Решение № 260815 от 21.05.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 21.05.2021 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ:

ДИЛЯНА

ГОСПОДИНОВА при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията т.д.

№ 144 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Ищецът - „М.К.-

П.“ АД, твърди, че сключил с „Т.– пътно строителство” АД, чийто правоприемник е ответникът „Т.Б.” ЕАД, два договора за покупко-продажба, които имат идентичен предмет. Те са сключени на 01.08.2018 г. и на 01.04.2019 г. По силата на тези договори ответникът се задължил да продава на ищеца „взривена скална маса – габаритни и негабаритни късове от кариера Тополовград, обл.

Хасково“. Ответникът е концесионер на кариерата в гр. Тополовград и по силата на сключен концесионен договор има правото да продава взривена скална маса. Ищецът сочи, че по силата на сключения концесионен договор ответникът поел задължение за всяка година от неговото действие да представя Годишен експлоатационен проект, който трябва да се одобри от Министерство на енергетиката и икономиката, като без този проект той не може да извършва стопанска дейност на кариерата. Твърди, че след подписване на договорите от 01.08.2018 г. и от 01.04.2019 г. ответникът не е представил годишни експлоатационни проекти за 2018 г. и за 2019 г., поради което за него е било невъзможно да добива скална маса от кариера Тополовград и да я продава на ищеца. С оглед на това счита, че и двата договора за продажба, сключени между страните имат невъзможен предмет, което ги прави нищожни. Ищецът заявява, че предвид нищожността на договорите за продажба за всяка от страните по тях е възникнало задължение да върне на другата това, което е получила по тези сделки. Ответникът е получил по двата договора от ищеца следните суми, които подлежат на връщане: 1) сума в размер на 19 683 лв., представляваща заплатена концесионна такса, чиято дължимост е уговорена в договорите; 2) сума в размер на 1 267, 70 лв., представляваща заплатена сума за цена на потребена електрическа енергия; 3) сума в размер на 31 348, 89 лв., представляваща заплатена сума за покриване на разходи за физическа охрана.

Поради изложеното ищецът моли съдът да прогласи нищожността на договор за покупко-продажба на „взривена скална маса – габаритни и негабаритни късове от кариера Тополовград, обл. Хасково“, сключен на 01.08.2018 г. поради невъзможен предмет и на договор за покупко-продажба на „взривена скална маса – габаритни и негабаритни късове от кариера Тополовград, обл. Хасково“, сключен на

01.04.2019 г. поради невъзможен предмет, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 19 683 лв., представляваща заплатена концесионна такса по нищожните договори за покупко-продажба, сключени на 01.08.2018 г. и на 01.04.2019 г., която подлежи на връщане; сума в размер на 1 267, 70 лв., представляваща заплатена сума за цена на потребена електрическа енергия по нищожните договори за покупко-продажба, сключени на 01.08.2018 г. и на 01.04.2019 г., която подлежи на връщане; сума в размер на 31 348, 89 лв., представляваща заплатена сума за покриване на разходи за физическа охрана по нищожните договори за покупко-продажба, сключени на 01.08.2018 г. и на 01.04.2019 г., която подлежи на връщане. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът - „Т.Б.”

ЕАД, оспорва предявените искове. Твърди, че предметът на сключените между страните договори за продажба не е невъзможен и те са действителни. Заявява, че задължението му да представя годишен работен проект не е възникнало по силата на процесните договори, а по договора за концесия, по който ищецът не е страна. Посочва, че надлежно и в срок е изпълнил задължението си за представяне на годишен работен проект за 2018 г. и за 2019 г. на концендента Министерство на енергетиката, който е одобрен.

Твърди, че е изпълнявал задължението си по сключените с ищеца договори за продажба да добива и продава взривена скална маса. Поради изложеното моли предявените искове да се отхвърлят. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правна квалификация чл.

26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договорите за покупко-продажба, сключени на 01.08.2018 г. и на 01.04.2019 г., поради невъзможен предмет:

Предмет на установителните искове с правна квалификация чл. 26 ал. 2, предл. 1 ЗЗД е прогласяване нищожността на два договора за продажба, които са сключени на 01.08.2018 г. и на 01.04.2019 г. между ищеца и първоначално конституираното като ответник дружество, чийто правоприемник е „Т.Б.“ ЕАД. Те са действали в различен период от време, но имат идентичен предмет, а именно продажбата на взривена скална маса – габаритни и негабаритни късове от кариера Тополовград, обл. Хасково. С оглед на това съдът ще разгледа общо въпроса дали тези две сделки страдат от сочения от ищеца порок на волята.

В чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД е предвидено, че нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет. За да се произнесе кога е налице посоченият в тази правна норма порок на един договор, който води до неговата нищожност, съдът съобразява задължителните указания за това, дадени в мотивите на Тълкувателно решение № 3/ 28.06.2016 г., постановено по тълк.д. №

3/2014 г. по описа на ОСГТК на ВКС. В тълкувателното решение е посочено, че предметът на сделката се свързва с обекта на правоотношението, към което е насочено поведението на страните по нея. Предмет на сделката са вещи, действия, бездействия, нематериални правни и имуществени блага. Предмет трябва да има всяка сделка. За да е налице сделка, страните трябва да са постигнали съгласие по нейния предмет. Ако към момента на постигне на съгласието, предметът е фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна поради невъзможен предмет в хипотезата на чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД. Фактическата невъзможност на предмета следва да е изначална и означава, че той не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието. Правната невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване или за разпореждането с него към датата на сключване на договора съществува непреодолима правна пречка.

