Решение № 2705 от 08.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2705 гр. София, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20231100507357 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „М.Ю.Д.А. К.“, действащо чрез „М.

Ю. д.а.к.- клон България“ КЧТ, ответник пред СРС, срещу решение № 2882 от 24.02.2023 г. по гр.д.№ 65705 по описа за 2021 г. на СРС, 55 състав, с което са уважени, предявените срещу ответника /въззивник искове по чл.459, ал.4, предл.1 вр. чл.448 КЗ и по чл.86, ал.1 ЗЗД и в негова тежест са възложени разноските в процеса.

Решението се обжалва изцяло.

Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение.

Същото било в противоречие с чл.8 и чл.9 от ЗЗД и чл.460, ал.2 КЗ. Твърди, че в случая е налице изключен риск. Сочи, че застрахователят бил направил актюерските си изчисления без да поема риска „каране или возене на мотор или моторен скутер над 125 куб.см.“. В случая пострадалия при настъпването на ПТП застрахованият Б. М. бил управлявал мотор с обем на двигателя 600 куб.см., който бил в пъти по-мощен от мощността на двигателя, определена в 1

Групова застраховка „Злополука и трудова злополука на служителите на БТК ЕАД“. Сочи, че погрешно СРС бил приел, че клаузата по т.6.3.б.“в“ от Специалните условия на застраховката противоречи на чл.345, ал.8 КЗ, поради което не следва да се прилага. Счита, че посочената клауза не попада в хипотезата на цитираната от СРС, разпоредба на чл.345, ал.8 КЗ. Нямало съмнение, че управлението на мотоциклет с по-мощен двигател увеличава риска за настъпване на ПТП и съответно увеличава риска за получаване на телесния увреди на водача, т.е. обемът на двигателя бил от значение за риска от настъпването на застрахователното събитие. Освен това не съществувало законово ограничение по отношение на застрахователните рискове, които един застраховател решава, че няма да носи и съответно да ги изключи от застрахователното покритие по дадена застраховка. В случая застрахователят бил уговорил „друг изключен риск“ по чл.460, ал.1 КЗ вр. с чл.460, ал.2 КЗ.

Следвало да се отбележи и, че застрахователят бил отказал да изплати застрахователно обезщетение не поради неизпълнение на задължение на застрахования, както бил посочил в мотивите си СРС, а поради наличие на изключен риск. Цитираната от съда разпоредба на чл.211, т.2 КЗ не била относима, тъй като регулирала въпросите за платежоспособността на застрахователите. Намира, че без значение в случая е дали застрахования има вина или е причинил настъпването на злополуката. В клаузата по т.6.3.б.“в“ от Специалните условия на застраховката нямало такова изискване. Нещо повече, посочено било, че е налице изключен риск не само при карането, но и при возенето на такъв мотор. Твърди, че решението е постановено в противоречие с чл.155 ГПК, тъй като неправилно СРС бил приел, че по делото не било доказано какъв е обемът на двигателя на процесния мотоциклет- марка „Хонда“, модел „Хорнет 600 С“, рег.№ *******. Твърди, че обема на двигателя не бил спорен по делото. Освен това обемът на двигателя бил посочен в писмото, съдържащо отказ да се изплати застрахователното обезщетение, както и бил посочен в отговора по исковата молба. Ищците не били оспорили изрично това обстоятелство. Становище във връзка с обема на двигателя било направено от процесуалния представител на ищците едва в о.с.з. на 07.02.2023 г. при даване ход на делото по същество, т.е. оспорването било несвоевременно направено. Независимо от това намира, че обема на двигателя на конкретната марка и модел мотоциклет бил общоизвестен факт и затова по арг. от чл.155 ГПК този факт не подлежал на 2 доказване.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо това постановено друго с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ищците пред СРС- Д. Б. М. и Н. В. А., в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното от СРС, решение. Счита, че от СРС не били допуснати сочените от въззивника нарушения. Не отговаряло на извършените от ищците процесуални действия, че оспорването на обема на двигателя на мотоциклета е несвоевременно направено.- по делото било проведено единствено публично съдебно заседание и това било на 07.02.2023 г. От отразеното в съдебния протокол за това заседание, било видно, че оспорването е направено своевременно като становище по отговора на исковата молба. Дори такова оспорване да не било направено тежестта за доказване била на ответника, който следвало да докаже пълно и главно всички свои възражения, вкл. за обема на двигателя като се аргументира с чл.8, ал.2 ГПК и чл.154, ал.1 ГПК. Сочат, че обема на двигателя не бил включен сред обстоятелствата, които съдът обявил за безспорни с определението си от 03.11.2022 г. Такова искане липсвало от ответника.

