това, на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК с Разпореждане №233/02.02.2022г. на заявителя е указано, че в едномесечен срок може да предяви иск за вземането си.

В указания срок заявителят „П.к.Б.“ ЕООД е подал в Районен съдБлагоевград искова молба, по която е образувано гр.д.№661/2022г. по описа на съда. Със същата ищецът „П.к.Б.“ ЕООД е предявил установителен иск срещу ответника Н.С. Б. с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК за вземанията по издадената заповед за изпълнение в общ размер от 459.44 лв., от които: 316.02 лв. – главница и 143.42 лв. – договорна лихва по Договор за потребителски кредит №1007974080/24.06.2020г., сключен между „П.к.Б.“ ЕООД като кредитор, и С.С.Б. като длъжник, които суми съответствали на припадащата се част на Н.С. Б. като наследник на починалия длъжник С.С.Б..

Исковият съд е приел, че претендираните с исковата молба суми за главница и договорна лихва са различни и не фигурират в заповедта за изпълнение, поради което с Разпореждане №838/29.03.2022г. е оставил исковата молба без движение като е указал на ищеца, че вземанията, предмет на исковата молба следва да бъдат идентични с тези по издадената заповед за изпълнение.

В изпълнение на дадените указания, с допълнителна молба ищецът е уточнил, че размерите на вземанията, претендирани с исковата молба, съответстват на наследствения дял на ответника, като изрично е заявено, че се претендират сумите в размера посочен в исковата молба.

Първостепенният съд е приел, че с молбата-уточнение ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба, изразяващи се в разминаване между сумите, които са посочени в заповедта за изпълнение и тези, заявени в исковата молба, поради което с обжалваното определение е прекратил производството по делото и е обезсилил изцяло заповедта за изпълнение.

Според настоящият въззивен състав определението е неправилно.

Предмет на делото по установителния иск по чл.422 от ГПК е съществуването на вземането по заповедта за изпълнение, издадена за парична сума, за заместима вещ или за предаване на вещ – чл.410, ал.1 от ГПК. С издадената по ч.гр.д.№2272/2021г. на Районен съд-Благоевград заповед за изпълнение е очертан предмета на спора по установителния иск по 2 чл.422 от ГПК – за главница в размер на 948.06 лв. и за договорна лихва в размер на 430.28 лв., дължими на основание Договор за потребителски кредит №1007974080/24.06.2020г., сключен между „П.к.Б.“ ЕООД като кредитор, и С.С.Б. като длъжник.

В срок заявителят „П.к.Б.“ ЕООД е предявил иска си по чл.422 от ГПК за част от общия размер на вземанията за главница и договорна лихва по заповедта за изпълнение – предявил е иск за установяване дължимостта на сума от 316.02 лв. за главница и сума от 143.42 лв. за договорна лихва.

Изложените в исковата молба правопораждащи факти, от които произтичат претендираните вземания не се различават от заявените в заповедното производство, като е налице идентичност и между субектите на правоотношението. Вземанията за главница и договорна лихва са били предмет на заповедта, поради което искът по чл.422 от ГПК е допустим за същите, макар и претендирани в по-нисък размер.

Поради това установителният иск по чл.422 от ГПК, предявен за част от сумите по издадената заповед за изпълнение, е допустим. За разликата над предявените с исковата молба по-ниски размери на вземанията за главница и договорна лихва до пълните размера на тези вземания по заповедта за изпълнение, следва да се приеме, че не е предявен иск по чл.422 от ГПК, при което на основание чл.415, ал.5 от ГПК заповедният съд е този, който е компетентен да обезсили частично издадената заповед за изпълнение.

Предвид гореизложеното, предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК за установяване дължимостта на вземанията по издадената заповед за изпълнение в частичен размер е процесуално допустим и редовен и подлежи на разглеждане от сезирания съд. Определението на съда, с което е прекратил производството по предявения установителен иск и е обезсилил заповедта за изпълнение за вземанията в размерите, за които искът е бил предявен в срок, следва да се отмени като неправилно и делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Районен съд-Благоевград не е бил компетентен да обезсили заповедта за изпълнение за главницата над 361.02 лв. до 948.06 лв. и за договорната лихва над 143.42 лв. до 430.28 лв., което е направил, позовавайки се на т.13 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което в тази част обжалваното определение подлежи на обезсилване. Исковият съд е компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл.410 от ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.415, ал.1 във вр. с чл.422 от ГПК. Тоест Районен съд-Благоевград е бил компетентен да обезсили заповедта относно вземанията, които са били предмет на исковото производство. В настоящия случай е прекратено исковото производство по искове с предмет установяване на съществуването на сумата от 316.02 лв. за главница и сума от 143.42 лв. за договорна лихва, поради което при прекратяване на производството по така предявените искове исковият съд няма правомощие да обезсили заповедта и в частта, която не е предмет на исковия процес. Както беше посочено, за вземанията за главница над 316.02 лв. и за договорна лихва над 143.42 лв. не е бил предявен иск в срока по чл.415 от ГПК. Когато заявителят предяви установителен иск по чл.422 от ГПК само за част от вземанията - предмет на заповедта за изпълнение, заповедният съд е компетентният да обезсили частично заповедта, съгласно чл.415, ал.5 от ГПК. Това че заповедният съд не 3 го е направил, не дава основание на исковия съд да постанови обезсилването вместо него.

Водим от гореизложеното, Окръжен съд-Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА като недопустимо Определение №794/07.06.2022г. по гр.д.

№661/2022г. по описа на Районен съд-Благоевград, в частта, в която е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №902/17.11.2021г. по ч.гр.д.№2272/2021г. по описа на Районен съдБлагоевград за главницата над 316.02 лв. до 948.06 лв. и за договорно възнаграждение над 143.42 лв. до 430.28 лв.

ОТМЕНЯ Определение №794/07.06.2022г. по гр.д.№661/2022г. по описа на Районен съд-Благоевград в частта, в която е върната исковата молба, прекратено е производството по делото и е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №902/17.11.2021г. по ч.гр.д.

№2272/2021г. по описа на Районен съд-Благоевград за главницата до 316.02 лв. и за договорно възнаграждение до 143.42 лв., и ВРЪЩА делото на Районен съд-Благоевград за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4