Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3351 от 29.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3129/2024
Вид
Определение № 3351
Подписан
29.11.2024
В сила
29.11.2024
Състав
Величка Петрова Белева, Мария Ангелова Ненова, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3351 гр. Пловдив, 29.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20245300503129 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, подадена чрез пълномощника юрисконсулт Б. Д., против Разпореждане № 29224 от 16.10.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 17043/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIII гр.с., с което е отхвърлено подаденото от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против С. М. Т..

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане. Посочва се практика на окръжни съдилища по отношение на необходимата информация в заповедното производство, както и решения на СЕС по отношение на проверката за наличие на неравноправни клаузи. Иска се отмяна на разпореждането и произнасяне по съществото на спора.

Съдът като се запозна с доказателствата по делото и взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, намира частната жалба за процесуално допустима, но разгледана по същество за неоснователна.

Производството по ч.гр.д. № 17043/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIII гр.с. е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД против длъжника С. М. Т., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Г.К.“ № 3, вх. А, ет. 2, ап. 4 за заплащане на сумите: 4 201,81 лева, представляваща главница, 2 409,44 лева, представляваща договорна лихва за периода от 10.02.2021 г. до 15.08.2023 г. и 2 523,33 лева, представляваща обезщетение за забава за забава за периода от 11.02.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане, дължими на основание договор за потребителски кредит № 7001184685, сключен на 06.04.2020 г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и С. М. Т., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от 25.11.2021 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.08.2018 г.

1

С Разпореждане № 28283 от 07.10.2024 г. съдът е указал на заявителя в едноседмичен срок от съобщаването да посочи точно и ясно има ли плащания от длъжника по кредита, ако такива има – в какъв размер са плащанията, както и към кои пера от дълга са отнесени същите.

С молба от 15.10.2024 г. заявителят чрез пълномощника си е заявил, че плащанията са от категорията на правопогасяващите юридически факти, които са в тежест на доказване от длъжника и то в състезателно исково производство, а не в заповедното производство, в което съдът няма правомощие да проверява съществуването на вземането.

С Разпореждане № 29224 от 16.10.2024 г. съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като е приел, че заявителят не е изпълнил указанията за индивидуализация на вземанията и ясно посочване на всички обстоятелства, на които се основава искането, включително по отношение на начина на формиране на размера му.

Обжалваното разпореждането е валидно и допустимо, а по същество правилно.

Предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК са вземания по договор за кредит, сключен с потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК заповедният съд дължи служебна проверка за наличие на нищожни или неравноправни клаузи в договорите.

Въззивният съд, като се запозна с приложения към заявлението за издаване на заповед за изпълнение договор за потребителски кредит № 7001184685 от 06.04.2020 г., намира, че е налице обоснована вероятност същият да се основава на неравноправни клаузи.

При извършване на съпоставка между размера на отпуснатата в заем сума – 4 201,81 лева, и размера на възнаградителната лихва – 3 904,39 лева, и като се вземе предвид посочения в договор размер на ГЛП – 46,60 %, и без специални знания може да се установи, че възнаградителната лихва е прекомерна, не съответства на изискванията за добросъвестност, равнопоставеност и еквивалентност в гражданския и търговски оборот. Клаузата за възнаградителна лихва, освен накърняваща добрите нрави, е и неравноправна, тъй като води до значително неравновесие в правата и задълженията на страните по договора, поставя в значително по-неблагоприятно положение потребителя и не му позволява да прецени реалната икономическа тежест от поемане на задълженията по договора. Нищожността на клаузата води до нищожност на целия договор за кредит, тъй като възнаградителната лихва е един от съществените елементи на този вид правоотношения и не би могло да се очаква договорът да бъде сключен без нищожната клауза.

Когото договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен, съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят връща единствено чистата сума на кредита. Когато обаче липсват данни какво е платено по договора, въпреки дадените от заповедния съд указания в тази насока, за заповедния съд остава неясен размера на дължимата главница. В такава хипотеза заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло, а въпросът за дължимостта на вземанията следва да бъде разрешен в исковото производство по реда на чл. 422 от ГПК.

Самостоятелно основание за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е и липсата на доказателства за прехвърляне на вземането от първоначалния кредитор на заявителя, каквито са твърденията на заявителя.

Като е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение, макар и с други аргументи, заповедният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 29224 от 16.10.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 17043/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIII гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3