Решение № 3000 от 20.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3000 гр. София, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

М. Г. Шейтанова Воденичарова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от М. Г. Шейтанова Воденичарова Въззивно гражданско дело № 20231100505267 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20068207/22.11.2022 г. по гр. д. № 50 908/2017 г. по описа на СРС, 87 с-в, са отхвърлени предявените от „Банка ДСК“ ЕАД против Г. И. П.-Ч. установителни искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 141 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 18 614,09 лв. - главница по договор за кредит за текущо потребление от 22.07.2011 г., ведно със законната лихва считано от 27.05.2016 г. до окончателното й погасяване, възнаградителна лихва в размер на 2 383,02 лв. за периода 19.05.2015 г. до 26.05.2016 г., мораторна лихва в размер на 436,75 лв. за периода 14.08.2015 г. – 26.05.2016 г. и сумата от 120 лв., представляваща заемни такси, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение от 29.06.2016 г. по чл. 417 ГПК по ч. гр.д. № 28 264/2016 г. по описа на СРС, 87 състав.

Подадена е въззивна жалба вх. № 25078686/09.12.2022 г. от ищеца „Банка ДСК“ ЕАД против решението. Въззивникът сочи, че неправилно решаващият състав на СРС е приел, че отговорността на ответника – поръчител по договора за кредит Г. И. П.-Ч. е прекратена на осн. чл. 147 ГПК. Излага, че въпреки връчването на уведомлението за обявяване на вземанията по договора за кредит за предсрочно изискуеми на поръчителя Г. И. П.-Ч. на 19.11.2015 г. и входирането на заявлението на 27.05.2016 г., то преклузивният срок по чл. 147 ГПК не е изтекъл, понеже уведомлението за обявяване на вземанията по договора за кредит за предсрочно изискуеми на длъжника е връчено на 17.12.2015 г. Излага, че именно от тази дата 17.12.2015 г. вземанията са обявени за изцяло предсрочно изискуеми, вкл. и по отношение на поръчителя – ответник. Поканата до длъжника се съдържа по по ч. гр.д. № 28 264/2016 г. по описа на 1

СРС, 87 състав, което е приобщено по делото. Вярно било, че поканата не е представена повторно с исковата молба, но същата била представена от третото лице – помагач на страната на ищеца /и цесионер в хода на процеса/ „ОТП Ф.Б.“ ЕАД в с.з. от 02.10.2019 г., но не е приета като доказателство по процесуално опущение на съда.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Г. И. П.-Ч..

Въззиваемият и ответник оспорва момента на настъпване на предсрочната изискуемост, така както е заявен от ищеца – заявител в заявлението, а и именно 14.03.2016 г. Тази дата не се споменавала във въззивната жалба, а и била произволно определена. Относно датата 17.12.2015 г. /на която главният длъжник е получил поканата за обявяване на предсрочна изискуемост/ излага, че същата не е действителната такава на настъпване на предсрочната изискуемост, понеже: според чл.

19,02 ОУ предсрочната изискуемост настъпва автоматично; началната дата на претендираната мораторна лихва е 14.08.2015 г.; поканата не е надлежно връчена на наследника на кредитополучателя И. Р. - Р. Р..

Така въззиваемата и ответник поддържа, че предсрочната изискуемост е настъпила през м. 08.2015 г. В случай, че съдът възприеме датата 17.12.2015 г. и че не е изтекъл срокът по чл. 147 ЗЗД, то поддържа всички възражения от отговора, вкл. за размера на възнаградителната лихва по кредита и за недействителност на договора за поръчителство.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от поръчителя М. М. Н., участвала в първоинстанционното производство като трето лице помагач на страна на единствения ответник Г. И. П.-Ч.. М. М. Н. поддържа заявеното и в хода на първоинстанционното производство, че договор за цесия от 11.07.2018 г. / с който ищецът „Банка ДСК“ ЕАД прехвърля в полза на третото лице – помагач на страната на ищеца „ОТП Ф.Б.“ ЕАД вземанията в хода на процеса/ не е породил действие. Оспорва да е уведомена за цесията; в договора за кредит липсвала изрична уговорка за възможност вземанията да се прехвърлят на нов кредитор и поради това на осн. чл. 26, ал. 1 ЗПК договорът за цесия е нищожен като противоречащ на императивна правна норма. Третото лице помагач на ответника М. М. Н. счита, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Другите трети лица помагачи на страната на ответника, а именно Р. Т. Р.

