Решение № 330 от 29.07.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 330

В

ИМЕТО НА НАРОДА гр. Пловдив, 29.07.2020 година

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, ХI състав, в открито съдебно заседание, проведено на втори юли юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА

ПЛОЩАКОВА при секретаря Мая Крушева, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 754 по описа за 2019 г., намери за установено следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба, подадена на 28.08.2019 год. от Д.Г.У. против „Застрахователна компания Бул Инс” АД. Предявени са обективно съединени осъдителни искове за присъждане на парични обезщетения за неимуществени и имуществени вреди.

Исковите претенции се основават на следните фактически обстоятелства:

Твърди се, че на 05.07.2018 год. в гр. Пловдив, на кръстовището на ул.

„Владивосток“ и ул. „Свобода“, при управление на л.а. „Форд Фокус“ с рег. № РВ 6723 ТТ, С.И.В. нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил телесни повреди на Д.У. – водач на мотоциклет „Хонда АНФ 125“ с рег. № У 0211 В. Телесните повреди се изразявали в следното: счупване на дясна бедрена кост в горната част и двустранно счупване на срамните кости на таза на четири места. Причината за възникване на произшествието била, че водачът на лекия автомобил не спрял на знак Б2 /стоп/ и отнел предимството на управлявания от ищцата мотоциклет.

На 06.07.2018 год. У. била приета в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр.

Пловдив с травматичен шок, политравма и фрактури. Наложила се спешна оперативна интервенция, при която била приложена метална остеосинтеза на фрактурите на дясното бедро. След това ищцата била приведена в КАИЛ за продължаващо интензивно лечение, изписана на 09.07.2018 год. и на същата дата отново приета в същото болнично заведение за оперативна интервенция – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур. Изписана била на 18.07.2018 год. с препоръки в продължение на шест седмици да не сяда, на деветата седмица да започне придвижване с патерици, а на 12-та седмица да започне постепенно натоварване. В изпълнение на предписанията ищцата лежала три месеца неподвижна на легло. На 03.02.2019 год. постъпила в УМБАЛ „Еврохоспитал“ по спешност с болки и ограничени движения в десния крак. Наложила се оперативна интервенция – остектомия на дясна бедрена кост и есцизия на патологично променени тъкани. При изписването били препоръчани ЛФК и физиотерапия. В периода от 21.03.2019 год. до 28.03.2019 год. била на лечение в Нареченски бани.

За извършеното от водача на л.а. „Форд Фокус“ С.В. деяние било образувано ЗМ № 65/ 2018 год. по описа на ОД на МВР – Пловдив, а впоследствие АНХД № 3696 / 2019 год. по описа на РС – Пловдив. С влязло в сила съдебно решение В. бил признат за виновен в причиняването на средни телесни повреди на Д.У..

Вследствие на произшествието ищцата претърпяла и имуществени вреди.

Към датата на произшествието У. работела по безсрочен трудов договор на длъжност *** за „****“ ЕООД с основно месечно възнаграждение ** лв., а считано от 09.07.2018 год. възнаграждението било променено на ** лв. През целия период от 06.07.2018 год. до 08.07.2019 год. ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност, без прекъсване. Обезщетението за временна неработоспособност, което получавала, било по-ниско от възнаграждението, което би получавала по трудов договор и разликата се равнявала на сумата 590,19 лв. /съобразно уточнението, направено впоследното с.з./. Провеждала рехабилитация в период от шест месеца, три пъти седмично, като за всяка процедура заплащала по 30 лв. или общо 2 160 лв. Направила разходи за медицински пособия и лекарства в общ размер на 4278,85 лв., подробно описани по пера в уточняващите молби.

Към датата на събитието по отношение на автомобила, управляван от виновния водач, била налице застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД „Бул Инс“ АД. На 30.07.2018 год. ищцата предявила претенция по застраховката, но в тримесечен срок от този момент плащане не било извършено.

Предвид изложените фактически твърдения, Д.У. моли съда да постанови решение, с което осъди Застрахователно дружество „Бул Инс” АД да ѝ заплати обезщетения за претърпените вследствие на произшествието имуществени и неимуществени вреди, както следва: сумата 110 000 лв. обезщетение за неимуществените вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 05.07.2018 год. до окончателното плащане; сумата в общ размер на 7 029,04 лв. обезщетение за имуществените вреди, претърпени вследствие на произшествието, формирана като сбор от следните суми:

- 4 278,85 лв. разходи по фактури за медицински пособия и лекарства;

- 2 160 лв. разходи за рехабилитация и физиотерапия;

- 590,19 лв., представляваща разликата между платените от НОИ обезщетения за временна неработоспособност и трудовото възнаграждение, което би получавала за периода от 06.07.2018 год. до 08.07.2019 год. /съобразно изменението на размера на тази искова претенция, допуснато в последно с.з./

Първоначално са били предявени и други претенции за имуществени вреди до общ размер от 12 979,79 лв., които не се поддържат в постъпилите уточняващи молби.

Обезщетенията за имуществени вреди е претендират ведно със законната лихва от изтичането на срока за отговор от застрахователя – 21.09.2018 год. до окончателното плащане.

Претендират се сторените по делото разноски, като се настоява и в полза на адвоката, предоставил безплатна правна защита и съдействие на ищеца на основание чл. 38 ЗА да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за безплатното представителство на материално затруднено лице.

