Протокол № 105 от 30.05.2024, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 105 гр. Варна, 29.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

М. Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова

Сложи за разглеждане докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20243000500146 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:56 часа се явиха:

Въззивниците Д. З. Г. и З. Г. Г. , редовно призовани, не се явяват, представляват се от адвокат С. К. от АК-Варна, редовно упълномощена и приета от първата инстанция.

Въззиваемите „Интерекспрес“ ЕООД и Т. Б. Б. , редовно призовани, физическото лице не се явява, представляват се от адвокат Г. Б. от АКПловдив, редовно упълномощен и приет от първата инстанция.

Въззиваемата Т. Г. Н. , редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат М. В. от АК-Варна, редовно упълномощена и приета от първата инстанция.

Свидетелят Б. К. П., нередовно призована, не се явява.

АДВ. К.: Моля, да бъде даден ход.

АДВ. Б.: Да се даде ход.

АДВ. В.: Моля, да бъде даден ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ ИЗВЪРШВА ДОКЛАД съобразно определение от разпоредително заседание № 239/11.04.2024г.:

Производството е образувано по въззивна жалба на З. Г. Г. и Д. З. Г., и двамата от гр. Добрич, представлявани от общия си процесуален представител адв. С. К. от АК-Варна, насочена против решение № 1488/15.12.23г., постановено по гр.д. № 1617/20г. на ОС-Варна, в частите му, с които са били отхвърлени исковете им за солидарното осъждане на ответниците Т. Б. Б. от гр. Пл., „ИНТЕРЕКСПРЕС“ ЕООД с ЕИК148057695, гр. Варна и Т. Г. Н. от с. Б., обл. Я., да им заплатят съответно сумата от 50 000 лв. на първия въззивник и сумата от 30 000 лв. на втората въззивница, представляващи обезщетения за причинените им неимуществени вреди, вследствие на смъртта на Ив. З. К. (баба на въззивника и майка на въззивницата), починала на * год., за което е съставен акт за смърт № 000*/* год. в с. З., обл. В., ведно със законните лихви върху претендираните суми, считано от предявяване на исковете на 19.06.2020 год. до окончателното им изплащане, на осн. чл. 45, ал. 1 и чл. 49 от ЗЗД. Счита се, че решението е недопустимо, евентуално – неправилно, поради нарушение на процесуалните правила и на материалноправните разпоредби, както и поради необоснованост. Позовават се на нарушение на чл. 129, ал. 2 от ГПК, тъй като въпреки многократното оставяне на исковата молба без движение, съдът е давал неясни и подвеждащи указания на ищците, в резултат на което много от правнорелевантните факти са останали неизяснени, а оттам и до изменението им, което пък е довело до изменение на предмета на иска, при което е постановено едно недопустимо решение. В тази връзка е посочено, че твърденията на ищците са били, че причинените им неимуществени вреди са в резултат на поредица фактори, довели до изчезването на наследодателката им, а впоследствие и до нейната смърт. Всеки един от тези фактори е причинил болки и страдания, а именно – в резултат на конкретно посочените действия и бездействия на ответниците, тяхната родственица е била приета в социалния дом, който не е специализиран за прием на възрастни хора с деменция, след което поради липсата на упражнен контрол за такъв вид болни, тя безпрепятствено е напуснала заведението, в резултат на което е изчезнала, а по-късно е настъпила смъртта й. В замяна на горното съдът е приел, че предмет на спора са обезщетенията за неимуществени вреди от смъртта на тяхната родственица и е акцентирал върху това каква е причината за смъртта на Ив. З. К. като правен резултат от деликта, изискващо обосноваване и на причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилия смъртен резултат. Жалбоподателите поддържат, че не са твърдели смъртта на тяхната близка да е настъпила пряко от противоправното поведение на ответниците, а са посочили, че смъртта е била предпоставена от поведението им – допускане до дома на жена с деменция без лицензиране за такъв прием и неупражнен контрол върху болната, при което се стигнало до безпрепятственото й напускане на дома и до нейното изчезване, а по-късно е била констатирана и смъртта й, настъпила по неустановена конкретна 2 причина. На следващо място въззивниците се позовават на процесуално нарушение на съда, изразяващо се в неизготвянето на доклад по делото и даване на съответни указания на страните за определяне на спорните факти и необходимите доказателства за тяхното установяване, разпределяйки и доказателствената тежест между тях. Така, не е било разграничено противоправното деяние на всеки от ответниците, нито са били отразени в пълнота възраженията им или признаването на определени факти, както и не е било посочени за кои факти всяка от страните не е посочила доказателства. В тази насока се излага, че ответниците са оспорили подписания договор за предоставяне на социална услуга, твърдейки, че не е подписан от управителя на ответното дружество, както и че в него има извършени от ищеца добавки и поправки. По делото обаче е останало неизследвано дали в договора има допълвания и поправяния, а само е била назначена експертиза за установяване автентичността на подписа на управителя на ответното дружество. Наред с горното е било оставено без уважение доказателственото искане на ищците, свързано с твърдението им, че ответницата Т. Н. е действала от името и за сметка на ответното дружество при приема на тяхната родственица в социалното заведение. Поради неразпределена доказателствена тежест не са били събирани доказателства и относно въвеждането в заблуждение на ищците от страна на ответниците относно това, че домът е за възрастни хора с деменция.

Тези процесуални нарушения са обусловили и решаването на делото при неизяснена фактическа обстановка, което е довело до постановяването на немотивиран съдебен акт. Счита се, че съдът е следвало да установи дали за ответниците е съществувало задължение за действие, което не е било изпълнено и дали вредите са последица от това неизпълнение, след което да направи извода за наличието или липсата на причинно-следствена връзка.

