Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1766 от 15.05.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 3237/2025
Вид
Решение № 1766
Подписан
15.05.2025
В сила
17.06.2025
Състав
НИКОЛАЙ МАРИУСОВ УРУМОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1766 гр. София, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20251110203237 по описа за 2025 година Производството е по реда чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) № ***************, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, вр. ал. 1 от ЗДВП, на М. К. Г., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.

Недоволен от ЕФ е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок пред СРС. Твърди се, че ЕФ бил незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и че нарушението било санкционирано след повече от година от осъществяването му. Иска се отмяната на обжалвания ЕФ.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В писмено становище иска потвърждаване на процесния ЕФ, тъй като бил законосъобразен. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 28.12.2023 г. в 09:41 ч., специален автомобил „М. **********“, с рег.

№ СВ ***************, се движил по бул. „История Славянобългарска“, с 1 посока на движение от ул. „Каменоделска“ към бул. „Рожен“. В района на № 2 на посочения булевард, автомобилът е бил заснет да се движи със скорост от 68 км/ч, при ограничение на скоростта от 50 км/ч, важащо за населено място, като е приспаднат толеранс от 3% във връзка с допустима грешка при измерване на скорост и същата се зачита като 65 км/ч. Нарушението е установено с техническо средство – мобилна система за видеонаблюдение TFR1-M - 567, записваща дата, час, място, скорост и регистрационен номер.

След извършване на проверка за собствеността на автомобила, било установено, че същият е собственост на дружеството „Транс ХД“ ЕООД, управител на който бил жалбоподателят М. Г.. Ето защо, управителят на търговеца собственик е бил наказан за осъщественото нарушение с процесния електронен фиш.

Г. не се е възползвал от възможността да посочи лице, което е управлявало в посочените ден и час въпросния специален автомобил, в законово определения за това срок, с нарочна декларация по чл. 188 от ЗДвП.

Ето защо, правилно АНО е приело, че именно той следва да бъде наказан за извършеното нарушение и след установяване на горните факти, на Г. е издаден електронен фиш с № ***************, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, вр. ал. 1 от ЗДВП, на М. К. Г., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: снимков материал, протокол за използване на АТСС, протокол от проверка за изправност на техническо устройство и удостоверение за одобрен тип на процесното техническо средство, справка за собствеността на автомобила, както и от останалите по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени ЕФ районния съд е винаги инстанция по същество съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В 2 изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно констатира, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението; за регистрационния номер на моторното превозно средство; за собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби; размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

От представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства се установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалния правила.

Фишът е частично законосъобразен и от материалноправна страна. От доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че на 28.12.2023 г. в 09:41 ч., специален автомобил „М. ********* **********“, с рег. № *****************, се движил по бул. „История Славянобългарска“, с посока на движение от ул. „Каменоделска“ към бул. „Рожен“, като в района на № 2 на посочения булевард, автомобилът е бил заснет да се движи със скорост от 65 км/ч, при ограничение на скоростта от 50 км/ч, важащо за населено място.

Въведеното ограничение на максимално допустимата скорост за движение до 50 км/ч следва по силата на закона, тъй като тя важи за населено място, а в случая липсват данни за наличието на знак В-26, с който да е въвеждано различно ограничение.

От наличните по делото доказателства се установява още, че и техническото средство е одобрен тип за измерване, както и че същото е било в изправност. Съдебният състав намира още, че мястото на нарушението е посочено достатъчно подробно от АНО – посочено е на кой път и точно къде е извършено същото, в каква посока на движението е установено нарушението, индивидуализиращите данни на автомобила са точно посочени, поради което съдът намира, че нарушението е описано напълно изчерпателно.

Освен това, по делото са налице доказателства, че служителят, който е използвал техническото средство, е обучен да работи с него, поради което няма съмнения в техническата компетентност на лицето, работило с АТСС в процесния ден.

3

АНО е определило правилно и субектът, който следва да понесе отговорността за извършеното нарушение, а именно управителят на дружеството, което е собственик на МПС.

Законът за движенето по пътищата сочи, че водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място се наказва с глоба от 50 лева, когато превишението е с от 11 до 20 км/ч. Ето защо, правилно е определен и размерът на глобата, която е наложена на лицето.

Предвид посочените аргументи, съдът намира, че обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден, защото е правилен и законосъобразен.

Съдът следва да се произнесе и по искания за присъждане на разноски.

Ето защо, предвид изхода на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение на СДВР, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Размерът на възнаграждението следва да бъде 100 лева, съобразно правилата за неговото изчисляване.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш № **************, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, вр. ал. 1 от ЗДВП, на М. К. Г., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева, като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА М. К. Г., с ЕГН **********, да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи, сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-София град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4

5