/наследник на кредитополучателя И. Р./ и „Групама животозастраховане“ ЕАД, както и третото лице помагач на страната на ищеца „ОТП Ф.Б.“ ЕАД /цесионер по договор за цесия от 11.07.2018 г./, не взимат становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Въззивният съд намира, че като неправилно решението следва да бъде отменено частично, а именно за сумата от 18 614,09 лв. - главница по договор за кредит за текущо потребление от 22.07.2011 г., ведно със законната лихва считано от 27.05.2016 г. до окончателното й погасяване, възнаградителна лихва в размер на 2 269,79 лв. за периода 19.05.2015 г. до 26.05.2016 г., мораторна лихва в размер на 59,34 лв. за периода 14.08.2015 г. – 26.05.2016 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение от 29.06.2016 г. по чл. 417 ГПК по ч. гр.д. № 28 264/2016 г. по описа на СРС, 87 състав, по следните доводи. За тези суми исковете на кредитора срещу 2 поръчителя са основателни.

Предявени са искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 141 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Г. И. П.-Ч. като поръчител по договор за кредит за текущо потребление от 22.07.2011 г. дължи на ищеца кредитор „Банка ДСК“ ЕАД сумите по заповед за незабавно изпълнение от 29.06.2016 г. по чл. 417 ГПК по ч. гр.д. № 28 264/2016 г. по описа на СРС, 87 състав , а именно: сумата от 18 614,09 лв. - главница по договор за кредит за текущо потребление от 22.07.2011 г., ведно със законната лихва считано от 27.05.2016 г. до окончателното й погасяване, възнаградителна лихва в размер на 2 383,02 лв. за периода 19.05.2015 г. до 26.05.2016 г., мораторна лихва в размер на 436,75 лв. за периода 14.08.2015 г. – 26.05.2016 г. и сумата от 120 лв., представляваща заемни такси.

Ищецът твърди в исковата молба, че на дата 22.07.2011 г. е отпуснал кредит на кредитополучателя И. Т. Р. в размер на 25 000 лв., платим на 120 бр. анюитетни месечни вноски, последната от които с падеж 22.07.2021 г. Твърди, че кредитополучателят И. Т. Р. е усвоил сумата по кредита и след това е починала на 27.09.2013 г., като нейн единствен наследник е Р. Т. Р., заместила починалия кредитополучател. Също така договорът за кредит бил обезпечен с поръчителството на Г. И. П.-Ч. /ответник по исковете/ и на М. М. Н. /участвала в първоинстанционното производство като трето лице помагач на страна на ответника Г. И. П.-Ч./. Сочи в исковата молба, че поради незаплащане на падежа на главница и лихва над 90 дни на осн. чл. 19,02 ОУ с покани – уведомления вземанията по кредита са обявени за изцяло предсрочно изискуеми на дата 14.03.2016 г. Заявлението по чл. 417 ГПК срещу Р. Т. Р.

/наследник на кредитополучателя/ и поръчителите Г. И. П.-Ч. и М. М. Н. е входирано на 27.05.2016 г.

Издадена е ЗНИ срещу тези три лица, но възражение в срок е подадено единствено от поръчителя Г. И. П.-Ч., поради което искове по чл. 422 ГПК са предявени единствено срещу нея. Със иска са претендират сумите по ЗНИ за главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва и такса предсрочна изискуемост /всички суми по ЗНИ/.

В хода на производството по исковете по чл. 422 ГПК като трети лица – помагачи на страна на ответника и поръчител Г. И. П.-Ч. са конституирани М. М. Н.

/поръчител по договора за кредит/, Р. Т. Р. /наследник на кредитополучателя И. Р./ и застрахователят „Групама животозастраховане“ ЕАД.