Позовавайки се на конкретни решения на ВКС се поддържа, че е възможно деянието да не е единствената причина за резултата, но това да не изключва отговорността за деликт, а само да определя нейния обем.

На следващо място въззивниците се позовават и на неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Сочат, че поради горните процесуални нарушения, не е била установена правилно фактическата обстановка по делото, което е довело до неправилното приложение на материалния закон. В случая не е било съобразено, че шансовете наследодателката на ищците да оцелее в непозната обстановка, в условията на силно залесена местност и умствено заболяване – болест на А., са били минимални, дори нулеви. Така, ако не са били действията и бездействията на ответниците, свързани с приемането на Ив. К. в дом без лиценз за осъществяването на грижи с деменция, при липсата на правила за движение и контрол на заболелите, което е обусловило безпрепятственото напускане на дома от болната жена, то нямаше да се достигне до нейното изчезване, продължилата над 8 месеца неизвестност и впоследствие установената й смърт чрез намирането на останки от тялото й. Претендират отмяна на решението в обжалваните му част и уважаване на предявените искове, ведно с присъждане на разноските по делото. Отправени са 3 доказателствени искания: 1. да се назначи СГЕ, която да даде заключение дали в договора за социална услуга от 01.07.15г. има следи от добавяне на текст и да ги посочи; има ли разлика в мастилената паста на първата и на последната страница от договора; може ли да се установи кога във времето е съставен документа; 2. Да се задължи ответното дружество да представи списъчен състав на настанените лица към момента на вредата, ведно с подписаните договори за социална услуга (това искане е било направено още с исковата молба, но е оставено без уважение като неотносимо); 3. Да се допусне до разпит един свидетел, както и представените с въззивната жалба разпечатки от рекламни публикации в интернет, от които да се установи, че ответниците се въвели в заблуждение ищците относно характера на социалното заведение – че е дом за стари хора с деменция.

В предвидения в закона и указан от съда срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна Т. Г. Н. чрез адв. М. В. от АК-Варна, с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че първоинстанционният съд се е съобразил изцяло с указанията, дадени с определение № 153/24.03.22г. по в.ч.гр.д. № 95/22г. на ВАпС относно предмета на предявените искове. Освен това първоинстанционният съд е изготвил проект за доклад, в който на ищците са били дадени указания относно подлежащите на доказване факти, както и е уважил исканията им за събиране на гласни доказателства. В съдебния си акт съдът е обсъдил целия събран по делото доказателствен материал. Изцяло се споделя правният извод, че при липсата на доказани по делото причини за смъртта на Ив. К.

(така и от материалите по воденото досъдебно производство), липсват елементите от фактическия състав на деликта, тъй като излизането от дома и настъпилата смърт не са поставени в непосредствена причинно-следствена връзка. Допълва се, че по делото е установено, че ответницата Н. към датата на деликта не е била в трудовоправни отношения с ответното дружество, а свидетелката на ищците Ир. Г. сочи, че при приема на свекърва й в дома, те са се срещнали с управителката А.. В показанията си другите свидетели също не сочат, че Н. е присъствала при приема на родственицата на ищците. Сочи, че по делото не е установено ответниците да са знаели за заболяванията на Ив.

К. при приема й в дома, а освен това същата не е била поставена под запрещение, още повече, че на 01.07.15г. е дала нотариално заверено пълномощно на З. Г. за извършване на разпоредителни действия с нейно имущество. Вещото лице-психиатър не отрича факта, че е възможно като личност К. да е била с подредено поведение, което е могло да заблуди околните, които не я познават. Поради това и поради направеното възражение за изтекла обща погасителна давност, исковете се считат за неоснователни.

Счита се, че искането за назначаването на СГЕ с посочените задачи е неотносимо към предмета на делото, имайки предвид, че е установено по делото, че договорът от 01.07.15г. не е бил подписан от управителя на ответното дружество. За неотносими се считат и документите, които жалбоподателите желаят да бъдат изискани от ответното дружество, а освен това управителят на последното е заявил, че с документите разполага М. Н..

Относно искането за разпит на свидетели и приемането на писмени 4 доказателства, представени с въззивната жалба, счита, че същите са преклудирани, тъй като са могли да ги представят пред първоинстанционния съд. Претендира се отхвърляне на въззивната жалба и присъждане на разноските в настоящото производство.

В предвидения срок е депозиран отговор и от другите двама ответници Т. Б. Б. от гр. Пл., „ИНТЕРЕКСПРЕС“ ЕООД с ЕИК148057695, гр. Варна, представлявани от общия си процесуален представител адв. Г. Б.. Поддържа се, че жалбата е допустима, но неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което се претендира да бъде потвърдено, ведно с присъждане на направените от тях разноски за настоящото производство. Счита се, че въпреки усилията на първоинстанционния съд, ищците на са уточнили от какъв деликт претендират настъпили вреди, за чието обезщетение са предявили своите претенции – дали вредите са резултат от изчезването на тяхната родственица или в резултат на нейната смърт, както и не е била посочена каква е причинно-следствената връзка между действията или бездействията на ответниците и евентуално настъпилите вреди. В определението си по инстанционна проверка на прекратителното определение на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че ищците твърдят вредите да са настъпили в резултат на смъртта на тяхната родственица, а пък смъртта й е настъпила в резултат на твърдените от ищците действия и бездействия на ответниците. Поради това се счита, че обжалваното решение е допустимо, независимо от продължаващите неясни твърдения на ищците.