Решение № 673 от 26.05.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 673 гр. Пазарджик, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20255220103544 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

По реда на чл.422 ГПК са предявени обективно съединени искове по чл.6 ЗПФУР вр. чл.240, ал.1, ал.2 и чл.86 ЗЗД за установяване на вземането по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в размер на 1768.95 лв., от които 1000 лв. – главница, 368.26 лв. – възнаградителна лихва и 400.69 лв. – обезщетение за забава за периода от 27.09.2021 г. до 31.05.2025 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 17.06.2025г. до плащането.

Ищецът „А*“ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление в г** твърди, че по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г. е придобил от „С* К“ ООД вземането на цедента към ответника З. М. Г. с ЕГН ********** от гр. *, като длъжникът е уведомен за цесията с уведомление по чл.99, ал.3 ГПК, както и с връчването на уведомлението, приложено с исковата молба по настоящото дело. Твърди, че вземането произтича от договор за потребителски кредит №408757 от 25.03.2020 г., в изпълнение на който цедентът е предоставил на ответника финансова услуга от разстояние – потребителски кредит в размер на 1000 лв., срещу фиксирана възнаградителна лихва от 40.08 %, при годишен процент на 1 разходите от 47.83 %. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението по договора да върне кредита в срок 27.09.2021 г., като заплати 18 месечни погасителни вноски по 190 лв. Твърди, че след придобиването на вземането се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена от Районен съд Пазарджик по ч.гр.д. №2460/2025 г., която е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Иска от съда да установи съществуването на вземането в размера по заповедта за изпълнение. Претендира съдебни разноски в исковото и в заповедното производство.

Ответникът, чрез назначения от съда особен представител, оспорва сключването на договора за кредит и получаването на кредита. Твърди, че договора за кредит е нищожен. Нищожността се претендира на основание чл.22 ЗПК - поради и несъответствие на договора с изискването на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ГПК. Твърди, че ГПР не е посочен правилно и не е ясно как е формиран, а размера на договорната лихва накърнява добрите нрави. Оспорва действието на цесията по отношение на ответника поради това, че същата не му е била съобщена. Моли иска да бъде отхвърлен и претендира разноски.

Съдът въз основа на събраните доказателства и на закона достигна до следните фактически и правни изводи:

Активно лег*миран да предяви процесните искове по реда на чл.422 от ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника или същата е била връчена на последния при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни процесуални предпоставки са налице, а искът е предявен в законоустановения срок, поради което е допустим.

За основателността на иска по чл.6 ЗПФУР вр. чл.240, ал.1, ал.2 ЗЗД ищецът следва да установи сключването на процесния договор за потребителски кредит в изпълнение на който цедентът „С* К“ ООД е предоставил на ответника З. М. Г. кредит в размер най-малко на сумата, чието връщане претендира, лихвоносния характер на кредита, размера на лихвата, както и че падежа на кредита е настъпил. Следва да установи и придобиването на вземането чрез цесия, която е противопоставима на ответника.

За основателността на иска по чл.86 ЗЗД ищецът следва да установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.

При доказване на горното ответникът следва да установи нищожността 2 на договора за кредит, като докаже обстоятелствата, които го опорочават.

Когато нищожността произтича от самия договор или от доказателствата по делото съдът е длъжен да извърши служебна преценка за действителността на договора, съгласно ТР №1 от 27.04.2022 г. по т. д. №1/2020 г. на ВКС, ОСГТК.

Съдът следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договорите с потребител.

При така разпределената доказателствена тежест съдът намира иска за неоснователен.

По делото е представен в копие договор за кредит с приложения към него, които не носят саморъчен или квалифициран електронен подпис на ответника. Твърди се, че договорът е сключен от разстояние. Предоставянето на финансови услуги от разстояние е правно регламентирана дейност от ЗПФУР. Съгласно дефиницията в чл.6 ЗПФУР, финансовите услуги се предоставят въз основа на договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние.

Спецификите на преддоговорните отношения и сключването на договора, породени от факта, че волеизявленията на страните са направени в електронна форма от разстояние, не позволява на съда въз основа на писмени доказателства да установи възникването на облигационното отношение.

Необходими са специални знания в областта на информационните технологии, за да се установи съдържанието на насрещните електронни волеизявления на страните и тяхната самоличност. Последното се налага поради факта, че сключването на договор по реда на ЗПФУР не изисква употребата на квалифициран електронен подпис.

В случая особения представител на ответника оспорва сключването на договора, поради което съдът е указал на ищеца, че не е посочил и не е представил доказателства за волеизявлението на ответника, съдържащо неговото съгласие да се обвърже с условията на договора за кредит. Въпреки това ищецът не е представил доказателства в тази посока и не е поискал съдебнотехническа експертиза, която да установи дали ответникът има регистрация на поддържаната от кредитора „С* К“ ООД интернет платформа 3 за предоставяне на финансови услуги от разстояние, както и потребителски профил, съответстващ на неговите лични данни (имена, електронен адрес и други)? Какви са стъпките и процесите, които регистриран потребител следва да предприеме за да бъде сключен договора и да получи заявената сума от кредитополучателя? От профила на ответника ли е направената заявката за предоставяне на кредит от разстояние и в какъв размер? Условията на договора и общите условия, при които се предоставя кредита, предоставени ли са на ответника преди той да даде съгласие за сключването на договора? В системата регистрирани ли са действия от профила на ответника, който потвърждават неговото съгласие за сключване на процесния договора за кредит от разстояние? По какъв начин е потвърдена самоличността на лицето, регистрирало профила и „подписало“ договора?

Всички горепосочени обстоятелства не са установени по делото поради бездействието на ищеца, въпреки изричните указания на съда, дадени с доклада по чл.146, ал.2 ГПК. Ето защо сключването на процесния договор за кредит не е установено.

Освен това липсват доказателства и за самото предоставяне на кредитната сума на ответника. За установяването на това обстоятелство ищецът е представил разписка за паричен превод от кредитора „С* К“ ООД до ответника З. М. Г., направен чрез системата за парични преводи на „Изипей“.

Известно е, че при тази система за парични преводи средствата се намират на разположение на получателя, който може да ги получи при поискване в офис на оператора. Липсват доказателства, че ответникът е било уведомен за превода и че е получил процесната сума от 1000 лв.

Ищецът не е подкрепил исковата молба с доказателства за сключването на договора и предоставянето на кредита от ответника, което е длъжен да направи на основание чл.154, ал.1 ГПК и чл.11, ал.1, т.3 ЗПФУР. Затова искът следва да се отхвърли.

При този изход на делото ищецът няма право на разноски по чл.78, ал.1 ГПК в исковото и в заповедното производство, а ответникът не е направил такива. Затова разноски не следва да се присъждат.

По изложените съображения съд

РЕШИ:

4

ОТХВЪРЛЯ ИСКА по чл.422 ГПК на „А*“ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление в г** против З. М. Г. с ЕГН ********** от гр. * за съществуване на вземането по заповед №1503 от 18.07.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №2460/2025 г. на РС – Пазарджик, за заплащане на сумата от 1768.95 лв., от които 1000 лв. – главница, 368.26 лв. – възнаградителна лихва и 400.69 лв. – обезщетение за забава за периода от 27.09.2021 г. до 31.05.2025 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 17.06.2025г. до плащането, дължими по договор за потребителски кредит №408757 от 25.03.2020 г., сключен от разстояние между кредитора „С* К“ ООД и ответника.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пазарджик в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5