Решение № 103 от 27.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. София, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20251000501086 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение

№ 5960 от 04.11.2024 г., поправено с решение №

1447/13.03.2025 г., по гр. д. № 9342/2021 г. по описа на СГС, I-1 състав, са отхвърлени предявените от „С. 1995“ ЕООД срещу Република България, представлявана от министъра на финансите и срещу Народно събрание на Република България, искове с правно основание чл. 2 в ЗОДОВ, вр. вр. § 4, ал.

3 ДЕС, за заплащане на сумата от по 691 057. 04 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи за периода м. 08.2016 г. - м. 06.2021 г. да получи цена за произведена електрическа енергия от приемането на § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ /обн. ДВ бр.86/2015 г., в сила от 24.07.2015 г./, и за сумата 140 902. 33 лв. по чл.86 ЗЗД, представляваща лихва за забава за периода 21.07.2018 г. - 21.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до изплащането.

С решението са присъдени разноски в полза на ответниците на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК в размер на по 200 лв. на всеки от тях.

1

Недоволен от решението изцяло е останал ищеца „С. 1995“ ЕООД, който го оспорва в предвидения в ГПК срок. В жалбата поддържа съображения, че решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и необосновано.

Излага подробни доводи, че § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ противоречи на принципи на общностното право и правото на ЕС и е довел до намаляване на преференциалната цена за изкупуване на електроенергия от възобновяеми източници, респективно до намаляване на очакваните приходи на производителите, планирани на базата действащ закон и дългосрочни договори. Излага множество доводи, че с въвеждането на § 18 и приемането на Решение Ц-14 от 01.07.2014 г. от КЕВР определена категория ВЕИ производители, тези подпомогнати по програми от ДФЗ Земеделие, са поставени в по-неблагоприятна позиция спрямо останалите производители на електроенергия от ВЕИ на пазара. Счита, че промените в цените за изкупуване на енергията са въведени в нарушение на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност в рамките на ЕС, както и в нарушение на равните права на всички субекти, свързани със стопанската дейност, монополизма, конкуренцията, потреблението и инвестиции. Според жалбоподателя е налице очевидна и несъразмерна намеса на държавата в патримониума на засегнатите дружества и осуетяване на легитимното очакване, базирано на ясен закон и сключени в негово изпълнение дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия по фиксирани цени.

Счита, че с приемането на § 18 от ЗИДЗЕ са нарушение основополагащи принципи и норми от правото на Европейския съюз от страна на Държавата.

Поддържа подробни доводи, че § 18 се намира в пълно противоречие с предвидената в Директива 2009/28/ЕО цел и в противоречие с нормите на Директива 2009/72/ЕО. Сочи още, че с приемането на § 18 от ПЗР на ЗИД от ЗЕ, Държавата и Народното събрание са нарушили чл. 17 от Хартата на Основните Права на Европейския Съюз (ХОПЕС) и Договора за енергийна харта. Позовава се на нарушения на разпоредбите на чл. 107 и чл. 108 от ДФЕС, както и на практика на СЕС относно отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти вследствие на нарушения на общностното право. Твърди, че разпоредбите на закона изобщо не е следвало да бъдат прилагани спрямо засегнатите ВЕИ производители, като приемането на параграф 18, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗЕ създава финансови утежнения за определена група производители на енергия от ВЕИ, за сметка на друга такава група, чийто приходи не са засегнати от действието на нормата.

Жалбоподателят поддържа още, че разликата между установената в договора за изкупуване на електроенергия цена и действително платената такава от ЧЕЗ „Електро България“ АД представлява пряка имуществена вреда от категорията на пропуснатата полза. Конкретно посочва, че цената, по която се заплаща произведената от ищеца енергия до влизането в сила на ЗИДЗЕ от юли 2015 г. е в размер на 0, 56741 лв. без ДДС за kWh. След влизането в сила на ЗИДЗЕ електроразпределителното дружество изкупува произведената от 2 ищеца енергия на цена от 0, 10614 без ДДС за kWh. За периода от месец август 2016 г. до месец юни 2021 г., разликата в договорената и реално заплатена цена възлиза на сумата от 673 476, 15 лева с ДДС, което се явява пряка загуба за ищеца. Тази загуба е в следствие приемането на § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ и подлежи на обезщетяване от Държавата и Народното събрание което е приело тази разпоредба в нарушение с правото на ЕС. Такава вреда се явява и лихвата за разликата между дължимата по договора и реално заплатената цена за произведена енергия. Твърди, че е установен причинно-следствена връзка, тъй като приемането на § 18 от ПЗР на ЗИД от ЗЕ пряко засяга цената, по която ЧЕЗ „Електро България“ АД е било длъжно да изкупува произведената енергия по цената, действаща към датата на въвеждане в експлоатация на фотоволтаичната централа. По изложените съображения моли решението да бъде отменено, а исковите претенции уважени. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещните страни.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са постъпили отговори от насрещните страни - Народното събрание на Република България и Република България, представлявана от министъра на финансите, в които се оспорва жалбата като се излагат множество подробни съображения за нейната неоснователност.

