Решение № 2 от 08.01.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№2 гр. София, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Н. М.

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20248002901957 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се развива по чл. 307, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 303, ал.

1, т. 2, предл. 2 ГПК.

Образувано е по подадена от ЕТ „Г.-В. П.“ на основание чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. 2 ГПК молба за отмяна на влязло в сила решение № 218/22.01.2020 г., постановено по т. д. № 3206/2019 г. по описа на САС, ТО, 6 с-в (въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с определение № 266/18.05.2021 г. на ВКС по к. т. д. № 1359/2020 г., II т. о.), в частта, в която е потвърдено решение № 61/03.04.2019 г., постановено по т. д.

№ 101/2018 г. по описа на ОС-Враца, с което е уважен предявеният от „Чайка турист“ ЕООД срещу ЕТ „Г.-В. П.“ иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 27780 лв., представляваща компенсаторно обезщетение за причинени имуществени вреди поради неизпълнение на договорно задължение по договор за покупко-продажба на зърно № W 22-2018/28.07.2018 г., ведно със 1 законната мораторна лихва от 19.09.2018 г. до окончателното заплащане, както и в частта, в която са присъдени сторените по делото разноски в първоинстанционното, въззивното и касационното производство.

За да обоснове молбата за отмяна на влязлото в сила решение чрез извънредните средства за отмяна, молителят твърди, че въззивното решение се основава на показанията на свидетеля Н. П., чиято неистинност е установена с влязла в сила присъда (одобрено от съда на 10.05.2024 г. споразумение по наказателно дело, което на основание чл. 383, ал. 1 НПК има последиците на влязла в сила присъда). Твърди, че съдът, постановил решението, чиято отмяна се иска на основание чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. 2 ГПК, е формирал своето вътрешно убеждение именно въз основа на неистинните факти, които са потвърдени от този свидетел, признат за виновен за лъжесвидетелстване с влязла в сила присъда.

Ответникът по молбата - „Чайка турист“ ЕООД, я оспорва, като развива подробни съображения относно нейната неоснователност.

С определение № 2566/09.10.2024 г. по настоящото дело, постановено в производство по чл. 307 ГПК, молбата за отмяна е допусната до разглеждане в открито съдебно заседание.

За да се произнесе по молбата, настоящият състав на ВКС приема следното:

С решението в частта, в която се иска то да бъде отменено чрез уреденото в чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. 2 ГПК извънредно средство за отмяна на неправилни влезли в сила решения, Софийският апелативен съд е приел, че е сезиран с предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 82 ЗЗД и чл. 318 ТЗ за заплащане на сумата 30301,15 лв, представляваща компенсаторно обезщетение за причинени имуществени вреди от ЕТ „ГогоВаньо П.” (молител в настоящото съдебно производство) на ищеца в исковото производство – „Чайка Турист” ЕООД, вследствие на виновно неизпълнение на договорно задължение по договора от 28.07.2018 г. за продажба на зърно, по силата на който продавачът ЕТ „Г.-В. П.” се задължил да достави на купувача „Чайка Турист” ЕООД 450 тона пшеница срещу насрещната парична престация – заплащане на продажна цена на 285 лв./т., без ДДС (общо в размер на сумата от 128250 лв.). Продажната цена била платена авансово от купувача – преди предаване на стоката от продавача, 2 поради което „Чайка Турист” ЕООД е изправна страна по договора.

Въззивният съд е счел, че в процеса на доказване в исковото производство не е установено правнорелевантното обстоятелство ответникът да е изпълнил точно - в количествено отношение, породените от процесния договор за търговска продажба правни задължения да достави на купувача цялото уговорено количество зърно. Между страните не съществувал спор, а и от събраните по делото писмени и гласни доказателства - приемо-предавателен протокол, съставен на 28.07.2018 г. между представителите на продавача и купувача, както и от показанията на свидетеля Д. Т., шофьор при ищцовото дружество, се установявало, че на релевантната дата продавачът е доставил само 124,480 т. пшеница, а разликата до останалото уговорено количество от 325 т. ЕТ „Г.-В. П.” твърди, че не е успял да достави на купувача поради обстоятелството, че „Чайка Турист” ЕООД неоснователно се е отказало да приеме предложеното му изпълнение, поради което продавачът не следвало да отговоря за твърдените от купувача имуществени вреди неизпълнението на договорния резултат е станало невъзможно единствено по вина на „Чайка Турист” ЕООД, който неоснователно едностранно бил прекратил договора.