Предявените осъдителни искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД. Акцесорното искане за законна лихва е с правно основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 497 КЗ.

Ответникът Застрахователно дружество „Бул Инс” АД е подал отговор на исковата молба в двуседмичния срок по чл. 367 ГПК. Не са изложени възражения срещу допустимостта на исковете.

По същество се оспорват изцяло исковите претенции, както по основание, така и по размер.

Оспорва се описания в исковата молба механизъм на произшествието и причинно-следствената връзка между произшествието и описаните вреди. Не се спори около наличието и съдържанието на влязло в сила решение по НАХД № 2199 / 2018 год. и задължителния му характер по см. на чл. 300 ГПК.

Ответникът счита, че влязлото в сила решение не се простира по въпроса какво е било поведението на пострадалата и дали е налице съпричиняване. Излага твърдение, че пострадалата с поведението си е допринесла за настъпването на вредоносния резултат. Управляваният от ищцата мотоциклет не е бил с включени светлини, които са задължителни за времето, в което е настъпило произшествието, като най-вероятна причина за това е неизправността на превозното средство, с което се е движела. Била е облечена с тъмни дрехи, които са попречили на видимостта и са препятствали възможността другият водач да я забележи и реагира своевременно. Твърди се и допускане на нарушения на правилата за движения по пътищата от страна на мотоциклетиста: на всяко едно от платната на кръстовището, на което се е осъществило произшествието, имало пешеходна пътека и пострадалата не е съобразила това, тъй като в случай, че се бе огледала за пешеходци, неизбежно би забелязала движещият се л.а., могла е да намали скоростта си на движение, а при необходимост и да спре, като по този начин предотврати произшествието.

Претендираното обезщетение за неимуществени вреди не било съобразено с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и заявената искова претенция била прекомерно завишена.

С позоваване на т. 7 от ППВС № 4/1968 год. ответникът счита, че претенциите за имуществени вреди са недоказани както по основание, така и по размер, тъй като не е установена необходимостта от извършването им.

Досежно претенцията, изразяваща се в разликата между обезщетението за временна неработоспособност и трудово възнаграждение излага довод, че увеличаването на размера на трудовото възнаграждение в момент, в който ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност, не следва да се има предвид при определянето на разликата, тъй като актуализираният размер ще се изплаща след завръщането на ищцата на работа.

Също се претендират деловодни разноски.

В указания на ищцата срок за подаване на допълнителна искова молба, такава не е постъпила.

По предварителните въпроси:

Съдът е сезиран с редовна искова молба, с която са предявени процесуално допустими искове. Преди образуването на делото към застрахователя е била предявена претенция, в съответствие с чл. 498, ал. 3 КЗ.

На основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, предвид наличието на влязъл в сила съдебен акт на наказателния съд, държавна такса не е дължима от ищеца.

Възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалата са своевременно въведени в процеса от ответника, същите подлежат на разглеждане, като правната им квалификация е по чл. 51, ал.

2 ЗЗД.

Въз основа на становищата на страните като безспорно между тях и ненуждаещо се от доказване е прието обстоятелството за наличието на влязлото в сила решение по НАХД № 3696 / 2019 год. по описа на ПРС и неговото съдържание. Не се спори и досежно наличието на валидна застраховка гражданска отговорност досежно л.а.

„Форд Фокус“ рег. № РВ 6723 ТТ към датата на събитието, сключена с ответното дружество. Не се оспорва и получаването от застрахователното дружество на писмена претенция от ищцата за изплащане на застрахователно обезщетение на сочената в исковата молба дата.

ОКРЪЖЕН СЪД -

ПЛОВДИВ, след като разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Изискано и приложено по настоящото дело е НАХД № 3696 / 2019 год. по описа на РС – Пловдив.

Въз основа на решението, постановено по

НАХД № 3696 /2019 год., влязло в сила на 02.08.2019 год., и на основание чл. 300 ГПК, настоящият съдебен състав приема за установено, че С.И.В. е виновен в това, че на 05.07.2018 год. в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. „Свобода“ и ул. „Владивосток“, при управление на МПС – л.а. „Форд Фокус“ с рег. № РВ 6723 ТТ е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 20, ал. 2 ЗДвП /“Водачите на ППС са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай не необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“/; чл. 47 ЗДвП /“Водач на

ППС, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и пропусне участниците в движението, които имат предимство.“/; чл. 50, ал. 1 ЗДвП /“На кръстовище, на което един от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство“/ и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Д.Г.У., изразяваща се в:

1. Счупване на дясна бедрена кост в горната част, довело до трайно затрудняване на движенията на долен десен крайник и

2. Двустранно счупване на срамните кости на таза, довело до трайно затрудняване на движенията на двата долни крайника.

Въз основа на акта на наказателния съд виновното и противоправно поведение на В., посочените в диспозитива на решението телесни повреди за У. и причинно-следствената връзка между деянието и посочените в решението телесни увреждания, не подлежат на доказване, респ. на оспорване и опровергаване в хода на настоящото дело. Следва да се подчертае, че влязлата в сила присъда е задължителна единствено досежно поведението на обвиняемия.

Тя не установява поведението на пострадалия и обстоятелството дали той е допринесъл с действията си за вредоносния резултат. Мотивите на присъдата/решението на наказателния съд не се ползват със сила на пресъдено нещо, а единствено нейният диспозитив.