Решение № 533 от 10.02.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 18263/2024
- Вид
- Решение № 533
- Подписан
- 10.02.2025
- Състав
- МАРИЯ ХРИСТОВА ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.27, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.43, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.83, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл.496, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.644, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.647, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 533 гр. София, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА
МАРИНОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20241110218263 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
”***********” АД, представлявано от изпълнителните директори Б.И. и Т.Т. чрез юрк. Ц. е обжалвало наказателно постановление /НП/ №Р-10-281/04.12.2024г. на заместник-председател, ръководещ Управление „Застрахователен надзор” при КФН, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че наказващият орган не бил извършил задълбочен и всеобхватен анализ на всички факти и доказателства, допуснал е фактологически неточности, достигайки до преиначена фактическа обстановка.
Намира, че АУАН е съставен от лице, което не разполага с надлежни правомощия, тъй като не се намирала цитираната заповед в НП относно неговите функции към АНП.
На самостоятелно основание, оспорва законосъобразността на наложеното наказание, тъй като не била установено по несъмнен начин вината, както и самото нарушение, с оглед на наличното произнасяне от страна на застрахователя с писмо изх.
№1832/09.04.2024г., като ирелевантно било дали това писмо било достигнало до адресата. При евентуалност, в случай че съдът не възприеме тези съображения, моли да отмени НП и да квалифицира случая като маловажен, с приложение на чл.28 от ЗАНН, предвид че от нарушението нямало доказано настъпили вредни последици, със засягане на интересите на ползвателите на застрахователни услуги, водещо до пониска степен на обществена опасност.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се представлява.
Наказващият орган чрез юрк. Г. оспорва жалбата и моли НП да бъде 1 потвърдено като правилно и законосъобразно. Депозирал е писмени бележки с вх.
№28589/28.01.2025г., в които поддържа, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени процесуалните изисквания за съдържание и компетентност на органите. От събраните по делото доказателства, се установило категорично извършеното нарушение от застрахователя, за което той е санкциониран. Противопоставя се, случая да бъде зачетен като маловажен, тъй като изготвеното в срок писмо е изпратено на ползвателя на застрахователна услуга с тримесечно закъснение, след изричните указания на контролните органи, а дружеството било многократно наказвано за други нарушения на КЗ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С обжалваното НП на ”***********” АД е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева, за това, че по повод на постъпила жалба от пострадало лице от ПТП в КФН за липса на произнасяне за изплащане на обезщетение от застрахователя, е извършена проверка по документи и е установено, че на 09.01.2024г. е заведена застрахователната претенция №0801-007351/2023-02 за изплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от ПТП по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, като на 22.01.2024г. от застрахователя са поискали допълнителни доказателства за определяне на обезщетението по основание и размер, по повод на което ползвателят на застрахователна услуга е уведомило застрахователя, че за ПТП е образувано ДП и всички материали са именно по същото на разглеждане от СРП, поради което на 08.04.2024г. застрахователят е изискал от СРП необходимите му доказателства, а на 09.04.2024г. с писмо изх.№1832 е отказал изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като не е доказана вината на водача, със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при този застраховател, без да са налични доказателства това писмо да е изпратено на заявилия обезщетението и по този начин не е спазен три месечния срок от предявяване на претенцията или не по-късно от 09.04.2024г., включително да се произнесе, като определи и изплати обезщетение, или да даде мотивиран отговор, когато отказва плащане, или основанието или размера на вредите не са били напълно установени - нарушение на чл.496, ал.2, вр.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/.
НП е издадено въз основа на АУАН №Р-06-366/17.09.2024г.
Приобщена по делото са административнонаказателната преписка /АНП/ по издаване на обжалваното НП.
Разпитан по делото е свид. В. Р. Ш. - актосъставител, според които по повод на постъпила жалба от ползвател на застрахователни услуги в КФН, с оплакване от липса на произнасяне по предявена претенция пред застрахователя е извършена проверка, 2 като е изискана цялата преписка по претенцията. От застрахователя изпратили преписката, от където се установило, че на 09.01.2024г. е предявена претенция на основание на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с доказателства към нея, а на 22.01.2024г. от застрахователя са изискали лицето да представи доказателства относими към определяне на претенцията по основание и размера, във връзка с което на 13.03.2024г. лицето е уведомило застрахователя, че е образувано ДП за ПТП пред СРП. На 08.04.2024г. застрахователят отправил молба до СРП да предостави посочени от него документи, тъй като достъп до същите бил отказан на пълномощник на лицето. В преписката имало налично писмо изх.№1832 от 09.04.2024г. от застрахователя, адресирано до пълномощника на лицето, с което е отказано изплащането на застрахователно обезщетение, тъй като претенцията не била установена по основание и размер. Това писмо не било получено от лицето, както и въпреки, че се изискали от застрахователя, не се представили доказателства, че писмото е изпращано до адресата. Застрахователят уведомил контролните органи, че е изпратил повторно писмото до адресата, но не представил доказателства, които да удостоверяват това, поради което приели, че застрахователят не е изпълнил задължението си да се произнесе по предявената пред него претенция в законоустановения срок, считано от 09.01.2024г., но не по-късно от 09.04.2024г. по един от двата начина, съдържащи се в чл.496, ал.1 от КЗ. За нарушението на чл.496, ал.2, вр. ал.1 от КЗ, извършено на 10.04.2024г. в гр. София бил съставен АУАН и връчен на упълномощен представител на застрахователя.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:
Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.
Съдът при проверка на АУАН, въз основа на който е издадено и НП, установи наличие на задължително съдържание по чл.42 ЗАНН. Актът е съставен от оправомощено лице със заповед №З-197/22.08.2024г. на заместник-председател, ръководещ Управление „Застрахователен надзор” при КФН. Спазени са изискванията по чл.40, ал.1 от ЗАНН за съставяне, както и акта е предявен по правилата на чл.43, ал.1 от ЗАНН.
Съдът, не откри нарушения на процесуалните правила при издаване и в съдържанието по чл.57, ал.1 от ЗАНН на НП, което е издадено от компетентен орган, визиран в чл.647, ал.2 от КЗ.
Констатациите в акта и НП, се установиха от показанията на разпитания по делото свидетел, които съдът кредитира като последователни и незаинтересовани. Тези показания са подкрепени от писмените доказателствата, които са част от АНП. Макар да оспорва извършеното нарушение, жалбоподателя не ангажира доказателства, които 3 да оборят констатациите в акта и НП в тази насока, поради което изложеното в жалбата е единствено твърдение и форма на защита.
Видно от съдържащите се материали в АНП, изпратени от жалбоподателя, че по заведената щета под №0801-007351/2023-02 на 09.01.2024г. за изплащане на обезщетение за увреждане на физическо лице при ПТП по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, с приложени доказателства, е постановен отказ с писмо изх.№1832 от 09.04.2024г. от застрахователя, което и до момента включително няма доказателства от дружеството – жалбоподател да е изпратено на заявилия щетата. Тежестта да докаже това обстоятелство е на застрахователя, който твърди, че е изпълнил задължението си по чл.496, ал.2, вр. ал.1 от КЗ да се произнесе по възможните начини.
Съдът напълно споделя изводите на наказващия орган за извършено нарушение, тъй като смисъла на разпоредба чл.496, ал.2, вр. ал.1 от КЗ е заявителят на щетата да е уведомен за решението на застрахователя – да изплати или откаже изплащане на обезщетение. Жалбоподателят е поискал по-дълъг срок, за да представи пред контролните органи доказателства, че е изпратил писмо изх.№1832 от 09.04.2024г. на заявителя на щетата на 24.07.2024г., но след тази дата и по време на съдебното производство не е представил доказателства, че е сторил това, което на практика означава, че до момента няма произнасяне по заведената щета.
Така, категорично се доказа извършеното от дружеството – жалбоподател нарушение.
Съдът, не може да се съгласи с тезата на жалбоподателя, че случая е маловажен, защото все още няма доказателства за произнасянето по щетата, тъй като жалбоподателят не е представил такива, че след 24.07.2024г. е изпратил до заявилия обезщетение писмото с изх.№1832 от 09.04.2024г. Следва да се отчете също, че срока за произнасяне е бил изтекъл повече от три месеца преди застрахователят да прецени да го изпрати и то след като е изискано от него да докаже, че е изпратил писмото, т.е. след започване на проверката. Не трябва да се пропуска и обстоятелството, че дружеството е наказвано за неизпълнение на задълженията си като застраховател по различни текстове от КЗ, с оглед на приложено към АУАН решение на СРС по НАХД №14473/23г. и цитирани решения, както на СРС, така и на АССГ в писмените бележки на юрк. Г.. При всичко казано, не може да бъде определено настоящото деяние, като такова с по-ниска степен на обществена опасност, а случаят да бъде квалифицира като маловажен.
Що се отнася до субективната страна от състава на нарушението, то по аргумент на чл.83, ал.1 от ЗАНН отговорността на юридическите лица е безвиновна и обективна, произтичаща от неизпълнение на законово задължение.
Правилно, наказващият орган е определил размера на санкцията от 2000 лева по 4 чл.644, ал.1, т.2 от КЗ в завишен размер над минималния, но значително под средния, при съобразяване на всички обстоятелства по чл.27, ал.2 от ЗАНН, тъй като са налице преобладаващо отегчаващи обстоятелства, с отчитане все пак изготвеното и деловодното извеждане на писмо като отговор по заведената щета в законоустановения срок.
При тези съображения, обжалваното НП, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото, на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал НП - КФН, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, тъй като наказващият орган е представляван от юрисконсулт. При определяне на размера, съдът изходи от разпоредбите на чл.63д, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37, ал.1 от Закон за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото, приключилото разглеждане в едно съдебно заседание и извършените от юрк. Г. действия, намира че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №Р-10-281/04.12.2024г. на заместник-председател, ръководещ Управление „Застрахователен надзор” при КФН като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА жалбоподателя ”***********” АД с ЕИК ********* да заплати на КФН юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съдСофия град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5