Решение № 14024 от 18.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14024 гр. София, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ................... при участието на секретаря .................. като разгледа докладваното от ................... Гражданско дело № 20241110153068 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.

1 ЗЗД.

Ищецът ........................ е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. П. С. за заплащане на сумата от 20,14 лв., представляваща цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № ....................., ........................., за периода от 01.05.2017 г. до 30.11.2017 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението (21.09.2021 г.) до плащането, и на сумата от 5,73 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 31.10.2018 г. до 14.09.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.01.2022 г. по ч. гр. дело № 54863/2021 г. по описа на СРС, 119 състав. След дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК ищецът предявява установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Р. П. С. е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Счита предявения иск за недопустими, тъй като намира претендираните вземания за 1 погасени по давност. Излага съображения, че е налице противоречие между обстоятелства, от които произтича вземането, изложени в заявлението по чл.

410 ГПК и тези в обстоятелствената част на исковата молба, тъй като в заявлението било посочено, че се претендира заплащане на стойността на изравнителните сметки, а в исковата молба се претендирала стойността на незаплатената топлинна енергия. Твърди, че е заплатила всички дължими суми на ищеца. Оспорва да е доставено и потребено претендираното количество ТЕ, както и нейната стойност. Счита, че представеният договор за извършване на услугата топлинно счетоводство, протокол и списък не касаят сградата етажна собственост, като не фигурирал абонат с посочения от ищеца абонатен номер. Възразява, че уредите за индивидуално отчитане на ТЕ и уредите в абонатната станция не са изправни и не са минали съответната проверка. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца ....................... не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По допустимостта на производството:

Съдът намира за необходимо да отбележи, че обстоятелството дали процесните вземания са погасени по давност е въпрос за основателност на иска, а не за неговата допустимост, поради което намира възражението на ответника за недопустимост на предявените искове за неоснователно. На следващо място следва да се посочи, че неоснователно е и възражението на ответника, че е налице противоречие между обстоятелства, от които произтича вземането, изложени в заявлението по чл. 410 ГПК и тези в обстоятелствената част на исковата молба. Както в заявлението по чл. 410 ГПК и в издадена заповед за изпълнение, така и в исковата молба ищецът е посочил че претендира цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – ................................ Обстоятелството кога е издадената фактурата, на която се позовава ищецът, не променя твърденията на същия, че изравнителната сметка касае именно потребена топлинна енергия в периода от 01.05.2017 г. до 30.11.2017 г.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната давност за съдебно предявените вземания.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

2

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Не е спорно между страните, а и се установява от приетите по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № ......................, че процесният недвижим имот – апартамент № ....................., през процесния период – от 01.05.2017 г. до 30.11.2017 г. е бил изключителна собственост от ответника Р. П. С.. С оглед изложеното, установява се, че през процесния период клиент за топлинна енергия е ответникът по делото в качеството му на собственик на процесния имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.

150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от ....................... при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба

№16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника, във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които са начислени сметките за процесния период. С оглед на изложеното, съдът приема, че за процесния период и имот на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно.

3

Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е основателно.

Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011 г. по тълк. дело №3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б.

„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 54863/2021 г. по описа на СРС, 119 състав – 21.09.2021 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл.

422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД, като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020г., в сила от 14.05.2020г.).

По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Доколкото заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано на 21.09.2021 г. и като се вземе предвид, че в периода 13.03.2020 г.

– 20.05.2020 г. давност не е текла, то следва да се приеме, че вземанията на ищеца за целия процесен период от 01.05.2017 г. до 30.11.2017 г., вкл. са погасени по давност. Задължението за последния месец от посочения период – за м. 11.2017 г., е станало изискуемо на 15.01.2018 г., като тригодишната погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл.

114, ал. 1 ЗЗД, изтича на 22.03.2021 г. (с добавяне на два месеца и 7 дни в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., през които давността е спряла да тече), т.е. преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 21.09.2021 г., поради което и вземанията за целия процесен период от 01.05.2017 г. до 30.11.2017 г. са погасени по давност към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.

При кредитиране заключенията на СТЕ и ССчЕ, неоспорени от страните, се установява, че резултатът от изравнителната сметка, на която ищецът се позовава, е сума за връщане. Издаването на фактурата през м. 09.2018 г. не променя предвидения в ОУ от 2016 г. начин за определяне на падежа на месечните задължения. Въз основа на фактура, отчитаща резултата от 4 изравнителната сметка, би могло да възникне ново вземане за ищеца само в случай, че изравнителният резултат е сума за доплащане, но в случая изравнителният резултат е сума за връщане, видно от заключенията на СТЕ и ССчЕ, както и от индивидуалната справка за отопление и топла вода от 28.09.2018 г., изготвена и представена от ТЛП, касаеща период на потребление от 01.05.2017 г. до 30.11.2017 г. (л. 107 от делото).

С оглед на гореизложеното, искът за установяване на дължимостта на сумата от 20,14 лв., представляваща цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот – ................................, следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на акцесорния иск предполага наличие на главно задължение и забава в погасяването на същото.