Според въззивния съд обаче тези фактически твърдение останали неустановени в процеса на доказване. Показанията на свидетелката П., съпруга на едноличния търговец, съобразно които купувачът сам се отказал от договора, тъй като вече нямал интерес от изпълнението му, както и че търговският договор и приемо-предавателният протокол са антидатирани (не са съставени на посочената в тях дата, а по-късно - на 4.08.2018 г., в дома на продавача, когато страните са постигнали съгласие за прекратяване на договора по инициатива на купувача), не били подкрепени от други доказателства по делото. Показанията на свидетелите – Л. У. и А. П., работници при едноличния търговец, само потвърждавали твърдяното от него и неговата съпруга, но те не били непосредствени очевидци на събитията, за които свидетелствали. Счел е показанията на свидетеля П. и за вътрешно противоречиви в частта, в която се изяснява, че, от една страна, на 31.07.2018 г. представител на купувача се обадил на съпругата на продавача, като заявил, че повече няма интерес от сделката, а, от друга, на следващия ден изпратил още два камиона за товарене на пшеница, на които било натоварено удостовереното в приемо-предавателния протокол от 28.07.2018 г. количество 3 от 124,480 тона. Показанията на свидетелката в тази част били и недопустими - чрез тях страната се домогвала да опровергае съдържанието на изходящ от нея частен документ (относно действителната дата на съставянето на приемопредавателния протокол - че той е съставен вместо на посочената в него дата, на 4.08.2018 г., когато страните са се съгласили да прекратят договора). По същество показанията на П. обслужвали тезата на ответника, поради което въззивният съд не формирал въз основа на тях своето вътрешно убеждение не били подкрепени от други доказателства по делото, като е взета предвид и евентуалната пристрастност на свидетеля - съпруга на едноличния търговец, извършваща ръководна дейност в семейното предприятие.

Апелативният съд обаче е приел за достоверни показанията на свидетелите Н. П. (шофьор при „Агро Сенс” ООД, който е следвало да извърши процесния превоз на зърното, предмет на релевантния договор за търговска продажба) и Ц. Н. (управителя на „Агро Сенс” ООД), тъй като те били непосредствени, ясни, конкретни, точни и непротиворечащи си един на друг, а тези свидетели не били в служебна или друг вид зависимост от купувача. Те изяснявали, че на 4 и 5 август 2018 г. „Агро Сенс” ООД е изпратило камиони за товарене на пшеница в склада на продавача, но не били допуснати изобщо да товарят от негови служители. Тези факти се установявали и от останалите събрани по делото доказателства - договор за транспортни услуги и пътни листа, поради което неизпълнението от продавача не е било в резултат на едностранно прекратяване на договора от купувача.

Следователно, в процеса на доказване не било установено прекратяване на процесния договор за търговска продажба, респ. че купувачът неоснователно е отказал да приеме предложеното му от продавача изпълнение. Ответникът не бил ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си, че това неизпълнение се дължи на поведението на купувача или на липсата на негово съдействие в качеството на кредитор. В този смисъл, купувачът притежавал субективното право на избор от двете правни възможности, предписани в правната норма на чл.79, ал. 1 ЗЗД – да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за забавата. Той е упражнил втората правна възможност.

