Решение № 3379 от 22.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3379 гр. София, 22.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110151785 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Предявени са от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу М. Ц. А. кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 92 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: сумата от 2 974,61 лв. (1 520,89 евро), представляваща главница по договор за потребителски кредит № 551551/27.04.2019 г., сключен между „Стик-Кредит“ АД и длъжника, вземанията по който са прехвърлени от „Стик-Кредит“ АД на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.08.2025 г. до окончателното плащане, сумата от 7 965,24 лв.

(4 072,56 евро) – неустойка, начислена съгласно раздел VIII „Неустойки“, чл. 17 от договора за потребителски кредит; сумата от 1 472,33 лв. (752,79 евро), представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 27.04.2019 г. до 27.04.2021 г., и сумата от 3 903,28 лв.

(1 995,72 евро), представляваща мораторна лихва за периода от 27.04.2021 г. до 11.08.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 28 /26.08.2025 по ч.гр.д. № 418 /2025 г. по описа на РС – Тервел.

Ищецът твърди, че на 27.04.2019 г. между М. Ц. А. и трето за спора лице – „СтикКредит“ АД е сключен договор за потребителски кредит с номер 551551, по силата на който юридическото лице се задължило да предостави в полза на физическото лице кредит в размер на 3 000 лева. Уговорено било сумата да бъде върната на 24 броя вноски – всяка в размер на 385,39 лева, с краен срок по договора – 27.04.2021 г. (тогава е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, който е неразделна част от договора за потребителски кредит). Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 36 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42,58 %. Твърди, че безспорно се установява сключването на съглашение между страните в посочения от ищеца обем и съдържание, препращайки и към относимите ОУ на дружеството – кредитодател. Счита, че с оглед правилата на ЗПК, процесният договор е действителен и като такъв валидно обвързва 1 страните. А предвид липсата на изпълнение от страна на кредитополучателят в полза на ищеца възниква правен интерес от предявяване на настоящите искове. Това е така, понеже кредитодателят „Стик-Кредит“ АД прехвърлил вземанията си срещу ответника в полза на ищцовото дружество с договор за цесия от 22.03.2024 г. Вземането към ответника било индивидуализирано в Приложение 1 към процесния договор за кредит. На последно място, релевира, че длъжникът е надлежно уведомен, с оглед нормата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. При така изложените фактически обстоятелства, счита, че претенциите са основателни и като такива съдът следва да ги уважи. Претендира разноски.

Ответникът срочно е подал отговор на исковата молба. В отговора се излагат съображения за неоснователност на всички искови претенции, при следните доводи. Първо счита, че исковата молба е нередовна, доколкото не сочи дали кредитополучателят е направил съответни плащания по договора. Второ – липсва валидно сключен договор за потребителски кредит, липсва подпис и доказателства за съгласие. В тази връзка ответникът се позовава на чл. 26, ал. 2 ЗЗД. При евентуалност, намира, че е налице нарушение на чл. 10 и чл. 11 ЗПК, т.е. посоченият ГПР не отговаря на реалния икономически товар, като договорът има „скрити разходи“. На следващо място, афишира, че са налице множество неравноправни клаузи в договора, в това число автоматична предсрочна изискуемост, прекомерна неустойка при липса на обезпечение, едностранна промяна на условията и лишаване на потребителя от реална възможност за защита. Оспорва представения по делото погасителен план, като уточнява, че същият не може валидно да замести липсващи договорни уговорки и същият не е самостоятелен договор. Оспорва Общите условия.

Договорът за цесия от 2024 г. е нищожен. Оспорва се дължимостта на лихвите по договора за кредит. Най-сетне и в условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност на исковите суми. В заключение е отправена молба към съда да отхвърли исковете на ищеца в цялост.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, в светлината на правилата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявените главни искове по реда на чл. 422 ГПК:

Допустимостта на предявените искови претенции по установителните искове, предвид релевирането им по реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на общите процесуални предпоставки, още и от подаването на възражение от длъжника в срока по чл.

414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. Така посочените предпоставки са налице, което обуславя разглеждане на исковите претенции по същество.

По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С оглед правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК по така предявените положителни искове по реда чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание по чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на следните обстоятелства: 1/ възникването на облигационно правоотношение по силата на процесния договор за потребителски кредит № 551551/27.04.2019 г., с твърдяното съдържание; 2/ че е изпълнил задълженията си по договора, при което за ответницата е възникнало задължение за връщане на усвоената заемна сума, ведно с възнаградителна лихва; 3/ настъпване на изискуемостта на вземанията; 4/ поставяне на ответницата в забава; 5/ прехвърляне на вземанията към длъжника на ищеца и уведомяване на ответницата за извършената цесия; 6/ размера на претендираните суми.