Предмет на договорите, сключени на 01.08.2018 г. и на 01.04.2019 г., между дружествата „М.К.- П.“ АД и „Т.– пътно строителство” АД, чийто правоприемник е ответникът „Т.Б.” ЕАД, видно от чл. 1 от съдържанието на всеки от тях, са вещи, представляващи взривена скална маса – габаритни и негабаритни късове, които са добити от кариера Тополовград, обл. Хасково. Следователно предмет на тези два договора са родово определени вещи. С оглед на това трябва да се приеме, че за да е налице хипотезата на невъзможен предмет на сключените договори, трябва да се установи, че посочените вещи не съществуват в реалната действителност и не могат да възникнат според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сключване на договорите или че съществува непреодолима правна пречка тези вещи да възникнат и да бъдат прехвърлени в патримониума на купувача към момента на подписване на всеки един от оспорените два договора за продажба.

Предметът на процесните два договора за продажба са вещи, които представляват вид подземни богатства по смисъла на това понятие съгласно Закона за подземните богатства и по-конкретно строителни материали, които се добиват от конкретно посочена кариера – кариера Тополовград. С оглед на това и за да се приеме, че е налице фактическа невъзможност да съществува предмета на тези сделки, трябва да се установи, че към датата на тяхното сключване залежите от тези подземни богатства в посоченото находище са изцяло изчерпани, поради което техният добив е невъзможен според природните закони. Докато в посочената кариера все още има залежи на природни богатства, то добивът на строителни материали е възможен при спазване на специалния ред за това и те могат да възникнат и съществуват като вещи и да бъдат предмет на разпоредителни договори.

По делото не се твърди от ищеца и не се представят доказателства за това, че към датата на сключване на процесните два договора за продажба залежите на подземни богатства, които да могат да се добиват от кариера Тополовград, находяща се в област Хасково, да са изчерпани. Това означава, че в случая не се доказва имуществените блага, представляващи скални материали, добити от кариера Тополовград, обл. Хасково, да не могат да възникнат и да съществуват като вещи към момента на сключване на договорите за продажба от 01.08.2018 г. и от 01.04.2019 г. и следователно не може да се направи извод за това, че предметът на тези сделки е фактически изначално невъзможен.

За да се приеме, че е налице правна невъзможност да съществува предмета на процесните два договора за продажба, трябва да се установи, че към момента на тяхното сключване е налице правна пречка за извършване на добив на скални материали от кариера Тополовград, обл. Хасково, като тази пречка трябва да води до правна невъзможност изобщо да се добиват тези подземни богатства, а не до липса на възможност за това поради неизпълнение на някакви конкретни задължения или процедури от страна на продавача по сделката за продажба, които да му позволят да извършва тази дейност. Правна невъзможност за съществуване на предмета на договора за продажба би била налице и ако съществува правна пречка за разпореждане с добитите скални материали в полза на трети лица, като тази пречка също трябва да прави разпореждането с конкретните подземни богатства изначално и абсолютно невъзможно. Пълна правна невъзможност за добив на подземни богатства би съществувала тогава, когато съгласно нормативните правила е установена забрана за извършване на тази дейност изобщо или за определен кръг правни субекти, сред които и продавача на тези вещи. Пълна правна невъзможност за разпореждане с добити подземни богатства би съществувала тогава, когато съгласно нормативните правила или административен акт е установена забрана за това. Когато добивът на скални материали от съответната кариера и разпореждането с тях е разрешен за физически и юридически лица при изпълнение на определени изисквания, не е налице пълна правна невъзможност за възникване на предмета на договор за продажба на тези подземни богатства, тъй като той е принципно възможен при предприемане на действия за получаване на концесия за добив за конкретно находище на подземни богатства с установени запаси или запаси и ресурси или отделни негови части съгласно Закона за подземните богатства, която концесия дава право на концесионера да добива тези суровини и да придобива правото на собственост върху тях. В този случай липсата на възможност за продавача по сделката за продажба да добие конкретните подземни богатства и да се разпорежда с тях би се дължала на неговото поведение да не предприеме действия за получаване на концесия или при получена концесия да допусне неизпълнение на конкретни задължения по концесионния договор, които възпрепятстват неговото изпълнение, но не и на правна пречка, водеща до начална и абсолютна невъзможност за осъществяване на добив и продажба на съответните подземни богатства. Такава пречка може да се преодолее от правния субект, който е поел задължение да достави и прехвърли собствеността върху вещите, представляващи подземни боогатства. Ето защо при наличие на такава пречка не е налице хипотезата на невъзможен предмет на сключени договори за продажба на добитите подземни богатства.