Решение № 92 от 22.07.2020, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е №92 гр. Пазарджик, 22.07.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година в публично съдебно заседание в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Борислав

Илиев секретар Галина Младенова като разгледа докладваното от съдията т. д. №

169/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени обективно съединени искове от М.А.Ч.,представлявана от своя баща и законен представител А.Н.Ч.4, против

„Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, за заплащане на сумата от по 50 000 лева , представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на своя брат Н.А.Ч., настъпила в резултат на ПТП от 29.10.2017 г., по твърдение за застрахована гражданска отговорност на делинквента О.А.Ч. при ответника, ведно със законната лихва за забава от датата на деликта до окончателното изплащане на претендираната главница, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и направените по делото разноски.

Предявените искове се основават на следните фактически обстоятелства:

На 29.10.2017 г. Н.А.Ч. пътувал в л. а. марка „БМВ“, модел „318 И“, рег. № ***, управляван от О.А.Ч..

Движили се по път ІІ-84, като в района на отсечката с. В.Д., в посока с. Б., водачът загубва контрол над управлението на автомобила, излиза от пътното платно и се удря в крайпътно дърво, като се преобръща в дясната лента за движение в посока гр. П.. Реализираното ПТП води до смъртта на пътника Н.Ч.. За произшествието е съставен констативен протокол (КП) с пострадали лица № 13085 от 29.10.2017 г., образувано е Досъдебно производство (ДП) № 359/2017 г. на РУ – Пазарджик, като е повдигнато обвинение на водача. С влязла в сила Присъда № 42 от 11.09.2018 г. по НОХД № 325/2018 г. на ОС – Пазарджик, изменена отчасти и потвърдена с Решение № 296/20.12.2018 г. по ВНОХД № 548/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив, потвърдено с Решение № 74/03.04.2019 г. на ВКС по н. д. № 155/2019 г., ІІ н. о., О.А.Ч. е признат за виновен в това, че на 29.10.2017 г. при описаното ПТП е причинил смъртта на Н.Ч. и още едно друго лице. Наложено му е наказание ***. Починалият Н.Ч. е брат на ищцата.Тя израснала в присъствието на брат си Н.Ч. ,който помагал в нейното отглеждане от малка.Те имали изградена силна връзка помежду си ,обичали се и живеели в разбирателство..М. изключителнотежко понасяла загубата на своя брат, починал така нелепо и неочаквано. Той винаги бил опора и радост на своята малка сестра М.Ч..Н. обичал да прекарва свободното си време със сестра си и я подкрепял винаги.Заедно се забавлявали , играели и смеели .Н. обгрижвал М. по всякякъв начин.Той бил пример за нея и авторитет. При пътния инцидент ищцата загубила своя обичан брат , към който била силно привързана.Тя споделяла с брат си и винаги срещала разбиране у него. Ритъмът на живот на ищцата сега бил изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба. Без съмнание ще изпитва болка и ще скърби до края на дните си. След загубата на брат си М. е станала затворена, печална, разсеяна и трудно се концентрира.Тази болка никога няма да отшуми,тъй като за човешкия живот няма еквивалент. Моралните страдания, претърпяната скръб от невъзвратимата загуба ще ги съпътстват през целия им живот. Твърди се, че процесното МПС е застраховано при ответника, като на 23.04.2019 г. са отправили претенция към застрахователя за определяне на застрахователно обезщетение, но и до настоящия момент няма определено или изплатено такова. Посочват се банковите сметки на ищците на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК в „УниКредит Булбанк“ АД, IBAN ***, титуляр –М. А.Ч. „. Моли за уважаване на исковете с присъждане на адвокатско възнаграждени за процесуално представителство и защита.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ЗК Лев Инс“ АД е подал отговор на исковата молба. Твърди се, че ищцата няма правен интерес от предявяването на исковете, тъй като е отправила претенции за доброволно заплащане на обезщетение. Оспорва се настъпване на неимуществена вреда у ищцата от смъртта на нейния брат при инцидента от 29.10.2017 г. Оспорва се настъпването на ПТП с водач О.Ч., както и да е по вина единствено на водача. Оспорва се механизма на ПТП. Прави се възражение за съпричиняване от пострадалия Н.Ч. поради непоставен обезопасителен предпазен колан, съгласно чл. 137а от ЗДвП, представляващо основна причина, поради която е настъпил вредоносния резултат. Твърди се, че водачът и починалия са роднини, поради което е било известно на пострадалия, че е пътувал в лек автомобил, управляван от неправоспособен водач, който няма свидетелство за управление на МПС. От това следва, че пострадалият сам се е поставил в риск от настъпване на неблагоприятно за себе си събитие. Оспорва се между ищцата и нейния брат да са съществували отношения близост и взаимна подкрепа извън обичайните проявления, които да обуславят претенцията по настоящото дело, както и по отношение на претендирания размер на парична сума за все. 0спорва се твърдението за съществували отношения на обич, близост, привързаност и подкрепа между ищците и пострадалия с летален изход, които да са били прекъснати единствено с оглед на настъпилото пътнотранспортно произшествие. Нямало данни относно периодичността и естеството на поддържаните от тях отношения. Оспорва се твърдението такива изобщо да се били поддържани и всички направени твърдения за търпени от ищцата неимуществени вреди - болки и страдания, твърденията за тяхната продължителност и интензитет. Освен фактическите възражения по т. 6. И 7. се прави правно възражение за недължимост въобще на претендираните обезщетения във връзка с ПТП от 21.10.2017 г. за посочените лица. В мотивите на Тълкувателно решение 1/2016 от 21 юни 2018 год. на ОСНГТК на ВКС се посочва, че „от гледна точка на чл.52 ЗЗД е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките (родители и деца). Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, единствено тогава е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. За получаването на обезщетение не е достатъчна само формалната връзка на родство, а е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.

Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че между лицето, което претендира обезщетение и пострадалия с летален изход е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка и са настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Такива на изключително близки отношения, предполагали оправдани очаквания за взаимна грижа, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключвао проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.. Всъщност и от исковата молба не се твърди изключителност на отношенията. (Решение по гр.д. № 8761 по - описа за 2017 г.на СГС, 1-15 с-в и Решение по гр. д.№ 8589 по описа за 2018 г. наСГС, 1-16 с-в).

0спорва се претендирания размер на застрахователно обезщетение като прекомерен:. Прекомеронстта се обоснована предвид обективните критерии, включващи се в понятието „справедливост", принципно указани от Върховен съд и предвид обстоятелството, че претенцията за присъждане на обезщетение за единна и неделима морална категория вреди, се дължи не с оглед на настъпил летален изход на дадено лице и родствената му връзка с друго такова. Прекомероността в случая произтичала и от разпоредбата на пар.96, ал. 3 от Закон за изменение и допълнение на кодекса за застраховането (ДВ бр. 101 от 07.12.2018г.) във връзка с §77 от същия закон.

Съгласно § 77 от ЗИДКЗ се създава нов член 493А, регламентиращ кръга лица, имащи право на обезвреда за неимуществени вреди в случай на смърт на пострадало лице. Когато по изключение друго лице, извън изброените претърпи неимуществени вреди вследствие смъртта на пострадало лице, тъй като е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки истрадания, които е справедливо да бъдат обезщетени, размерът на обезщетението се определя съгласно методика. Съгласно §96 от ЗИДКЗ размерът на обезщетението за лица от чл. 493А, ал. 4 до влизане в сила на методика се определят в размер до 5 000 лева. Съгласно алинея на § 96 за предявените от тях съдебни претенции в периода от 21 юни 2018г до влизането в сила на ЗИДКЗ се определят по реда на алинея 1, т.е. до 5 000 лева, като ищците могат да оттеглят своите искове без съгласието на ответника и не носят отговорност за разноски за прекратената част от иска. Доколкото законодателят е регламентирал нормативно лимит на обезщетение за подобни искови претенции, то ответникът намирал, че настоящите искове са неоснователни, като претендираните парични суми са недължими над нормативно установената лимитна сума и недопустими по причина на материално-правната уредба.

В тази връзка моли да се прекратите производството по делото над сумата от 5 000 лева и да се изпратите делото като родово подсъдно на Пазарджишки районен съд.

. По отношение на акцесорния иск за изтекли лихви:

Оспорва се дължимостта на претендираните изтекли лихви за период от 27.10.2017 г. , поради обстоятелството, че на основание чл. 497, вр. 496 и чл. 106 от КЗ същата се дължи и след представяне на всички необходими доказателства във връзка с доказване на пртенцията и след изтичане на 15 дневен срок от дата на доброволна претенция, заведена на 23.04.2019 г.

Правният интерес от привличане на О.А.Ч., ЕГН ********** се обосновава от възможността да се предяви срещу него иск по чл. 500 ал.2 от Кодекса за застраховането, в случа че ответникът бъде осъден да заплатим застрахователно обезщетение на ищците.

Ищецът се е възползвал от правото си на допълнителна искова молба, в която:

Моли съдът да отдели като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, обстоятелствата за наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" между ответника и делинквента към момента на процесното ПТП, полица № BG/22/117001999518, валидна от 18.07.2017г. до 18.07.2018г.

Във връзка е възражението на ответника, че ищцата няма правен интерес от водене на исково производство, тъй като във връзка с претърпените вреди е отправила доброволна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, като поради липса на достатъчно доказателства по предявената претенция е отказано изплащане на застрахователно обезщетение, поосочва, че при предявяване на застрахователната претенция пред ответното дружество, ищцата е представила всички документи, които са били в нейно държане, в това число и Констативен протокол за пострадали лица, които документи са били в достатъчен обем за установяване на застрахователното събитие. В тази връзка следвало да се има предвид, че на основание чл. 106, ал.5 от КЗ, Оспорването от страна на процесуалния представител на ответника на причинно-следствената връзка между процесното ПТП, при което е причинена смъртта на Н.Ч. и неимуществените вреди за ищцата се счита за напълно неоснователно, при направено доказателствено искане за разпит на двама свидетели, които да установят какви болки, страдания и психически стрес е претърпяла и продължава да търпи към настоящия момент ищцата, в резултат от загубата на своя брат, както и каква е била емоционалната връзка между ищцата и починалото лице.