При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже 2 погасяване на процесните вземания.

След представяне на тези принципни положения, първоинстанционният съд следва да обсъди ангажираните в хода на производството относими към предмета на спора доказателства.

По делото е приложен договор за потребителски кредит № 551551/27.04.2019 г., от чието съдържание се извежда, че на посочената дата е възникнала облигационна връзка между „Стик-Кредит“ АД в качеството му на заемодател и ответника М. Ц. А. – като заемател. Уговорената заемна сума е в размер на 3 000 лева, със срок на заема: 24 месеца, размер на всяка погасителна вноска – 385,39 лв., при общо 24 на брой погасителни вноски, срок за плащане – съобразно приложения Погасителен план /Приложение 1 към договора/; общият размер на всички плащания по заема е 4 562,33 лв., при фиксиран лихвен процент по заема от 36 %м при обявен в договора ГПР от 54,05 %. Съгласно клаузата на чл. 17 заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на кредита, да предостави обезпечение, изразяващо се в действието на трето физическо лице, което да поеме солидарно задължение в полза на заемателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на заемодателя всички задължения на заемателя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от деня, на който банката е получила писмено искане от страна на заемодателя за заплащане на тези задължения. Срокът за валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Третото лице/поръчител следва да посети някои от търговските обекти на заемателя в страната и да сключи с последния изричен договор за встъпване в дълг/поръчителство, с който да се задължи да отговаря солидарно със заемателя за съответните вноски. Едва със сключването на този договор, задължението на заемателя се смята за изпълнено. Третото лице /поръчител/ подлежи на предварителна проверка от страна на заемодателя с оглед на неговата възможност да поеме посочения солидарен дълг, като допълнително е уредено физическото лице да отговаря на редица условия – възраст над 21 години, минимален осигурителен доход бруто от 1500 лв., валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател – минимум 6 месеца, да не е поръчител по друг договор за кредит, да не е настоящ кредитополучател на заемодателя и да даде служебна бележка за дохода си от работодателя 6 месеца назад (вж. чл. 18 и 19 от контракта). На следващо място, страните уговорили, в клаузата на чл. 20 от същия договор, че при неизпълнение на горните, заемателят ще дължи неустойка в размер на 9 249,36 лв., която се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита и е отразена в погасителния план, неразделна част от настоящия договор.

В договора за предоставяне на кредит потребителят е индивидуализиран чрез посочване на трите му имена, ЕГН, номер на лична карта, постоянен и настоящ адрес, телефонен номер, електронна поща.

Като писмено доказателство по делото са представени и приети още Общи Условия за предоставяне на кредити на „Стик-Кредит“ АД, приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредит.

Представен е по делото и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити /Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК/.

Представена и е разписка за извършено плащане номер 2000000178553267 от дата 27.04.2019 г. с наредител „Стик-Кредит“ АД и получател М. Ц. А. за сумата в размер на 3 000 лева, с посочено основание „паричен превод към easyPay: Кредит 551551“.

По делото е представена история на изпратените e-mail съобщения към клиента, от която се визуализира кореспонденция, снимка на мъж, чиито инициали са на ответника А..

По делото е представен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 3

22.03.2024 г., сключен между „АПС БЕТА България“ ЕООД в качеството му на цесионер и „Стик-Кредит“ АД в качеството му на цедент. Според съглашението цедентът прехвърля и продава, заедно със съпътстващите гаранции на цесионера, портфолио със вземания, описани в „Анекс 1“ към настоящия договор. Цесионерът купува и приема прехвърлените вземания, описани в „Приложение 1“, във вида, в който съществуват към цедента към момента на сключване на настоящия договор. В общите разпоредби на договора за цесия е уточнено, че всички приложения (номерирани от 1 до 4), споменати в договора, се считат за неразделна част от същия. Последните могат да бъдат променяни само по съгласие на страните, изрично в писмена форма.

Други относими доказателства не са ангажирани по време на първоинстанционното производство.

В случая, ищецът „АПС Бета България“ ЕООД претендира установяване съществуването в негова полза на вземания срещу ответника М. Ц. А., произтичащи от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР такъв е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и потребителя, като несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние.