Решение № 6502 от 30.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6502 гр. София, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело № 20231100101366 по описа за 2023 година

Производството е по чл.250 ГПК.

Въззивникът И. В. е инкорпорирал във въззивната жалба молба по чл.250 ГПК за допълнаване на първоинстанционното решение с произнасяне по иск по чл.86, вр. чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.

С приетия за окончателен доклад по делото съдът е докладвал следните искове:

Срещу „Юробанк България“ АД:

1. Главен осъдителен иск с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 25979.88 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразно получени от ответника парични суми в периода от 19.02.2019г. до 08.11.2022г., в резултат на осъществено неправомерно принудително изпълнение, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2023г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането;

2. Осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10385.89 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 25979.88 лева за периода от 19.02.2019г. до 05.02.2023г.;

3. Евентуални осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1, пр.2, пр.3 ЗЗД, евентуално чл.59 ЗЗД, за сумата от 25979.88 лева, неоснователно получена от ответника парична сума в периода от 19.02.2019г. до 08.11.2022г., ведно със законната лихва, считано от 06.02.2023г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането;

4. Осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10385.89 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 25979.88 лева за периода от 19.02.2019г. до 05.02.2023г.;

1

5. Главен осъдителен иск с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени неимуществени вреди /болки и страдания/ от предприети от ответника незаконосъобразни действия, изразяващи се в осъществено неправомерно принудително изпълнение, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2023г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането;

6. Осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 807.29 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 2000.00 лева за периода от 19.02.2019г. до 05.02.2023г.

Срещу ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД са предявени следните искове:

1. Главен осъдителен иск с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10953.75 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразно получени от ответника парични суми в периода от 10.12.2019г. до 09.09.2022г., в резултат на осъществено неправомерно принудително изпълнение, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2023г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането;

2. Осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1970.91 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 10953.75 лева за периода от 10.12.2019г. до 05.02.2023г.;

3. Евентуални осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1, пр.2, пр.3 ЗЗД, евентуално чл.59 ЗЗД, за сумата от 10953.75 лева, неоснователно получена от ответника в периода от 10.12.2019г. до 09.09.2022г., ведно със законната лихва, считано от 06.02.2023г.

/датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането;

4. Осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1970.91 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 10953.75 лева за периода от 10.12.2019г. до 05.02.2023г.;

5. Главен осъдителен иск с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени неимуществени вреди /болки и страдания/ от предприети от ответника незаконосъобразни действия, изразяващи се в осъществено неправомерно принудително изпълнение, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2023г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането;

6. Осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 643.95 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 2000.00 лева за периода от 10.12.2019г. до 05.02.2023г.

С основното решение съдът е приел, че по отношение на евентуалните искове за неоснователно обогатяване следва да се посочи, че с доклада по делото е възприета правна квалификация чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД, но настоящият съдебен състав намира, като взима предвид и уточняващи молби от 20.03.2023г. и 22.08.2023г. /в които изрично се сочи, че се твърдят в 2 условията на евентуалност всички хипотези по чл.55, ал.1 ЗЗД и по чл.59 ЗЗД/, че евентуалните претенции на ищеца относно неоснователното обогатяване на ответниците следва да се квалифицират по чл. 55, ал.1, пр.1, пр.2, пр. 3 ЗЗД – относно сумите, които се преведени на ответниците, както и по чл.59 ЗЗД – относно претендираните суми за удържани такси по ТТРЗЧСИ. Горната правна квалификация не нарушава правото на защита на ответниците, доколкото те са се защитавали срещу твърденията на ищеца, които я обуславят, и не променя разпределението на доказателствената тежест По нататък съдът е приел, че по отношение на предявените евентуални искове по чл.86 ЗЗД, съдът намира, че задължението за връщане на даденото на отпаднало основание е безсрочно - правоотношението е с извъндоговорен характер, то не възниква в резултат на съгласуване на волите на правните субекти и не е мислимо страните да са определили предварително срок за изпълнение; такъв няма определен и в закона. При неизпълнение на парични задължения, законът свързва забавата на длъжника с правилото, че е необходима покана на кредитора, когато няма уговорен срок за изпълнение. Изключението е изрично предвидено в чл. 84, ал. 3 ЗЗД - само при задължения от непозволено увреждане, когато длъжникът се смята в забава и без покана. /както е посочено в Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 5/2017 г., ОСГТК относно забавата при връщане на дадено без основание/.

