Определение № 76 от 23.02.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 76 гр. Пловдив, 23.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно частно търговско дело № 20245001000074 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК във вр. с чл. 248, ал.3 ГПК.

Постъпила е частна жалба от адв. П. К., пълномощник на Г. С. Б. ЕГН ********** с адрес за призоваване гр. К., ул. С. № 6, офис 10 против определение № 616 от 15.09.2023г., постановено по т.д. № 4 по описа за 2022г. на ОС Стара Загора, с което е оставено без уважение искането за изменение на решение № 201 от 19.06.2023г. в частта за разноските.

Жалбоподателят счита оспорения съдебен акт за незаконосъобразен, като постановен при несъобразяване на обстоятелството, че производство по делото приключило на 15.03.2023г., когато е даден ход на устните състезания, поради което и приложима е редакцията ДВ бр. 88/04.11.2022г. на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаградения, а дължимия й размер на адвокатско възнаграждение за осъщественото от нея безплатно процесуално представителство е в размер на 6360 лв.. Въз основа на изложеното, настоява съда да отмени обжалваното определение, с което е оставено без уважение искането й за изменение на постановеното решение в частта за разноските и да постанови друго, с което измени решението в частта за разноските, като й присъди още 3564 лв. с ДДС..

Ответникът – З. „А.“ АД ЕИК *** със седалище и адрес управление гр.

С., ул. „С.“ № 16, представляван от адв. М. К. изразява становище за недопустимост на искането за изменение на решението в частта за разноските, тъй като адв. К. не е представила списък по чл. 80 ГПК, поради което и постановеното определение по чл. 248 ГПК е процесуално 1 недопустимо. В случай, че съдът не възприеме доводите за процесуална недопустимост на обжалвания съдебен акт, настоява същия да бъде потвърден като съобразен с материалния и процесуален закон.

Съдът, след преценка на изложеното в жалбата и данните по делото, намери за установено следното:

Частната жалба е постъпила по ССЕВ в ОС Стара Загора на 04.01.2024г. и е с вх. № 128 на 04.01.2024г., а актът, който е подложен на проверка с нея е връчен на жалбоподателя на 22.12.2023г. или в предвидения за това едноседмичен срок, съгласно чл. 275, ал.1 ГПК. Жалбата е подадена от надлежна страна в производството, която има интерес да обжалва и е насочена срещу акт, за който е предвиден инстанционен контрол. Всичко изложено до тук налага извод за процесуална допустимост на частната жалбата.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С обжалваният съдебен акт, съдът като е взел предвид, че договора за правна защита и съдействие между Г. С. Б. и адв. П. К. е сключен на 17.09.2021г. е приел, че е приложима Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения преди изменението й с ДВ, бр. 88 от 04.11.2022г.. Приетото е обосновано с факта, че се касае за материално правна разпоредба, на която не е придадено обратно действие, поради което и при определяне възнаграждението на адв. П. К. следва да се съобрази редакцията на Наредбата към момента на сключване на договора, с който е уговорено безплатно процесуално представителство.

Неоснователни са възраженията на ответника по въззивната жалба, че оспорения съдебен акт е процесуално недопустим, тъй като страната, направила искането по чл. 248 ГПК не е представила списък на разноските.

Вярно е, че процесуална предпоставка за допустимост на искането за изменение на решението в частта за разноските е представяне на списък по чл. 80 ГПК от заявилата го страна, но в конкретният случай тази процесуална предпоставка е изпълнена. Списък на разноските е приложен от адв. П. К. към молба вх. № 3405 от 15.03.2023г. – л. 161-164, а обстоятелството, че в същия не е посочен конкретен размер на разноските не означава, че такъв липсва, доколкото договора за правна защита и съдействие на адв. К. е сключен при уговорено безплатно процесуално представителство, възнаграждение, за което се определя от съда при условията на чл. 38 ЗА и съобразно изхода от спора. Затова и оспорения съдебен акт е процесуално допустим, но разгледан по същество е неправилен.

Приложимият закон при определяне възнаграждение по реда на чл. 38, ал.1 ЗА е този, в редакцията му, актуална към датата на приключване на устните състезания, а не към датата на сключване на договора. Това разбиране е съобразено с факта, че дължимото се възнаграждение следва да бъде определено към датата на даване ход на устните състезания, към който 2 момент приключва и осъществяваната защита по предоставеното безплатно процесуално представителство. В този смисъл е и трайната практика на ВКС – определение № 406 от 01.08.2016г., по ч.т.д.№ 3805/2014г. на ВКС, ІІ т.отд., определение № 54 от 25.01.2018г. по ч.т.д. № 1543/2017г. на ВКС, І т.отд. и др..

В конкретният случай ход на устните състезания е даден в проведеното на 15.03.2023г. открито съдебно заседание, към който момент е действала редакцията, обн. ДВ бр. 88/04.11.2022г. на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаградения. Следва да се посочи, че по делото са проведени три съдебни заседания, всяко от които след влизане в сила на измененията, обн. ДВ бр. 88/04.11.2022г. на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаградения т.е. осъщественото процесуално представителство е в периода, на действие на тази редакция на Наредбата и именно тя следва да бъде съобразена при определяне възнаграждението на адв. К.. С постановеното решение № 201 от 19.06.2023г. е уважен иска, предявен от Г. Б. за сумата от 50 000 лв., частично от 80 000 лв., представляващ обезщетение за причинените й неимуществени вреди, както и иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 350 лв..

При тези данни размера на дължимото се възнаграждение на адв. К., съгласно чл.7, ал.2, т.1 и т.3 във вр. с чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаградения е в размер на 4650 лв. за защита по иска за неимуществени вреди, а ведно с дължимия ДДС в размер на 5580 лв., а по иска за имуществени вреди е в размер на 400 лв. и с ДДС в размер на 480 лв.. На адв. К. се дължат и 300 лв. за проведеното трето съдебно заседание по делото и на основание чл.7, ал.9 от Наредбата или общия размер на дължимото й се при условията на чл. 38 ЗА адвокатско възнаграждение е сбора от 5580 + 480 + 300 или сумата от 6360 лв..

Предвид изложеното оспореният акт, с който първоинстанционния съд е оставил без уважение молбата за изменение на постановеното определение в частта за разноските като неправилен и незаконосъобразен следва да бъде отменен, а искането удовлетворено като на адв. К. се присъдят още 3564 лв., наред с вече присъденото й адвокатско възнаграждение от 2796 лв..

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 616 от 15.09.2023г., постановено по т.д. № 20225500900004 от 2022г. на ОС Стара Загора, с което е оставена без уважение молба на адв. П. К., като пълномощник на Г. С. Б. за изменение на решение № 201 от 19.06.2023г. постановено по т.д. № 20225500900004 от 2022г. на ОС Стара Загора, в частта за разноските, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 201 от 19.06.2023г., постановено по т.д. № 3

20225500900004 от 2022г. на ОС Стара Загора в частта за разноските КАКТО СЛЕДВА:

ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.

С. **, бул. К. № 59 да заплати на адв. П. К. със съдебен адрес гр. К., ул.С. № 6, офис 10 сума в размер на още 3564 лв., наред с вече присъдените й 2796 лв. с решение № 201 от 19.06.2023г., постановено по т.д. № 20225500900004 от 2022г. на ОС Стара Загора, представляваща адвокатско възнаграждение в дължим размер от 6360 лв., ведно с ДДС за осъщественото безплатно процесуално представителство при условията на чл. 38 ЗА.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му, при условията на чл. 274, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4