Намират, че отразеното в отказа за изплащане на обезщетението и отговора по исковата молба досежно кубатурата на мотоциклета не доказват тезата на ответника; това били твърдения, а не факти. Освен това обемът на двигателя на процесния мотоциклет не представлявал общоизвестен факт. Това било въпрос изцяло от технически характер и можел да бъде известен само на лица със специални познания и интереси в областта на автомобилостроенето и транспорта. Затова този факт не попадал в хипотезата на чл.155 ГПК. С оглед употребата на думата „вследствие“ в клаузата по т.6.3.б.“в“ от Специалните условия на застраховката, считат за неоснователен довода на въззивника, че за приложението на тази норма е ирелевантно дали управлението на мотор е причина за настъпването на злополуката. Така разписана клаузата изисквала наличие на причинно-следствена връзка. Такава причинно-следствена връзка не била доказана. В случая била налице влязла в сила присъда № 139 от 19.05.2017 г., от която се установявало, че вина на ПТП има едно трето за спора лице- Д.Н., в качеството му на водач на лек автомобил „Киа Сеед“, рег.

№ ******* СХ. Наред с това ответникът не бил изложил пред СРС доводи, че 3 управляването на мотоциклет с такъв обем на двигателя води до увеличаване на риска. Този довод бил направен едва в писмената защита поради което бил преклудиран и не подлежал на обсъждане от съда. Считат, че правилно СРС се бил позовал на нормата на чл.345, ал.8 КЗ. Сочат, че управлението на мотоциклет не е обявена от закона за забранена дейност, т.е. самият законодател не бил приел, че управлението на мотоциклет само по себе си е източник на по-висок застрахователен риск в сравнение с масовата употреба на автомобили. Позоваването от страна на въззивника на чл.460, ал.2 КЗ било неправилно като се аргументират с дефиницията на пар.1, т.3 от ДР на КЗ.

Следвало да се има предвид и, че в случая се касае до застраховка „Смърт от злополука“, който договорен покрит риск бил установен от съдържанието на присъда № 139 от 19.05.2017 г. Затова доводът на въззивника за липса на покрит риск бил неоснователен. Претендират се разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 07.03.2023 г.

Въззивната жалба е подадена на 21.03.2023 г.

Следователно същата е в срока по чл.259,ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Ето защо въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че в случая е налице договор за застраховка „злополука“ по смисъла на чл.459, ал.1 КЗ. За безспорно по делото било обявено обстоятелството, а и това се подкрепяло от събраните доказателства, че била сключена групова застраховка злополука и трудова злополука на служителите на „БТК“ ЕАД между „БТК“ ЕАД и 4 ответника. По силата на тази застраховка всички служители на „БТК“ ЕАД били застраховани при ответника за риск „злополука“ и „трудова злополука“ за срок от 01.09.2016 г.- 31.08.2017 г. По силата на договора застрахователната сума за едно лице по покритие „злополука“ възлизало на 10 хиляди лева при риск „смърт от злополука“. Безспорно по делото било, че Б.

Д. М. е застраховано лице по представената и приета по делото полица.

Злополука била налице по смисъла на ал.2 на същата разпоредба. За безспорно по делото било прието, че застрахования Б. Д. М. е претърпял злополука в срока на действие на договора за застраховка, при която загинал.

По делото била представена и присъда № 139 от 19.05.2017 г. по нохд№ 1383/2017 г. на СРС, 27 състав, която била влязла в сила на 18.02.2019 г.

Съгласно чл.300 ГПК тази присъда била задължителна за гражданския съд.

При съобразяване с тази разпоредба СРС е приел за установено, че на 22.09.2016 г. около 20:20 ч. в гр.София, Д.М.Н. при управление на МПС марка Киа Сеед, рег. № ******* СХ по бул.“Симеоновско шосе“ с посока на движение от бул.“Г.М.Д.“ към „Околовръстен път“ и в района на № 74 и при предприемане на маневра „завиване в обратна посока“ нарушил правилата за движение по пътищата – чл.6, т.1, чл.25, ал.1, чл.38, ал.1 и ал.3 от ЗДвП и чл.63, ал.2,т2 ППЗДвП, следствие на което реализирал ПТП с попътно движещия се от лявата му страна мотоциклет марка „Хонда“, модел „Хорнет 600 С“, рег. № ******* в, управляван от Б. Д. М., и по непредпазливост причинил смъртта му. Съгласно представените по делото Общи условия, като бенефициенти в случай на смърт на застрахованото лице били посочени неговите наследници. Застрахованото лице било починало на 22.09.2016 г. и оставил за наследници по закон родителите си – ищци по делото. Касаело се до договор за застраховка „злополука“ с изплащане на фиксирани парични суми. Съгласно чл.459, ал.4 КЗ прилагали се разпоредбите на чл.448 КЗ, уреждащи застраховка „Живот“. По силата на чл.448, ал.1 КЗ застрахователят бил длъжен да плати застрахователната сума или частта от нея, определена по застрахователния договор. Плащането следвало да се извърши в срок от 15 работни дни, считано от датата на която били представени поисканите доказателства за установяване на застрахователното събитие и на размера на плащането съгласно ал.3. От представените по делото документи се установило, че ищците били поканили ответника да репарира вредите, но последния мотивирал в отговора си отказ като се позовал на това, че 5 злополуката представлява изключен риск по смисъла на т.6.3от специалните условия, тъй като при реализирането на ПТП застрахованото лице било водач на мотоциклет „Хонда Хорнет“ с обем на двигателя 600 куб.см. Спорно по делото било дали настъпилата злополука представлява покрит застрахователен риск. Въз основа на представените от ищците полица и ОУ, СРС е приел, че е налице покрит застрахователен риск като се е позовал на чл.4.1 от специалните условия към полицата за групова застраховка.

Систематичното и логическото тълкуване на закона водело до извода, че застрахователят по договор за застраховка „Живот“ винаги носел риска от настъпване на застрахователното събитие „смърт“, освен в случаите изрично предвидени в закона или уговорени в договора между страните. Именно на това изключение се позовавал ответника и по-конкретно на т.6.3, б.“в“ от Специалните условия към груповата полица. Същата клауза гласяла, че „ако не е заявено друго, изключени са също и всички телесни повреди при злополука претърпени следствие на каране или возене на застрахования на мотор или моторен скутер над 125 куб.см., освен, ако не е предвидено друго със специална допълнителна клауза“. СРС е приел, че ответника комуто била доказателствената тежест не ангажирал доказателства, че мощността на мотоциклета, управляван от застрахованото лице, е над предвидената в специалното правило, даващо му основание да откаже плащане. Механизмът на ПТП бил доказан с влязлата в сила и задължителна за гражданския съд присъда. Дори да се приемело противното, тази клауза на специалните условия не намирала приложение като противоречаща на чл.345, ал.8 КЗ. В кои случаи застрахователят се освобождавал от задълженията си по застрахователния договор било посочено в чл.460, ал.1 КЗ. При тълкуването на последната разпоредба съдът е достигнал до извода, че при всички основания за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение следва да е налице пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретното задължение на застрахования и настъпването на застрахователното събитие, неговото установяване от застрахователя, размера на вредите, респ. възможността да бъдат предотвратени или техният размер да бъде намален като СРС се е позовал на съдебната практика на ВКС във връзка с чл.211, т.2 КЗ. Съгласно тази съдебна практика доказването на пряка причинна връзка било в тежест на застрахователя като същата не се презюмирала, дори в застрахователния договор или ОУ към него да било 6 предвидено друго, вкл., че при конкретно неизпълнение застрахователят може да откаже плащане на обезщетението. Наличието на такава причинна връзка било необходимо както при пълен, така и при частичен отказ за плащане, т.е. намаляване на обезщетението. Като се е позовал на съдебна практика на ВКС, СРС е посочил, че не може по договорен път причинната връзка да бъде презумирана. Този извод следвал и от самото понятие „злополука“. По арг. на противното, за да бъдело едно събитие изключение от понятието „злополука“ следвало да е налице съзнателно противоправно поведение на застрахования, което да даде основание даден риск да не бъде приет за „злополука“. Това тълкуване водело до извод, че се изисквало противоправно поведение на застрахованото лице, което да бъде в причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие. При това положение, всяка една клауза, изключваща отговорността на застрахователя при настъпване на определено обстоятелство, за което не се изисква да е в причинно-следствена връзка със застрахователното събитие, се явявала без значение по отношение на ограничаването на риска от настъпването на застрахователното събитие.