Връщането на даденото при отпаднало основание в случая не се покрива с хипотезата по чл.422, ал.3, вр. чл.245, ал.3 ГПК, каквато би била налице, ако беше подадено възражение по чл.414 ГПК срещу заповедта за незабавно изпълнение, беше се развил исков процес, приключил с отхвърляне на заявените претенции, в който случай както искът по чл.439 ГПК, така и настоящите искове биха били недопустими. Липсва празнота в уредбата на неоснователното обогатяване, която да наложи прилагане по аналогия на чл.245, ал.3 ГПК, поради което съдът намира, че евентуалните искове по чл.86 ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. В случая не се установява покана за връщане на платеното на отпаднало основание преди подаване на исковата молба, поради което следва да се присъди обезщетение за забава от датата на предявяване на исковата молба.

Със основното решение съдът се е произнесъл по следните искове срещу „Юробанк България“:

1. Главен осъдителен иск с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 25979.88 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразно получени от ответника парични суми в периода от 19.02.2019г. до 08.11.2022г., в резултат на осъществено неправомерно принудително изпълнение, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2023г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането;

2. Осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10385.89 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 25979.88 лева за периода от 19.02.2019г. до 05.02.2023г.;

3. Евентуални осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 и пр.2 ЗЗД за сумата 3 от 25979.88 лева, неоснователно получена от ответника парична сума в периода от 19.02.2019г. до 08.11.2022г., ведно със законната лихва, считано от 06.02.2023г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането;

4. Осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10385.89 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 25979.88 лева за периода от 19.02.2019г. до 05.02.2023г.;

5. Главен осъдителен иск с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени неимуществени вреди /болки и страдания/ от предприети от ответника незаконосъобразни действия, изразяващи се в осъществено неправомерно принудително изпълнение, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2023г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането;

6. Осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 807.29 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 2000.00 лева за периода от 19.02.2019г. до 05.02.2023г.

Съдът е осъдил „Юробанк България“ АД да плати на И. Г. В. сумата в общ размер 25 979,88 лева, от която по евентуално съединения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД сумата 24 617,16 лева /получена от ответника на отпаднало основание по изп. дело № 1983/2012г. по описа на ЧСИ М. Б./ и по евентуално съединения иск с правно основание чл.59 ЗЗД - сумата 1362,72 лева – удържани от ищеца такси по т.26 ТТРЧСИ, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2023г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането.

Съдът освен това е отхвърлил предявените от И. Г. В. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД искове, както следва:

1. Главен осъдителен иск с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10953.75 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразно получени от ответника парични суми в периода от 10.12.2019г. до 09.09.2022г., в резултат на осъществено неправомерно принудително изпълнение, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2023г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането;

2. Осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1970.91 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 10953.75 лева за периода от 10.12.2019г. до 05.02.2023г.;

3. Евентуални осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 и пр.2 ЗЗД, за сумата от 10953.75 лева, неоснователно получена от ответника в периода от 10.12.2019г. до 09.09.2022г., ведно със законната лихва, считано от 06.02.2023г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането;

4. Осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1970.91 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 10953.75 лева за периода от 4

10.12.2019г. до 05.02.2023г.;

5. Главен осъдителен иск с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени неимуществени вреди /болки и страдания/ от предприети от ответника незаконосъобразни действия, изразяващи се в осъществено неправомерно принудително изпълнение, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2023г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането;

6. Осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 643.95 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 2000.00 лева за периода от 10.12.2019г. до 05.02.2023г.

Съдът е осъдил „ЕОС Матрикс“ ЕООД да плати на И. Г. В. сума в общ размер 10 953,75 лева, от която по предявения евентуален иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД - сумата 10452,75 лева /получена от ответника на отпаднало основание по изп. дело № 1983/2012г. по описа на ЧСИ М. Б./ и по предявения евентуално съединен иск с правно основание чл.59 ЗЗД - сумата 500 лева – удържани от ищеца такси по т.26 ТТРЧСИ, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2023г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането, както и се е произнесъл по разноските.