Определение № 1110 от 30.09.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1110 гр. Стара Загора, 30.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20255500500627 по описа за 2025 година Производството е образувано по частната жалба на адв. П. И. П. от АК – Хасково против определение № 1577 от 29.05.2025г., постановено по гр.д.№ 4191/2024г. по описа на Старозагорския районен съд, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което се изменя решение № 196 от 04.03.2025г., постановено по гр.д. № 4191/2024г. на СТРС, в частта за разноските, в която „К.“ ЕАД ЕИК *** гр.С., *** е осъден да заплати на адв. П. И. П. от АК - Хасково адвокатско възнаграждение в размер на 570.28лв. и „А.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, гр.С., *** е осъден да заплати на адв. П. И. П. от АК – Хасково адвокатско възнаграждение в размер на 435.53 лв. или общо 1005.81 лв. , като намалява на основание чл. 78, ал.5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение, които посочените ответници да заплатят на адв. П. И. П. на 480 лв. /по 240 лв. за всеки ответник/.

Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното определение, поради което го обжалва в срока като неправилно. Излага подробни съображения за неправилност на постановеното определение. Моли съдът да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да остави без уважение молбите на основание чл. 248 ГПК на ответниците за изменение на решението в частта за разноските.

В срока не е постъпил писмен отговор от „К.“ ЕАД, а другата страна „А.Т.“ ЕООД, чрез юриск. С. взема становище за неоснователност на частната жалба. Моли да се остави в сила обжалваното определение.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери допустимостта й намери за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу 1 подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за въззивното производство.

Производството по гр.д. № 4191/2024 г. по описа на РС – Стара Загора е образувано по искова молба от С. С. С., чрез адв. П. П. срещу „К.“ ЕАД, гр.С. и „А.Т.“ ЕООД, гр.С.,за прогласяване нищожност на договор за поръчителство с втория ответник, за прогласяване нищожност на Договор за заем с първия ответник от 05.12.2022г. и евентуален иск за нищожност на клаузата на чл. 4 от договора за потребителски кредит. Производството по делото е приключило с решение № 196 от 04.03.2025 г., с което са уважени предявените главни установителни искове. Съдът е определил с решението си възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на пълномощника на ищцата по реда на чл. 38, ал.2 ЗА – 570.28 лв. по първия иск и 435.53 лв. –по втория.

По молби по чл. 248 ГПК от ответниците „К.“ ЕАД, гр.С. и „А.Т.“ ЕООД, гр.С., съдът е постановил обжалваното определение, с което е намалил възнаграждението на пълномощника на ищцата от 1005.81 лв. на 480 общо, която сума да заплатят поравно двамата ответници.

В настоящият случай делото е с ниска фактическа сложност, т.к. между страните не е имало спор по фактите. Делото не се отличава и с висока правна сложност, т.к. по отношение на решаваните от съда правни въпроси е налице задължителна съдебна практика, обективирана в множество съдебни актове на СЕС, както е налице и обилна практика по идентични спорове на националните съдилища, в т.ч. съдебни решения на ВКС, по които са дадени казуални тълкувания на закона.

При определяне на действителната правна сложност на делото следва да се има предвид, че са предявени два главни иска и един евентуален.

Извършените от пълномощника на ищцата адв. П. процесуални действия се заключават в запознаване с фактите и документите по спора, изготвяне и подаване на искова молба, изготвяне и подаване на становище по същество на делото, без участие в открито съдебно заседание. С постановеното по делото съдебно решение съдът е уважил изцяло претенцията на ищцата по двата предявени главни иска срещу двамата ответници. Налице са предпоставките на закона за определяне на възнаграждение на процесуалния представител на ищцата по реда на чл. 38, ал.2 ЗА, съответно на положения труд. В представения по делото ДПЗС, сключен между пълномощника и ищцата е посочено, че представителството се осъществява безплатно на материално затруднено лице. В исковата молба пълномощникът на ищцата е поискал присъждане на разноски на основание чл. 38, ал.2 ЗА за адв. възнаграждение.

В отговорите си ответниците са оспорили предявените искове. В съдебно заседание пълномощникът на ищцата не се е явил, но е представил писмено становище и списък на разноските. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, предвид многобройната съдебна практика по този вид дела и обстоятелството, че спорът е изцяло правен. Упълномощеният от ищцата по 2 делото адвокат обаче е извършил действия по запознаване с фактите и документите по спора, по изготвяне и представяне по делото на искова молба и допълнително становище, без да се яви лично в съдебно заседание пред районния съд. Цената на труда се предпоставя от предмета на спора, касаещ защита на потребител и фактически извършената от адвоката работа по делото, но и не следва трудът му да бъде обезценен. Както вече бе посочено по-горе, по дела с подобен предмет е налице богата съдебна практика, в поголямата си част задължителна за съдилищата.

Доколкото по делото не са извършвани процесуални действия с участието на адв. П. в открито съдебно заседание и не са събирани доказателства, то следва извода, че извършената от адвоката работа се отнася предимно до подготовка и запознаване с фактите и документите по делото, издирване на релевантната съдебна практика, послужила за изготвянето на исковата молба и допълнително становище и впоследствие възпроизвеждането й в посочените документи. Размерите на адвокатските възнаграждения на пълномощника на ищцата следва да съответстват на положения от него труд, без да го обезценяват. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че справедливото възнаграждение за осъществената от адв. П. П. правна защита и съдействие на ищцата С. С. С. следва да бъде определено съответно в размери от 400 лв., платимо от първия ответник „К.“ ЕАД и 400 лв., платимо от „А.Т.“ ЕООД. Така определените размери на възнаграждението съответстват на понятията разумност и пропорционалност на разноските за адвокатско възнаграждение, изведени като критерий в решение на СЕС по дело С - 57/15, т.к. отчетат факторите предмет на спора и цена на труда, който следва да се положи за защита на съответното право.

С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че определението на районния съд се явява неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да се измени постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските, като се присъдят разноски на ищеца в размер на 800 лв., дължими по равно от двамата ответници

По изложените мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1577 от 29.05.2025г., постановено по гр.д.№ 4191/2024г. по описа на Старозагорския районен съд, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което се изменя решение № 196 от 04.03.2025г., в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 196 от 04.03.2025., постановено по гр.д.№ 4191/2024г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта за разноските, като ОСЪЖДА ответниците „К.“ ЕАД, ЕИК *** гр.С., *** и „А.Т.“ 3

ЕООД, ЕИК ***, гр.С., *** да заплатят на адв. П. И. П., сл.№ ***, от АК – Хасково, гр.Х., ***, сумата в размер на 800 /осемстотин/ лв. общо, /по 400 лв.

– всеки от ответниците/, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита и съдействие от адвоката по гр.д.№ 4191/2024г. по описа на Старозагорския районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4