Ответникът Народно събрание на РБ излага множество доводи, че § 18 от ЗЕ е законодателна промяна извършена в обществен интерес, която осигурява равни условия на инвеститорите и намалява цената за потребителите. Счита, че не са налице несъответствия или противоречие с нормите на общностното правоу, нито с чл. 17 ХОПЕС, чл. 107 и чл. 108 ДФЕС или сочените от жалбоподателя Директиви. Поддържа, че по отношение несъответствието на нормата с разпоредбите от ПЕС, СЕС е приел, че изтъкнатото от операторите на фотоволтаични инсталации право да се ползват без промяна от разглежданите в главното производство насърчения за целия срок на действие на сключените с GSE споразумения, не е придобито правно положение и не е обхванато от защитата, предвидена в чл. 17 от Хартата Следователно промяната на размера на тези насърчения или на реда и условията за тяхното плащане, извършена с национална правна уредба, като член 26 от Декрет - закон № 91/2014, не може да бъде приравнена на нарушаване на правото на собственост, признато в посочения член 17 от ХОПЕС. Основава се на множество съдебни актове, в които е прието, че няма нарушение на правото на ЕС с атакуваната от жалбоподателя норма. Счита, че обжалваното решение е постановено в съответствие със закона и събраните доказателства, като не са налице предпоставките по чл. 2 в от ЗОДОВ.

Споделя мотивите на съда и моли да се потвърди решението. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца.

Ответникът Държавата, представлявана от министъра на финансите, също оспорва жалбата по подробни съображения в писмения си отговор.

Счита за неоснователно оплакването на въззивника за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че приемането на нормата на пар. 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ не е в противоречие с принципи на общностното право.

3

Позовава се на Решение № 5 от 11.05.2017 г. по к.д. № 12/16 г., КС на РБ, с което е отхвърлено искането за обявяване на противоконституционност на § 18, ал. 1, 2, 3, 4 и 5 от ПЗР ЗИДЗЕ и за установяване на несъответствие с чл. 63 от ДФЕС. Излага подробни съображения, че предприетата законодателна промяна е в съответствие с политиката по изграждането на единен електроенергиен конкурентен пазар за ЕС. Сочи, че пар. 18 на ПЗР на ЗИДЗЕ има за цел да осигури покрИ.е на собствените разходи за осъществяване на инвестицията и избягване на свръхкомпенсирането при предоставяне на оперативна и/или инвестиционна помощ за производство на енергия от ВЕИ.

Счита, че първоинстанционният съд правилно и обосновано е приел, че принципът за правна сигурност не може да се приравни на абсолютно недопускане на промяна в действащата законодателна рамка на дадена сфера на обществени отношения, а всеки законодател разполага с определена дискреционна власт, включително и по отношение мерките за осъществяване на политиката в регулирания сектор на енергия от възобновяеми източници.

Счита, че въззивникът не твърди, нито доказва, че към предприемането на първоначалните действия за реализиране на инвестицията са били налице обстоятелства, годни да създадат у него на оправдани правни очаквания за размера на цената, която ще получава за целия период на договора. Поддържа, че с атакуваната разпоредба не се нарушават принципите за обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност в рамките на ЕС, равните права, свързани със стопанската дейност, монополизма, конкуренцията, потреблението и инвестиции и др. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният § 18 актуализира режима на компенсиране на производителите на енергия от ВИ, като промените се основават на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии. Именно с намаляване на преференциалните цени за изкупуване на ВИ енергията се гарантира равноправното третиране на всички производители на енергия от ВИ. СГС правилно е съобразил, че цените за изкупуване на енергия от ВИ не са предмет на свободно договаряне, а се определят от формиран от държавата национален регулатор, при условията и по ред, посочени в закон. Счита също, че оплакванията на ищеца за нарушение на чл. 107 и чл. 108 от ДФЕС са изцяло несъстоятелни, за което излага доводи. Поддържа съображения, че изменението в случая касае производители на ВЕИ електроенергия на територията на Р. България и то само тези от тях, които оперират на регулирания пазар. Неоснователно е оплакването за нарушение на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (Директива 2009/28/ЕО) и Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13.07.2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия (Директива 2009/72/ЕО). Първоинстанционният съд правилно е приел че не са налице нарушения на Директивите, на ХОПЕС и на Договора за Енергийната харта. Позовава се на множество актове на съдилищата, с които исковете са отхвърлени. Намира, че с промяната в ЗЕ не са накърнени 4 принципите на стабилност, предвидимост и защита на оправданите правни очаквания, като с тази промяна в закона се преследва легитимна обществена цел. Намира, че изискването за същественост не е налице, като за ищеца не са настъпили вреди. Поддържа, че дори и да се приеме, че е нарушена норма на правото на ЕС и на ищеца са причинени вреди, не е налице пряка причинноследствена връзка между твърдените нарушения и вредите, за които се твърди, че са възникнали за ищеца. По тези и допълнителни съображения, моли да се потвърди решението. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца.

Прокуратурата на РБ като контролираща страна не взема становище по жалбата в срока за отговор. В съдебно заседание представителят на прокуратурата оспорва жалбата и моли да се потвърди решението на СГС по съображенията, изложени от ответниците във отговорите им.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срок срещу валидно и допустимо съдебно решение.

СГС се е произнесъл по искове с правно основание чл. 4, § 3 ДЕС вр. чл.

2 в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „С. 1995“ ЕООД твърди, че има качество на производител на електроенергия от възобновяеми източници (ВЕИ) и е собственик на Фотоволтаична електрическа централа Уши 3 в м. Банкови ниви в землището на с. Уши, Община Трекляно, Област Кюстендил, с разрешение за ползване, което не е спорно в производството.