Присъда № 9 от 04.12.2025, Районен съд - Първомай

Мотиви към Присъда № 9 от 04.12.2025 г., постановена по НОХД № 161/2025 г. по описа на РС Първомай

РП Пловдив, ТО Първомай е внесла обвинителен акт срещу А. И. Ш. за това, че през периода от месец февруари 2021 г. до месец юни 2025 г. включително, в с. Дълбок извор, общ. Първомай, обл. Пловдив, след като е осъдена с Решение № 73 от 26.06.2015 г. по гр. д. № 308/2014 г. на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 27.01.2016 г., да издържа свои низходящи – (И. З. И., роден на ********************* г., и З. З. Й., родена на ********************* г.) и двамата от с. Дълбок извор, общ.

Първомай, обл. Пловдив, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, както следва:

– през периода от месец февруари 2021 г. до месец септември 2024 г., в с.

Дълбок извор, общ. Първомай, обл. Пловдив, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на четиридесет и четири месечни вноски в размер на по 90 лв. за детето И.

З. И., или в общ размер на 3960 лв. и

– през периода от месец февруари 2021 г. до месец юни 2025 г., в с. Дълбок извор, общ. Първомай, обл. Пловдив, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на петдесет и три месечни вноски в размер на по 90 лв. за детето З. З. Й., или в общ размер на 4770 лв., или в общ размер на 8730 лв. за двете деца, като деянието е извършено повторно, след като е била осъдена с влязла в сила присъда за друго такова престъпление – с Присъда № 16 от 19.06.2018 г. по НОХД № 51/2018 г. на Районен съд – Първомай, влязла в сила на 05.07.2018 г. – престъпление по чл. 183, ал. 4, вр, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК.

Производството пред настоящата инстанция се разви по реда на гл. ХХVІІ, чл.

371, т. 2 НПК, доколкото съдът на основание чл. 372, ал. 4 НПК допусна разглеждането на делото да протече при условията на съкратеното съдебно следствие.

В хода на съдебните прения представителят на РП Пловдив, ТО Първомай счита, че безспорно е доказано, че подсъдимата А. И. Ш. е осъществила състава на престъплението по чл. 183, ал. 4, вр, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК. Предлага да бъде постановен съдебен акт, с който подсъдимата да бъде призната за виновна, като й бъде наложено наказание „пробация“ при условията на чл. 54 НК, включваща освен пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице“ и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“, и пробационната мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото“ за срок между средата и максимума на предвиденото в закона. Същевременно на подсъдимата следвало да бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание „обществено порицание“.

Защитникът на подсъдимата – адв. Д. Г., не оспорва авторството на извършеното престъпление. Счита, че следва да й бъде наложено наказание „пробация“, което да бъде определено около минималния размер предвид наличието на смекчаващи вината обстоятелства – полагането на грижи за съжителя й, който починал, както и задължението й да осигурява издръжка за още едно дете. Моли да не бъде налагана пробационната мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото“.

1

Подсъдимата А. И. Ш. поддържа казаното от защитника си. В последната си дума моли да й бъде наложено по-леко наказание, за да може да се грижи за детето си.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимата А. И. Ш. е родена на ********************* г. в гр. Хасково, с адрес: **********, българка, българска гражданка, без образование, неомъжена, осъждана, безработна, ЕГН: **********.

Видно от справката за съдимост подсъдимата е осъждана, както следва:

1. С Присъда № 16 от 19.06.2018 г., постановена по НОХД № 51/2018 г. по описа на РС Първомай, в сила от 05.07.2018 г., за извършено през периода 27.01.2016 г. – 27.07.2017 г. престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, за което й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години;

2. Със Споразумение № 260011 от 24.02.2021 г., постановено по НОХД № 39/2021 г. по описа на РС Първомай, в сила от 24.02.2021 г., за извършено през периода от м. април 2018 г. до м. декември 2020 г. престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 3 НК, за което са й наложени наказания „пробация“ за срок от шест месеца и „обществено порицание“. Наказанието „обществено порицание“ е изтърпяно на 25.03.2021 г., а наказанието „пробация“ – на 10.09.2021 г.

До 13.03.2025 г. подсъдимата била с имена А. С. Д., от когато ги променила на А. И. Ш., която промяна била направена съгласно чл. 19 и чл. 19а от Закона за гражданската регистрация.

Подсъдимата А. И. Ш. и свидетелят З. И. Й. живели на съпружески начала до 2011 г., когато се разделили. От съжителството си имали родени две деца – свидетелят И. З. И., роден на ********************* г., и непълнолетната свидетелка З. З. Й., родена на ********************* г. След раздялата им през 2011 г. подсъдимата напуснала жилището им в с. Дълбок извор, общ. Първомай, обл. Пловдив, а по-късно и пределите на страната. Свидетелят З. И. Й., заедно с двете тогава малолетни деца, останали да живеят в с. Дълбок извор, като от тогава той с помощта на родителите си отглеждал децата.

С Решение № 73 от 26.06.2015 г. по гр. д. № 308/2014 г. на РС Първомай, влязло в законна сила 27.01.2016 г., упражняването на родителските права по отношение на двете им малолетни тогава деца било предоставено на свидетеля З. И. Й., а подсъдимата била осъдена да заплаща на всяко от двете деца, чрез свидетеля З. И. Й., като техен баща и законен представител, ежемесечна издръжка в размер на по 90 (деветдесет) лв., считано от 19.08.2014 г. до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката.

От влизане в сила на съдебния акт, с който подсъдимата била осъдена да заплаща месечна издръжка в посочения по-горе размер на всяко от малолетните деца, чрез техния баща и законен представител, тя не заплатила нито една месечна вноска за двете деца, за което била осъдена с посочената по-горе Присъда № 16 от 19.06.2018 г., постановена по НОХД № 51/2018 г. по описа на РС Първомай, за престъпление по чл.

183, ал. 1 НК, извършено през периода от 27.01.2016 г. до 27.07.2017 г. След като била осъдена обаче, подсъдимата продължила да не изпълнява задължението си за издръжка, поради което свидетелят З. И. Й. отново сигнализирал прокуратурата, като 2 подал жалба в РП Пловдив и била образувана преписка вх. № 5862/2020 г. по описа на РП Пловдив, а след извършена проверка било образувано наказателно производство – дознание № 176/2020 г. по описа на РУ – Първомай, ОДМВР – Пловдив, за престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК. Със Споразумение № 260011 от 24.02.2021 г. по НОХД № 39/2021 г. по описа на РС Първомай, влязло в сила на 24.02.2021 г., подсъдимата А. Ш. била осъдена за престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 3 от НК, извършено пред периода от месец април 2018 г. до месец декември 2020 г. включително.

След като била осъдена с цитирания по-горе съдебен акт, подсъдимата заплатила една месечна вноска – за м. януари 2021 г., и продължила да не изпълнява задължението си за издръжка, за което свидетелят З. Й. отново сигнализирал прокуратурата, като през февруари 2022 г. подал жалба в РП Пловдив и била образувана преписка вх. № 1610/2022 г. по описа на РП Пловдив, а след извършена предварителна проверка и настоящото наказателно производство. В хода на разследването подсъдимата продължила съзнателно да не изпълнява задължението си, като изпаднала в забава в размер на повече от две месечни вноски. По този начин от м. февруари 2021 г. до м. юни 2025 г. включително (когато подсъдимата била привлечена първоначално към наказателна отговорност за престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК по настоящото наказателно производство) подсъдимата А. Ш. не заплатила дължимата издръжка на децата, съгласно съдебното решение, или за посочения период същата е изпаднала в забава с общо четиридесет и четири месечни вноски за детето И. З. И., или в общ размер на 3960 лв., и с петдесет и три месечни вноски за детето З. З. Й., или в общ размер на 4770 лв., или в общ размер на 8730 лв. за двете деца.

През инкриминирания период подсъдимата не била вземала децата или някое от тях при себе си за отглеждане, като дори преустановила всякакъв контакт с тях. Не била давала и други суми (извън издръжката) и/или подпомагала по какъвто и да е начин свидетеля З. И. Й. в отглеждането на децата или на някое от тях, включително не им била правила подаръци. По отношение на дължимата от подсъдимата издръжка за децата не била налична и каквато и да е уговорка между нея и свидетеля З. И. Й. относно забавяне и/или неплащане на издръжката.

Общият брой на дължимите от подсъдимата месечни издръжки от м. февруари 2021 г. до м. юни 2025 година е – за периода от м. февруари 2021 г. до м. септември 2024 г. включително – за детето И. З. И. (когато същото е навършило пълнолетие на 30.09.2024 г.) четиридесет и четири месечни вноски в размер на по 90 лв., или в общ размер на 3960 лв., и за периода от м. февруари 2021 г. до м. юни 2025 г. – за детето З.

З. Й. петдесет и три месечни вноски в размер на по 90 лв. в общ размер на 4770 лв., или общият размер на дължимата издръжка за инкриминирания период за двете деца е 8730 лв.

По доказателствата:

Изложената и приета от съда фактическа обстановка се установи от събраните по делото доказателства, при условията на чл. 373, ал. 3 НПК. Решаващият състав взе предвид самопризнанието на подсъдимата Ш., както и подкрепящите го доказателства, събрани по предвидения в закона ред в хода на досъдебното производство, а именно: гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите З. И. Й., И. З. И., З. З.

Й.; писмените доказателства: справка и бюлетини за съдимост на подсъдимата, характеристична справка, удостоверение за раждане на И. З. И., удостоверение за 3 раждане на З. З. Й., Решение № 73 от 26.06.2015 г. по гр. д. № 308/2014 г. по описа на РС Първомай, Решение № 123 от 27.01.2016 г. по в. гр. д. № 2276/2015 г. по описа на ОС Пловдив, Обвинителен акт по ДП № 320/2016 г. по описа на РУ на МВР – Първомай, Споразумение за решаване на наказателно дело по ДП № 176/2020 г. по описа на РУ на МВР – Първомай, жалба от 10.02.2022 г. от З. И. Й., писмо с изх. № 2460 от 14.04.2022 г. на ДСИ при РС Първомай, писмо изх. № 66-01-21 от 04.05.2022 г. на Община Първомай, писмо изх. № 10-09-15-315#1 от 12.05.2022 г. от Дирекция „Бюро по труда“ – гр. Хасково, писмо изх. № 2606-24-00-1511#1 от 20.05.2021 г. от Дирекция „Социално подпомагане“ – Хасково, писмо изх. № ВХК-МВР-92-1 от 27.05.2022 г. от ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, писмо изх. № 66-01-25 от 28.03.2025 г. от Община Първомай, писмо изх. № 2860 от 01.07.2025 г. от Община Минерални бани, удостоверение за идентичност на лице с различни имена от 01.07.2025 г. Според настоящия съдебен състав наличните по делото доказателства установяват по несъмнен начин осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и авторството, като самопризнанията на подсъдимата, дадени при условията на чл. 371, т. 2 НПК, се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, както и направеното от подсъдимата в съдебно заседание самопризнание като обективни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.

Гореизброените писмени доказателства следва също да бъдат кредитирани, доколкото кореспондират на гласните такива и в съвкупност с тях допринасят за установяване на описаната фактическа обстановка. В случая не се установиха доказателства, които да поставят под съмнение или оборват така установените факти.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимата Атанаска И. Ш. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК.