Решение № 57 от 17.02.2025, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Търговище, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря Благовеста Д. Първанова като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20243530100336 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск, за сумата от 380 лв., с правно основание чл.240 и сл. от ЗЗД .

Ищецът твърди в исковата си молба, че между страните е бил сключен договор за паричен заем, по силата на който ищецът е предоставил в заем на ответницата обща сума в размер на 500,00 лв., при задължение на последната да върне заемната сума на вноски от по 30,00 лв. месечно, до пълното изплащане. Ищецът твърди, че е предоставил на ответницата сумата, чрез два превода, съответно на 19.04.2021 год. и 17.12.2021 год. чрез Изипей, като ответницата е погасила, също с плащания чрез Изипей част от задължението по договора за заем, като е възстановила общо сума в размер на 120,00 лв., като последния превод е бил от дата 24.02.2022 год., след което е преустановила плащанията. Ищецът твърди, че и към момента на завеждане на иска сумата от 380,00 лв., представляваща остатъка от заемната сума не е възстановена от ответницата. Поради това моли съда да постанови решение с което да я осъди да му заплати сумата от 380,00 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното плащане. Претендира и разноски в производството. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата. В отговора ответницата не оспорва, че е получила в заем от ищеца исковата сума, както и не оспорва, че не е възстановила същата. Твърди, че между нея и ответника е постигната извънсъдебно договорка да продължи да погасява задължението 1 си на вноски от по 20,00 лв. - 30,00 лв. до пълното погасяване на задължението в общ размер от 380 лв. В съдебно заседание ответницата се явява лично, като признава изцяло предявения иск и по основание, и по размер.

След като прецени събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното: Безспорно е по делото, че между страните е бил сключен договор за заем, по силата на който ищецът е предоставил на ответницата в заем сумата от 500,00 лв., срещу задължението на последната да възстанови получената в заем сума, заплащайки по 30,00 лв. месечно, до пълното погасяване на задължението. От приложените по делото писмени доказателства /л.4 и л.5 / се установи, че ищецът реално е предоставил на ответницата сумата от 500,00 лв., с два превода чрез Изипей, като на 19.04.2021 год. е превел сумата от 270,00 лв., а на 17.12.2021 год. е превел сумата от 230,00 лв. Ответницата признава, че е получила реално заемната сума от 500,00 лв. В изпълнение на задължението си да възстанови получената в заем сума ответницата, видно от представените по делото писмени доказателства / л.6 – л.9/ е изплатила на ищеца общо сума в размер на 120,00 лв., като също чрез Изипей е изпратила на ищеца 20,00 лв. – на 23.06.2021 год., 40,00 лв. – на 23.08.2021 год., 30,00 лв. –на 21.01.2022 год. и на 24.02.2022 год. – 30,00 лв., като е безспорно, че след 24.02.2022 год. ответницата е преустановила месечните плащания. В съдебно заседание ответницата признава, че дължи на ищеца сумата от 380,00 лв. – остатък от заемната сума, която не е възстановила, като заявява, че е останала без работа и поради това е преустановила изпълнението. По делото не се представиха доказателства ответницата да е погасила изцяло, или частично задължението си към ищеца, след завеждането на иска.

При така установеното съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 240 от ЗЗД, съгласно който заемодателят предава на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи. От събраните по делото писмени доказателства се установи по безспорен начин, че между страните е имало сключен договор за заем, по силата на който ищецът е дал на ответницата сумата от 500,00 лв., срещу задължението на последната да върне сумата на вноски, от по 20,00 лв. – 30,00 лв. месечно, до погасяване на задължението. Безспорно се установи, че ответницата е възстановила на ищеца сумата от 120,00 лв., на вноски, последната от която е от 24.02.2022 год., след което е преустановила плащанията и е останала задължена със сумата от 380,00 лв. От събраните по делото доказателства, както и от признанието на ответницата се установи безспорно, че и към момента на предявяване на иска и към момента на приключване на устните състезания последната не е възстановила на ищеца заемната сума в пълен размер и дължи сумата от 380,00 лв.

С оглед изложеното по-горе съдът счита, че предявения иск е доказан и по основание, и по размер и следва да бъде уважен. Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 380,00 лв. – невърнат остатък от 2 задължение по договор за заем, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 08.03.2024 год. до окончателното плащане.

По разноските : С оглед изхода на делото отговорността за разноските се понася от ответницата. Същата е признала иска, но с поведението си е станала причина за завеждане на делото, поради което съдът приема, че не е на лице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 55,00 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Същата, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА следва да заплати на адвоката на ищеца, осъществил процесуалното представителство при условията на чл. 38, ал.1 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., представляващо минималното възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА С. М. М., ЕГН ********** от гр. Търговище, ул. ***, да заплати на Н. Й. Б., ЕГН ********** от гр. София, ж. к. ***, сумата от 380,00 лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.03.2024 год. до окончателното й изплащане, на осн. чл.240 и сл. от ЗЗД, както и сумата от 55,00 лв., представляваща направени по делото разноски на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА С. М. М., ЕГН ********** от гр. Търговище, ул. *** да заплати на адвокат Т. Н. М.а от САК, със съдебен адрес : гр. София, ул. “***, адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв., на осн. чл.38, ал.2 от ЗА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 3