Срещу Р. Т. Р. /наследник на кредитополучателя И. Р./ са предявени от поръчителя Г. И. П.-Ч. частични обратни осъдителни искове с пр. осн. чл. 143 ЗЗД за сумата от 1 250 лв. като част от вземането от 22 838,25 лв. или уточнено съгласно молба от 26.04.2018 г. на л. 71: искове сумата от 1 000 лв. - главница по договор за кредит за текущо потребление от 22.07.2011 г. /част от вземането от 18 614,09 лв./, ведно със законната лихва считано от 01.12.2017 г. до окончателното й погасяване, сумата от 130 лв. – лихви / част от вземането от 2 819,77 лв. за възнаградителна и мораторна лихва/ и сумата от 120 лв. - представляваща заемни такси /този иск не е частичен/.

Исковата молба по обратния иск е връчена на ответника и главен длъжник Р.

Т. Р. на 30.11.2018 г./л. 77/ лично и в срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор.

В съдебно заседание от 29.05.2019 г. /л. 92/, което е било първо по ред, но в което не е даден ход на делото поради нередовно призоваване на страна, ищецът – кредитодател „Банка ДСК“ ЕАД е заявил, че вземанията по процесния договор за 3 кредит са цедирани на дата 11.07.2018 г. на цесионера „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, в хода на процеса. Моли цесионерът „ОТП Ф.Б.“ ЕАД да бъде конституиран като трето лице помагач на страната на ищеца, което е сторено с определение от 02.09.2019 г. /л. 139/.

В първото съдебно заседание от 02.10.2019 г. /л. 167/ цесионерът „ОТП Ф.Б.“ ЕАД е представил документи, които моли да бъдат приети за като писмени доказателства. Дадена е възможност на ответника да изрази становище и е отложено произнасянето по това доказателствено искане. Тези документи не са приети като писмени доказателства поради пропуск. Документите, представени от третото лице помагач „ОТП Ф.Б.“ ЕАД на 02.10.2019 г., вече са били приети като доказателства по делото с изключение на погасителен план към договора за кредит. Въззивникът се е позовал на пропуска да бъдат приети документите като доказателство с въззивната жалба. Относно покана - уведомление до Р. Т. Р. /наследник на кредитополучателя И.

Р./ за обявяване на предсрочна изискуемост относно вземанията – същата е приложена към заявлението /л. 17/, като ч.гр.д. е приложено по исковото пр-во.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът и поръчител по договора за кредит Г. И. П.Ч. е оспорила исковете по основание и размер.

На първо място, твърди да са налице плащания по ИД № 6384/2016 г. по описа на ЧСИ Неделчо М., които следвало да бъдат взети предвид по исковете по чл. 422 ГПК, предявени във връзка със ЗНИ по чл. 417 ГПК.

На второ място, твърди, че срокът по чл. 147 ЗЗД е изтекъл повече от 6 месеца преди подаване на заявлението на дата 27.05.2016 г., понеже:

1. Съгласно чл. 19,02 ОУ предсрочната изискуемост на вземанията настъпвала автоматично без да се изисква изрично изявление или е настъпила през м. 08.2015 г.;

2. С оглед началната дата на претенцията за санкционираща лихва, а именно 14.08.2015 г., могло да се направи извод, че банката е приела, че предсрочната изискуемост е настъпила през м. 08.2015 г.;

3. Евентуално ако не се приеме от съда датата м. 08.2015 г., то като момент на настъпване на предсрочната изискуемост се сочи 19.11.2015 г. - дата на връчване на ответника – поръчител на покана за обявяване на вземанията за изцяло предсрочно изискуеми;

4. Оспорва посочената дата от ищеца на обявяване на предсрочната изискуемост 14.03.2016 г. като произволно определена; ответникът – поръчител не бил уведомен относно настъпване на предсрочната изискуемост на тази дата.

5. Оспорва Р. Т. Р. да е получила поканата за обявяване на предсрочна изискуемост на дата 17.12.2015 г. по реда на чл. 47 ГПК / Ред. ДВ бр. 50 от 3.07.2015 г./ надлежно.

На трето място, в отговора на исковата молба се излага, че банката е позволила на Р. Т. Р. да се разпореди с имот, от който би могла да се удовлетвори, поради което била налице хипотезата на чл. 83, ал. 1 ЗЗД.