Въззивният съд е счел, че в процеса на доказване са установени всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, уредени в разпоредбата на чл. 82 ЗЗД - виновно неизпълнение на ответника;

4 претърпени от ищеца вреди; причинна връзка между неизпълнението и увреждането и предвидимост на вредите. Били доказани неблагоприятните последици от неизпълнението на договора, представляващи заплащането на разходи за извършване на товарни превози, уговорени с трето лице за пренос на недоставеното количество пшеница до продавача, както и заплатена неустойка в посочените в исковата молба размери. От договор за покупкопродажба от 30.07.2018 г., сключен между „Чайка Турист” ЕООД и ЗК „Скакуц-2005“, се изяснявало, че изрично било уговорено, че пшеницата, предмет на този договор, е същата, която е закупена с релевантния договор, доколкото се съдържа изявление, че третото лице е било запознато с качествата и характеристиките на въпросната стока - с оглед писмената декларация за качество на продукцията, представена от производителя ЕТ „Г.-В. П.”. Това обстоятелство се потвърждавало и от показанията на свидетеля И. - главен счетоводител на кооперация „Скакуц-2005“, който установява, че по повод на сключения между тях договор „Чайка Турист” ЕООД му предоставило проби от продукция, произведена от ЕТ „Гого-Ваньо П.” и именно с оглед задоволителните резултати от пробата те се съгласили да сключат договор с „Чайка Турист” ЕООД. Но тъй като впоследствие - по неизвестни за тях причини, до доставка на зърното не се достигнало, купувачът по втория продажбен договор бил принуден спешно да търси доставка от друг търговец, като същевременно си потърсил от „Чайка Турист” ЕООД уговорената компенсаторна неустойка.

Била основателна и претенцията за заплащане на компенсаторно обезщетение за причинените на купувача от продавача по процесния договор за търговска продажба имуществени вреди, изразяващи се в заплатените транспортни разходи за осъществяване на превоза на недоставения товар.

Действително, между страните не е било договаряно продавачът да поеме задължение за заплащане на каквито и да било транспортни разходи и при едно нормално развитие на облигационните отношения между тях, довело до прекратяване на договорната връзка поради изпълнение на договорния резултат, такива суми не би могло да бъдат претендирани от него. Но с оглед на факта, че задължението на едноличния търговец за предоставянето на уговореното количество пшеница виновно не е изпълнено от него, то и заплатените от купувача разходи за транспортни превози се явяват имуществени вреди за него - доколкото те вече били договорени и съответно 5 дължими. Наличието на договорени транспортни заявки безспорно се установявало от заявка за превоз до превозвача „Агро Сенс” ООД, както и от разпита на управителя на това дружество - свидетеля Началнишки, който потвърждава, че задълженията на ищеца към третото лице превозвач са реално поети и то именно във връзка с превоза на договореното количество пшеница.

При така приетите за установени правнорелевантни факти въззивният съд е обосновал правното съждение, че купувачът по процесния договор за търговска продажба действително е претърпял загуби чрез заплащането на договорените товарни превози и неустойка в посочените в исковата молба размери.

Производството по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК за отмяна на влезли в сила неправилни решения е извънреден способ, чиято цел е да не се допусне установителното и регулиращото действие на силата на пресъдено нещо да се основава на материалноправно положение между страните, което не отговаря на истинността на фактите или причинно-следствените връзки между явленията и обстоятелствата в обективната действителност, когато те са установявани в процеса на доказване при осъществяване на престъпно деяние – чрез съставяне и използване на неистински документ, чрез лъжесвидетелстване или чрез невярно заключение на вещо лице, които са послужили за формиране на погрешно вътрешно убеждение на решаващия съд. Следователно, основателността на молбата за отмяна на влязлото в сила решение при предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. 2 ГПК се обуславя не само от обстоятелството престъплението (в конкретния случай лъжесвидетелстването) да е установено по надлежния ред (влязла в сила присъда, респ. споразумение по наказателно дело, или влязло в сила решение п о чл. 124, ал. 5 ГПК), но и показанията, с които е осъществен съставът на престъплението по чл. 290, ал. 1 НК, да от съществено значение за формиране на вътрешното убеждение на съда при решаване на правния спор, предмет на делото. Не би възникнало основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, когато крайният фактически и правен извод на съда не би се променил дори и неистинските показания да бъдат изключени от събраните по делото доказателства. В този смисъл, трябва да съществува връзка между престъпното деяние (в случая по чл. 290, ал. 1 НК) и преценката на съда като правен резултат, т. е. лъжесвидетелстването като деяние, довело до включването на конкретни факти в доказателствения материал, да е 6 предизвикало като последица извод на съда, водещ самостоятелно до постановяване на решението.